Jump to content
Ани

60-то писмо

Recommended Posts

60 - то писмо

XI. ЗАКОНИ И ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА (продължение)

449. Обходата на Ученика. Обходата ви към всички хора трябва да бъде такава, каквато е обходата ви към самите вас - нищо повече. Ученикът трябва да си създаде истински отношения. Ако не можете през целия ден да имате добра обхода, то поне един час през деня да бъдете примерни в обходата.

 

450. Мисленето - процес на събиране на енергия. Мисленето е процес на събиране на енергия. Всеки момент, всеки час, всеки ден от вашия живот е пълен с енергия. Тази енергия трябва да се складира и в бъдеще да се обработва. Тези са задачите, с които трябва да се занимавате и да ги решавате, не по един начин, но всеки в кръга на възможностите, при които съществува.

 

451. Какво се разбира под думата Ученик. Под Ученици на една Окултна Школа подразбираме хора, които се стремят към Божествен живот. Тези хора трябва да развиват чувството на деликатност и благородство по отношение на своите близки, а после същите качества да приложат и към външния свят.

 

452. Ученикът и еднообразието. Няма по-опасно нещо в Духовната Наука от еднообразието, което аз смятам като начало на греха. Еднообразието аз наричам духовен мързел.

 

453. Величието на човека. Ние дължим нашето величие не на сегашните наши мисли, но на онова, което е вложено в нас от миналото. Има нещо хубаво, благородно в нас. Вие не подозирате какви велики неща има заложени във вашите души.

 

454 (455). Правило. Като срещнете един човек, старайте се да носите в ума си една светла мисъл за него, старайте се да виждате неговото минало, а не настоящето му. И ако видите нещо лошо кажете си: Той е добър човек, има нещо добро, заложено в него.

 

456. Закон за развиване на силите в себе си. Когато човек иска да развие каквато и да е сила в себе си, била умствена, била душевна, била волева, той непременно трябва да се тренира. Той трябва да проучва външната форма, външния израз на тази сила. Трябва да знае как се проявява тя.

 

457. Необходимост, свобода и Божествен Промисъл. Ние трябва да знаем, че в настоящето се проявява Божия Промисъл, а в бъдещето имаме свобода да живеем според Божиите закони. За да подобрим сегашното си положение, ние трябва да съединим в едно три неща: необходимостта, свободата и Божествения Промисъл. Човек, който не разбира необходимостта, който не разбира свободата, и който не разбира Божествения Промисъл всякога се намира в едно противоречие. Освен тази, никаква друга философия в живота ви не може да ви ползва.

 

458. Опасността за Учениците. Всичката опасност за съвременните Окултни Ученици седи в това, че колкото правила съм ви дал, вие не сте приложили даже една десета от тях. Вие казвате: Тъй каза Учителя! Да, но никой от вас не е направил и най-малкия опит. Като ви давам някои правила вие, започвате да ги разправяте тук-там, но за себе си не ги прилагате.

 

459. Правило за правене на зададените упражнения. Искате ли да направите едно упражнение, най-първо ще концентрирате ума си към всички свои органи, тъй че за 5-10 минути те да бъдат под контрола на вашето съзнание, на вашата воля. Около 5-10 минути няма да шавате, ще мислите само за себе си, ще бъдете силно съсредоточени.

 

460. Философията на Ученика. Известни външни условия ограничават чувствата ни, ограничават волята ни, ограничават ума ни. Ние не можем да мислим каквото искаме и да чувстваме каквото искаме. Ще кажете: Тогава къде е свободата? Туй, което казват философите, че можем да мислим, чувстваме и действаме както си искаме, това не е така. Ние се намираме в един свят, в който всички неща са относителни. Мислите, чувствата и волята са относителни. Например, детето мисли като майка си и баща си. Вълчето - също. То не може да отиде по-далеч. Обаче ние се приготовляваме за един по-висш живот. Отиваме към Реалното.

