Jump to content
Ани

2.11. Дядо Иван. Овощната градина

Recommended Posts

2.11. ДЯДО ИВАН. ОВОЩНАТА ГРАДИНА

Дядо Иван беше раздал своя имот на синовете си. За себе си беше оставил една овощна градина, около десетина декара, и сам се грижеше за нея. Всяка сутрин той отиваше в градината. Ще застане на единия й край и ще направи молитва, ще застане на другия, пак ще направи молитва. Така ще изреди и четирите й страни. По цял ден работи в градината: подкастря дърветата, разкопава около стеблата им, тори ги и полива, пее им песни.

А как му се отплащаха дръвчетата? - В цялото село немаше по-хубави ябълки, круши и сливи от неговите!

Тази пролет дръвчетата бяха преизобилно нацъфтели. Обещаваха много плод. Но тъкмо тогава се зададе напаст: облаци бръмбари от твърдоглавите хоботници, настъпваха от запад. Те подядаха в основата цвета и той опадваше. Селяните не можеха да се борят с тях. Не помогна нито огън, нито дим, нито ръчно избиване, макар, че и децата от училището бяха извикани да се борят с хоботниците.

Бръмбарите наближаваха вече градината на дядо Иван, а неговите синове му казваха на подбив: „Тате, тук твоите молитви вече не ще помогнат!”

Дядо Иван с тревога следеше бедствието. Сърцето му се свиваше от мъка.

Бръмбарите бяха вече близо до неговата градина, когато от изток се зададе огромно ято врани и скворци. Те бяха хиляди, без чет. Птиците се нахвърлиха на бръмбарите с такова настървение, че ако изяждаха един, десетки избиваха с човките си. Битката продължи целия ден. Бръмбарите бяха унищожени.

Градината на дядо Иван беше спасена.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×