Jump to content

Recommended Posts

27 - мо писмо

VII. УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО (продължение)

65. В началото на всяка нова епоха, Учителя идва и чрез Словото си внася нови сили в човека и човечеството. Когато Учителя говори, наглед неговите думи и предметът върху който говори, е от обикновен характер, но всичко преходно е само символ на вечно творческите сили на Словото. Този, който може да чуе и почувствува една беседа на Учителя, ще види, че с всяка беседа към Земята и към човешките души, умове и сърца, слизат творческите сили на Словото, които създават новата епоха. Ако беседата се състоеше само от това, което външно изглежда, тя би била една обикновена проповед, а не би имала онова мощно творческо значение за душите и умовете не хората. Затова всички хора, които имат светлина в ума и пробудена душа, като слушат или четат една беседа, чувствуват, че става нещо с тях, че нещо мощно, нещо грандиозно се върши с тях и около тях, нещо от космичен характер става в света. А хора, които нямат тази вътрешна светлина на ума и на които душите не са пробудени, като слушат една беседа, казват, че това е празна работа, или че е неразбрана за тях, отвлечена работа, която има нужда от тълкуване и коментари.

 

Всяка беседа на Учителя е акт на космично творчество. С всяка беседа се вливат нови сили в земното развитие, които постепенно преобразяват Земята и ще послужат като основа за създаването на една нова земя и едно ново Небе. Дълбоки са тайните на космичното творчество, защото то се извършва със силите на Творческото Слово. Силите, които Учителя внася в света, ще създадат не само едно ново човечество, но ще създадат и един нов Космос, едно ново Слънце и една нова Земя, в която ще живеят Синовете Божи, защото всяка беседа е резултат на контакт на Учителя с Великата Реалност. Понеже Реалността е безгранична в своята пълнота и разнообразна в своите прояви, затова и всеки контакт с Нея се изразява в неговото съзнание като нови идеи, нови принципи, нови сили и преживявания. Оттам и голямото богатство и разнообразие, оттам и онзи изобилен живот в светлина, които бликат от всяка беседа. Чрез беседите Учителя беше посредник между Великото и Малкото, представяше Великото пред Малкото. Това е съдържанието на всичките му беседи. И понеже всяка идея и всяка мисъл, които идват от Великото към Малкото, носят в себе си мощни сили, затова и беседите на Учителя са изпълнени с мощ и сила и могат да лекуват даже и физически болести. Така че не са обикновени проповеди, но са дълбоки окултно-мистични слова, запечатани със седем печата. В тях е изнесено онова, което е скрито дълбоко в човешката душа, но за да проникне човек до тази велика тайна, трябва да умее да повдига булото, да отваря седемте печата. Който намери трите основни мисли на всяка беседа и е познал тяхната магическа окултна страна, той е намерил пътя, който води към Храма на Тайното Познание.

 

66. Учителя идва в света периодически да отбележи началото на една нова епоха, да даде нов импулс на човешкото развитие, да внесе нова свежа струя в енергиите на земното развитие.

 

67. Когато Учителя слиза на физическия свят, невидимият свят предварително му приготвя едно физическо тяло, което да може да послужи като добър проводник на неговите Божествени сили. Понеже идването на Учителя не е случайно явление, то векове отнапред той работи върху онзи род, чрез който ще дойде във физическо тяло. Този род трябва да изработи ред качества, като води добър и благочестив живот, за да пречисти материята, от която ще се съгради тялото на Учителя.

 

68. За да може да познае Учителя и да влезе в контакт с него, човек трябва да има будно съзнание, трябва да има светла мисъл, трябва да има едно вътрешно чувство, което да му разкрива естеството и характера на Учителя. Защото Учителя се разкрива само на онзи, който има отворени духовни очи, или най-малкото,който има едно чувство за да го почувствува, разбере и оцени.

