1. Един образ в обикновения живот

[Ани]

1. ЕДИН ОБРАЗ В ОБИКНОВЕНИЯ ЖИВОТ ...

Един образ в обикновения живот лежи чист и неопетнен. Когато става нужда от честен, правдив и благороден човек, спират се на него. Всред бурите и острите политически и обществени конфликти до този образ се прибягва, като символ на честност, неподкупност и благородство. При известни мероприятия държавата прибягва до тях, когато са нужни незаинтересовани и честни хора. Народът за тях е запазил най-ценното и най-хубавото, което може да се даде на човека - доверието. В негови ръце народът поверява най-ценния си капитал - децата. Няма човек на земята, който да не пази в душата си образа на първия учител, който му разкрива с обич картината на света, като го въвежда в тоя свят. Детето обича народния учител, не само поради това, че го запознава с буквите и цифрите, не и затова, че го въоръжава със основното познание на света, а защото му показва ценностите на живота. С образа на народния учител, искаме да си послужим, когато разглеждаме отличителната черта на Великия Учител - Истината, за да направим темата конкретна и я приближим до нашето виждане.

Образът на този народен труженик, който стига често до пълна всеотдайност ни е добре познат. Той не би могъл да бъде друг, защото не би изпълнил отговорната си задача, която народ и държава му възлага, да въоръжи поколенията със знания и най-вече да ги изведе на чист и прав път. Няма човек на земята минал през народното училище да не помни и да не знае голямото Назначение на народния учител

Ние ще се спрем на една точка, център и фокус, която определя дейността и влиянието върху малкото дете - ученик. Забележителен момент, когато детето спира очите си на него с пълна и ненарушима вяра, че тъкмо този човек, който го посреща мило и го гледа благо, ще му разкрие всичко онова, което единствено ще насити огромния интелектуален глад с който природата щедро го е надарила. С две ценни неща детето пристъпва прага на училище, за да се отзове пред лицето на своя учител - любовта и доверието. Когато учителят застане пред него и каже първата дума, детето вече е дало всичко. Детето вярва, надява се, убедено е, че всичко ще получи, всичко, което и големите знаят и за което то неудържимо копнее. Пред тая чистота, преданост и истина, детето застава със същото богатство. Такъв е или трябва да бъде народния учител - изпълнен с благост, търпение и най-вече с истина. Защото, какво струват всичките качества на учителя, ако не носи истината, ако не я прилага, когато разкрива науката пред чистия поглед на детето. Учителят трябва да бъде осведомен за всичко, за да предаде знанието в най-чист вид облят в истината. Всичко, което ще даде на детето трябва да бъде строго научно, опитано, сверено с истината, почиващо изключително върху истината. Основата трябва да бъде от здрав материал. Една гнила греда може да бъде фатална за живота на ученика. Учителят, който е поел грижата да обучава и възпитава поколенията, трябва да бъде образец на честност, справедливост, съвестност и когато предава науката да си служи само е езика на истината. Няма по-голямо престъпление да се излъже детето и да му се даде крива насока на живота, на мисли и чувства. Отговорна работа е да си учител, затова между всички положителни качества, които един учител трябва да притежава е на първо място - истината. Тя е неговия характерен белег и основна черта. Учителите не могат да бъдат използувани в ръцете на заинтересованите за свои себични цели. Учителите трябва доблестно да се борят срещу домогванията на хитреците, които гонят лични интереси. Учителите трябва да имат идеал и да устояват на него. Само тогава може да се очакват здрави по дух и душа поколения със светли умове и благородни сърца. Такива трябва да бъдат и майките - “възпитателки”. Отговорна задача имат не само учителите и майките, но и тия, които стоят над тях. Такъв трябва да бъде учителят - народния учител в обикновения живот. Процесът е ясен. Последствията зависят от този процес от истината, която го прониква.

Колкото казаното до тук за народния учител е вярно, толкова то е вярно и за другия Учител - Великия Учител, който идва на земята периодически, за да запознае човека с великата азбука на живота. Какво огромно значение има тази задача и какво значение има истината и тук Истината е била винаги основния белег на едно учение, което идва да помогне на човека, като го въоръжи с основните принципи на живота. Задачата е по трудна, по отговорна, отколкото тази, когато се предава обикновена наука. Защото сложен е света на душата, непознат лес е човешкото сърце, недостижим връх - човешкия ум. Учителят ще оперира с мислите и чувствата, за да разкрие пред него най-трудната наука, наука за живота, за духовното в човека. Стъпка по стъпка Учителят води учениците си по необозримите сфери на този свят. И всичко там е важно и всяка крачка трябва да бъде огледана и проучена. Пътят не е лишен от завои и опасности. Като машинист на локомотив Учителят трябва да познава не само пътя, но и особеностите на машината. Всичко, което Учителят разкрива пред очите и душата на ученика, трябва да бъде подчинено на истината. Истината, която се съобразява с всичко, регулира движението, определя посоката и му помага да се справи с всичките изненади, истината, която единствено дава полет на душата. Затова и основния белег на Великите Учители е истината. Всяка дума е отмерена. Учителят никога не си служи с двусмислени думи. Всичко, каквото казва е съобразено с истината, всичко е опитано, преживяно. Той борави само с истината, с положителното знание. И всичко, каквото Той прави е сверено с истината. Като опитен капитан той държи здраво кормилото, познава особеностите на морската стихия, избира времето и пътя и бди нито един от екипажа да не пострада. Той не жертвува никого. Той не казва никога, че за новото трябват жертви, т. е. да жертвуваш живота, душата. В думата жертва Той внася едно ново съдържание. Екипажът, чиято сигурност той е поел, трябва да се върне жив и здрав на местоназначението си. Той не жертвува никой от онези, които му са поверени. Той е силен и си служи с изпитани оръжия. Ако нещо се случи с някои от ония, които са край Него, причините лежат върху тях или техните родители.

Учителят не само разбира истината, но и я прилага и живее по нейните повеления. Затова Той е силен и животът му е израз на непрестанна всеотдайна служба. Да проправи пътя на човека, да лекува раните, да намалява страданията, да му даде условия за растене, това е всекидневна Негова работа. Когато среща гладен човек, Той не му казва: Иди да работиш. А го поканва и го нахранва в своя дом. Когато среща скръбен човек, Той не морализира, а го утешава. Когато види отчаян, Той го обнадеждава и му вдъхва вяра. Когато някой върши престъпление, не го наказва, а го пита: Защо направи това, и му дава възможност да види престъплението и да го поправи, а когато види убит човек от нечия ръка, взима го майчински в ръцете си и му показва миналото, настоящето и бъдещето. Пред блясъка на Неговата благост и любов, той намира своя път и своя покой. За Великия Учител миналото, настоящето и бъдещето е слято в един величествен миг, който разкрива същността и дълбочината на човешката душа и светлата перспектива, която я очаква. Затова всяка душа за Него е ценна, като цвете, което предстои да се разкрие и изпълни пространството с уханието си. За този аромат Той е готов да подаде ръка, да повдига, да спасява, да утешава, защото велико бъдеще чака душата.

Всичко, което прави Учителят прави го с безпределна любов и радост защото Неговата атмосфера е служенето, а изворите от които черпи са истината. Мислите, чувствата, Словото са подчинени на истината. Истината е краеъгълния камък на Вселената.

Великият Учител е най-светлото и най-висшето същество, което слиза на земята през хилядолетията. Той носи фара на истината и нашето доверие към Него е напълно оправдано. По истината ние познаваме Великия Учител. Истината единствено оправдава любовта и доверието на които те се радват на земята.