Jump to content
Ани

2.30. Конят

Recommended Posts

2.30. КОНЯТ

Конят беше се уплашил от нещо и тичаше обезумял по пътечката. Беше спънат с букаи - скачаше с предните си крака, като дрънкаше с веригите.

На пътечката играеше детенце. Майката изпищя - конят отиваше право към детето. Като стигна до него, умното животно спря, захапа дрешката на детето, хвърли го настрана и продължи да бяга. Майката се притече веднага и запрегръща рожбата си, като се обливаше в сълзи.

Какво е конят за едно планинско семейство? - За всички той е равноправен член на семейството, а и сам се чувствува такъв. Той е уважаван, всички го обичат и се грижат за него, винаги е нахранен, чист, добре гледан, оборчето му е закътано и топло.

В планинските села всичко се изнася на гръб - по онези стръмнини кола често пъти не може да се изкачи. Нивичките се орат с кончета. Обикновено с това се занимават жените. Мъжете са стругари, те отиват на Гергьовден на Балкана и по Димитровден се връщат. Техните стружни са в планинските дебри, край бистрите балкански буйни реки... Тук се правят гаванки, танури, софри, цепят се дъски и се работят ракли, станове за домашни тъкани и др. Работата изисква здрава мъжка ръка, а кончето е необходимо за всичко. Наесен, когато тръгнат за полските села, кой ще тегли тежко натоварените каруци - къде ще отидеш без конче?

В онези години, в полските села ставаше честна приятелска размяна в натура. Планинците даваха дървени произведения, а получаваха зърно, вълна, масло, понякога и пари. После колите отново се връщаха, натоварени с потребното. И навсякъде кончето е редом с човека. То гледа умно, спокойно и никога нема да остави стопанина си на пътя.

Конят на това семейство беше силен, умен, кротък и добър.

Натовари стопанката каквото има да праща на мъжете, главно храна, стегне добре самаря, тури отгоре детенцето - то е вече на три години, кажи-речи мъж! И му каже: „Дръж се здраво!” Малките жилави ръчички се впият в самара, майката заведе коня горе до Битини, потупа го по врата, помилва го, каже му няколко думи - умното животно всичко разбира: то изпръхти, тръсне глава и поема пътя към стругарите.

Там, в планинските дебри, край бистрата буйна река са стружните. Пътят е дълъг и труден. Заслужава да видите колко е предпазлив коня по стръмнините, по камънаците! Когато минава под ниски клони, които могат да засегната детето, той стъпва така внимателно, като че обмисля всяка стъпка. Пътуването трае повече от два часа. Пътеките са преплетени, сложни, но конят е минавал много пъти и нема опасност да сбърка.

Когато наближат стружнята, конят ще изцвили и това е радостното му предизвестие. Посрещат ги сърдечно - свалят товара, после самара, а кончето изтриват със сухи стружки. Пускат го веднага да пасе. Тук е най-хубавата балканска трева. Конят най-напред се отърколи, за да се успокоят нервите и мускулите, после започва да хрупа. Рекичката приглася на общата радост със сладки мелодии. Тук наистина живеят честити хора! Разбира се, бобът в гърнето ври от сутринта. На обед той се изсипва в голямата паница, в жарта се опърля люта чушка, накъсва се и се пуща в боба. Въздух, кристална вода, слънце, здрав труд, сладко ядене - как да не бъде човек здрав! Особено приятно се почива на буковия талаш - мек и ароматичен!

Целия ден момиченцето гази из реката. Тук под всяка плочка има раче, във вировете пъстървите се стрелкат като сенки. Реката е пълна с риба, тук не я ловят с въдици - просто отбиват водата в друг ръкав и си избират каквато риба искат. Планинската пъстърва, изпечена на гореща плоча е особено вкусна.

Момченцето прекарва тук пет-шест дни. После пак го турят на коня и той го връща у дома. Ама може да ги срещне мечка, може вълци да подгонят коня или конят да се спъне, или детето да заспи - не се плаши напразно родителското сърце! Нашият здрав и трудолюбив народ познава природата, има вяра и упование в живота! Той носи в сърцето си Мъдростта, която Мъдрецът изяснява тъй: „Над човека бди един любящ Разумен свят!”

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×