 

69. Учителя привидно живее като обикновен човек, но достатъчно е да се влезе в контакт с него, за да се разбере,че имаме работа с един необикновен човек, който надхвърля границите на обикновения, даже и на човека с високо просветено съзнание. Той ще почувствува, че Учителя притежава друго съзнание, което прониква и обгръща в себе си всичко живо. Той ще почувствува и разбере, че стои пред един велик мъдрец, който вижда и преживява скърбите и страданията на всички същества - от най-малките до най-големите. Така е почувствуван и разбран Учителя от художника Борис Георгиев, който го е нарисувал със затворени очи, дълбоко вглъбен в себе си, с израз на едно спокойно търпение, озарен от една вътрешна светлина, но в израза на лицето се вижда, че той носи и преживява в съзнанието си страданията на всички същества и търси начини и пътища да помогне на всички. В това е величието и силата на Учителя, че той помага на всички, без да издава това. Той казва на едно място: Аз благославям онези, които ме гонят, а не ги мразя. Това е състоянието на истинския мъдрец, в когото Мъдростта е съградила дома си.

 

70.Учителя е образец на мъдрец, както във външния си изглед, така и във вътрешния си живот, той е прототип на мъдрец. А мъдрецът е човек, който е изпълнен със знание, мъдрост и любов и непрестанно раздава от своето изобилие на нуждаещите се. Учителя като мъдрец е извор на живата вода, която извира от високопланински извор и се стреми към долината и където минава, всичко напоява и освежава.

 

Няма същество, което да е влязло в допир с Учителя, и да не е почувствувало неговото благотворно влияние. Той е като един извор в оазиса всред пустинята на живота и всеки, който мине покрай този оазис, ще изпита благотворното влияние на извора, ще освежи и подкрепи силите си от неговите живи води.

 

Учителя е изпълнен с безгранична Любов към всички страдащи, към всички онеправдани, към всички попаднали в робството на греха и е готов да помогне на всички, без да ги съди. Той никога не съди и не чете морал, но винаги се стреми да помогне и научи хората да разбират законите на живота, за да избегнат ненужните страдания.

 

71. Учителя е жива светлина, на която всеки може да чете книгата на своя живот, както и великата Книга на Живота. Затова всеки, който дойдеше в контакт с него, чувствуваше, че се намира всред нещо необикновено, изпълва се с един вътрешен мир и с едно желание да живее в мир и братство с всички същества. Това показва, че хората, които идват в контакт с Учителя, възприемат, ако са отворени, неговите вибрации, неговите състояния, и си отиват успокоени, излекувани от своите душевни рани и страдания. А които отиват при Учителя затворени, с желание да видят нещо лошо в него, те се оглеждат в него като в огледало, виждат своята собствена нищета, виждат себе си в него и казват: той е такъв, той е онакъв, съдейки по себе си. Учителя е едно велико огледало, в което всеки вижда себе си.

 

72. Външно Учителя беше със среден ръст, или малко над средния, с добре сложено, пропорционално оформено тяло, в което беше спазено правилото за златното сечение на древните гръцки скулптори. От цялата му фигура лъхаше живот и хармония и цялата му фигура излъчваше светлина и топлина, с които привличаше човешките души. Походката му беше стройна, елегантна, отмерена, царствена, величествена, каквито бяха и всеки жест, и движение в него. В неговите движения, в неговата обхода нямаше нищо излишно, всичко беше спокойно, отмерено, целесъобразно и в хармония с общия ритъм на Природата и живота. Само като го погледнеше, човек виждаше, че се намира пред един необикновен човек, който привлича и очарова, като в привличането и очарованието си не заробва, а освобождава. В обходата си беше приятен, любезен, внимателен, естествен. Но както обходата му, така и в целия външен изглед и маниер имаше нещо величествено, което поразяваше, което завладяваше.

 

Това се чувствуваше особено на беседите, където той, като седнеше пред масата на стола, озаряваше се от едно лъчезарно сияние, което го правеше подобен на изгряващото Слънце, което пръска животворните са лъчи във всички посоки, като успокоява, лекува и вдъхновява, и внася ентусиазъм. Когато излизаше на беседа, Учителя се озаряваше, а лицето му, както и цялата му фигура издаваше светлина, топлина и сила, и той представяше едновременно нещо импозантно, могъщо, силно и същевременно смирено и скромно.

