20-то писмо

[Ани]

20 - то писмо

VI. ВЪЗВИШЕНИТЕ СЪЩЕСТВА И УЧЕНИКЪТ (продължение)

38. Светещата раса. Светещата раса представят същества, които са творчески. Те творят, съграждат Вселената. За нашето зрение те са невидими. В бъдеще когато зрението на хората се развие, те ще виждат светлината, която светещата раса носи със себе си. Те ще виждат светлината и на онези звезди, които днес не виждат. Животните например не виждат звездите. Те даже не повдигат главите си да погледнат нагоре.

 

39. Числата и йерархиите. От окултно гледище числата от 1 - 10 представят Висши Разумни Същества, с идеи, със знания. Те слизат на земята със строго определена задача. Всяко число представя отделна йерархия. Единицата представя Същества от най-горна еволюция, но поради законите на Битието, колкото по-възвишено е Съществото, което слиза на земята, толкова повече се смалява. Затова именно единицата, която в Божествения свят е от най-висша йерархия, на земята е най-малка. Като слиза на земята единицата постепенно губи своята интелигентност, своята сила и своя обем, смалява се до точка. Тъй щото когато някой се съзнава като човек, той трябва да се смалява, да стане център на кръга, т.е. център на един специален живот. С други думи казано: веднъж дошъл на земята, човек трябва да знае как да трансформира енергията си от по-високо в по-ниско състояние. Той трябва да пренесе знанията си от по-широк кръг на деятелност в по-тесен кръг.

 

Втората йерархия от Същества, които се изявяват на земята в числото 2, идват в помощ на единицата. Тя сама не е в състояние да си помогне, понеже се е превърнала в център. Втората Йерархия има за цел да посочи на единицата пътя, по който може да се развива. Значи числото 2 е път, който помага за развиване на Съществата. Който иска да знае пътя на своето развитие, той трябва да разбира числото две. Като влезе в числото две, той веднага се поляризира. Щом се поляризира, в ума му се произвежда светлина. Обаче свърже ли се с числото едно, с единицата, в ума му няма да блесне никаква светлина. В единицата има вътрешна светлина, но не и външна. При числото две се явяват два центъра, вследствие на което между съществата се явява борба. Числото две взето в трите си измерения дава числото 8. При числото 8 имаме Разумни Същества с различна енергия по качество от тази, на Съществата при числото две.

 

Силата на всяка единица зависи от свързването ѝ с една Абсолютно Разумна Среда. В Природата съществува една Абсолютно Разумна Среда, с която единицата, като Разумно Същество, трябва да бъде свързана по който и да е начин — съзнателен, самосъзнателен, подсъзнателен и свърхсъзнателен. Като разумни същества, като живи единици, същият закон се отнася и до вас. Този закон обхваща всички същества, от най-малките до най-големите.

 

Връзката с Абсолютно Разумната Среда е условие за развитие. За да върви напред, човек трябва да бъде свързан с Абсолютното, с Разумната Среда. За тази цел той трябва да се държи за своята основна идея. За да достигне до своята основна идея човек трябва да върви в Пътя естествено, да минава от стъпало на стъпало. Прескочи ли едно стъпало, пред него се отваря пропаст. Щом се намери пред пропаст, човек непременно трябва да се върне назад.

 

40. Човек и Възвишените Същества. Чрез едно възвишено желание човек се свързва със съзнанието на Възвишените Същества, които помагат за реализирането на неговото желание. В този случай човек живее в съзнанието на тези Същества като в светлина. Изобщо, Възвишените Същества използуват даже и най-малките мисли и желания на хората като малки изворчета и цветенца. Същевременно те използуват всички човешки енергии, колкото и да са отрицателни. Запример, гневът, който представя разрушителна енергия, те я впрягат на работа, както ние използуваме електрическата енергия.

 

41. Светлите и тъмните същества и човекът. Едно Светло и едно Тъмно Същества нямат допирна точка, защото и двете са еднакво активни. И едното, и другото Същество имат желание да господствуват над материята и над човека, в това отношение човек представя бойно поле за Разумните Същества - Светли и Тъмни. По този начин те оказват известно влияние върху възгледите на хората. Тъй щото когато някой изнася свои убеждения по даден въпрос, той не подозира даже, че това не са негови убеждения, а убеждения на някои Същества - Светли или Тъмни, които му влияят. Като не знае това, той си въобразява, че е нещо особено, а в същност играе ролята на Дон Кихот или Санчо Панса.

 

42. Бог и Човек. Бог винаги е тил в човешкия живот, никога не изпъква напред. Бог се скрива зад всички наши идеи, красиви желания и стремежи и се изявява във вид на слаб подтик. Спре ли човек движението си, Той пак го импулсира да върви напред, да реализира своята идея. Бог никога не ограничава, но импулсира, дава подтик. Като свърши започнатата си работа, Божественото в човека се скрива, като дава възможност на човека да се радва, да мисли, че той сам е направил всичко това.

