Jump to content

7_01. МУЗИКАЛНИ УПРАЖНЕНИЯ


Recommended Posts

МУЗИКАЛНИ УПРАЖНЕНИЯ

МУЗИКАТА И ПЕЕНЕТО – ПРЕДМЕТ В ШКОЛАТА.

ВАЖНОСТ, ЗНАЧЕНИЕ. РАЗЯСНЕНИЯ И ПРАВИЛА.

8. Упражнявайте се всички в музиката. Без музиката в училището не можете да бъдете ученици. В Школата музиката е един от необходимите предмети, и всички ще упражнявате музикалното си чувство. Ще бъдете музикални, ще пеете, ще свирите. Най-малко трябва да знаете да пеете. Всинца може би нямате възможност да се занимавате инструментално, но за пеене всички без изключение, можете. Думата не може е изключена. Виж, за инструменталната музика, там може да кажете: „Не можем да свирим“, но който каже, че не може да пее, не му се прощава. Господ е турил цигулка на всички, гърлото ви. Онази външна цигулка нямаш, но тук вътре цигулка имаш, и ще пееш. И за всички, и млади, и стари, правилото е в нас: ще пеем! После няма да се свеним от хората, какво ще кажат. Нашите песни ще бъдат неподражаеми.

„Положителни и отрицателни сили в Природата“,

10. Разбира се, на първо време, всяка сутрин най-даровитите от вас ще отделяте за музика един час, най-даровитите, казвам, ще отделят за музика един час сутрин или вечер; може сутрин да вземат 30 мин. и вечер 30 мин., та цял час. Онези, средните, ще се занимават 30 мин.; а другите – 15 минути. Ще се упражнявате най-малко 15 минути да пеете.

„Положителни и отрицателни сили в Природата“,

12. Запишете си думите на новото окултно упражнение:

Изгрява Слънцето. Праща светлина. Носи радост за живота тя. (Всички пеем.)

Ще направим един опит: един ще изпее соло това упражнение, а след туй другите ще изпеят: сила жива, изворна, течуща. Упражнението пак не е завършено. Не бързайте! Аз ви уча как се строят окултните песни. (Учителя изпя сам Изгрява Слънцето, а после всички изпяхме Сила жива, изворна, течуща.) След като изучим тия упражнения, ще дадем един концерт, и ще направим опит, като вмъкнем тия упражнения тук-там, да видим какви резултати ще има окултната музика.

Запишете си тия думи сега: Венир, Бенир, Бихар Бенум, Ил биют, ил безут. Запишете си още и думата си-му-ту-си, тя е за упражнение. Сега, ще пеем си-му-ту-си, а това венир-бенир, то е по-сложно упражнение, но, като пеем си-му-ту-си, и първото ще стане по-лесно. Всички пяхме си- му-ту-си с постепенно отслабване и после усилване на гласа. След това изпяхме всички Изгрява Слънцето. Като гимназисти пеете, нали? Я изпейте пак Изгрява Слънцето да видим как сте я запомнили! (Изпяхме Изгрява Слънцето заедно с припева – Сила, жива, изворна, течуща.) Някои от вас, които не могат да пеят, нека слушат, докато тази песен проникне в тях. Тъй като са нагласени думите, в тях има смисъл, не може да има изключение. Какво носи светлината? Тази светлина носи сила жива, изворна, течуща. Всяка една дума е на мястото си; каквото и да я правите, тя е една сила, сила на светлината. Изпейте тихо Изгрява Слънцето. (Всички пеем.) Сега, в думите зум-мезум се съдържа скритият смисъл, в тях е вътрешният смисъл на нещата. Изгрява Слънцето, носи светлина, тия неща са далеч от нас. В думите сила жива, изворна, течуща силата ние можем да я опитаме вътрешно, а светлината опитваме само чрез очите си. Сега, първата част на упражнението е приготовление, трябва да се приготви човек, то е дълъг период. И затуй това упражнение още не е завършено. Аз превеждам окултната музика на наш език. По обратен път вървим. Най-първо преди думите сила жива, изворна, течуща, ние трябва да турим други думи, както прави един художник, да се попълни цялото упражнение. Първата част е приготовление, втората част е активната, т.е. изразява този, който строи. Зун-мезум – това е смисълът вече. Като строиш нещо, какъв е смисълът на нещата? Да видиш какъв резултат ще има този строеж. Тази вечер, като превеждах тия думи, времето беше хубаво, но сега е малко влажно.Влажното време не е за окултна музика, то прави вибрациите малко неблагоприятни. Сега може да имате туй упражнение си-му-ту-си, може да вземете тия 4 слога и да се упражнявате върху тях. Запомнихте ли ги? Тоновете са sol, si, re, sol, – си-му-ту-си. Ако пеете с обикновените тонове sol, si, re, sol, те нямат окултно значение. А със звуковете си-му-ту- си, там има друго значение. Да изпеем 3 пъти си-му-ту-си и 4-ия път ще продължим последната гласна. Музиката се изразява със същите органи, с каквито говорът, т.е. същата онази ципица на гърлото, която служи за говора, служи и за пеене. Тъй щото музиката и говорът са брат и сестра, защото излизат от същия център. Следователно тази ципица постоянно трябва да се държи в пеене. И първото нещо, с което започва черната ложа, когато попаднеш в нея, е огрубяването на гласа ти. Щом почне да загрубява гласът, изменя се ципицата, изменя се и характерът, понеже тия вибрации са много чувствителни. Ще туриш в ума си мисълта, че си мобилизиран, и ще кажеш: „Аз съм мобилизиран в Божествената музика, и не мога да пея другояче, освен по всичките правила на Божествената музика.“ Ще туриш тази мисъл вътре в ума си, то е най-ценното. И в Духовния свят, хванат ли те за гърлото, твоята работа е свършена. Ти няма да позволяваш никому да хваща гърлото ти. Твоето гърло трябва да е свободно. В пеенето ще бъдете много свободни.

„Положителни и отрицателни сили в Природата“,

Окултна музика“, стр. 10-13.

13. Аз ще ви предупредя да държите отделно всичките окултни песни. Окултните упражнения няма да ги смесвате с другата музика. Тези упражнения се пеят при особени времена. Има време, когато ще се пеят тези упражнения, за да имаме резултати. Не можете да ги пеете всякога. За окултното пеене трябва да сте сериозни. То не е тъй, за развлечение. За обикновеното пеене може да пеете, когато искате, но при окултното пеене във вас трябва да се пробуди съзнанието, да няма никакви пукнатини в съзнанието ви, никакво раздвояване. И в една година чрез пеенето, може да постигнем много добри резултати. Ще пазите тия упражнения. Сега, аз предлагам тази теория на вас, и ще я поставим на опит в най-елементарните неща. Ще пеете: Изгрява Слънцето, праща светлина. Като пеете тъй, вашето Слънце ще изгрее. Като казвам, че вашето Слънце ще изгрее, не разбирам Слънцето в Природата, друго едно Слънце има, което изгрява, то праща светлина. Ние не пеем на това външно Слънце. А когато туй наше Слънце изгрее, то ни изпраща своята светлина, която носи радост в живота ни. Тогава ще дойде сила жива, изворна, течуща. Това са все символи. Значи, влизаме в съприкосновение с този реален свят.

„Положителни и отрицателни сили в Природата“,

Окултна музика“, стр. 25-26.

15. Като допирни точки на окултната музика, Духът Божий, това е окултен преход. Ще ви кажа сега где са окултните допирни точки, где минава съвременната музика в окултна, и защо дава смисъл на пеенето. (Учителя пее сам.) Духът Божий, Духът Вечний, Духът Святий, Духът Благий, Кой пълни сърца ни с Любов. Тия думи са окултен преход, т.е. преход в окултен смисъл.

Сега ще пеете с движения, ще турите волята си в действие. При окултното пеене ще внимавате. Сега ще напуснете всички ваши традиции. Искам, като ученици, да бъдете свободни в пеенето. Когато човек пее, не само умът, не само сърцето му трябва да вземат участие, но и волята му. А за да вземе участие и волята, ръцете трябва да се движат. В съвременната опера съзнават това. (Учителя пее сам и прави движения.)

