Jump to content
Ани

2.62. Дянко колелото

Recommended Posts

2.62. ДЯНКО КОЛЕЛОТО

Някога реките бяха пълни с риба, водите чисти, бистри, може да пиеш направо от реката. Неделен ден ще се съберат 2-3 приятелски семейства, ще седнат в шарените талиги, и хайде край реката. Тук има морави със свежа зелена тревица и върбови сенки. Те са слънчеви, леки, но пазят от припека - ще метнат халищата на тревата, ще легнат да починат и да погледат дълбокото синьо небе. Като се издигне Слънцето на 1-2 копрали и водата се позатопли, бай Георги ще вземе серкмето, ще тръгне срещу течението, той знае, че белите мренки играят на припечните слънчеви бързеи. Бай Георги пристъпи, метне серкмето далеч, събира го внимателно - сребърните рибки са напълнили мрежата. Десетина пъти като хвърли, менчето се напълни с риба. По-нататък бабите имат грижата за рибената чорбица. Вие яли ли сте чорбица от бели мренки?

По-надолу реката навлиза в дълбок, скалист пролом. Тук скалите са изрязани отвесно, водите се движат бавно, вировете са дълбоки. В тези тихи вирове, в подмолите и пещерите се крие голямата риба - големите тъмни мряни, кляна, щуката, че и сома.

Тогава на скалите сяда Дянко Колелото, ще извади кларнета и ще засвири. Весели игриви звуци изпълнят пролома. Музиката раздвижва рибите, самотниците излизат, излизат, раздвижат се рибите от най-дълбоките води. Такава чудна сила има музиката, на нея и камъните не могат да устоят! Тогава бай Георги ще нагази във водата, тук тя е дълбока, достига до гърдите, че и по-дълбоко. Но в средата на вира има камък, той не излиза над водата, остава малко по-дълбоко. На него ще стъпи бай Георги, ще запретне серкмето и чака. Той иска да усети къде е рибата. А кларнета се старае, Дянко Колелото е майстор. За него казват, че като засвири, може умрял да съживи. Бай Георги изчаква момента, тогава замахва и хвърля серкмето далеч, и тъй майсторски, че то пада като длан цялото разперено и почва бавно да потъва, докато достигне дъното. Почва бавна да го изтегля, подаде ли се мрежата, виждат се вече сребърните кореми на рибите. Мрежата се изнася на поляната, и тук вече жените и децата изваждат рибата. Операцията се повтаря 3-4 пъти, това е достатъчно. Тези хора ловят само толкова, колкото им е потребно.

Но цялото чудо прави кларнета! На края Дянко засвири игрива песен за прощаване.

Едрата риба се приготовлява специално. Тук вече имат думата домакините. Какви пък чудеса правят те! Следва богат, сит обяд, рибата обича тънко бяло винце, а то от сутринта вече е турено да се изстудява. Хубавото разположение идва естествено. Сега може да се изпее някоя от старите възрожденски песни.

Когато Слънцето се наклони, впрегнат се кончетата, шарените талиги потеглят с весел звън. Всички са доволни, сити и отпочинали, припкат кончетата, звънят звънчетата. Така живееха някога занаятчиите. Ще кажат някои високомерно - „еснаф” - но те не са прости хора. Много красота и достойнство има в техния живот! Здрав морал, чисти нрави, уважение и почитание.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×