Jump to content

59-то писмо


Recommended Posts

59 - то писмо

XI. ЗАКОНИ И ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА (продължение)

43З. Ученикът и мълчанието. Мълчанието в Природата е процес за събиране на енергии. Има три вида мълчание. Едни мълчат - говорят, другите мълчат - разсъждават, и третото мълчание аз наричам Божествено, когато човек само възприема - нито говори, нито разсъждава. Не мислете, че разсъждението е нещо лошо; то е най-високото нещо в човешкия живот, но в Божествения живот то е начало на знанието, то е физическата страна. Най-висшето у човека е най-нисшо у Бога, а най-нисшото у Бога, е най-висше у човека. Това са контрасти.

 

434. Закон за мислите. Ще ви кажа един факт, от който трябва да се пазят всички Ученици. Всичко, което човек помисли, е вярно и то става някъде; всичко, което отрича, е вярно и става някъде. Затова като ви дойде някоя мисъл, спрете се в себе си и кажете: То е станало вече. Дойде ви на ума мисълта да направите някъде училище, но нямате достатъчно средства. Някой вече го е направил. Това е по отношение на всички материални неща. В другите светове това нещо става по отношение на духовните работи. Замислите да подигнете някой народ. Някой ангел или някой светия е турил вече този проект в действие. Всичко, което мислите става. В живота си всякога трябва да намерите най-правата мисъл. Ако чуеш в себе си мисълта: Вселената аз я създадох, ще знаете, че това е гласът на Бога, гласът на Божия Дух, Който говори.

 

435. Ученикът и работата. Мнозина очакват благословението по един материален начин. Аз казвам: Не очаквайте подаяния отвън. Ученикът на Окултната Школа трябва да има една основна идея, сам да работи. То е смисълът. Какво ще ми дават завещание.

 

436. Ученикът и добрият и лошият живот. Всички хора, всички Ученици правят две главни погрешки. Някои изпъждат злото и туй зло се загнездва в тях. Някои приемат доброто и то се загнездва в тях. Злото чрез изпъждане се загнездва, а чрез възприемане бяга. Ако се противиш на една лоша мисъл, тя се загнездва. С доброто е обратно. Ако ти му противодействаш, то се отдалечава. Ако го приемеш, то се загнездва. Дойде лоша мисъл, остави я да влезе в двора. Ти се скрий и следи само нейното ходене. Наблюдавай я. Тя ще ходи, ще ходи, ще обикаля, докато си излезе. Ако питаш защо е дошла, какво иска и почнеш да я пъдиш, ти не можеш я изпъди. Беля ще си намериш, няма отърваване от нея. Тя като влезе, ти само я наблюдавай! Дойде ли доброто, посрещни го, отвори му врата, нека влезе. По същия закон и двете влизат - и доброто, и злото. При злото ще се скриеш и ще гледащ какво ще прави, а при доброто ще излезеш да го посрещнеш и ще останеш при него. Няма добро или зло, което като е дошло при вас и не спазите закона, да ви мине незабелязано. Злото е неизбежно и доброто е неизбежно. Ако се противиш на злото, ще дойде. Ако не приемеш доброто, ще избяга. Вие имате тук две обратни действия. Например, като ви дойде мисълта да раздадете имането си, не се противете на тази мисъл, но подпишете се отдолу и си кажете: съгласен съм да дам 100,000 лева за бедните. Кажеш ли така, някой вече раздава тези пари. Вие трябва да знаете, че за да се реализира една мисъл в света, трябва да мине през много хора. Тя ще мине през хиляди хора, докато дойде онзи човек, който ще е най-способен да я реализира. Кръгообразни връзки има в мислите. Една мисъл може да е минала през една верига от 10 - 20,000 души, докато един я реализира. И каквото Той печели, всички, през които е минала, ще спечелят. Каквото той губи, всички ще изгубят. Пък има такива добродетели, за които в даден случай цялото човечество взима участие. Ако в цялото човечество има един способен човек да изпълни тази мисъл, цялото човечество печели. За нас е важно да се извърши нещо, безразлично кой ще го извърши. Великите мисли, които минават през ума ви, възприемете ги и не се спирайте! Да кажем, че някой от вас повикат да се молите за някого да оздравее. Ти кажеш: чакай, аз не мога да го повдигна, ще повикам другиго. Веднъж мисълта е проектирана върху тебе, че ти ще помогнеш на този човек, ти се моли, моли. Подпиши се, но мълчи и провери. Като оздравее този човек, тогава и твоята вяра ще се усили.