Духът Божий – издига ръцете си бавно и мощно нагоре.

Духът Вечний – сваля ръцете си надолу пред лицето, прави кръг, и после ги поставя в хоризонтално положение.

Духът Святий – ръцете си пак възвива във вид на кръг пред лицето, нагоре и после почти отвесно.

Духът Благий – същото – но ръцете остават хоризонтално.

Кой пълни – ръцете пред гърдите.

Сърца ни с Любов – ръцете се разтварят широко настрани.

Оттам нататък ръцете правят леки движения, като хвъркане. Те са в хоризонтално положение.

При сърца ни туря ръцете си навънка. Напълването е един процес на разширение. Кой пълни – ръцете са на гърдите.

Сърца ни с Любов – навънка ръцете, сърцето се разширява. При останалите думи прави с ръцете движения на хвъркане.

Като се напълни един балон с газ, той почва да се разширява, да се издига нагоре. Когато правите движения на „хвъркане“, ще забележите, че в тия движения има хармония. (Учителя пее сам.) Духът Божи… Кой пълни… Кой има двояко значение. То е и въпрос, и отговор едновременно. Духът Божи, който пълни – отговор. И, кой пълни сърца ни с Любов? Духът Божи, Духът Вечни и т.н. Те са атрибути. Сега каква е разликата между святия човек и светлия човек. Аз мога да кажа святий и светлий. Ето каква е разликата. Като ученици, трябва да имате точно определени понятия. При святия човек ти ще идеш, а светлият, той ще дойде при тебе. При извора на водата ти ще идеш. Святият човек е един извор, ти ще идеш при него, той пълни, ще подложиш сърцето си. А светлият човек, това е запалена свещ. Тази светлина иде при теб. Ти няма да идеш, тя ще дойде. Следователно процесът е такъв: при святия ти отиваш, а светлият, той ще дойде. Бог е свят и светъл. Бог, като светлина, идва при нас, а като свят, ние отиваме при Него. Следователно Святият Дух може да напълни сърцата ни. Значи, сърцето отива при Святия Дух. А като кажем светъл дух, подразбираме нашия дух. Свят се отнася до сърцето, а умът ни има работа със светлия. Следователно това са две живи качества на Бога. С едното живо качество се занимава нашият ум, а с другото – нашето сърце. Като кажем свят дух подразбираме, нашето сърце. Благ, вечен, свят, това са думи, които са свързани. Кой пълни сърцата ни? Божият Дух.

Тия упражнения ще пеем с движения. В дома си, като влезете, ще пеете с движения. Ще турите вашата воля на работа. Много от тия упражнения ще пеем с движения. Сега при думите Духът Божи (Учителя пее Духът Божи и прави движения с ръцете), щом си с Него, ти ще вземеш същото разширение. Няма да се смущавате, дали сте направили движението право или не. Има един вътрешен закон на движенията. Щом туй движение е в хармония с мислите и чувствата ви, усещате една приятност. Щом има разногласие, ще усетите, че туй движение не е право. Туй е по закона на свободата. Ще пеете, ще се движите, и ще служите на Бога и с ума, и със сърцето, и с волята, и с цялото си тяло. Всичко трябва да бъде в движение. Всичко туй да участва в музиката. И тъй тялото ни ще се хармонира.

„Положителни и отрицателни сили в Природата“,

18. Най-първо ще се научите да взимате добре 4-те основни тона на основната музика: do, mi, sol, do (горно). Вярно ще ги взимате. Всякога ще може да взимате тези 4 тона и след туй постепенно ще се научите да взимате и други тонове.

„Положителни и отрицателни сили в Природата“,

19. Една от сестрите изпя първия мотив:

В зарите на живота (2 пъти)

Слънце изгряваше (2 пъти)

на Природа граници очертаваше (2 пъти)

в душа ми мощен дух пробуди (2 пъти)

и в сърце ми Любов събуди (2 пъти)

събуди, събуди

и в сърце ми Любов събуди.

Сега за Мусала:

Вторият мотив.

1. Един си ти, мой Мусала,

свещено място, Божий връх!

Мой Мусала, Мусала, Мусала,

мой Мусала.

2. През ясен ден на пролетта,

видели ли сте изгрева от Мусала?

Мусала, Мусала, Мусала,

от Мусала.

3. При първи лъч на Слънцето

вдъхнали ли сте леки дъх на Мусала?

Мусала, Мусала, Мусала,

на Мусала.

Тия са двата мотива. Сега имаме и трети един мотив, но ще заучим сега само за Мусала, по-лесен мотив е той.

Сега, аз ще изпея третия, той е източен мотив. (Учителя свири и пее.)

Третият мотив:

Махар Бену Аба, Веют, Биладер, Адер, Бену шела,

Бену шела, Бену шела,

шела, шела, шела,

Биладер, Адер, Бену шела.

Молитва на ученика, тъй кръщавам аз този мотив. Разбирате ли? И вижте разликата, това е един окултен мотив. (Учителя пее пак, без да свири.) Мекота се изисква тук. (Пак я повтаря.) Тъй! Ще изпълнявате вече. Сега аз ви казвам как да пеете, давам ви образ. Като дойде някой певец, тъй трябва да пее той. (Изпяхме я всички.) Не е мъчен този мотив, но в пеенето ще пазите едно правило: когато пеете, ще концентрирате ума си! Щом изгубите концентрирането на ума си, не можете да пеете. После, не само за мелодията ще мислите, но и за гърлото си ще мислите. Певците не мислят за гърлото. Гласът ви и умът ви ще присъстват вътре в гърлото, и никога няма да се простудите. Само така ще се създадат хубави гласове. Израз на мекота трябва! Това са упражнения, които трябва да минете. Сега като пеете Махар Бену, внимавайте на израза на песента. Това са едни от най-великите звукове.

Махар значи Великият,

Бену – Онзи, който благославя,

Аба – Баща на всичко.

Няма да се плашите, няма да се страхувате, ще давате израз на душата си. В окултната музика няма да се страхувате. Може да има страх, но не тук. (Изпяхме всички Махар Бену.) Това е специален мотив, може да го пеете само при особено състояние. Туй прекъсване, което се вижда в упражнението, то е в свръзка с други музикални гами. Може да ви дам едно упражнение: сутрин като станете, ще изпеете изведнъж ха-ха-ха, с повишение и после ха-ха-ха, с понижение, колкото пъти можете да го вземете с гласа си. С усилване на тона може да се вземе десет пъти. Туй упражнение е същевременно и за дишането, но тихо пейте, защото ако пейте много силно, ще развалите гласа си. Вашият гортан ще се развали – тия грубите движения ще го развалят. Ще имате най-доброто настроение на духа, и тогава ще пеете тихичко, тихичко. Така ще дойдат тия прекрасни магнетически движения. Щом дойдат тия движения, вие ще ги предадете на вашия мозък, на вашето тяло, на вашия глас. Чрез гласа си вие можете да дадете едно добро настроение.

„Положителни и отрицателни сили в Природата“,

Окултна музика“, стр. 7, 10, 18, 25, 26.

21. Щом станеш сутрин, запей си. Най-първо не започвай с търговия, изпей една малка песен, не бързай. Изпей песента в себе си, и работата ще ти върви, не излезеш ли с песен, работата не върви. Следователно пеенето е един закон. Докато ние пеем, добри сме, престанем ли да пеем, ние се демагнетизираме. Пеенето уталожва. Станеш сутрин, неразположен си, не се спирай, попей си, не бързай да идеш на дюкяна. Попей най-малко пет, десет минути, ще поразведриш душата си, а после вземи книгата си и чети. То е едно практическо упражнение, което трябва да се прилага в окултната школа.

„Положителни и отрицателни сили в Природата“,

22. Сила жива и Скръбта си ти кажи, тия две упражнения вървят заедно, понеже едната е отговор на другата.

