Jump to content

2.38. Пъстървите


Recommended Posts

2.38. ПЪСТЪРВИТЕ

Виждали ли сте как есенно време пъстървите скачат срещу водопадите и бързеите? Наистина, силни пъргави риби! Засили се пъстървата във вира и скочи срещу водопада. Виждал съм някой да преодоляват един бой височина. Това е радост от живота, опиянение от силата!

Зрението на пъстървите е остро. Искате ли да ги наблюдавате, не се обличайте с пъстри дрехи, но със сиви или зелени, за да не се отличавате много от камъните и тревите. Не правете никакви резки движения, стойте тихо и спокойно. Пъстървата е чувствителна даже и за мислите на човека.

Лежах на затоплената от есенното слънце канара над големия вир на Габровница и наблюдавах пъстървите. Те преминаваха в изумрудените води като сенки, светкавично.

Вглеждали ли сте се в изумруденото вълшебство на големия вир? Тук ще видите цялото богатство на зеления цвят - от златисто-зеления, наситен със слънчева светлина, до тъмно зеления цвят на глъбините и подмолите. Рибите се засилват във вира, изкачат из водата и се хвърлят срещу водопада. Виждал съм някоя риба да падне при скока в самия водопад, но тя пак има сила и енергия да излезе срещу водата. Затова пъстърви има и в най-горното течение на реките.

Гледах и се радвах на силата и красотата на живота, на неговата първична красота. Тук царува мир. Човек пътува в него, забравя малкия личен живот и се приобщава към Големия живот.

На срещния бряг на реката излезе мечка. Тя беше голяма, вървеше спокойно, а в краката й се въртеше и играеше мече. Мечката се спря на брега и се загледа във вира. Тя виждаше скачащите риби и нещо съобразяваше. След това нагази във водата, дойде до големия объл камък и се прилепи до него.

Като се успокоиха, рибите пак започнаха да скачат. Тогава мечката с един замах на лапата си изпращаше пъстървата на брега. Мечето играеше със скачащите на тревата пъстърви - ту ги нападаше, ту бягаше. Така мечката изхвърли пет-шест риби на брега и излезе. Тя се отърси добре. После събра с уста лова и направиха с мечките угощение. То за пръв път ядеше такава храна, и тя много му хареса.

Доволни, те пак изчезнаха във вековните гори, където бяха господари.

Има нещо тайнствено, първично в този живот, в тази песен на водопадите, в която можеш да чуеш и думи и смях и жалби. Вслушвали ли сте се в песента на водопадите? Вникнете в нея - тя е песен на Великия живот!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...