 

437. Ученикът трябва да бъде смел. Учениците на Божествената Школа трябва да бъдат смели и решителни, да се не боят от страданията. Не се противопоставяйте на злото, мислете за причините и последствията, защо и за какво е дошло. Тази мисъл няма да дойде току-тъй. Дойде ли, тя ще причини някой път и страдания. Тези мисли ще дойдат тогава, когато имате най-хубаво настроение. В реда на нещата е да дойдат. Не се борете с лошите мисли. То е губене на време. С тях заедно ще дойдат и добрите. Пренесете тия мисли, това е най-доброто. Онзи, който изтърпява злото, е по-силен от онзи, който му се противи.

 

438. Животът на Ученика. Животът на Ученика е уреден. Туй, което трябва да стане, е определено. Това не е ограничение на волята ви, защото всяко нещо става по закона на кармата.

 

439. Правило за Ученика. Сега вие трябва да бъдете последователни със самите вас, с вашия дух. Вашият Дух е Духът на Господа, Който работи у всички ви. И всяка добра мисъл, която мине у вас, подпишете я, а всяка лоша мисъл, която мене през вас, наблюдавайте я само и се учете от нея. От лошите мисли се учете, на добрите се подписвайте.

 

440. Ученикът и приложението. Ние трябва да прилагаме това, което проповядваме. То е най-вярното. Всеки човек трябва да прилага. Аз трябва да прилагам тъй, както разбирам. Аз трябва да бъда последователен в себе си, за да бъда доволен.

 

441. Разумното сърце. Всяка работа трябва да почива на една здрава основа. Под думите "здрава основа" разбирам основата, която не се мени, която остава една и съща при всички условия. Тази основа е жива. Допуснете сега, че вие като живеете на земята, основата ви е здрава. Значи, вие разчитате на вашата личност. Но след вашата смърт върху каква основа ще турите живота си? И тъй, земята не е истинска основа, върху която човек може да стъпи. Тогава коя е истинската основа? Истинската основа ние наричаме "разумното човешко сърце". Не говоря за разумното сърце на настоящия човек, но за разумното сърце на Божествения човек. Апостол Павел казва: Физическият човек не може да разбере духовните работи, понеже те духовно се разбират. Вие трябва да поставите нова насока на живота си върху вашето разумно сърце. В това разумно сърце оперира или действа Божият Дух. И в действията на това разумно сърце няма никакво изключение. Човек като действа според него, не прави никакви погрешки, всички погрешки се разрешават моментално. Погрешките в света произтичат от обективния ум на човека. Той е сегашният ум, с който човек разсъждава. Дойде ти една мисъл и ти почнеш да разсъждаваш по кой начин да я приложиш, и изгубваш условията. Вътре в човешкия ум има един Божествен елемент, ние го наричаме Божествения Дух, Който действа разумно, без никакви изключения. И когато ние слушаме този вътрешен глас, аз го наричам "разумното сърце", моите разсъждения се отличават от обикновените разсъждения. Може да направите един прост опит. Ако вие мислите с вашата глава, трябва да мислите дълго време, трябва да правите изследвания година, две, три, пет, десет и повече, докато дойдете до известни заключения. Например, искате да знаете какво ще е времето за даден ден от седмицата. С обективния си ум ще почнете да разсъждавате и едва едно на сто ще излезе вярно. Но ако вие запитате вашето разумно сърце, какво ще бъде времето, то ще ви каже с абсолютна точност. В тия схващания няма разсъждение. Щом започнете да разсъждавате, Божественото вече почва да губи своята стойност. Разсъждавате ли с разумното си сърце, вие ще почувствате едно приятно разположение долу под лъжичката си, и тогава всеки един от вас може точно да определи какво ще бъде времето. Запитайте се запример, как ще прекарате тази година живота си, добре ли, или не и разумното сърце ще ви даде един положителен отговор. Не само че ще ви даде един положителен отговор, но ще ви посочи дали ще минете през мъчнотии, като същевременно ще ви даде права насока, за да може да минете по-благополучно.

