Jump to content

3.11. Хлябът.


Recommended Posts

3.11. ХЛЯБЪТ

„Трябва ли хлябът да се продава? - Когато създаде хляба, Бог забрани на хората да го продават. Голямо проклятие виси над човечеството. Защо? - Защото продават хляба - великото благо на живота. Абсолютно забранено е да се продават хляба и брашното. Трябва ли след всичко това да питате защо светът е лош, защо хората са лоши? Първото условие, което трябва да

се спазва, е да се дава хляба без пари. Първите хора, които са злоупотребили с житото, като са го продавали и купували, не са видяли добро до четвъртото поколение.

Помнете: кармичният закон не прощава. Не казвам, че новата идея - да се дава хляба даром - ще се приеме изведнъж. Важно е тая идея да проникне в човешкия ум и постепенно да си пробива път. Никакъв спомен не трябва да остане от мисълта, че хляба трябва да се продава. БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПЪРВАТА ДЪРЖАВА. КОЯТО ДА ПРИЛОЖИ БОЖИЯ ЗАКОН НА ЗЕМЯТА - ХЛЯБА ДА СЕ ДАВА ДАРОМ... Ще кажете, че Господ е наредил така. Лъжа е това. Миналите поколения направиха това. Следователно, това, което хората са направили, хората трябва да го изправят. Ние трябва да оправим това.

Казвам: Вие, жени, проповядвайте на всички хора, че хляба трябва да бъде без пари. Така е казал Господ първоначално... Аз ще бъда първият, който ще работи без пари. Ще изорем нивите, ще ги посеем, ще ги ожънем без пари, за да бъде и хляба за всички хора без пари. ДА РАБОТИМ ВСИЧКИ, ЗА ДА БЪДЕ ХЛЯБА ДАРОМ, ИМА ЛИ НЕЩО ЛОШО В ТОВА? Тази истина - да ядеш хляб даром - трябва вече да се приложи на земята. Не е позволено да продаваш хляб на брата си. Не е позволено да купуваш хляб от брата си. Яжте хляб без пари, даром! Това е новото учение. Ако го приложите, ще получите благословението на всички светли сили, които работят в света, на всички добри хора по лицето на земята."

Учителят

/Из беседата „Живата енергия",

държана на 22 май, 1921 г.,

том „Новият човек", с. 192-198/

Има неща в живота, в света, с които ние не можем, с които ние нямаме право да търгуваме.

Има неща свещени, които ние не можем, които ние не трябва да продаваме и купуване.

Ние не можем да търгуваме с честта си.

Ние не можем да продаваме съвестта си, името си, убежденията си.

Ние не можем да продаваме сърцето си, душата си, вярата си. За каквито и да било земни блага, ние нямаме право да продаваме Истината, Правдата, Любовта!...

Това са неща, които стоят високо, много по-високо над всичко земно, над всичко материално.

Това са неща, които стоят високо над всичко временно, преходно. Също така, великият Божествен Закон забранява да се търгува с хляба.

Защо? - Защото хлябът е великото, свещено, Божествено благо на живота.

Защото хлябът съдържа в себе си свещената есенция на Божествения Живот.

Защото хляба - „Това е моето Тяло, което се раздава за вас"... „за да имате живот, и да го имате преизобилно" - Христос.

В днешния материалистичен век трудно може да проникне в човешкото съзнание мисълта за святостта на хляба.

За това, че хлябът - това е частица от тялото на Бога, на Христа. Че той съдържа в себе си свещения живот на Бога. Че в хляба е материализираният живот, материализираната Любов на Бога към нас, хората...

В съзнанието на хората днес владее фалшивата мисъл, че нашето Слънце, че всяко Слънце в безграничната Вселена, представлява мъртва, огнена, горяща маса, лишена от какъвто и да било съзнателен живот. С други думи - че мъртвото, безжизненото, безсъзнателното, е източник на живота, на съзнанието, на любовта... Колко далеч са от истината тези, които мислят така! И как да се отворят очите на хората - да видят Великата Разумност, да видят великия Живот, да видят великата Любов, да разберат, че едно безкрайно по своята всеобхватност Божествено Съзнание ни изпраща безспирно, чрез милиардите Слънца, своя живот, своята Любов...