 

461. Приливите и отливите в Природата. В Природата винаги има приливи и отливи. Ако в един момент условията са неблагоприятни, в следващия ще бъдат благоприятни. Два еднакво благоприятни момента не следват един след друг. Това е закон. Два щастливи момента не следват един след друг. Това е пак закон, следователно, ако имате хубаво разположение, трябва да знаете, че второто разположение, което следва след него, ще бъде обратно на това, което сте имали. Това са закони. Щастието и нещастието се редуват ритмично. Скръбта и радостта също.

 

462. Бог и Ученикът. Аз ви говоря като на съзнателни души. Вие не може да разберете тази дълбока философия, ако не можете да нагодите правилно вашите отношения спрямо Божествения Закон, т.е. да съзнаете, че сте пред лицето на едно Разумно Същество, което следи постъпките ви и ги одобрява или не ги одобрява в даден случай. Туй същество не следи само какво сте казали, но следи и какво мислите и какво чувствате. Това Разумно Същество следи всички ваши мисли и чувства, които вие проектирате в умствения и в чувствения свят. Този разумен свят не може да бъде индеферентен към онова, което вие правите. Вие ще кажете: Ние сме свободни да вършим всичко, каквото искаме. Когато ние говорим за свобода, разбираме абсолютно разумен човешки живот. Само при разумния живот може да се говори за свобода. Всички разумни същества са свободни, никой не ги ограничава, никого не ограничават. За едно разумно същество е унизително да ограничава когото и да е. Всяко същество, което изгуби своята разумност, само по себе си се ограничава и като не разбира законите, хвърля вината на другите хора, казва, че те го ограничават.

 

463. Любовта към Бога - условие за развитие на ума. В умствения свят човек сам може да навехне ума си. За да може умът ви да се развива правилно, трябва да имате Любов към Бога. Има една любов, която хората проявяват към Бога, но тя ги затъпява. Тази любов е придружена със страх. От тази любов страда целият свят. Като направим някаква погрешка, ние мислим, че Бог ще ни накаже. Затова усещаме едно угризение на съвестта и умът ни престава да работи ден, два, три, докато се премахне туй състояние. Премахне ли се, тогава добиваме спокойствие. За да може да се развива умът правилно, трябва да бъде спокоен, мир трябва да има човек. Следователно Бог, Който разбира този закон, се е толкова отдалечил от нас, именно, защото разбира законите, не иска да хвърля никаква сянка върху нас.

 

464. Доброто и злото, което човек върши. Всякога, когато вършите добро или зло, мислите, че вие сте инициатори на това, което вършите. Вие мислите така, защото Бог така се скрива, че вие никак не Го чувствате. Тогава какво нещо е угризението на съвестта и какво нещо е вътрешната радост, която се явява, когато направим някакво добро? Щом направим една погрешка, Бог веднага се появи и скоро се скрива. Това е гласът на съвестта. Щом направите някое добро, Бог веднага се появи като една светлина и моментално изчезва. Някой ще каже, че му е проговорил някой ангел. Не, това е едно чисто Божествено влияние в човека, на което всички духове се подчиняват. Това е Бог, който проговаря на душите на всички същества и моментално се оттегля. Когато Бог ви проговори, вие се радвате, чувствате една малка радост и мислите, че самата постъпка, която сте направили, тя ви радва. Не, Бог в дадения случай одобрява постъпката ви. За да може умът на човека да израстне, непременно човекът трябва да се развива правилно. Нормалното развитие седи в това, че неговите добри постъпки трябва да бъдат повече от неговите погрешки. Ако направите три погрешки през деня, трябва да направите пет добрини, тъй щото всякога да ви остава един малък излишък. Всеки ден човек трябва да свършва с плюс. Това трябва да ви бъде като правило в живота.