 

С погледа си Учителя проникваше в душите и сърцата на присъстващите и отговаряше на техните болки и въпроси. Мнозина оставаха изненадани, когато заговорваше за техните болки и въпроси, които ги интересуваха. За него нямаше нищо скрито, защото той беше еднакво буден в трите свята на Битието - физически, духовен и божествен.

 

73. Когато говореше на беседа, той влизаше по три различни начини в Реалността и ни я разкриваше. Той съзерцаваше реалността и описваше това, което съзерцава; в същото време той слушаше това, което Реалността му говореше и ни го предаваше. Това се нарича в окултната наука инспирация или вдъхновение. Космичното Слово инспирира, говори, вдъхновява онези души, които са будни и се изявява чрез тях. Колкото по-будна е една душа, толкова по-пълно и по-съзнателно е това вдъхновение, това изявление на Космичното Слово. В Учителя имаме пълно изявление на Космичното Слово, на Космичната Реалност. Най-после, Учителя се сливаше с Реалността, със Същината на всички неща и тази Същина, която е една и съща както в човека, животното, растението, така и в безпределното пространство и в звездите, му се изявява и му разкрива своите тайни, разкрива му законите на своето Битие. Той ставаше едно със Същината на нещата и по такъв начин можеше до получи откровение за тайните на всичко съществуващо.

 

Такива са великите възможности, с които разполага Учителя, за да бъде в контакт с Реалността и да ни я предаде на обикновен език на нас, които не можем да влезем в съзнателен контакт с таза Реалност. Като говореше Учителя подбираше най-изразителните думи, които могат да изразят идеите му. Гласът му беше тих, спокоен, отмерен и показваше пълно самообладание, пълен себеконтрол. Рядко повишаваше гласа си, рядко натъртваше на известни думи и идеи.

 

Учителя така водеше беседата, че едновременно изнасяше принципите, законите и методите и същевременно отговаряше на въпросите, които интересуваха мнозина от присъстващите. Той говореше увлекателно и постепенно развиваше мисълта си. Словото му беше истинска музика, истинска поезия. Слово, което носи живот, светлина и сила в себе си. Понеже всяка идея, всяка мисъл, носят в себе си грамадни творчески сили, то затова той никога не кондензираше идеите и мислите си, а ги разводняваше и примесваше с обикновени идеи и мисли, с разкази и случки от живота, за да се намали интензивността на силите, които действуват върху слушателите. Затова той казва: Всяка моя беседа указва такова влияние върху човешките души, каквото пролетният дъжд върху изсъхналата земя.

 

Словото му освежава, повдига, просветлява, укрепва и вдъхновява. То е истинска музика и поезия, а музиката му е магия. Когато свиреше той сваляше на Земята небесната хармония и я обличаше в тонове, за да е достъпна за нас. Всяка негова песен, всяка негова музикална творба е специален метод за работа на ученика. Във всяка работа той почваше от най-малкото и после постепенно го развиваше, докато дойде до неговата пълнота. Никога не завършваше нещата, защото знаеше, че творческият процес е незавършен, вечен процес, процес на вечно осъществяване.

 

74. Нищо не протичаше през неговото съзнание без да е осъзнато и осмислено. Затова той казва: "Когато употребявам известна дума, аз търся нейните вибрации, защото думите се определят тъй, както се определят слънчевите лъчи. Не може да произведете известен цвят, ако не произведете вибрациите, които му съответствуват. Следователно, когато се говори за добродетелта, трябва да се произведат вибрациите на добродетелта, и тогава ще разберете съответния смисъл на тези думи. Само така ще имате една обективна и реална истина или истина, която се изявява в живота, защото в света има и неизявени Истини". От тази мисъл се вижда как е работил Учителя в предаване на Словото. По същия начин той работеше и в музиката, и във всички области. Неговото съзнание проникваше и владееше всичко, на което той даваше израз. Затова у него всичко беше съзнателно и контролирано, а не случайно. Спонтанното той го осъзнаваше и тогава му даваше израз. Затова нямаше нищо случайно, нищо произволно в неговото творчество и в неговия живот.