Да разберат, че в Хляба: в житото, във всички плодове, във всичко, което ни е дадено за храна, са скрити живота, любовта, мисълта на Бога - грижата на Бога за нас!

Да разберат, че това, което идва от Слънцето, не е резултат на един голям огън, а - на една голяма, непонятна за нашето съзнание, Любов.

Че самото Слънце не е едно голямо пожарище, а - един безкрайно велик, безкрайно съвършен, безкрайно красив Божествен Живот....

От Слънцето идва Хлябът! От Любовта идва Хлябът! От Бога идва Хлябът!

Ако в Слънцето, ако в слънчевите лъчи, ако в слънчевата светлина и в слънчевата топлина не е Любовта на Бога, то тогава къде е, и къде може да бъде тя?

Не е ли житото, не е ли хлябът материализираният израз на тази светлина и топлина?

Не е ли то, следователно, материализираният живот, материализираната Любов на Бога?

Ний, хората, и всички живи същества, живеем от Божествените подаръци, които безграничната Любов на Бога ни изпраща непрекъснато, чрез светлината и топлината, и чрез други, непознати, непроучени още от нашата земна наука енергии. Лъчите на Слънцето, носителите на светлината и топлината, носителите на жизнената енергия, праната, на мисълта и любовта на Бога, това са ръцете на Бога, които винаги и щедро дават, дават, дават...

Дават не само у нас, в нашия малък дом - в нашата малка, в сравнение с Безкрайността, Слънчева система, но - в стотиците милиарди светове, в стотиците милиарди слънчеви системи на безграничня Космос...

Това е Любов! Това е именно Любовта!

Безграничната Любов, която ражда безграничния живот.

Това е Любовта на Бога, която идва от Слънцето, от милиардите Слънца, за нас и за всички същества във Вселената.

Ако можеш да обхванеш Безкрайността, тогава ще разбереш какво нещо е Бог.

Можем ли ние, малките, ограничени същества, хората, да имаме поне приблизителна представа за величието, за могъществото и всеобхватността на Божията Любов, която безспирно блика от милиардите Светила?

Която създава, храни, поддържа, надига живота в безграничната Вселена?

Която твори великата красота, хармонията, съвършенството, безкрайното величие на Всемира? Която, чрез светлината и топлината, слиза от Небесата, която се материализира - материализира живота на Бога; в житото, в плодовете, в растенията, във всичко физическо, във всичко материално, за да останат те. светлината и топлината, носителите на Божествения Живот и на Божествената Любов, по този начин, достъпни нам; за да можем да ги възприемем в нашите тела и души, където отново всичко се одухотворява - превръща се в жизнена енергия, в мисли и чувства, в светли подтици, стремежи, идеали, в любов, във физическа и духовна светлина и топлина.

Духът на Бога, животът на Бога, Любовта на Бога, материализирали, - отново се одухотворяват в нас: освобождава се, възкръсва в нас скрития в материята Дух! Въздухът, водата, светлината и топлината, хлябът и плодовете, всичко, с което се храним, всичко, чрез което живеем, това е материализираният живот на Бога - израз, проява, резултат на Божията Любов.

Ний всички живеем от Божествените подаръци, най-свещен от които е Хлябът!

Защото той е дар на Любовта!

Защото той е частица от Сърцето на Бога, туптящо всеки миг, хранещо всеки миг с Любовта си безбройните милиарди същества във Всемира.

И ний, хората, мислим, че знаем какво нещо е Бог! Мислим, че познаваме Любовта, че знаем какво нещо е любов! Нашите малки, слаби, ограничени, егоистични чувства, увлечения, обикновено временни, краткотрайни, несериозни - считаме за любов.

Мислим, че това е именно любовта.

И до такава степен сме опошлили тази свещена дума, това свещено понятие, че на нашия земен език те са загубили почти напълно своето първоначално, истинско. Божествено съдържание и значение...

