Jump to content
Ани

2.10. Дядо Иван. Гнездо за щъркели

Recommended Posts

2.10. ДЯДО ИВАН. ГНЕЗДО ЗА ЩЪРКЕЛИ

Дядо Иван беше заможен селянин на около 70 години, но запазен, здрав и много работлив. Беше приветлив, весел, пееше песни и постоянно се молеше. Той имаше една особеност, поради която съселяните му го смятаха за малко смахнат - чуваше гласове в себе си, разговаряше с Невидимия свят.

Седи дядо Иван една сутрин на пейката под брястовете и унесен, затоплен от пролетното слънце, чува тих глас в себе си: „Аз съм духът на щъркелите. След няколко дни ще дойдем, но тази година не искаме да направим гнездото си на брястовете на твоя съсед. Ще го направим на твоите. Направи потребното.”

На вътрешния глас дядо Иван отговори само едно: „Слушам!”

Той повиква синовете си и се разпорежда. Качват се на брястовете, избират подходящо място, отсичат няколко клона, които пречат и завързват яко колело от стара кола. След няколко дни щъркелите идват и направят гнездото си на бряста на дядо Иван.

Друг път, дядо Иван си почива под някое дърво на сенчица, а гласът му казва: „Едно гущерче ще излезе от дупката си под дървото. Иска да се качи на ръката ти и да се погрее на слънце. Нали нема да му навредиш?” -„Няма” - казва дядо Иван сърдечно.

След малко гущерчето излиза, изпълзява на ръката му и се грее на слънце.

Върви дядо Иван през старата дъбова курия. Гласът му казва: „В хралупата на този дъб живее бухал. Ако обещаеш, че нема да му сториш зло, той иска да ти се покаже.” Дядо Иван казва: „Няма, няма!”

От хралупата излиза голям бухал. Той гледа дядо Иван с големите си жълти очи, а старецът му се радва.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×