 

75. В неговото присъствие у човека утихваха всички бури и страсти и човек от развълнувано море се превръщаше в спокойно море, в което се отразяваше ведрото небе на неговото същество и човек с учудване виждаше и намираше както себе си, така и Бога, в неговото присъствие.

 

76. Дошъл в света да служи на Бога, той беше отзивчив към болките и страданията на всички и на всички помагаше и даваше съвети, и всичко това вършеше безкористно, изпълнен с Любов към човека и към всичко живо. Той беше еднакво готов да помогне както на човека, така и на мравката, на мухата и на растението, когато те имат нужда от това. Неговото съзнание е толкова будно, че долавяше нуждите и на най-малките същества и по невидими пътища помагаше на всички, които отправяха зов и молитва към Великото Начало за помощ и подкрепа.

 

Във време на екскурзиите, които правеше с Братството, той винаги се грижеше и интересуваше за най-слабите и изостаналите и беше еднакво внимателен към всички, които идваха в контакт с него, и еднакво изливаше своето благословение към всички.

 

77. Той познаваше дълбините на човешката душа, познаваше всеки отделен човек на какво е способен, познаваше вътрешния мир и живот на всеки човек и съобразно с това беше и неговото отношение с човека. Tой така постъпваше с хората, че никога не нарушаваше тяхната свобода, никога не хвърляше сянката на своя авторитет върху която и да е душа. Свещено пазеше той свободата на човешката душа. Той с нищо не заставяше, никога не подчертаваше себе си, а винаги се държеше един вид в сянка, като оставяше светлината, топлината и силата, която излъчваше, да действуват свободно и всеки според нуждите и възможностите си да се ползува от тях.

 

78. Той никога не определяше отношенията си с хората от това, колко са добри и какво е тяхното обществено положение, но винаги се ръководеше от това, какъв стремеж имаше дадена душа. Той гледаше на хората като на души, излезли от Бога и какъв е техния стремеж. Той знаеше, че човешките души са оплетени в материята и търсят Път към Бoгa и затова той с Любов и готовност помагаше на всяка душа, която търсеше помощ. Но той никога не нарушаваше свободата на никоя душа да ѝ налага нещо, преди тя да е поискала, преди тя да е похлопала.

 

79. Той прилагаше в живота си завета на Христа, който казва: "Аз не дойдох за праведните, но грешните да призова на покаяние”. Затова той беше по-внимателен и по-разположен към онези, които оплетени в мрежите на греха, търсеха начин да се освободят и отправяха към Бога зов за помощ. А онези, които можеха сами да се справят със своите задачи и противоречия в живота, които имаха достатъчно светлина в ума и сила във волята, с тях той беше, така да се каже, по-студен, защото те идваха при него не за помощ и подкрепа, а или да го видят какво представлява, или да премерят своето знание с неговото. Но към онези, които бяха тръгнали в Пътя, но същевременно бяха подложени на изкушенията и съблазните на света, той беше много внимателен, за да им въздейства благоприятно със своето внимание и пример, за да могат да намерят сили в себе си да преодолеят изкушенията и съблазните на света.

 

80. Учителя като Велик Посветен проникваше в дълбините на човешката душа и сърце, както проникваше и в дълбините на безпределния Космос. За него нямаше нищо скрито под Слънцето. Той знаеше и виждаше всичките противоречия, всичкия егоизъм, всичките грехове, в които живееха хората, и всичко това го посрещаше със спокойствие и състрадание, с едно безподобно търпение и благост, защото знаеше, че това е пътят на човешките души, изпаднали в гъстата материя.