Дошли сме до престъпно отношение, до престъпни схващания и представи, до престъпно опошляване на любовта! Любов е това, което дава живот!

Туй, което се жертвува, за да създаде и поддържа живота. Доколкото можем да даваме, да се жертвуваме безкористно за тези, които обичаме, за народа си, за човечеството, за една свещена идея, дотолкова ний можем да бъдем проводници на истинската любов.

Великите Божествени истини не се доказват.

Те са аксиоми, които непосредствено се възприемат от будното съзнание.

Както въздуха за тялото, те са средата, в която живее нашата душа, нашият Дух.

Смешно е да се доказва, че Слънцето грее.

Че живота е създаден от Любовта. Че Бог е навсякъде и във всичко.

Че хлябът е материализация на Божията Любов, на Божествения Живот...

Който има очи за истината, който има будна душа, будно съзнание, той вижда, съзнава, разбира нещата.

Който мисли, който наистина мисли, а не повтаря чужди думи, той не може да не бъде озарен от светлината.

Който, в своето съзнание, не се е откъснал от Цялото, той вижда Бога - Върховната Разумност - навсякъде и във всичко.

Нашият народ, в своята непогрешима интуиция, в своето дълбоко, извиращо в глъбините на Божественото Съзнание, чувство за реалността, познава този велик, свещен Закон - Закона за святостта на хляба традиция: в грижата, в старанието, в обичая, в категоричната заповед в патриархалното семейство: - да се прибира от земята, от пода, от трапезата всяка трошица хляб!

Да не се тъпче хляба! Да не се хвърля на сметта хляба! Трошиците са за птичките!

Свещен е хлябът! Божествен е хлябът!

Със свещено чувство трябва да приемаме хляба!

Свещено отношение трябва да имаме към хляба!

„Това е моето Тяло!" - не в преносен, а в абсолютно реален, действителен, физически смисъл!

Тялото на Бога, което съдържа живота и Любовта на Бога, дошли от Слънцето, чрез слънчевите лъчи, тук, на земята, при нас, за нас, „за да имаме живот и да го имаме преизобилно" - това е Хлябът: материализираният Живот, материализираната Любов на Бога!

„И Словото стана плът! И всели се в нас!^ И видяхме славата негова". Ев. Йоанна 1:4

Идването, слизането, въплотяването на Христос на земята, като физическа действителност, като исторически факт, преди всичко, велик Символ, който дойде да ни напомни за свещената Реалност, да ни разкрие същината на великата и вечна Мистерия: - непрекъснатото, безспирно, ежедневно, ежеминутно слизане, тук, на земята, на Христа - на Сина Божий, на Божествения Живот, на Божествената Любов, идващи при нас, слизащи при нас, жертвуващи се за нас, чрез слънчевите лъчи - носители, изразители, проводници на тази Любов, на този Живот!

Въплощението, живота, страданието, жертвата и възкресението на Христа - това е символ, образ, откровение за туй, което ежедневно, което винаги, непрекъснато става, чрез слизането, въплощението. жертвата на Божествения Живот, във формата на светлина и топлина, тук, на земята, при нас, за нас.

Това е вечната, Божествена Драма на живота.

Това е съзнателното себеотдаване на Майка, която храни децата си.

Това е върховната Реалност - непрестанната, велика и свята Божествена Жертва: безспирното, ежедневното, непрестанното слизане - живота, страданията и смъртта на Христа, на Бога, на земята. То е неговото вечно Разпятие и вечно Възкресение, в нас, превръщайки отново Хляба, своето Тяло, своя материализиран Живот, своята материализирана Любов - в живот, в мисъл и чувство, в светлина и топлина, вътре в нас, в нашите души, в нашите сърца и умове... Великото Божествено Сърце вечно пулсира, чрез милиарди Слънца, давайки живот на всичко съществуващо...

Така Христос, чрез светлината, чрез Хляба, чрез своята велика Жертва, чрез своята велика Любов, влиза да живее, страда и възкръсва в нас!

Не някога, преди 2000 години, а днес - ежедневно, ежеминутно, винаги.