„Положителни и отрицателни сили в Природата“,

24. Когато вие пеете тия окултни песни, умът ви трябва да е концентриран в песента, тогава ще видите резултата. Вземете за пример упражнението Изгрява Слънцето. Най-първо вие, като кажете изгрява Слънцето, трябва да видите туй Слънце, че изгрява. Трябва да вземете участие с ръцете си. Изгрява Слънцето (Учителя плавно изтегля ръцете напред.) Какво прави Слънцето, като изгрява? Праща светлина. (Учителя разтваря ръцете настрана.) Какво донася тя? Благословение. Носи радост за… (Учителя прибира ръцете към гърдите.) Втората част: живата сила, какво носи в себе си? Какво е действието на тази жива сила? – Тя всякога извира. Значи, ще дадеш на целия си организъм един подтик – на сърцето си, на ума си, на волята си. Туй е едно усилие на волята. Щом не си разположен, не пей. Дойде ли до упражнение – изпей го по всички правила!

„Положителни и отрицателни сили в Природата“, „

Съмнение и воля“, стр. 30.

Казвам: когато ние пеем гамата сме във връзка с тия разумни същества. Щом човек пее, те прииждат и се обменя. Любовта обича да се обменя с всичките тонове. Тя всички ги обича, всички ѝ са обични. Когато някой път казваме: „Трябва да се обичат хората“, разбираме: този тон до не може да обича другите, понеже съставят цялото. До може да се изрази само когато обича другите тонове. Те като се съединяват с него, образува се една песен, в която човек може да изрази своята идея. Умът е обоснован на законите на пеенето. Чувствата са обосновани на закона на пеенето. Говоря за приятните чувства. Щом дойде страданието, гледайте да се освободите от ония наслойки на миналото, че не трябва да се пее, че не му е дошло времето. Даже хората са закъснели в пеенето. Още като станеш сутрин, ако обичаш Слънцето, ще пееш. (Учителя пее „до“, после следното) :

Разположен съм аз в живота,

обичам основните закони,

които го управляват.

Служа вече на Господа

с всичкото си сърце.

Неговата воля

ще изпълнявам за всегда.

Слушай, сутрин ти когато станеш,

добре да пееш с ума си,

със сърцето си,

с душата си,

с духа си в едно цяло.

Цял квартет в тебе да има.

Ти страдаш, братко мой,

защото не знаеш да пееш.

Научи се да пееш и здрав ще бъдеш,

сега и всякога, през всичките векове,

векове, векове, векове.

Настанаха вече нови времена.

Настанаха вече нови времена,

с малко оплаквания хората да живеят.

Малко ти се оплаквай, повече се радвай.

Тогава животът ти ще бъде весел.

Това ти добре помни,

добре помни, добре помни.

На вас аз днес говоря.

Турете вашия ум да мисли

и вашето сърце добре да чувствува

и душата ви благородно да постъпва

и духът ви волята Божия да върши.

Сега какво искате да изпеем? Няколко думи да имаме. (Учителя пее:)

Светлината е благо за ума ми,

а животът е благо за духа ми.

Ще запомните това. (Пее:)

Светлината е благо за ума ми.

Любовта е благо за сърцето ми.

Животът е благо за душата ми.

Силата е моята мощ за духа ми.

Тук може да се турят какво? Турете само ре и ми. Като станете сутрин, пейте, дори криво-ляво да пеете. Пей, крякай! Нека да има крякане. Мисли, че можеш да пееш, не мисли, че не можеш да пееш. Като станеш, пей. Ти да бъдеш и певец, и слушател. Да екне целият Изгрев, да може да се чувате. Целият Изгрев – цяла една седмица като ставате, пейте. Да използваме едно велико Божие благо. Трябва силна вяра. Да няма колебание дали е вярно, или не. Всяко нещо, за което можеш да мислиш, е вярно. Всяко нещо, което можете да чувствате, е вярно. Всяко нещо, което може да направите, е вярно.

„Буден ум и будно сърце“, „

Музика и организиране“, стр. 373-374.

25. За да се занимава с музика, преди всичко ученикът трябва да бъде музикален. За да познаете доколко сте музикален, влезте при един болен и му запейте. Ако положението на болния се подобри, вие действително сте музикален. Музиката лекува, хармонизира силите в човешкия организъм. Следователно всеки човек трябва да бъде музикален, независимо от това дали свири или пее. Човек трябва да бъде вътрешно музикален. Това е особено необходимо за ученика. Без музика никакво хармониране не може да става между учениците в Школата. Да си хармонирате, това значи да пуснете корените си дълбоко в земята, за да придобиете от една страна по-голяма стабилност, а от друга – да извадите колкото е възможно повече сокове от земята и да ги изпратите към клоните.

Добри навици“2, „

Житно зърно“, стр. 149.

27. Аз бих ви препоръчал, като ученици, да започнете с музикалните тонове. Вземете основния тон do. Пейте го, докато останете доволни от себе си. Всеки ден се упражнявайте върху тоновете do, mi, sol, do. От чисто музикално гледище, от колко качества зависи правотата на един тон? Колко качества има всеки тон? (Височина, сила и тембър.) Да, всеки тон трябва да бъде ясен и чист. Задача. Сега от всички, без разлика, искам да изучите гамата много правилно, не като музиканти, но да се научите да вземате тоновете правилно. Това ще бъде за вас едно упражнение. да кажем, че ви накарам да вземете тона sol или la. Искам да го вземете изведнъж. Може да направите погрешка, това нищо не значи. Ние сега не обръщаме внимание на погрешките. В туй отношение вие не можете да се възпитавате без музика, не можете да изработвате характер. Музиката е мощно средство за възпитание на човешкия характер. Без музика е невъзможно да се възпитава човек. Туй трябва да знаете! Тя оказва смекчително влияние върху характера. Както човек не може да пречисти своята кръв без дишане, така и без музика той не може да пречисти своите чувства. Правилно дишане е необходимо, а музиката предизвиква правилното дишане.

„Абсолютна справедливост“, „

Предаване на мисли. Музикалност.“, стр. 146-147.

28а. Изпейте упражнението Вехади! Тъй както го изпяхте, при това настроение, така се пеят обикновени песни. Когато човек пее духовни песни, той трябва да има вътрешно, духовно настроение. Сега пък аз ще изпея едно упражнение, което считам свещено. Вие ще слушате, да го запомните, и после ще го повторите. Ако не можете изведнъж да го възпроизведете, не се смущавайте от това. И в живота нещата не стават изведнъж. Сам по себе си животът е хармоничен, но когато се проявява, забелязват се малки дисхармонии, докато всичко се уравновеси. Това упражнение ще наречем Аумен, но ще го пазите в себе си свещено; ще го пеете само дома си, или в себе си вътре, а не пред хората. Това упражнение е от една стара свещена песен, която аз превеждам от миньорна на мажорна гама. Ако я предам тъй както е, в миньорна гама, вие не ще може да издържите на нейните вибрации; те ще изменят пулса на сърцето ви. Когато човек пее свещени песни, той трябва да отвори душата си като цвят пред Невидимия свят, да заеме положението и състоянието на чисто, безгрижно дете, без страх от окръжаващите. Дойде ли човек в такова настроение, той ще се слее със същества от Разумния свят, и само така ще разбере какво нещо е музика, какво нещо е пение и какво – наука…

И тъй, има работа за всички души: и за напреднали, и за ненапреднали – за всички има условия да се развиват и усъвършенстват. Сега, понеже всички ще направим крачка напред, аз ви давам думата аум, която можете често да произнасяте. Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте духом, произнесете тази дума няколко пъти. Тази дума има сила за вас, а не за външния свят. Има свещени думи, каквато е и думата аум, които трябва да произнасяте често, даже и да не разбирате смисъла им. Духът ви ги разбира, а това е достатъчно за вас. Аум е дума на Духа. Изпеете ли тази дума от Неговия език, Той ще ви разбере и помогне, защото разбира и знае нуждите ви.

„Козативни сили“, „

Аумен“, стр. 60, 61, 70, 71.

29. Без пение работите не вървят. Толкова време вече, как пеете, но нито един от вас не е пожелал да изпее соло някоя песен. В това отношение светските хора ви конкурират. У тях поне има желание да излязат пред света, да покажат, какво знаят. Вие казвате: „Пението не е важна работа, по-важни неща ни предстоят.“ Едно трябва да знаете: без Любов нито се пее, нито се свири. Вие кога си служите с песните? Щяхте ли да пеете, ако известни служби се даваха само с конкурс по пение? Разбира се, че щяхте да пеете. Представете си, че някой държавник създаде следния закон: всеки, който иска да стане учител, или чиновник някъде, непременно трябва да пее. Какво ще правите тогава? Ще пеете, разбира се. За сега това е суеверие, но един ден възможно е да съществува такъв закон.

