Jump to content
Ани

15.6. Главният равин Даниел Цион за Учителя.

Recommended Posts

15.6. ГЛАВНИЯТ РАВИН ДАНИЕЛ ЦИОН ЗА УЧИТЕЛЯ

Даниел Цион, на времето си главен равин на България и такъв на Централната Синагога в София, който почина преди няколко години в Израел, беше един от преданите и ревностни ученици на Учителя. Той много често посещаваше Учителя на Изгрева, идвал е и в лагера на Братството на Седемте езера, на Рила. И Учителят се отнасяше с особено внимание към него. Макар ученик на Учителя, Даниел Цион продължаваше да изпълнява своята длъжност като главен равин. В разговорите си с него, Учителят, между другото, го е напътвал към мисълта, че еврейството трябва да приеме Христа и че трябва да се работи в това направление. Знаейки много добре, че бъдещата съдба на еврейския народ ще зависи преди всичко от изправянето на съдбоносната грешка, направена преди две хиляди години спрямо Христа, Учителят се е стараел по всички възможни начини да внесе тази идея сред световното еврейство.

В един от разговорите си с Учителя, равин Даниел Цион казва, че има много неща в беседите, които сам той трудно разбира и тълкува и помолил Учителя да му посочи някой брат, който да му помага в това отношение. Учителят го насочил към брат Любомир Лулчев, но тъй като последният по това време бил много зает, това задължение минало върху брат Йордан Андреев.

„Тогава, казва брат Йордан, аз бях още млад и беден студент. И аз самият са считах за начинаещ в учението, без достатъчно познания, но по настояването на брат Лулчев поех върху себе си възложената ми задача. От тогава насетне, цели три години, аз редовно посещавах дома на равин Даниел Цион, като заедно четяхме беседите и дълго време след прочитането на беседата, разговаряхме върху нейното съдържание и тълкувахме по-съществените мисли в нея. Винаги, преди да ме изпрати, равин Даниел Цион ми даваше отличен обед, нещо, което при тогавашното ми безпаричие имаше голямо значение за мен. По-късно като видя, че не съм достатъчно добре облечен за зимата, равинът ме облече с нов, хубав балтон.

Може да се зададе въпроса: Прие ли равин Даниел Цион Христа, към което го напътваше Учителят?

- Да! Ще отговорим, ако се гледа по същество на нещата. Равин Даниел Цион прие Христа по дух, и Го прие напълно и безрезервно, а това именно е същественото, което не е изпълнено от мнозина, които са приели Христа само по форма и се наричат с неговото име. Че това е така, достатъчно ще бъде да разгърнем една от книгите на равин Даниел Цион, например „Трайният път на новия човек" - беседи за народа. Заключението на книгата завършва с думите: „Един Бог, една религия, един народ!" Какво по-голямо и по-пълно християнство от това?

По-нататък, в приложението към книгата под заглавие „Към траен мир" равин Даниел Цион казва следните трезви истини:

„Разумът през време на война престава да служи на истинското си предназначение".

„Победителите сеят семето на една нова война, отнемайки правата и свободата на народите".

„В кръвопролитните борби за власт и отмъщение или в защита на интересите на отделни нации, класи и съсловия, мир се не ражда".

„Преди всичко участниците на мирната конференция трябва да решат унищожението на всички видове арсенали, произвеждащи за целите на войната. На мястото им трябва да изникнат фабрики за мирновременно производство".

„Във връзка с това, необходимо е да се прекрати всякакво военно обучение. Военното обучение е една трагедия за съвременното човечество, което трябва да насочи всичките си сили към плодотворен мирен труд. Младежите жертвуват най-хубавата си възраст, за да се учат как да убиват хората, как да разрушават построеното с непосилен труд. Тази възраст, в която творческите сили са най-активни, трябва да служи на градежа, а не на разрушението".

„Да се даде път на свобода на всички народи и на отделните индивиди да се развиват при условия, при които да не се чувствува нито сянка от каквото и да е насилие или ограничение".

„На просветата и възпитанието трябва да се даде съвсем нова насока. Децата трябва да отхвърлят изцяло възможността за проливане на кръв. Героизмът трябва да се постави на съвсем друга основа. Герой е само мирновременният труженик, този, който строи, а не този, който убива, при какъвто и да е случай и по каквато й да е причина".

„Това възпитание трябва да започне още докато детето е в утробата на майка си. Само едно ново поколение може да даде едно осъществяване на горните условия за един действително продължителен и траен мир".

Изобщо, в цялата книга равин Даниел Цион се старае да приобщи читателите си - своите сънародници - към новото, към идеите за новия живот. Той им препоръчва вегетарианството, като за целта цитира мисли от Питагор, Сенека, Плутарх, Волтер, Ламартин, Шопенхауер и Толстой.

За религиозния егоизъм равин Даниел Цион казва: „Този вид егоизъм е не по-малко вреден от другите. Носителите на религиозния егоизъм винаги са пораждали жестоки борби уж в защита на религията. И вместо любов, както трябва да се предполага, сеели са омраза между хората".

На много места, в подкрепа на окултните истини, той цитира Макс Хайндел, основателя на Розенкройцерското общество в Калифорния, Америка.

Така идеите на Учителя, възприети от главния равин в България Даниел Цион, сочат на цялото световно еврейство нов път - единствения спасителен път - пътя към Христа!

Днес световното еврейство и специално това в еврейската държава Израел, е поставено пред една важна, съдбоносна историческа задача - да разреши правилно, разумно въпроса, спора с арабския свят. Това е сериозна задача, която с полумерки, с малки компромиси и отстъпки, с хитрувания, а също така и със силата на оръжието, не ще се разрешат. И нека евреите не си правят никакви илюзии, нека на нищо друго не се надяват - никакви свръхоръжия не ще им помогнат. Изобщо, не трябва да се разчита на оръжието. Този въпрос, от който е заинтересувано цялото човечество, ще се разреши само по пътя на Любовта - по пътя, сочен от Христа. Няма друго разрешение. Никакви пазарлъци не ще помогнат.

Евреите и арабите трябва да заживеят като братя, като истински братя, каквито и наистина са. - Това е разрешението! Да не се прави разлика между евреин и арабин, както в Йерусалим, така и по цялата израелска територия. Могат да живеят по братски тези два народа. Само трябва да се надживее Мойсеевия закон, а така също и Мохамедовия, и да се приложи Христовия закон. Спасението на евреите е в приемането на Христа - на Любовта. Тогава и арабите ще станат съвсем други.

„Нашето минало ни е довело до сегашното положение. Затова нека опитаме нов път” - казва равин Даниел Цион.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×