Jump to content
Ани

Спомени и стихове за Светозар

Recommended Posts

СПОМЕНИ И СТИХОВЕ

ЗА СВЕТОЗАР

Георги Иванов

СБОГОМ, СВЕТОЗАРЕ!

Той бе лъч за нас и надежда,

еделвайс на алпийска скала.

Той бе огън в душата си нежна

и богат с благородни дела.

Нека да споделя с вас болката, Павел, Величке и Любчо, дълбоко опечалени син, сестра и брат на скъпия за сърцата ни Светозар Крумов Няголов, с когото в този тъжен ден и час си вземаме последно сбогом във видимия свят, за го изпратим в безкрайния свят на светлината, чийто представител и дете беше той, сред нас на Земята, защото днес го изпращаме в неговата предвечна Родина!

Драги кръвни родственици, драги братя и сестри по Дух от големия род на Бялото Братство, чийто роднини живеят по цялата Земя и по звездите над нея и, които от епоха в епоха пишат великата история на света с чистата духовна струя, като я вливат в безсмъртния живот на Вселената. Заедно с вашата скръб, разрешете да прибавя и моята горест и така да разделим огромната й тежест. На всички ни сълзите задавят гърлата, защото душите ни усещат, че се разделяме с едно голямо, светло присъствие в нашия живот.

В самото име на Светозар е дълбоко закодирана тази небесна светлина, а неговата доброта и помощ, неговият пример бе опора на близки и приятели през трудните изпитания на човешките съдби. Ако трябва да се изразя на библейски език и така да изкажа мъката за един наш брат, изпълнил живота си с духовен устрем, трябва да кажа, че това бе един от „последните мохикани”, които са стояли при нозете на Великият Учител и затова той бе една жива енциклопедия на живота на Изгрева и на Бялото Братство от учителевите години, та до наши дни. Както без „бащата на историята” Херодот, ние щяхме да знаем много по-малко за живота на древна Гърция,така без брат Светозар, ние щяхме да знаем много по-малко за живота на Изгрева, за Братството и за Учителя. Но ако трябва да се изразя спонтанно и чисто по човешки, братя и сестри, за мен Светозар винаги ще си остане онова малко дете, което Учителят е държал на своите колене пред палатката си на Рила и на, което Беинса Дуно е разказвал приказки, докато родителите са търсили малкия палавник сред другите палатки на лагера при Седемте рилски езера.

Когато гледаме снимките от Рила на Учителя с неговите ученици, запечатили моменти от една велика епоха, често може да видим на тях и едно малко момченце, сериозно и достолепно, смесило се с големите хора, покрай своите родители. Това, братя и сестри, това, приятели и близки, е нашия обичан Светозар!

Пред тези снимки, в моето съзнание винаги изплува картината, на която Исус Христос държи в ръцете си едно малко момченце – Свети Игнатий Богоносец, за което Божият син казва: „Оставете тези малките деца да дойдат при мене!” Така библейската картина, с картината пред палатката на Рила и с другите рилски снимки се сливат в едно, там, във вечността, където е „Божият Помазаник” наречен Великият Спасител, Лечител, Будител или Учител, в когото е концентрирана човешката вяра в Бога. Независимо дали този „Помазаник” се нарича Хермес, Мойсей, Орфей, Исус Христос или Беинса Дуно, щом е прегърнал и взел в ръцете си нашата надежда, проектирана в човешкото дете и го понася към изгрева, към Слънцето, към свелите зари на Любовта, Мъдростта и Истината, това значи, че човешкото бъдеще няма да помръкне, човешкото бъдеще ще пребъде!

Игнатий Богоносец и детето Светозар, Христос и Беинса Дуно се сменят през вековете, но картината остава вечна. Този Игнатий Богоносец, този Светозар, за който Учителят казва, че в него е въплътен духът на велик древногръцки философ, живя сред нас и щедро ни раздаваше своите светли зари.

Брат Светозар бе необикновен човек, защото бе едновременно и благородник, и практик, и филантроп, и строител, скрит зад скромна човешка съдба. Неговият жребий и неговата житейска задача беда изгражда мостовете между различните поколения от последователите на Учителя. Тези мостове трябваше да бъдат по-големи и по-здрави и от мостовете над Босфора - свързващи различни континенти, защото духовните мостове трябваше да свързват различни епохи, по които тръгна да крачи нашето настояще, а след него идваше и утрешното бъдеще. Брат Светозар бе здраво свързващо звено от времето на Учителя до нашето време и от нас към следващото поколение. При него можеха да се направят уточнения до най-дребни житейски подробности от миналото, както и да се формират фундаментални духовни изводи, трасиращи човешките отношения и събития в настоящето и бъдещето.

