Част 3. ПРОЛЕТТА НА ЕПОХАТА. Когато трапезата се вдигна

[Ани]

Част 3.

ПРОЛЕТТА НА ЕПОХАТА.

Когато трапезата се вдигна,

(София-Изгрев, 03.1967 г.)

“Земята и небето ще бъдат свързани с

една обща хармония.

Злото ще изгуби своето жило; неправдата - своето

було; омразата - своето червило; глупостта –

своето мерило; и лъжата - своя език.”

 

“Велика е вселената със своите слънчеви

системи, с милиардите същества в тях. За всички

същества има Промисъл. Един е, Който се

грижи за всички.”

 

“Животът е красив, когато носи хубави и

светли мисли; когато носи чисти и благородни

чувства; когато носи възвишени постъпки.”

Учителят

София - Изгрев

III. 1967 г.

Глава 1. Когато трапезата се вдигна

Въведение

1. Необикновеното

2. “Ако имах време"

3. Магическият ключ

4. Неуязвимият

5. Равносметката

6. Сериозни години

7. На този ден

Глава 2. Образи и идеи

Въведение

1. Голямата кошница

2. Над ягодите

3. Човекът с една пушка

4. Малкият стрък

5. Съчетанието на звездите

6. Учителят и Живата природа

7. Тенекеджията дошъл

8. Недялчо

9. Добрият пастир

10. От прозореца на търновската колиба

11. Той е

12. Една изящна картина

13. Ученикът и котката на Учителя

14. Пред Неговия праг

15. Магичното

16. Да опитаме новото

17. Тресчицата

18. Белият плик

19. Гласът на Незнайното

20. Като пролетно утро

21. Изворите

22. Един модел [1925 г.]

23. Не други, а те

24. Една тема Той не обичаше

25. Да знаеш и да можеш

26. По повод едно предсказание

27. Стани, стани

28. Неповторимост

Послесловие