 

81. Още преди да отидеше човек при него, той знаеше от какво има нужда и вече е проектирал помощта си. Той така помагаше, че да остане скрит и незабележим. Той никога не подчертаваше себе си, защото се отличаваше с велико смирение и скромност, които са качества на мъдрец. За него беше важно да се помогне, а не кой е помогнал. Защото той знаеше, че всяка помощ иде от Бога, който живее във всички хора.

 

82. Ако речем да характеризираме Учителя с няколко думи, можем да кажем: Той имаше сърце чисто като кристал, защото в него живееше Любовта, а Любовта носи чистотата. Той имаше ум светъл като Слънцето, защото в него живееше Мъдростта, а Мъдростта е която дава светлина на Слънцето. Той имаше душа обширна като Вселената, защото в него живееше Истината, а Истината изпълва цялата Вселена. Той имаше Дух мощен като Бога и едно с Бога, защото Бог живееше и се проявяваше в него и чрез него.

 

83. Ако един физиогномист застанеше пред Учителя, без да го познава, или пред неговия портрет, той би ни го описал по следния начин: "Учителя е човек със силен дух и характер, човек с широка душа, човек със светъл, обширен и всепроникващ ум, човек с любвеобилно и благородно сърце, човек със силна воля и благородни стремежи. Общият израз на лицето ще му подскаже, че стои пред един човек, изпълнен с безгранична благост и милост, човек изпълнен с велико благоговение и преданост към Великото Начало. Също така той ще разбере, че стои пред човек с висок идеал, пред човек, който е готов на всички жертви заради идеала, на който служи. Той ще види в лицето му отразена хармонията на сферите, ще види музиката и естетичното чувство, които живеят в неговата душа, ще види големия музикант - творец и изпълнител, ще види вдъхновения човек, ще види дълбокия мислител и философ, ще види най-после всестранно надарен и развит научен гений, способен да разчита великата книга на Природата и да открива великите закони, които действуват в нея. Ще види един дълбок психолог, който прониква в най-съкровените глъбини на човешката душа и може да разреши всички задачи, поставени пред човешката душа, ум и сърце. Най-после, за изненада на някои, ще прочете в лицето на Учителя делови човек, който може да превърне идеите и мислите в дела и разбира всички потънкости на обществения и социалния живот, и който може да даде принципи и методи, върху които може да се изгради наистина свободно и щастливо човешко общество. Учителя еднакво се интересуваше както от най-великите идеи и принципи, легнали в сянката на живота, така и от най-дребните ежедневни въпроси и неща, които занимават обикновения човек. Всичко той осветяваше и осмисляше със своята голяма мъдрост, която като ореол светеше над неговата глава и лице.

 

84. Учителя съчетаваше в себе си чудното единство в дивен синтез на мистика, който беше намерил Бога в себе си и беше в непрекъснато общение с Него, окултиста, който намираше Бога проявен в цялата Природа и в целокупния живот, където намираше и откриваше Неговата мисъл, проявени като велики закони на Битието, натуралиста, който познаваше както най-малките потънкости в устройството на външната природа и всички нейни прояви, така и устройството на човешкото тяло, тяхната връзка и зависимост с духовния принцип, който ги оживява. Затова той четеше в природата и човека като по отворена книга и можеше да разкрие тайните, скрити в Природата и да открие съдбата и характера на човека, изразена в неговата външна форма. Като китайски мъдрец, който познаваше всички тайни и потънкости на живота, във всичките му проявления, той можеше да намери метод и цяр за всяка болка, за всяка скръб, за всяко противоречие.

 

Той можеше да лекува както душата, така и тялото. Той както казах носеше в себе си поета, учения, философа, мистика, окултиста, музиканта и човека на практическото осъществяване. Той с еднаква вещина говореше за всичко, което се отнася както до науката, философията, религията, окултизма, мистиката, така а за изкуството, музиката и за проблемите на практическия живот.

