Jump to content

9. Писма на Буча Бехар до Учителя Дънов; 9.1. Писмо до Учителя: Стара Загора, 25.III.1941 г.


Ани

Recommended Posts

9. ПИСМА НА БУЧА БЕХАР ДО УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

9.1. ПИСМО ДО УЧИТЕЛЯ

Стара Загора, 25.III.1941 г.

Стара Загора 25.III.1941 г.

Божията Любов носи Пълния Живот.

Мили Учителю,

Мъчно ми е, скръбно ми е. За много неща. Падам и ставам. Окуражавам се и се обезкуражавам. Мислех, че съм по-силна. А аз трудно понасям всичко. И този гнет от тоя закон върху нацията. Тия документи, които трудно се вадят. Учителю, мъчно ми е. Знам, че трябва да бъдем силни, знам, но ми е трудно. Кога ще се оправя аз и дали ще се оправя?

Чувствувам се безкрайно сама. Откъсната се усещам и от Вас и тая болка може би е най-голямата от всички. Тя се понася трудно и сили за друго не стигат.

И сънищата ми лоши и тежки, нощите ми тревожни.

За Великден искам да дойда, така безнадеждно ми се вижда всичко. Пътуването за там също стана трудно. Дано Бог отвори път. Ние не учим, но сме заети с даване удостоверения на всички. Работим канцеларска работа. Аз трябва да отида в Пловдив за документи и дали ще успея не зная. Ако не сме записани там, ще трябва чрез дело, а то така струва, ще ми се нищо да не правя и каквото ще да стане.

Това е моето общо състояние и тъкмо сега, утре може малко да ми олекне.

Какво да искам от Вас, Учителю, да ми дадете сили да нося този товар, може да не е толкова тежък, но аз усещам на плещите си товара на цялата нация. С всичките противоречия, които тя изживява. Аз идеологично не бях подготвена за една акция, вътрешно не мога да взема становище от наше гледище и се люшкам и усещам камшици отгоре си. А, ако дойде нещо по-брутално и тежко, не зная как ще го изживея и нося.

У мен сега има толкова противоречиви чувства. Дано не ми се отрази на здравето, при все, че не се чувствувам много добре. Вечер, след полунощ ми става така горещо, страхувам се да не правя температура.

Мили Учителю, аз много се пазих да не Ви пиша подобно писмо, но ето, че пак го написах.

Натовариха ме да Ви кажа нещо, и за това. Руска Ковачева, тя ми каза: “Пиши на Учителя." Повикаха я в гимназията като лекторка по математика. Обаче страхува се да не я подложат на медицински преглед. Тя нали боледува. Каза: Той да се помоли за мен и аз ще се моля дано мине. Обещах да Ви пиша. Мен ми се струва, че тя се буди. Един ден ми поиска молитва. Дадох й Добрата молитва.

Учителю, бъдете с мен. Крепете ме и дайте ми повече светлина.

За 22.III. една група братя се събраха у дома. Това беше за първи път и беше много хубаво. Дойдоха и брат Методи и още един брат. Но Христо не пуснаха и му стана мъчно.

За Великден и той иска да отиде в София.

Учителю, бъдете с мен. Аз не мога така да живея.

Целува Ви ръка ваша Буча.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...