Великата Драма вечно продължава върху сцената на живота. Безкрайната Божия Любов вечно се излива над нас, в нас. Свещената Мистерия на сливането, живота и възкресението на Христа е не еднократен, а ежедневен, постоянен факт, постоянен процес: „Това е моето Тяло, което се раздава за вас"...

Това е Хлябът - носител на Божествения Живот, носител на Любовта на Бога - израз, въплощение на Жертвата на Бога за нас: разпънатото Слово, което възкръсва вътре в нас, материализираната Любов, която се превръща отново в нас-в живот, в любов, в светлина и красота...

От Любовта живеем ний - от Любовта на Бога! Христос е в Хляба! Бог е в Хляба! Свещен е Хляба!

Имаме ли право да търгуваме със свещените неща? Имаме ли право да продаваме и купуваме Хляба, в който Бог живее, в който е живота и Любовта на Бога?

Хлябът трябва да се дава даром! Хлябът не трябва да се продава и купува! Забранена е търговията със свещените неща! Забранена е търговията в Храма!

Хлябът - тялото на Бога, Живота на Бога, Любовта на Бога - НЕ СЕ ПРОДАВА!

Ако Учителят, още в 1921 година, когато както земята, така и всички средства за произвоство, бяха в ръцете на частни стопани, ако Той още тогава - високо, категорично, недвусмислено, е провъзгласил тази свещена идея, този свещен Божествен Закон - ХЛЯБА ДА СЕ ДАВА ДАРОМ, то тогава какво още чакаме ний днес, когато повече от двадесет години имаме социалистическа народна власт, когато с частното притежаване на земята е почти ликвидирано, когато основните източници на природните блага са в ръцете на държавата, на народа?

Какво още чакаме, за да направим тази първа, малка, но истинска, действителна стъпка към социализма?

Нима не е по силите на нашия народ, на нашата социалистическа държава, на нашата народна власт, да направи това, което ще бъде само благословеното начало на един непрекъснат, светъл възход? Нима нашето съзнание не е дорасло до там - да схване наложителността, неотложността за разрешаването на тази задача?

Разбира се, ние не смятаме, и никой не трябва да си въобразява, че разрешаването на тази задача - хляба да се дава даром -ще бъде лесно.

Не! Трудно е, много трудно ще бъде разрешаването на тази задача в нейната цялост.

По пътя към нейното разрешаване стои преди всичко, като огромна пречка, липсата на съзнание, пониженото съзнание на множество хора, наши съграждани, които биха злоупотребявали с отпускания даром хляб; така, както дори и днес мнозина злоупотребяват, разхищавайки го по различни начини... Трудна е задачата!

И, преди всичко, тук трябва да се апелира към съзнанието на хората, на множеството.

Ако това можеше да стане само с нареждане отгоре - с издаването на една заповед, на един писан закон!

Ако този Закон не трябваше да бъде написан първом в сърцата, в душите и умовете на нашите съграждани, на нашия народ! Ако това, както и всички хубави неща, за които са мечтали някога основоположниците на социализма, на комунизма, можеха да се приложат при липса на достатъчно съзнание, при липса на колективно съзнание!

Ако това беше въпрос само на организацията и развитието на производителните сили и мощности.

Ако то беше въпрос само на висока техника и големи натрупвания! Трудна е задачата!

Обаче ние не трябва да забравяме, че величието, силата, успеха, всестранното издигане на един народ, на едно общество, стоят именно в разрешаването на трудните, на големите задачи, а не в движението по линията на най-слабата съпротива... Който иска, който разбира правилно нещата, който се реши безвъзвратно - може!

Ще се намерят начини за разрешаване на проблема, на трудностите.

Нещата, особено големите и хубави неща, не стават изведнъж. Те стават на етапи: ще се правят опити, ще се търсят пътища, и, постепенно, разрешението ще се намери, целта ще бъде постигната.

Важното преди всичко е - да се насочим съзнателно към нея, към нейното реализиране.

Фактически, отпускането на хляба безплатно, даром, това ще бъде първият, най-малък опит, първата, най-малка крачка към реализирането на голямата задача на комунизма.