 

Ще завърша тази бегла скица на духовния образ на Учителя със следната мисъл от него. Той казва: "Някои искат да намерят Христа в мене. Не, Христа ще намерите в Неговото учение. Ако искате да знаете кой съм аз, ще ви кажа: Аз съм брат на най-малките в Царството Божие. Аз, най-малкия, искам да изпълня Волята Божия, както Бог е заповядал. Да осветя Неговото име, както Той ме е осветил. Бог е бил толкова добър към мене, че аз, брата на най-малките, искам да му се отплатя с всичката си признателност. Искам и вие да последвате моя пример. В някои от вас може да се яви желание да бъдат по-големи от мене, да вземат първо място. Това е съблазън. Христос казва: Достатъчно е на ученика да бъде като учителя си. И аз не искам повече. Достатъчно ми е това малко място. И аз не бих го заменил с друго. Не е важно мястото, което заемате, важното е как ще изпълните дълга си към Господа".

 

Следните думи на Учителя го характеризират като силен характер, като велик посветен, като човек на жертвата. Той казва: "Аз съм дошъл да помогна на българите. Както и да се отнасят те с мене, колкото и да ме гонят и преследват, аз съм решил да ги стопля, да им направя такова добро, каквото до сега никой не им е направил. След това ще им кажа: "До виждане". В допълнение на горната мисъл Учителя казва, че иска да помогне на българите, да ги извади от едно омагьосано положение, в което ги е поставил някакъв черен маг преди повече от 2000 години. Сега, казва Учителя, аз ще завъртя колелото в обратна посока и те ще поемат своя естествен път на развитие.

 

Учителя като проводник на космичните сили за дадена епоха е проводник на мислите и идеите, които идват да създадат новия свят и живот. Чрез неговите мисли, чрез неговия ум и съзнание се свалят от Божествения свят всички онези идеи и мисли, които ще подобрят съдбата на човека и човечеството. Той изпраща тези мисли и идеи към определен човек, който може да ги възприеме и предаде на света. И затова, всички нови открития, всички нови идеи, които влизат в света, идват от Божествения свят и се предават чрез Учителя, който ги предава на онези умове, които могат да ги схванат и да им дадат израз. Затова казваме, че зад всички гениални хора, зад гениалните поети, учени и светии стои Учителя, който е като фокус на космичните сили и идеи, които идват към земята. И затова всички пробудени хора са проводници на мислите и идеите на Учителя, всеки според степента на своето развитие. Затова той казва: Цялото небе стои зад мен и работи чрез мене.

 

Учителя работи за да подготви човешките умове и сърца, за да станат добри проводници на Любовта и Мъдростта, които влизат в света. за да преустроят нашия земен свят. Вътрешната работа, която Учителя извършва, не може да се опише. Тя ще се види в бъдеще. Аз само загатвам, че освен видимата работа, която Учителя извършва, има и една вътрешна страна от неговата дейност, плодовете на която ще се видят в бъдеще. За тази си дейност той загатва като казва, че от време на време трябва да дойде в света един мъдрец, един Велик Учител, който да трансформира горчивините и противоречията в сладчини. Хората, оставени сами на себе си, биха се задушили в собствените си отрицателни прояви. Учителя, слизайки на земята, служи като трансформатор на отрицателните мисли и чувства, които се развиват у хората. Той привлича всички отрицателни мисли и чувства, които изпълват пространството, и ги превръща в положителни творчески сили, които излива като благословение върху хората. Ако да не беше този алхимически процес, който Учителя извършва в дълбоко мълчание, от човечеството не би останало нищо. Защото отрицателните мисли и чувства създават една задушлива атмосфера, която задушава всеки възвишен импулс. Това е една велика вътрешна работа, която Учителя върши за човечеството. Той е онзи вентилатор, който пречиства атмосферата и дава възможност на благородното и възвишеното да се прояви. Затова там, където се изявява Учител, се създава нова култура, защото по този начин той създава условия за проява и развитие на всички благородни и възвишени подтици у хората.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...