 

43. Космичният пулс и движението на кръвта. Ритмичното движение на кръвта в човешкото сърце се определя от ритмичните вълни на Слънцето. Следователно, ако сърцето на някой човек не функционира правилно, това показва, че той е нарушил отношенията си към Слънцето - сърцето на слънчевата система, в която живее. Иска ли да възстанови правилните функции на своето сърце, той трябва да изправи отношенията си към Слънцето, да внесе хармония между своя пулс и този, на Слънцето. Не разглеждайте Слънцето само като физическо тяло. Вън от своята физическа природа, Слънцето има и духовна природа, която е съвкупност от Разумни Възвишени Същества, която духовна природа е именно в единство, в пълна хармония с общото, с Великото Сърце на Космоса. Ето защо, всеки момент дръжте в ума си мисълта вашето сърце, вашият пулс да бъде в хармония с пулса, с ритъма на Слънцето. Пожелайте в себе си да свържете пулса на вашето сърце с пулса на Космичното Слънце.

 

44 . Човек и Възвишените Същества. Като ученици от вас се иска будно съзнание, готовност за работа, да не спъвате своето развитие, както и развитието на Съществата, които стоят над вас. Щом решите задачата си, т.е. намерите елементите ѝ, Разумните Същества ще я подемат по-нататък. Не сте вие, които решавате крайната цел на живота. Вие се домогвате само до елементите на живота, а други ще организират тези елементи. Запример, човек открива елементите на разумността, а Висшите Същества вземат тези елементи, организират ги и изкарват нещо велико. От елементите на разумността, те дохождат до Висшата Разумност. Съвременните хора се стремят към придобиване на знание, на сила, на богатство. Те искат да станат велики хора. Право е тяхното желание, но това желание не е само тяхно: Други Същества, по-напреднали от тях, имат същото желание. Те решават задачите си чрез хората, които са дошли вече на земята. Като знаете това, всеки човек трябва да намери кое е онова Разумно, Възвишено Същество, което решава задачата си чрез него, и да направи съзнателна връзка с него. Щом направи тази връзка, работите му постепенно се уреждат. Дълго време трябва да търсите онзи, с когото сте свързани, докато го намерите. В това търсене човек калява волята си, изработва ума и сърцето си.

 

45. Човек и Съдбата. Десетки години човек трябва да обикаля вратата на Съдбата си, докато един ден тя излезе от вратата си и му даде парче медена пита. Вземе ли медената пита в ръката си, човек е дошъл до разрешаването на своите житейски задачи. Добрата Съдба на човека, това е неговият приятел от невидимия свят. Дали той съзнава това или не, не е важно. Като върви човек в правия път, Добрата Съдба, т.е. добрият му приятел ще го срещне, ще го извика да му даде едно парче медена пита. Защо не му даде цяла пита? Цялата пита не се дава изведнъж. Който не е благодарен на малкото, той ще изгуби и него. Малкото се благославя. В него е скрит животът.

 

46. Човек и Провидението. Когато изпраща страдания на хората, Провидението има предвид злото, което ги очаква. И за да не налетят на голямо зло и страдания, то им изпраща по-малки страдания. За да познае къде е намесен пръстът на Провидението, човек трябва да мисли. Ако само чувствува без да мисли, тогава интелектът отстъпва назад. За да могат едновременно и умът и сърцето да работят, човек трябва постоянно да държи в ума си идеята за Бога. Държи ли тази идея в ума си, човек всякога ще има топлина в сърцето си и светлина в ума си. Иска ли човек да се развива правилно, в каквото положение и да се намери, каквато служба и да заема, той трябва да държи тази идея в ума си като основна и свещена идея, с която да работи и върху която да гради.

 

47. Тъмната планета - причина за приливите и отливите. Съвременните учени намират, че в пътя на движението си земята претърпява 19 колебания, т.е. 19 люлеяния. На какво се дължат тези колебания? Според едни учени това се дължи на опасния път, през който земята минава. Според други учени, причината за това явление е Луната. Нита едното е вярно, нито другото. Според някои окултисти колебанията, които земята претърпява, се дължат на една тъмна планета, която се намира между Земята и Слънцето. Тази планета е невидима. След грехопадането човечеството чрез мисълта си е влязло в района на тази тъмна планета. Благодарение на влиянието на тази тъмна планета върху мозъка на хората, става разбъркване на умовете им. Днес човек с човек не могат да се разберат в мисълта си. Като не познават тъмната планета, хората казват, че луната е причина за приливите и отливите на моретата. В същност, причината за приливите и отливите е тъмната планета. Такива приливи и отливи стават и в мозъка на човека. Когато става прилив на кръвта в мозъка, човек трябва да знае как да си помогне. Не може ли да си помогне, той е изложен на опасност.

/18-та лекция, 6-та годишнина на Младежкия Окултен клас, 30.I.1927 г./