Jump to content
Ани

2.27. Сивите волчета

Recommended Posts

2.27. СИВИТЕ ВОЛЧЕТА

Евтим обработваше десетина декара земя. Произвеждаше разни зеленчуци. Особено се славеше с ранните червени картофи. Всяка пролет той отиваше в планинските села, и подновяваше разсада. Само от картофите, Евтим си изкарваше всички разноски. Доматите му бяха също прочути в града. Произвеждаше и хубави сортове пъпеши - сочни, сладки, ароматни. А дините му - едри, тънкокори, пръскаха се от допирането на ножа, месцето им нежно, зърнесто, сочно и сладко! Той не употребяваше изкуствен тор, а тореше само с естествен тор.

Евтим имаше две волчета, с които работеше градината си - сивички, дребни на ръст, но набити, яки, добре гледани. Можеше да се каже, че волчетата бяха влюбени в Евтима. Само кат чуеха стъпките или гласа му, те веднага обръщаха глави към него, големите им хубави очи го търсеха. Обичаше ги и той. Сам им приготовляваше ярмата, винаги туряше и малко топла вода, когато ги поеше, за да не се простудят. Всяка сутрин ги решеше - косъмът им лъщеше. Оборът им беше топъл, чист. Постилаше им всяка вечер чиста слама. Говореше им като на човеци, а волчетата прежумяваха щастливи и му близваха с език ръката.

Веднаж Евтим пазари от един съсед голям куп тор, и отиде да го дигне с колата от двора му. Товари той, товари, а съседът се чуди: „Да не искаш да вдигаш наведнаж всичкия тор?” Евтим мълчи, притуря отстрани ритли и все товари и товари. Съседът му казва: „Ако го натовариш и волчетата ти мръднат колата, не щя ти пари за тора!”

Облогът стана. Дойдоха и други съседи, преценяват, обзалагат се. Никой не вярва, че волчетата могат да мръднат колата. При това, от двора навън, до пътя имаше баирче.

Колата се изгуби под натоварения тор. Евтим едва метна на нея последната лопата. Той отиде при волчетата, поглади ги, помилва ги, заговори им и като застана зад тях, опря рамо о колата и подвика: „Хайде Сивчо, хайде Живко!” Волчетата опряха крака, гърбовете им се опънаха като лъкове! - „Хайде Сивчо!” Двете волчета се сляха в едно, напрегнаха всички сили и колата мръдна. Още едно усилие - краката им се разтрепераха, но преодоляха - и колата бавно тръгна напред. Волчетата изкараха височината и колата излезе на равно на пътя. Но и тук не беше лесно. Даде им се малък отдих. Евтим милваше волчетата, говореше им. Те го гледаха с благодарни, влажни бадемови очи. Обърнали ли сте внимание, какви красиви очи имат волчетата и колко са изразителни те?!

Още докато Евтим товареше, в двора на стопанина се намери някакъв търговец. Той се приближи до Евтим и му каза: „Давам ти 300 000 лева за волчетата.” Евтим каза: „Не ги продавам.” - „Давам ти 400 000 за волчетата!”, настоява търговеца. - „Не ги продавам!”, отвръща Евтим и подвиква на волчетата: „Хайде, Сивчо!”

Като крепяха и теглеха тежкия товар, волчетата вървяха бавно. Краката им трепереха от напрежение! Насъбралите се бяха във възторг, насърчаваха ги. Когато стигнаха двора на Евтим, беше се събрала голяма тълпа. За да се вкара колата в двора, беше нужно да направи изключително особено усилие. Най-после волчетата се спряха. Евтим ги милваше, говореше им.

Търговецът също беше дошъл тук. Той не се отказваше от намерението си - искаше на всяка цена да има волчетата: „Давам ти за тях 500 000 лева!” - подзе настойчиво той. - „Не ги продавам!” - Отвърна Евтим, но едно мъничко колебание се зароди в него. От дете мечтаеше да има хубави коне и каруца. Мярна му се в ума, че най-хубавите коне струват към 200 000 лева, ако склони, ще му останат и пари.

Търговецът беше станал нетърпелив. Най-после той отсече: „Давам ти 600 000 лева за волчетата!”

Евтим прие. Търговецът откара волчетата при баща си на село.

Помръкна щастливият дом - стана пуст и празен, студен и тъжен, като че слънцето залезе за него!

Купи Евтим коне, но не излезе както си го мислеше. Единият от конете започна да куца. В градината също нещо се прекърши: болести налегнаха растенията му! Като че се оттегли онзи, който ги пазеше! Каквото и да предприемаше, все не му провървяваше. Вдигна се радостта и благополучието от този дом.

Велика сила е Любовта! На нея се покои щастието и благополучието на човека. Пазете я като зеницата на окото си!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×