 

Сега в това разумно сърце влизат и добрите навици. Всеки човек има добри навици. У някои хора добрите навици се явяват по-рано, а у някои - по-късно. Дойде ти едно побуждение, една добра мисъл, да направиш някому добро, минаваш по пътя, гледаш една бедна вдовица. Ти бръкнеш в джоба си, но веднага започваш да философстваш. Казваш си: Имам пари, но те ми трябват днес. Хайде друг ден ще направя това добро. Разсъждаваш ли така, ти вече си направил първата погрешка. Няма да се мине дълго време и ти ще платиш десеторна глоба за неизпълнение на ония хубави Божествени чувства. Следователно, ние всякога трябва да се подчиняваме на Божествения глас в себе си. Щом това Божествено чувство заговори в нас, то е изпит в живота ни. Бог ни изпитва. Трябва абсолютно да му се подчиним! Възприемеш ли Божественото, изпълни го. За това добро, което ще направиш, не се иска да дадеш цялото си имане. Всичкото нещастие на нашия живот е там, че ние не слушаме своите добри побуждения и добри навици, които имаме вътре в сърцето си. Ние се спираме на ред философски разсъждения и умувания и казваме, че ние трябва да уредим живота си. Първото заблуждение е в това, че ние мислим и искаме сами да уредим живота си. Животът ни според това разумно сърце е уреден. Всички условия, при които трябва да живеем, всички хора, с които трябва да се срещаме и които трябва да имат влияние върху нас - всичко това е определено. И както е определено, така ще бъде. Цялото небе работи върху нас в тази насока. В света ние не живеем, но Бог живее. И следователно, всяко добро дело е проявление на Бога в нас. И когато ние противодействаме на една добра Божествена мисъл, ние създаваме своето нещастие в света. С тия добри навици, които имате, не се изисква вие да вземете целия товар на света. При всяко неизпълнение на добрата мисъл, вие се понижавате, вие потъвате, при което и животът ви става по-труден. С отказването да изпълните каква и да е добра мисъл, вие всякога се понижавате, средата става все по-груба и по-груба, докато най-сетне вашата воля се парализира. Вие ставате играчка на съдбата, т.е. на външните условия. Тия условия идват по единствената причина, че вие не слушате разумното сърце.

 

Когато това разумно сърце действа в нас, в душата ни всякога настава едно разширение. Щом направиш най-малкото добро, ти усещаш вътрешно доволство в себе си, като че си придобил целия свят. Всички трябва да се пазите от следното нещо: когато направите най-малкото добро, не го изявявайте отвън. Изявите ли го отвън, вие спъвате себе си. Защото в дадения случай, като направиш доброто, ти вече имаш одобрението на Бога и се радвай. С това ти не се препоръчваш, но Бог те препоръчва.

 

Моралната сила на Ученика, който следва Божественото Учение е в това, че той трябва да има абсолютна вяра в Бога. Ние може да не знаем къде е небето, може да не знаем где живее Господ, колко е далеч от нас, но трябва да чувстваме Бога. И право е казал пророкът, че Бог не живее в небето, а в сърцата на смирените. А смирени са хората на разумното сърце. Ако всички вие бихте се водили по вашето разумно сърце, всичките спорове, които по някой път се явяват между вас, биха изчезнали.