 

465. Чувствата в живота. При сегашния практичен живот, колкото по-малко чувства имат хората, толкова по-лесно се справят с живота. Колкото повече чувства имат, толкова по-мъчно се справят. Хора, които имат изобилни чувства, са хора с голям замах, живеят нашироко, разпиляват всичкото си имане и към края на живота започват да слизат надолу и съжаляват, че не са живели за Бога.

 

466. Умът и сърцето на Ученика. Вие имате в себе си две сили, с които трябва да работите: вашия ум и вашето сърце. Светлината трябва всякога да озарява вашия ум, да бъде негова спътница. А пък топлината трябва да бъде спътница на вашето сърце и тогава във вашия слънчев възел или в сърцето си всякога ще усещате една малка, приятна топлинка. Никога не трябва да усещате студенина в сърцето и тъмнина в ума. Щом дойде мрак в ума ви и студенина в сърцето ви, раждат се най-противоречиви мисли и чувства в живота.

 

467. Ученикът и разумното сърце. Аз ви говорих вече за разумното сърце. Когато се намерите в туй велико противоречие на живота, а неизбежно ще се намерите, понеже живеете в тази гъста материя, винаги ще се обръщате към вашето разумно сърце и ще разберете, че във вас е заложено нещо добро. Туй добро няма да го търсите отвън, то е във вас вътре. Отвън ще търсите само стимул. Затова човек трябва да има вяра в своето разумно сърце и в своя ум. Да добие вяра в своя ум и в своето сърце, това са задачи за всеки човек. Докато добием тази вяра, има други опасности, но ние трябва да изучаваме ума и сърцето си. Когато нашият ум говори криво по някой път, той предава какво е чул отвън, без да го провери. Ти ще подложиш това на една критична преценка и тогава ще действаш. Този ум е като малките деца - полъгва. Също и сърцето обича да полъгва. За да разберете истината, ще повикате ума и сърцето, ще ги изслушате, ще сравните казаното от двете места и след като имате общи доказателства, ще приемете фактите тъй, както ви се предават.

 

468. Ученикът и задачите на живота. Противоречия съществуват само за глупавите хора. Противоречията, това са задачи, които трябва да се разрешават. Който се самоубива за да избегне известни противоречия, пак ще го върнат на земята за да реши задачите си. В края на краищата трябва да решите задачите си. Такъв е законът на Великото Божествено Училище. Вие като Ученици трябва да разбирате този велик, безпощаден закон в света. Той не е механически закон, но закон на абсолютна справедливост. Ако мислите по този начин, ако вярвате в този закон, ще получите едно облекчение в себе си. Противоречията, които съществуват в света, са потребни. В света съществуват две противоречия: или че Бог е абсолютна правда, или че не е. Ако допуснете, че Бог е абсолютна правда, че Бог е Безграничен, Всесилен, че всичко, което е създал в света, го е предвидил предварително, че няма никакви случайности в света, вие сте на правата страна. Бог е взел всичко предвид, направил е подробно своите изчисления. На много от висшите, от интелигентните същества Бог е дал ред задачи, да направят подробни изчисления, та по този начин да вземат участие в създаването на света. Най-после, Бог е дал ред задачи на човешките духове за разрешение, на човешките духове, които са въплътени тук на земята, изобщо на цялата човешка раса, в нейната целокупност. Ние трябва да възприемем този закон, да го опитаме и ще получим облекчение, ще разберем защо Господ е направил света така, а не иначе.

 

469. Правило. Не се занимавайте със съвършенството на другите хора! Всеки лично трябва да се занимава със своето съвършенство. Единственото нещо, което нам е позволено да дадем разумно на другите хора, то е едно малко щастие.

 

470. Правилното разбиране на Ученика. Вие в Школата не може да имате успех без правилно разбиране, без правилна философия. Нямате ли тия неща, вие всякога ще се ожесточите. Като не разбирате нещата, постоянно ще се питате защо това е така и защо онова е онака.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×