Изпейте сега упражнението Тъги, скърби, но с дълбоко, вътрешно изражение, под такт, а не механически…

Едно от правилата при пението е да пеете за себе си. Пеете ли за себе си, вие няма да се стеснявате. Най-хубавото пение е, когато човек пее за себе си. Тогава и другите хора ще го слушат с удоволствие… Спазвайте правилото: и сам да сте, и пред хора да сте, пейте всякога за себе си! Давайте най-хубавите концерти за себе си, и не очаквайте други да ви дават концерти. Който не може да пее и свири за себе си, и другите не могат да пеят и свирят за него… Човек трябва да пее, да учи, да работи с вътрешен стремеж, ако иска да има помощта на възвишените същества от Невидимия свят. Ние наричаме този стремеж свещен Божествен жар. Пеете ли така, учите ли така, вие ще бъдете доволни от себе си. Когато пеете, вслушвайте се в онзи, който пее вътре във вас. Той ще ви учи, той ще ви коригира. Вътре в човека има един учител по музика, който пее отлично. Казвате: „Защо трябва да пеем?“ Човек с пението придобива свобода. Има връзка между пението и мисълта на човека. Когато човек пее, в него се засягат или чувствата, или мислите. От способността на човека да пее, зависи неговата мисъл, както и неговата любов. Един мислител не може да отиде по-далеч от способността си да пее. Любящият не може да отиде в своята любов по-далеч от способността си да пее. Когато писателят достигне крайния предел на своята мисъл, той ще стане или поет, или музикант. След това ще се вдълбочи вътре в себе си, ще стане философ. Оттам пак ще отиде до музиката. Когато музиката достигне своя горен предел, тя се сменя с молитвата; щом достигне своя долен предел, тя се сменя с храненето. Значи, между молитвата, музиката и храненето има тясна връзка. Гладът е най-долният предел на музиката.

Човек може да пее тихо, а може да пее и високо, пискливо. Тихото пение показва, че нещата идат от далеч. С тихото пение се изразяват възвишени неща. Високото, пискливо пение показва, че нещата идат отблизо, от физическия свят. Изпейте сега думите вода чиста. Какво може да каже чистата вода за себе си? Тя казва: „Чиста бях в планината, но като слязох в долината, кална станах. Като вървях по пътя, Слънцето изгря и ми се засмя.“ Водата минава за царска дъщеря. По-нататък водата продължава: „Като ме видя Слънцето така опетнена, засмя се и ми каза, че върша работата си добре.“ Докато водата е чиста, и поезия има: щом се окаля, и поезията се опетнява. Новото учение изисква хора певци. Не се обезсърчавайте; пейте, за да развиете музикалното си чувство!.. Музикалните хора са добри хора. Който пее от сърце, той внася в себе си нещо хубаво и красиво. Псалмопевецът казва: „Пейте и възпявайте Господа в сърцето си!“ Всеки човек трябва да пее, макар и безгласно, вътрешно. Остане ли малко свободен, нека пее. Цялата Природа пее. Всички велики същества пеят. Тогава и хората трябва да пеят. Всяка работа започвайте с пение! Музиката е признак на висока култура. Който пее, той не се занимава с дребни работи.

„Светлина на мисълта“, „

Светлина на мисълта“, стр. 15-19.

32. Ученикът трябва да отделя всеки ден по 15-20 минути за пеене. Като изпее няколко песни, след това да пристъпи към дневната си работа.

„Неразрешеното“, „

Предназначение“, стр. 99.

33. Изпейте сега упражнението Давай, давай с движение. Когато между думите и движенията има съответствие, мисълта се усилва. Силните мисли, чувства и постъпки са високи върхове. Когато при пението искаме да изразим дълбочина и устойчивост в чувствата, служим си с басовите тонове. Високите тонове не са толкова устойчиви. Ниските тонове представят дървета с дебели клонища, които издържат при всякакви условия в живота. Високите тонове пък са нежни дървета, с тънки, деликатни клончета, които не са пригодени за действителния живот.

Изпейте сега упражнението Любов ме чиста озари. Първият изпейте с ниски тонове, както мъж би я пял, а после – с високи тонове, както жена би я пяла. Защо човек не може да пее хубаво? Защото умът и сърцето му не са свободни. Ако иска да пее хубаво, той трябва да бъде съвършен. Когато умът и сърцето на човека не са свободни, неговото съзнание се натъква на влиянието на вълчите вълни, които му препятстват да пее хубаво. Пък и другите, като го слушат да пее, ще кажат: „И той ли се намери сега да пее?“ Който иска да пее хубаво, той трябва да бъде вътрешно свободен, да се радва, че пее. Ако видите някоя стара сестра, или стар брат да пее, вие ще се смеете. За пението смях няма. Който се смее, който се радва, само той може да пее. Не е лесно човек да пее. Школуване, дисциплина се изисква, за да може човек да пее. Колко години трябва да се упражнява човек, докато дойде до положение да контролира гърлото си, да пее както иска, да развие мекота, магнетична сили в себе си! Който може да разбере и приложи законите на пението, той става отличен певец; който не може да разбере тия закони, той остава обикновен певец. В съвременните песни няма съответствие между думите и тоновете, вследствие на което те не могат да произведат нужния ефект. Но и при това положение за предпочитане е човек да пее, отколкото да не пее. Изпейте упражнението Киамет.

„Възможни постижения“, „

Възможни постижения“, стр. 24-26

37. Като ученици, каквато работа да вършите, покрай нея вие трябва да изучавате и музиката. Музиката, пението не служат само за развлечение на човека, но те му помагат за правилно разрешаване на трудни проблеми в живота. Чрез музика и пение човек трансформира състоянията си. Освен вокална и инструментална музика, съществува още и музика на живота, която е различна за различните хора, според гамите, в които се движат. Има гами на живота, в които, попадне ли човек веднъж, мъчно може да се освободи от тяхното вредно влияние. И като пее или свири, всяка песен е в сила да освободи човека от неговото тежко положение, или да смени състоянието му. Песните на птиците, пението на славея за пример внася някаква поезия в душата на човека. Има певци, чиято песен внася радост, подем в човешката душа. Който се занимава с музика и пение, той има възможност да се натъкне на източната и западната музика, да ги сравнява и да се ползва от тях.

„Форми в Природата“, „

Пътят на слабия и на силния“, стр. 153.

38. Ще ви дам една нова песен Нева Санзу – на чужд, източен език. Тя не може да се преведе на български език, понеже сричките няма да съвпаднат. Освен това, ако думите ѝ се преведат на български, те ще изгубят силата си. Като пее вдъхновено, човек твори. В този смисъл, пението е творчески процес. В песента Ти съзнавай, ти люби, пътят, по който човек минава, е гладък, без препятствия. В песента Нева Санзу пътят не е равен. Човек трябва да слезе от височина в долина, да разреши някой мъчен въпрос в живота. Изобщо музиката помага на човека при известни болести. С нея той може да се лекува. Музиката е по-добро средство за лекуване от всякакви лекарства и инжекции. И когато не може да реши някоя задача в живота си, човек пак трябва да пее. Пеят не само обикновените хора, но и най-великите адепти и светии. Тяхната музика съществува по-отдавна от тази на Земята. Музиката на съвременните хора представя малка светлинка всред голяма тъмнина. Колкото малка да е тази светлинка, един ден тя ще се усили. Тя е начало на бъдещата музика, без която новата култура не може да дойде на Земята. Ако не се създадат нови музикални форми, и новата музика не може да дойде. Като професия, музиката е едно нещо; като творческа сила, като дарба, вложена в човека, тя е друго нещо. Човек не трябва да пренебрегва в себе си това, което Природата е вложила. Човек трябва да пее, да свири, да се развива музикално. За да пее и свири, той трябва да бъде свободен, да не се стеснява. Не е ли свободен, човек не може да успява. Като слуша някоя хубава песен, той иска да я изпее, но се стеснява. Мине ли през ума му някоя светла мисъл, той иска да я приложи, но изведнъж се спре, изгуби вяра в себе си. Една песен е добре изпята, или една идея е правилно приложена, когато може да създаде нещо в човека.