 

Ако съберем всичко онова, което нашият обективен ум може да направи, от времето на нашето детство до времето, когато си заминаваме за другия свят, и го претеглим, всичко това не може да тежи толкова, колкото една най-малка постъпка на разумното сърце. И в Писанието някъде се казва: "Размишляваше Давид в сърцето си". — Значи той размишлява с това разумно сърце. Туй е, което се изисква от всички ви. Във втората стадия на вашия живот вече се изисква обхода, т.е. да знаете какви трябва да бъдат постъпките ви един спрямо друг. Според разумното сърце, ние трябва да изнасяме Истината с Любов. Когато поправяме грешките на който и да е брат, трябва да ги поправяме с любов, та той да почувства, че ние правим това нещо от любов, а не че искаме да се радваме на някоя негова погрешка. Първото нещо, което сега липсва на хората, то е благородството.

 

Доброто, добрите навици, благородното сърце у вас Бог ви ги е вложил още когато ви е създал, още когато сте излезли от Бога. Следователно, във всеки един случай ние имаме толкова възможности да бъдем добри, колкото и лоши. Аз съм казвал и друг път що е зло. Злото всякога произтича от отказването да вършим добро. Злото е ненаправено добро. Когато има спор между двама души, ако постъпят според разумното си сърце, спорът ще бъде изгладен. Така ще проявят Божествената Любов. Защото онова, което може да даде сила на ума ни, онова, което може да даде сила на сърцето ни, онова, което може да даде сила на волята ни, Той е Бог, Който се е ограничил, за да живее в нас. Има един Бог в света, Който се е ограничил заради нас. Това е най-голямото величие на Бога. Ако ти пренебрегнеш тази жертва, която Бог е направил - да влезе в човешкото сърце, създаваш условия за смъртта.

 

Когато аз говоря за разумното сърце, трябва да знаете, че за да се развие то, страданията трябва да ви засегнат издълбоко. Човек трябва да бъде разклатен до дълбочината на душата си. Не са нужни само афекти, които да засягат повърхността ви, както някои морски вълни засягат само десетина метра от морската повърхност. За вас трябва коренна обнова. Вие ще приложите това Учение, кой на което място се намира в живота. Вие ще опитате Бога и Той ще ви изпита. Да не мислите, че Той няма да ви изпита. Ще ви изпита, както изпита Аврама.

 

Аз ви говоря, но ние не можем да ви наложим правила. Желая едно нещо от вас: да се надпреварвате в отдаване почит един на друг. То е първото нещо. Философия имате достатъчно, лекции може да държите, морал на хората може да дадете, може да тълкувате Евангелието, но приложение ви трябва. Най-мъчното нещо е приложението, а то се изисква от всинца ви. Който приложи, той влиза във втората фаза на Школата. Който слуша разумното сърце, на него вече може да се говори по-ясно и по-конкретно. Добрите навици са на които може да разчитате. Трябва да знаете, че всички имате добри навици. Всички ние имаме добри навици, имаме разумно сърце. Бог се е ограничил и живее в нас. Затова сега ще апелирате към вашите добри навици, които имате, към вашето разумно сърце. И после ще апелирате към Христа, към този живия Христос, Когото аз наричам Син на Любовта. Той е единственият Учител в света. Неговото име ние знаем, че е Христос, но Той има свещено име, което не смеем да произнесем. Когато се обръщам към Него, аз казвам: Господи, с Твоето име, с което Ти си знаен само горе на небето, да бъде Твоята воля.

 

Първата черта и за млади, и за стари е да се надпредварвате в отдаване почит. Ученици, които не могат да се почитат един друг, не могат да почитат и Учителя си. Ученици, които не живеят помежду си добре, не почитат и своя Учител. Господ казва, че не е доволен от онези, които не го слушат.

 

Сега искам да остане в главата ви следната мисъл: Всеки един от вас, сам за себе си, да разреши въпроса как да се обхожда с другите, а не как се обхождат другите с него. Този е главният въпрос. Вие започвате обратно. Нека всеки един от свое гледище да разреши как се обхожда с другите и дали Господ е доволен от неговата обхода.

 

Така че трябва да се надпредварвате в почит! Това нещо е особено необходимо за българите. Между всички славяни, българите са най-груби. Това ще си го признаете. Няма никаква обида в това. Не е лошо да бъдете груби, но оглаждане трябва. За да се огладите, ще се напредварвате в Божествената Любов. Тази Любов ще ви изглади. И тогава вие, като онази мида, ще направите от вашата грубост един бисер. Най-първо ще започнете с добрата обхода.

