Jump to content

2.55. Манастирчето „Св. Спас”


Recommended Posts

2.55. МАНАСТИРЧЕТО „СВ. СПАС”

Това лято предприехме дълга екскурзия. Пътувахме пешком почти петдесет километра по непознати и безлюдни места, и при това боси. Привечер пристигнахме в малкото манастирче „Св. Спас”, разположено на един базалтов хълм, недалеко от Ямбол.

Пристигнехме прашни, изморени, гладни и с подбити крака. За наш късмет, случи се тук да летуват няколко семейства наши приятели. То ни приеха радушно, топло, като че посрещнаха родни синове. Дадоха ни топла вода, да се измием, нахраниха ни, починахме си и увлечени в разговор, не видяхме как се е свечерило. Сестрата помери да тури чайника, но се сепна: „Забравила съм да налея вода, какво да правя сега?” - Казвам на сестрата: „Ще отида за вода, днес ходих няколко пъти, какво има?” Сестрата каза: „Пуснали са кучетата, вълча порода - толкова зли, че никой не смее да излезе на двора!” Казвам на сестрата: „Дай ми съдовете.” Сестрата казва: „Моля те, недей отива, те са зверове!”

Чешмата беше на отсрещната страна на двора, в една пещеря. Вземах стомната и чайника и тръгнах. Сестрата пооткрехна вратата, за да види какво ще стане.

Като излязох на двора, спрях се за малко - за такава среща човек, трябва да се подготви. Много пъти съм отивал - като призовавам Доброто, човек нема от какво да се бои.

Тръгнах съсредоточен, с отмерена спокойна стъпка - тиха, но не дебнеща. Едното от кучетата беше легнало насред двора - минах край него, то само привдигна главата си, но не мръдна. Другото беше легнало напреко на входа на пещерята, приближих се и го прескочих. Влязох в пещерята, налях си съдовете с вода. На излизане кучето не беше на входа - и двете кучета бяха сред двора, като че се съвещаваха.

Човек има чудни сетива, той може да знае има ли опасност около него или нема.

Отворих душата си за доброто и продължих пътя си. Като стигнах до кучетата, голямото застана пред мене. Спрях се. То се изправи на задните си крака и опре предните на раменете ми. Другото куче захапа ръката ми над китката - с нея държах стомната, но то не стисна ръката ми.

Напрежението трая минута - кучетата ме освободиха и аз тръгнах. Те вървяха от двете ми страни и ме съпроводиха до вратата - ДОВЕРИЕТО ВЪЗТЪРЖЕСТВУВА!

Чудното е, че от тази вечер кучетата станаха по-добри към хората -не ги гонеха вече. А ние всяка сутрин излизахме на върха за изгрев слънце - кучетата не ни закачаха.

Във всяко същество е скрито доброто, стига да можеш да го извикаш. То е сила ВСЕПОБЕЖДАВАЩА!

Само Доброто може да респектира злото.

Мъдрецът казва: „В НОВАТА КУЛТУРА ЗЛОТО ЩЕ БЪДЕ СЛУГА НА ДОБРОТО”.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...