Песента Нева Санзу ще остане с думите, които ви дадох, макар и неразбрани за вас.

„Форми в Природата“, „

Пътят на слабия и на силния“, стр. 157-158.

39. Като пеете новите упражнения, Ти съзнавай, ти люби и Нева Санзу, вие трябва да влагате нещо дълбоко в тях, да не пеете механически. Пеете ли Ти съзнавай, ти люби, трябва наистина да любите, да се проникнете от Любовта, да подигнете съзнанието си поне една степен по-високо от обикновеното. Като пеете по този начин, вие ще въздействате както на себе си, така и на ближните си, ще събудите в тях желание да пеят. Добър певец е този, който преживява това, което пее. Истински поет и музикант е този, който пее и свири без пари, от любов към пението и свиренето. Този певец или музикант се вдъхновява от Любовта, от вниманието, с което тя го слуша, а не от парите, които ще събере. Не го ли обича публиката, не го ли слуша, както трябва, той напуща сцената.

Като ученици, вие трябва да пеете, да свирите, защото на Небето се допущат само добри певци и музиканти. Ако не знаете да пеете или да свирите добре, дълго време ще стоите пред райската врата, без да се удостоите да влезете вътре. Какво ще правите, ако животът на някой ваш ближен зависи от умението ви да пеете или свирите? Ако пеете добре, ближният ви ще бъде помилван. При това положение вие ще пеете, ще вложите всичката си Любов, знание, сила. Следователно ще знаете, че всяко ваше недоволство и неразположение се дължат на факта, че някой ваш ближен, в самите вас, е осъден на смъртно наказание. От вашето пение зависи да бъде ли помилван той, или не. Щом неразположението ви изчезне, това показва, че вашият ближен е помилван. Много певци и музиканти има в света, но те са в областта на относителното пение. Малцина са влезли в областта на абсолютното пение. Само онзи може да влезе в тази област, който има Любов в себе си. Той пее с душата си. Каже ли човек, че не може да пее, че е остарял, той е влязъл в областта на относителното пение. Млад или стар, човек трябва да пее. Дето Любовта отсъства, там безлюбието царува. Дето е безлюбието, там е сиромашията, там са болестите, там е смъртта. Дето е Любовта, там и музика има.

„Форми в Природата“, „

Абсолютна реалност“, стр. 205-206.

41. Едната половина от класа да пее тоновете do (долно), mi, sol,do (горно); другата половина от класа да започне от do (горно) да слиза надолу, sol, mi, do (долно). Колкото повече пеете, толкова по-здрави ще бъдете. Пението оказва влияние върху здравето на човека. Ако не станете певци, поне ще усилите здравето си. Пейте и от нищо не се страхувайте.

„Служене, почит и обич“, „

Човек и Природа“, стр. 363.

42. В продължение на десет дни правете следното упражнение: като станете от сън, сложете лявата си ръка на лявата страна на челото, където е музикалният център, а дясната ръка – на десния музикален център, и започнете да мислите за музиката. Благодарете, че музиката е вложена във вас и можете да пеете. Кажете си: „Когато са създавали световете, ангелите са пели. И до днес те пеят.“ Забелязано е, че ако човек пее, работите му се нареждат по-добре, отколкото без пеене. Ако домакинята пее, когато готви, тъче или меси хляб, работата ѝ ще върви добре. Пеенето внася подтик в човека, събужда енергиите му, прави го активен.

„Реалности и сенки“, „

Свобода на съзнанието“, стр. 203-204.

43. Една седмица ще се упражнявате да пеете по нов начин, за себе си, като предварително са нагласите с Природата. Ще пеете по три песни на ден: сутрин – песента: В началото бе Словото, на обед – Бог е Любов и вечер – Духът Божи. След това ще накараме някой да пее, без да се произнасяме как е пял. Той ще пее на глас, а всички ще пеем тихо, вътрешно, за да му пригласяме. Така трябва да постъпваме и по отношение на доброто: един да прави добро, а всички да го подкрепват. Човек може да се прояви в живота само когато мисълта му е силна и подкрепена от неговите близки. Без подкрепата на близките си човек не може да върви напред. Не прекъсвайте хода на вашата мисъл, нито хода на музиката в себе си. Дали сте скръбни или радостни, мислете право. Дали сте скръбни или радостни, пейте и свирете. Прекъсването на правата мисъл води към вътрешно обезверяване, което разяжда човешката душа, както прахът – цигулката. Чистете праха от цигулката си, да не я разяжда.

„Реалности и сенки“, „

Музикални прояви“, стр. 157-158.

44а. Да пееш, това значи песента ти да запали изгасналата ти свещ. Това наричаме ние необикновена, чиста, идейна музика, или с една дума – жива музика. Ако от песента ви свещта не се запалва, музиката ви е безидейна, обикновена, мъртва. Живата музика разсейва облаците от съзнанието на човека, а същевременно изпъжда вън от човешката душа всички скърби и страдания. Ето защо, когато ставате от сън, правете опити, да взимате основния тон на живота. Кой е основният тон на живота, не знаете. В музиката обаче основният тон е до. Освен него има още два, които заедно с първия, образуват основен акорд, или основно съзвучие: до, ми, сол. Съчетанието между трите тона представя основните тонове на три свята. Оттук вадим заключението, че не само физическият, но и духовният, и умственият светове имат свои основни тонове.

„Методи за самовъзпитание“, „

Обикновени и необикновени идеи“, стр. 184.

45. Изпейте песента Духът Божи. Както изпяхте сега песента, чувства се, че ѝ липсва нещо. Тонът може да бъде правилен, но да му липсва вътрешна мекота, вътрешно осмисляне. Вие изпяхте песента на физическия свят. Изпейте я сега в Духовния свят, за сърцето, да видим какъв тон ще вземете. Сега аз ще ви изпея песента, да видите каква разлика има между моето и вашето пеене. Всеки тон има форма, съдържание и смисъл. И грънчарят, като иска да направи едно гърне, първо има предвид формата и дебелината му. Колкото е по-дебело, толкова по-здраво ще бъде то. Като направи гърнето, грънчарят иска да тури нещо в него. Ако го напълни с вода, гледа да го запуши добре, за да не остане празно пространство. Най-после ще внесете известен смисъл в гърнето: защо сте го напълнили именно с вода, а не с друго нещо. Когато пеете, вие можете да предадете песента по три начина: ако я изпеете по първия начин, вие сте още на физическия свят; ако я изпеете по втория начин, ще влезете в Духовния свят, ще хванете дръжката на вратата, която води за Царството Божие, но няма да ви приемат там. И най-после, като я изпеете по третия начин, ще влезете в Царството Божие. Как ще познаем по кой начин пеем? Представи се, че си беден човек, но знаеш да пееш. Отиваш в един дом и почваш да пееш. Всички казват, че пееш хубаво, но никой не бръква в джоба си да ти даде нещо. Пееш на втори, на трети, всички те харесват, но никой нищо не ти дава. Това показва, че ти пееш на физическия свят, по първия начин. Ако пееш и всеки ти даде по нещо, ти си в Духовния свят; само си хванал дръжката на вратата към Царството Божие, без да си влязъл вътре. Като пееш по третия начин, ти ще се намериш на път за Царството Божие. Който те слуша, ще бъде доволен от тебе и ще те заведе у дома си, дето ще те нагости добре. Така ще станете приятели и ще си помагате. Кое е най-доброто пеене? Което води човека в Царството Божие. Третият начин е недостъпен за вас. Пейте поне по втория начин, с тон 3/10 по-високо от нормалния. Важен въпрос за вас е, като пеете, да заставите богатия да извади кесията си. Всеки от вас трябва да знае да пее и да свири, да приложи музиката в живота. Музиката има практическо приложение. За да има такт, благоразумие, умение да се постави, това зависи от музикалността на човека. Добрият човек е музикален, художникът също е музикален. В благородната постъпка има музика. Да направиш всяко нещо на времето, да знаеш, как да се отнасяш с хората, пак се изисква музикалност. И на Небето, ако не си музикален, не можеш да пипнеш дръжката на вратата, която води към Царството Божие. За да бъдеш музикален, трябва да имаш известни качества. Който има тези качества, получава диплом. Ако искаш да се справиш с мъчнотиите на живота, ти трябва да бъдеш музикален, да знаеш да пееш и свириш.