 

442. Изпитването на Ученика. Вие ще приложите учението, кой на което място се намира в живота. Вие ще опитата Бога и Той ще ви изпита, да не мислите, че няма да ви изпита? Ще ви изпита като Аврама, като апостолите, като пророците. Всички ще минете през огън. Седем пъти ще минете през огън. Трябва да минете 7 пъти през Божествения огън. Това е най-голямото благословение, това е свещеният огън на Любовта, която ще пречисти умовете и сърцата ви, да разбирате хубавото в Бога и как трябва да го изпълните.

 

443. Мисълта на Ученика. Докато вашите мисли са разхвърляни, не ви ползват нищо. Изплетат ли се така, че да образуват едно цяло, те са вече една материя, която може да се използва в живота. Мислите са подобни на нишки, които ако не се направят на плат, нищо не ползват човека. Не е въпрос само да мисли човек, но трябва да знае да тъче мислите си. Има закони за това. Тези закони трябва да се разбират, а в разбирането има и методи за приложение.

 

444. Разумният живот. Главната мисъл на нашия живот е да се разберат вътрешните закони, по които се гради и развива разумният живот. Аз наричам разумен живот онзи, когато човек е в състояние да премахне някоя своя болест. Такъв човек според мен е разумен човек. Всеки човек, който не може да премахне някоя своя болест, не е разумен и следователно разумния живот не е в него. Всяка сила, която лекува хората, идва отвътре. Всяка сила, която прави хората разумни, също иде от вътре. Любовта, която може да повдигне човека, и тя иде отвътре. Отвън съществуват само условия, поводи за Любовта, отвън съществуват само поводи за знанието. Известен предмет може да ви причини известно впечатление, може да ви подбуди към нещо, но същинската причина, която ви подбужда, иде всякога отвътре. А вътрешният свят е реалният, истинският, действителният.

 

445. Нормален човек. Нормален човек е онзи, в който умът, сърцето и тялото са в хармония, т.е. тялото е подчинено на ума, а умът е подчинен на сърцето. Ще кажете, че сърцето трябва да се подчини на ума. Не, на земята сърцето е по-силно от ума. Най-първо човек чувства и после се явява мисълта. Значи, на земята първо се е явило сърцето, а после умът.

 

446. Отношението между ума и сърцето. Всякога след реализирането на две желания ще дойде една мисъл. След като реализира две желания, човек се изтощава и чувствата му отслабват. Тогава законът се изменя: Умът става два пъти по-силен. Щом се реализира мисълта, умът отслабва, т.е. енергията му се изразходва и той се нуждае от набавянето на нова енергия. Много пъти човек не може да мисли, понеже няма умствена енергия. Някой път човек иска да чувства, но няма енергия. Той знае какво е любовта, но няма енергия да прояви любовта.

 

447. Важен закон. Всякога, когато имаш условия да проявиш една мисъл или едно желание, но не ги проявиш, ти се спъваш, ти влизаш в дисхармония с Битието. Някой ти поиска една малка услуга - направи я. С това в тебе се развива едно благородно качество.

 

448. Обект за проучване. В света има един разумен закон, който ръководи нещата. От опит трябва да го научим. Щом го научим, ще добием живата вяра. Аз наричам тази вяра - вяра в законите на Живата Природа, вяра в законите на разумния човешки живот и най-после вяра в законите на Божествената Любов. Придобием ли тази вяра, тогава ще разберем дълбокия смисъл на Божествения живот. Това са три области, които трябва да се изследват. Най-първо трябва да изучавате законите на Живата Природа. Там има да изучавате една отлична област, богата с разнообразие. Всички възможности има човек да изучава Живата Природа без да се умори. После ще изучавате разумния човешки живот. И най-после, когато дойдем до Божествената Любов, това е финалът на всички науки, които ние можем отчасти да изучаваме.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...