Но този опит, тази крачка напред, колкото и малки да са, те са реални, действителни.

С тях ние вече излизаме из теорията и навлизаме в практиката. И затова те трябва да бъдат направени!

Толкова много е говорено за социализъм и комунизъм! Трябва вече да се правят реални, действителни стъпки към тях! „БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПЪРВАТА ДЪРЖАВА, КОЯТО ДА ПРИЛОЖИ БОЖИЯ ЗАКОН НА ЗЕМЯТА - ХЛЯБА ДА СЕ ДАВА ДАРОМ!"

Време е вече този свещен Завет да бъде изпълнен!

Който върви напред, той ще завоюва палмата на първенството.

Той ще спечели победата в изграждането на новия свят.

Той ще даде пример. Той ще поведе всички напред.

Това трябва да бъде именно българският народ!

Защото съзнанието за необходимостта от решителни мерки живее у нас не само в тия, които се наричат комунисти, но и в мнозина още, които, без да се наричат така, ясно виждат повелителните изисквания на живота.

Ясно виждат перспективата на това, за което живяха, за което работиха и умряха толкова синове на нашия народ, верни до смърт на свещената идея за Общото Благо. Ясно виждат също така и опасността - че когато тези, от които народът с право очаква пример, се отдадат на „живот", т.е. на ядене и пиене, на уреждане своето собствено благуване, който пример със страхотна бързина се възприема и овладява всички - от най-големите до най-малките, то, по необходимост, ние почваме да се движим в един омагьосан кръг, почваме да забравяме великата и свята идея, за реализирането на която животът ни е извикал към дейност...

С голяма радост, обаче, ний днес можем да констатираме, че фактически, разрешаването на тази голяма задача - задачата за хляба - е вече започнало, макар и в слаби, начални форми: вече на много места в България, земеделските кооперативни стопанства, ТКЗС, отпускат безплатно хляба на своите членове, засега предимно на пенсионерите. По такъв начин, разрешаването на великата задача е започнато спонтанно: от самия народ, от низините, отдолу нагоре, така, както именно трябва и да бъде.

Българският народ, в лицето на своите кооперативи, по места, без да очаква специални наредби, закони, заповеди отгоре, е започнал по своя инициатива, самодейно, разрешаването на тая велика и свята задача.

БОЖЕСТВЕНАТА МИСЪЛ Е ВЪЗПРИЕТА! НЕЙНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ Е ВЕЧЕ ЗАПОЧНАЛО -макар и в най-скромни форми.

Движението в това направление, обаче, няма да спре на този си стадий.

Ний дълбоко вярваме, че свещената идея - да се дава хляба даром - ден след ден ще се възприема и прилага все по-широко и по-широко.

Ний не се съмняваме, че в нашата страна, всред нашия народ, има достатъчно будни съзнания, достатъчно смели хора. решени да вървят напред към новото и красивото, които ще възприемат и приложат изцяло и нашироко тази свещена идея, въпреки всички първоначални трудности, които биха възникнали при нейното по-широко, пълно осъществяване. Ние не се съмняваме, че волята на Бога, закона на Бога ще бъдат изпълнени!

Че това, което животът, което великият идеал за всечовешкото братство изисква, ще бъде направено!

ХЛЯБЪТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ БЕЗПЛАТЕН!

Трябва да приемем тази Божествена Истина! Трябва да приложим този велик Божествен Закон! Благословението на Бога, Божията благодат ще се излеят над тези, които смело и непоколебимо тръгнат по предначертания от Него път.

Това ще бъде първата решителна стъпка към онова велико и светло бъдеще, към истинско братство и човещина, към мир, хармония и правда, към които цялото човечество, всички хора и народи, по-рано или по-късно ще тръгнат.

ХЛЯБЪТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ БЕЗПЛАТЕН!

Нека всички будни хора в нашата земя, както и в цялото човечество, държат тази мисъл в ума си.

Мислите придобиват плът и кръв - мислите стават дела!

ХЛЯБЪТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ БЕЗПЛАТЕН!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...