Първоначално човек е бил добър певец, но след грехопадението той изгубил способността си да пее. Едва сега той се връща към първото положение. Днес музиката може да се впрегне като метод за лекуване. Ако накарате болния всеки ден да пее по малко, той скоро ще оздравее; и обратно, ако здравият престане да пее, той лесно ще заболее. Музиката е на границата на физическия и Духовния свят. Чрез нея човек може да трансформира енергиите си. Чрез песента в човешкия организъм се влива особена жизнена енергия. Ако си нервен, неразположен, започни да пееш. Състоянието ти веднага ще се измени. Тъжен си, не можеш да мислиш, попей си малко. Чрез пеенето се развиват такива способности, каквито по друг начин не могат да се развият. Музиката развива търпението.

„Абсолютна истина“, „

Важността на размишлението“, стр. 52-54.

48. Като ви наблюдавам, виждам, че музикалното чувство не е еднакво развито у всички. За да го развиете, пейте и като здрави, и като болни; и като разположени, и като неразположени. Така ще развивате и волята си. Не е лесно да те боли счупеният крак, и да пееш. Герой трябва да бъдеш. Вие се страхувате да пеете, да не вземете фалшиви тонове. Пейте у дома си, когато сте сами. Кой ще ви слуша? Важно е да се упражнявате. Ангелите пеят хубаво, но те са се упражнявали хиляди години. – „Нямаме условия.“ Къде ще намерите условията, в музикалната академия ли? И това ще бъде, но първо се иска предварителна подготовка. После ще ви приемат в музикалната академия. Пейте, за да развивате и мисълта си. Всеки трябва да пее, като условие за подобряване на здравето. Пейте, колкото може повече.

„Работа на Природата“, „

Влиянието на музиката“, стр. 66.

48а. Светлината е по-висша музика. По някой път аз обичам да слушам светлината. Като пея, много хубави тонове има. Слушам тоновете на светлината. Някой път и вие трябва да слушате тоновете на светлината, за да разберете какво нещо е музика. Светлината е музика, музика на ангелите. Ако вие бяхте развили ясновидство, като изпеете до, щяхте да видите един цвят, като изпеете ре, друг цвят, като изпеете ми – друг цвят. Като изпеете цялата гама, ще видите цялата цветна гама. Колкото по-правилно изпявате тоновете, толкоз цветовете ще бъдат по-ярки, по-правилни. Колкото по- неправилни са тоновете и цветовете ще бъдат неправилни. Цветовете ще съответстват на пеенето ви. Вие някои не сте пели. Вие някой път може да изпеете до. Вие вземате – сол, ла, си, до. (Учителя пее до.) Имаш едно неразположение на духа – пей до. В съвременната музика до-то показва едно семе, което е посято и трябва да изникне. Ти трябва да му пееш, да изникне. До-то показва, че има условия. То семето за да не умре, трябва да изникне. Ти като пееш до мислиш, че условията, при които си, трябва да растеш, да има движение. Пей до, за да се роди в тебе движение. Пей до, за да се освободиш от противоречията. Пей до, до, до… Кой е сега другият любим тон на до-то? Най-близкият тон, с който се познават хубаво. Считайте, че до е едно интелигентно същество, най-любимият, който го разбира най-добре, кой е? Кой тон разбира до много добре? „Ми.До, ми. (Учителя пее.) Кой тон сега разбира най-добре ми? (Учителя пее до, ми, до, ми, сол.) Да кажем, ония от вас, които са музиканти, да знаят като пеят един тон, да турят в този тон съдържание, да знаеш да промениш течението на един тон. Ако в един тон, туриш надеждата за съдържание, или ако туриш за съдържание вярата, тонът ще се измени. Ако дадеш на тона една проницателност, да прониква, ти трябва да туриш закона на любовта, или закона на милосърдието, или Любов към Бога, една от добродетелите. Каквато любов туриш в тона, такава проницателност ще има – ако аз бих бил преподавател на музикантите, най-първо бих ги научил как най-добре да разбират главата си, че като пеят да знаят какво да турят в тоновете. Та като пее, музикантът трябва да тури всички свои апарати в тона. Тогава всички щяха навсякъде да ги слушат. Сега ти искаш да дадеш съдържание. Казва: „Пей правилно.“ Как ще пееш правилно, трябва да обичаш някого. Но ти този, когото обичаш, отвън не можеш да го намериш. Ти най-първо ще го намериш в себе си и тогава ще го проектираш навън. Този, когото вътре не може да намериш, никога отвън не можеш да го намериш. Този, когото вътре може да намериш, и отвън ще го намериш. Казвам: ако Бог отвътре не може да го намериш, никога и отвън не може да го намериш. Всичката погрешка е там, че хората търсят Бога вън от себе си.

„Възможности в живота“, „

Вътрешна светлина“, стр. 41, 42.

48б. В музиката например по-лесно може да се заучава, ако турите трите пръста на корена на носа. Може да турите и двата пръста, и по-лесно се възбужда музикално. Може да пеете някой път, ако хванете корена на носа и мислете, ще имате един резултат, ако поставете вашите пръсти на върха на носа, ще имате друг резултат. Някой път си сърдит, милвай края на носа, като че човек утихва. Излишна енергия се събира често на носа… Побутни, поглади малко носа. Я да помилвате всички носа си от корена до върха, ръката настрана, после пак, от корена до върха го милвате, после дигане ръката настрана. Какво чувствате? Някой от вас някой път една микроскопическа промяна може да забележите. Помилвахте носа с дясната ръка, сега го помилвайте с лявата. Показалецът и палецът минават по носа, от корена на носа до върха. (Направихме три пъти упражнението с дясната ръка и три пъти с лявата.) Изпейте упражнението Аз мога вече да дишам добре… Ако вие поглаждате носа с дясната ръка, имате слънчевото течение, ако турите лявата ръка, имате лунното течение. Със слънчевото течение ще внесете животворен магнетизъм, с лунното течение, ще внесете въображение във вас.

„Възможности в живота“, „

Дишане“, стр. 204.

48в. В музикалните тонове трябва да има красива форма, трябва да има съдържание, после израз трябва да има. Три качества. Трябва да има най- хубавата форма. Вие понякой път искате да пеете. Аз, ако бях професор по пеенето, най-пьрво ще ви кажа така да пеете: лявата ръка отзад на кръста с горната част, допряна до гърба, дясната ръка на слънчевия възел с долната част на ръката към тялото. После се сменят ръцете. Тъй ще пеете вие в стаята. Така ще си туриш ръката и ще пееш: ре, сол. (Учителя ги пее. Пее Животът е благо.) Аз ценя това Божие благо. На последното липсва нещо музикално. Някои изговарят думите Аз ценя това Божие благо, като туря ударението на думата ценя, като повишава в същото време и гласа си на думата ценя. Движение няма в пеенето. То е изкуствено движение. Естественото движение е да слезеш долу и като слезеш долу, да прецениш.

„Скръб и радост“, „

Организиран и неорганизиран живот“, стр. 265.

48г. Един, който не знае как да пее, какво трябва да прави? Ако аз бях на вашето място, ето какво щях да направя. Ако аз не можех да пея, ще намеря някой добър певец, който пее хубаво, и ще кажа: „Може ли да ми направиш една малка услуга, само да ми пипнеш гърлото? Пипни ми гърлото да се науча и аз да пея.“ Ако бях на вашето място, че не мога да пея хубаво, имах способност, тогава на този певец, който знае хубаво да пее, ще му кажа: „Я ми бутни гърлото, тури си само двата пръста на челото ми, на музикалния ми център.“ Така ще се събуди във вас музикалното чувство.

„Скръб и радост“, „

Свобода на съзнанието. Чистене на съзнанието“, стр. 406.

