Jump to content

8. Съветският офицер. / из спомените на Руси Караиванов от с. Ветрен.


Recommended Posts

8. СЪВЕТСКИЯТ ОФИЦЕР

Из спомените на Руси Караиванов от с. Ветрен

В дните след 9 септември 1944 г., когато през България започнаха да минават масово ешелони от съветски войски на път за фронта в Югославия, където германците се бяха укрепили и се съпротивляваха, брат Руси бил на гара Ветрен, когато там спрял един влак, пълен със съветски войници. През време на краткия престой на влака множество съветски войници слезли и се пръснали набързо по перона на гарата - кой за вода, кой да си купи нещо и т.н. Престоят бил кратък и когато влакът тръгнал, брат Руси забелязал един съветски войник, който не успял да се качи на влака. Влакът изсвирил и потеглил, а този войник останал на гарата. Брат Руси се приближава към този войник, който се оказва, че е офицер, но облечен в сивото бойно облекло, гледан от страна, не се различавал от войниците. Със свойствената му приятна усмивка, на полуруски, полубългарски език, брат Руси заговорва и разменя няколко думи със съветския офицер, след което го поканва да пренощува у дома му. Съветският офицер приел поканата и останал да пренощува в дома на Караиванов.

След като вечеряли, брат Руси дава на госта си един сборник от беседи на Учителя на руски език. Това е било или „Путь ученика", или „Новая Ева" или „Три основни жизни", които по това време бяха вече издадени в Рига, от издателството на Н. Гудков. След като прочел 5-6 страници, съветският офицер скача: „Какво е това? Кой го е писал? Жив ли е? Такова нещо няма никъде по света. Аз съм офицер, познавам много неща, но такова нещо досега никъде не съм срещнал!"

Брат Руси му обяснил, че това са беседи от нашия Учител, който живее в София, на Изгрева.

- „Може ли да го видя?"

- „Да, може".

След като се поразговорили, братът поканва госта си да си легне да нощува на приготвеното за него чисто легло. - „Не, казва офицерът, не съм чист!" Постила шинела си на пода в стаята и там ляга да нощува. Какво съзнание!

Брат Караиванов подарил книгата с беседите на руски език на офицера и на тръгване му дава писмо до Боян Боев, на Изгрева, в което му пише за желанието на приносящия писмото да се срещне с Учителя. Брат Боев го посреща радушно и го води при Учителя. Учителят е на крак, чака ги.

Цели два часа съветският офицер разговарял с Учителя в присъствието на брат Боян Боев. Какво са говорили не ни е известно, но брат Боев в такива случаи винаги е бил със стенографски бележник и с молив в ръка и може би някога записките му по този разговор ще излязат на лице...

Между другото, Учителят приготвя пакет с беседи и ги дава на съветския офицер.

На тръгване, когато да се раздели с Учителя, съветският офицер пада на нозете му и ги целува! Какво е чувствувал той тогава и какво е искал да каже с тази си постъпка? - Може би: „Ето, не съм достоен да целуна ръката ви, затова падам при нозете ви и целувам нозете ви!"

Ето я славянската душа! Ето я великата славянска душа! Още при пръв поглед тя чувствува, познава и разбира Великото и се прекланя пред него. И под военния мундир тупти това велико човешко сърце, комуто е дадено да обгърне с любовта си цялата земя, цялото човечество!

/Друг спомен на брат Руси Караиванов/

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...