48е. Изпейте сега Давай, давай. Вие като пеете, много тщеславно пеете. Силното пеене е тщеславно. Тщеславието не че е лошо, но харчи се много енергия, повече енергия отива. Давай, давай, но не можеш да дадеш както трябва, повече енергия харчиш. Давай, давай, тихо като пеете. (Показва Учителя.) Кое по-хубаво? По-малко енергия, повече мисъл ще турите. Много енергия харчите, ще обеднеете. Точно да бъде, да няма нищо излишно. Давай, давай Любовта, както Бог ти я дал, така да я дадеш на другите. Изпейте Давай, давай и хванете средния пръст на лявата ръка с дясната си ръка. Човек трябва да мисли, ако иска да пее. Един певец, който се учи, трябва да тури ръката си на челото, на разсъдителните способности, когато пее Давай, давай. При всичко давай, показалецът отстрани на челото. При чисто семе пшеничено, пръстът на устата. Защото от устата излиза плюнката. Плюнката оцапва всичко.

„Скръб и радост“, „

Даване, вземане и прилагане“, стр. 469.

48ж. Имате Тъги, скърби. Какво точно е? (Учителя свири и ние пеем Тъги, скърби.) Когато учите до, всякога в основния тон трябва да турите напрежение. Мисълта трябва да (е) концентрирана. Щом пееш ре, започва движение. Имаш в ума си ре, трябва да го вземеш в ума си като движение, не покой. Ако е покой, то не е ре. А пък ми е моделиране, начин, мекота. Ми-то всякога носи мекота, начин да избегнеш противоречията в живота, да нямаш стълкновение, да закривиш. Форма се дава на нещо. В музикално отношение всичките груби работи с ми се уреждат. А при фа-то се дава сьдържание. Когато ядеш един плод, ти имаш фа. Онова, което ти даде, то е вече сол. Онова, което приемаш, то е сол. Онова, което си взел, то е сол. Разположението, което приемаш, то е ла. Музикално ако иска човек, може да се ползва от музиката. Може да проучвате музиката механически, ще имате както когато е направена една кола. Може да изучавате музиката, както изучавате растенията. Един органически тон мяза на едно дърво, което дава плодове. Та казвам: в музиката като дойдете, не трябва да си служите с външни правила. Във външните неща се изучава само механиката.

„Скръб и радост“, „

Красиви движения“, стр. 521.

51. В живота има следното: когато вие направите да доминира фа, ако турите фа на мястото на сол, вие вече образувате един дисонанс. Имате инволюционен път в материалния свят. [Липсва текст] трябва да бъде като основа, като почва за доминантата сол, а пък сол е възходящ тон. В цигулката имате струните сол, ре, ла и ми. Вие вземете думата добро. Изпейте тая дума. Почнете от до, изпейте тая дума. (Учителя пее тая дума няколко пъти и после изсвирва същото и на цигулка.) Когато човек пее, докато едновременно мисли, той дава интензивност на тона. Но на тона вие не можете да придадете топлина, ако не проговори сърцето ви долу, в слънчевия възел. Как ще придадете изразителност на тона? Ако изпеете думата милосърдие, може да вземете изречение с нотата ми. Като пеете милосърдие, трябва да влезете в света на милосърдието, за да чувствате това. (Учителя пее милосърдие няколко пъти.)

„Славата Божия, Царството Божие и Волята Божия“,

52. Я изпейте всички Махар Бену. (Всички пеем песента.) Втори път изпейте Махар – Великият, Който носи тежестите. Бену – Благословения. Ще видите каква е разликата, когато разбирате и когато не разбирате. Всяка музика, която не разбирате, се различава. Не ние да мислим, но да оставим в нас Разумното да мисли. Ще изпеем сега двете думи заедно: Махар Бену. (Учителя пее Махар Бену Аба. Тихо всички пеят същите думи.) Сега къде е разликата в изражението? Ще се спреш вътрешно да схванеш трептенията, онова, което има в песента, което е скрито. В Природата има една вътрешна сила, която трябва да възприемеш, защото чрез всяка песен, която пеем, иде едно Божествено благословение. И ако не иде, тогаз е безпредметно. И зависи от следното: доколкото се отваряш при пението, дотолкова благословението ще дойде. И ти ще почувстваш Божественото благословение, както и слънчевите лъчи се приемат от цветята и те се отварят. Онова цвете, което не се отваря, не приема Божието благословение. Казано е в Писанието: „Пейте и възпявайте Господа в душата.“ На кое място е казано? (В псалмите.)

„Силата на мисълта“, „

Слушане и чуване“, стр. 158.

53. Да изпеем втората песен – Давай, давай. (Всички пеем Давай, давай.) Какво да дадеш? Дойде един човек и му дадеш от свещения огън. Даването означава даване на свещения огън. И този огън, той ще го занесе у дома си. И ще запали огън. И като му идеш на гости, ще намериш неговата стая отоплена и ще има ядене и пиене. А пък, ако не му дадеш от свещения огън, той ще бъде като в Северния полюс, вкоченясал. Давай, давай значи – ще му дадеш от свещения огън. И когато казваме, да обичаме един човек, това значи да му дадеш от свещения огън. И да се запали неговата къща с огъня. На един човек можеш да му дадеш не само хляб, но можеш да му дадеш от свещения огън. Къща, в която огън гори, сиромашия няма. Дето всичко е замръзнало, там идват всички страдания. Та песента Давай, давай значи да дадеш от свещения огън. Ако можеш да дадеш, то е даване. И онова, което Бог ни е дал, то е свещеният огън, който е турил в нас. И от този свещен огън произтича животът в нас. Любовта е свещеният огън, който се запалва в човешката душа. Да, да! Как вземате Да? С кой тон започва? (С ла.) Ла е зрял плод. Това, което ще дадеш, е узрял плод. Ла е плод, на огъня роден. Този плод е бил грян от Слънцето. В този Духовен свят значи: плод на Божествения огън, него ще дадеш. (Учителя пее само думите Давай, давай с разни мелодии.) Много певци казват: „Остаряхме вече, не можем да пеем.“ Никой от вас не е остарял. Слушайте, не се лъжете, защото още не сте живели. Не казвайте, че сте остарели.

„Силата на мисълта“, „

Слушане и чуване“, стр. 161-162.

63. Казвам, сила, усет и мисъл трябват във вашия живот като основа. В силата съзнанието е отвън. Един камък, който има сцепление в себе си, съзнанието го няма там. Житното зърно, което расте, в него има един усет. Житното зърно има усет. Човек мисли. Значи трябва да разбираш закона на твоето тяло, трябва да разбираш закона на органичното тяло и трябва да разбираш закона на мисълта. Хубаво, сега да превърнем в музикална работа. Как ще го превърнем? Ако вземете до – сила, ако вземете ми – усет, ако вземете ла – мисъл. Да изпеете: до, сол – сила, до, ми – имате усет, и ла, сол – имате мисъл. По два начина се пее: може да вземете от долно сол и до. По закона на инволюцията ще вземете до, ми на първата линия и ла, сол може да вземете от горно ла към сол… Мислете сега върху силата, мислете върху усета, мислете върху мисълта. Мислете върху трите думи през цялата седмица. Като ви дойде на ум, постарайте се да ги пеете.

Смяна на състоянията“, „

Сила, усет, мисъл“, стр. 171, 178.

65. Ако ви се даде една задача да изпеете баса самостоятелно на тази песен, Махар Бену, понеже басът и сопранът са съединени, вие ги пеете заедно. Ако ги разедините, как бихте изпели баса, но пак да звучи по-самостоятелно? Да направите баса. Не че е толкоз важно. В един свободен свят всеки глас трябва да бъде самостоятелен. Махар Бену започва от баса. Басът има преимущество, сопранът тук-там се явява, отражение имаме на сопрана.

„Смяна на състоянията“, „

Право, Добро, Истинно“, стр. 193.

68. Кой трябва да бъде господарят във вас? Господ трябва да бъде вашият дух. Господарка трябва да бъде вашата душа. Слуги трябва да бъдат вашият ум, вашето сърце и вашата воля. Трима слуги трябва да имате и двама господари. По какво се отличават господарят и господарката. Господарят трябва да говори гърлесто, господарката трябва да говори много тъничко. Ако вземем музиката – кой говори дебело? Басът. Я ми изпейте сега нещо. Аз ви слушах отгоре да пеете Давай, давай. Я ми я изпейте, да видим как пее господарката: Давай, давай, или как господарят пее дебело: Давай, давай. Не цялата песен, а само няколко думи. (Към Олга.) Господар си, кажи си думата. Ето публиката! Къде ще намериш такава публика? (Сестрата изпя само първия ред, след това и Учителя го изпя.) Господарят пее баса. В баса има съдържание на нещата. Той е отглас. В сопраното има интензивност – това са късите вълни. Те проникват. А пък алтът е украшение, гарнитура.

„Вътрешният господар“, „

Вътрешният господар“, стр. 15.

73. В България дойде един българин – голям певец. Българите се учудиха, че имат такъв голям певец, който може да се състезава с Карузо. И тъй като може да се състезава с Карузо, туриха му един медал за гражданска заслуга. Че има един пехливанин по музика, който може да се бори, да се състезава с Карузо. В какво седи силата на този Карузо? Той знае как да изпраща из въздуха интензивни вълни, образува много добре музикални вълни и ги препраща навън. Гледах как се състезаваха в операта. Мазаров беше главнокомандващ, имаше генерали, полковници, капитани. Още като запя, в гласа му имаше нещо чудесно. Колко ли време е било нужно, за да дойде Мазаров до това положение – да пее така. Мазаров в миналото е пял всеки ден по три минути и от тия три минути се образували 48 музикални години, за да стане певец. 48 години по три минути колко хиляди години правят? За да направите 48 години, като всеки ден пеете само по три минути, колко хиляди години трябват? Направете сметка… Като слушам гласа на Мазаров, го оприличих на едно растение, което бързо расте и плод ще даде. Има някои, още като го слушаш да пее, виждаш, че е престанал да расте и плод няма да даде. Някои така пеят в операта, плод нямат. Музикално Мазаров мяза на този, който дава плод. Той това не го съзнава, но в неговото подсъзнание го има. Ако се вземат неговите ръце, ако се вземат неговите гърди, рамена, после устройството на неговия ларинкс, той е човек, който има голяма Любов, който знае как да цени ларингса. Пее и говори с голяма Любов, но се извинява, че не може да говори красноречиво. Един човек, който знае да пее като генерал, като благодари на всички, се извинява, че не знае как да говори. Но знае да пее.

„Вътрешният господар“,

74. Изпейте Духът Божи. Както пеете сега, намирам един дисонанс между вашата любов, любовта към ближния и Любовта към Бога. Дисонанс има, не върви, Кой пълни трябва музикално да се вземе. Не може да изпеете тази песен, ако нямате любов към тялото си, любов към ближния и Любов към Бога. Не може да я изпеете, както трябва, ако нямате тази Любов. Как трябва да се изпее, покажете ми. (Учителя пее само думите Духът Божи.) Ще пеете ден, два, три, да коригирате. Ще пеете песента на части: Духът Божи кой пълни с Любов. Трябва да почувствате някакво вдъхновение, като пеете, за да придобиете нещо. Ако не чувствате Любовта, вие песента не можете да изпеете. Първо ще се научите да пеете. Как ще направите една аудиенция на Господа? Трябва говорът ви да бъде толкова музикален, че като говорите, всичките ангели да наострят уши. Да кажат, че такъв музикален глас не са слушали. Ние, като идем при Бога, няма да кажем как сме страдали, но ще идем да благодарим. Като се явим пред лицето на Бога, всичките страдания ще изчезнат, ще видим, че всичко е било за добро.

Та по някой път се радвайте, когато страдате. Когато сте болни, най- вече пейте. И когато сте здрави, пейте. Сега, когато сте здрави, пеете, когато сте болни, мълчите. Ще пеят хората, когато са болни, те се лекуват. Пейте за сърцето си. Най-първо пейте за тялото си. Сега заемете се да проучите тази песен – Духът Божи. Не цялата песен, но само думите кой пълни сърца ни с Любов. Изучете песента, както правят в операта, поотделно, на части изучете песента, после цялата песен. Някой път си пейте само думите Духът Божи (Учителя пее Духът Божи.) Най-първо ще заангажирате ума си, ще заангажирате тялото си и сърцето си. Това е една музикална линия. Реалното е Духът. Той е, който създава видимите неща. Пейте за себе си, пейте докато чуете гласа си. Като пеете, да разберете какво нещо е творческа музика. Защото без музика вие не може да имате успех в света. Та когато четете една молитва, музикално да я кажете. Ако не знаете да пеете, как ще кажете молитвата? Казвате: „Аз ти казвам.“ Може да го кажете твърдо, грубо, може да го кажете нежно. (Учителя го изговори най-първо твърдо, после меко.) Аз ви ка. Виждам какво излезе. (Учителя пее: Аз – с тона до, ви – с тона ми, ка – с тона сол) Аз ви ка. Туй значи: „Аз ви казвам.“ Аз е основа, ви – туй е външният обект. Казвам нещо, което Бог ми е казал. Туй значи хубавото, което е в мене, аз го изнасям, както едно дърво изнася своя плод, или както някой художник рисува своята картина, или както един музикант изнася своята песен. Аз ви ка, имате до, ми, сол.

„Вътрешният господар“,

77. Питам, ако ви дам един модел, да изпеете сопран Давай, давай, как ще изпеете? После да изпеете Давай, давай, както басът пее, как ще я изпеете? После, тенорът както пее, как ще изпеете Давай, давай? И алтът както пее, как ще изпеете песента? Имате ли една идея как ще пеете? В песента Давай, давай майката както пее е дадено, но бащата както пее не е дадено. И братът както пее не е дадено. И сестрата както пее не е дадено. Как ще наричате тия неща, които не са дадени?Изпейте Давай, давай. От долно си почва. Второто е сол, в себе си моделира. Един цвят може да го моделирате, един тон няма какво да го моделирате. От този цвят се явява плодът. Сол по-лесно се пее. ла изисква повече температура, за да пее.

„Пътят към щастието“, „

Светлина, топлина и сила“, стр. 131.

81. Да пее човек, то е здравословно състояние. Като станете сутрин, запейте. Защо да не пее човек? Ако не може с глас да пее, на ума си да пее. Ако се развие във вас слухът, вие ще видите, че светът е хармония, музика. Говорът, човешките мисли, човешките чувства и постъпки, всичко това е пеене, но тъй естествено, че ти е приятно да слушаш.

„Плодовете на Любовта“, „

Два метода“, стр. 154.

84. Щом се изменят нашите мисли ще има друго настроение, гамата ще се измени. Всеки ден ще се изменя вашата гама. И ще знаете, дали в понижение или в повишение. Някой път ще имате повишение, някой път понижение.

„Силата на мисълта“, „

Нагоре и напред“, стр. 241-242.

87. Как бихме изпели Махар Бену с първи сопранов глас и с бас. На този чертеж, ако долните точки отговарят на басовите ноти, то какви ноти от първи глас ще им съответстват? В баса нещата се събират, акумулират.

1939-06-21-05_fig5.png

В баса вложете чувство, а пък в сопрано ще вложиш интензивност. Гласът ви в сопрано трябва да е много звънлив. Колцина можете да вземете долно сол? (Няколко души пеят долно сол.) Вие трябва да се учите да вземате и доста високи ноти, та да засягате три октави. Да влязат няколко тона и от третата октава. Щом имате тонове от трите октави, вие вече може да функционирате в трите свята.

1939-06-21-05_fig6.png

Трябва да знаете как да пеете на ухото. Когато пееш, можеш музикално да погладиш и ухото си. Отде да започнеш? Как ще гладиш ухото си? (Учителя изпява октавата, на ушния ръб на лявото ухо с пръстите на лявата ръка.) Почва се от горния край на ушния ръб и се върви надолу, като се стигне до долния ръб на ухото и после се извива нагоре до средната вътрешна издатина, там е горно до. Сега да направим упражнението с вас. Изпейте октавата или стълбицата, като движите пръстите си по показания начин.

„Силата на мисълта“, „

Нагоре и напред“, стр.242-243.
Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...