Той не беше мастит професор, нито се е изживявал като „герой на нашето време”, но неговата скромност излъчваше неоспорим духовен авторитет на знаещия човек. Той знаеше много, защото имаше отлична памет и разностранни дарби и интереси, освен това, той се учеше непрестанно. Жаждата за знания, присъща за младостта, бе много силна при него и не го напусна до последния му ден.

Когато казвам истинска жажда за знания, аз нямам предвид клюкарски сведения, политически празнословия или житейски баналности, с които много от възрастните хора, пък и от младите също могат да ни дотягат с такива „познания” и да си мислят, че със тях обогатяват своя интелект. При Светозар жаждата бе жажда по чистата вода на мъдростта, защото той по хороскоп бе огън и вода. Едната стихия палеше жаждата в него, а другата я утоляваше в полето на духовността и познанието.

Изпитанията на вярата за своите избрани ученици в кардинални моменти на живота ги превежда и през героични решения. Затова литературното сравнение с „героя на нашето време” подхожда на този наш брат. „Героят на нашето време” от Изгрева не прилича на Лермонтовския литературен герой с неговия светски блясък, гордост и показност. При духовния човек, затова пък, героизмът е скрит и истински. Човешкият героизъм при Светозар бе преминал през сталинската епоха като войник в армията, недокосвайки оръжие и с риск за живота си е защитавал геройски Учителевите идеи в онова жестоко време и е останал непоколебимо верен на тях. След това неговият героизъм и жертвоготовност, особено след заминаването на баща му в невидимия свят, се прелива в неговата грижа и отговорност за майката, за по-малките сестра и братя, защото е трябвало те да бъдат подкрепяни, отглеждани и изучени. Неговата помощ, помощта на най-голямото дете, на първородният - най-големия брат, е трябвало да приеме ролята на глава на семейството, да работи и да помага. Да помага безрезервно, като жертва своите амбиции за по-високо образование, въпреки, че притежава изключителни дарби и способности.

Нашият „Игнатий Богоносец” израства в трудности и лишения, но детското в него никога не се състари и това беше неговата харизма и неговия чар. Както всички деца, и той е имал своите земни лудории и непослушания в детската си възраст. А като по-голям, е имал и своите грешки. Имал е изкачвания на върхове в много области и на човешкото познание, и на човешката нравственост, но е имал и падания в личния живот, а на децата можеш ли да се сърдиш за това, като видиш в очите им тяхната невинна душа?

Брат Светозар бе обединил в едно зрял дух на мъдрец с детската непринуденост на малкия човек. Но нали Учителят точно това желае да постигнат неговите ученици? Този мъдрец бе овладял това духовно изкуство. Той не остаряваше, защото непрестанно се подмладяваше. Детето и мъдреца живееха в него в едно тяло. Това съжителство е рядко и странно явления за ординерния човешки ум, затова и той изглеждаше малко странен за тези, които не можеха да съберат в своите тесни разбирания неговата душевна широта. Той беше странен за ограничените възприятия, защото той беше наистина „странникът”, както в картините на Борис Георгиев, дошъл при нас, за да ни покаже красотата на доброто. Той беше „гост”, пристигнал от другаде и нямаше намерения нито да завладява, нито да робува на света. Той искаше само да го изучава, да го обяснява този свят и да помага на хората, сред които живееше. В томовете на д-р Вергилий Кръстев, озаглавени „„Изгревът” на Бялото братство пее и свири, учи и живее” образът на брат Светозар и неговият род заемат значително място в няколко тома, защото той беше истински изгревянин в пълния смисъл на това понятие. Той беше роден на „Изгрева”, беше живял повече от 40 години там, помнеше Учителя и неговите ученици от три поколения, неговото и две преди него. Светозар бе участвувал в изгревския живот пълноценно, защото такава е била неговата мисия, която е диктувала житейската му съдба - да бъде неразривна част от историята на Бялото братство.

Ако започнем с „пеенето и свиренето”, според заглавието на гореспоменатите томове, трябва да кажа, че брат Светозар, макар и не школувал в музикални училища и академии, макар и не пял в оперни театри, и не свирил в известни музикални състави, бе изключително даровит певец с приятен и завладяващ глас. На братските събирания при пеенето на нашите песни, неговия глас винаги беше гръбнакът на общото песенно изпълнение, с неговия верен слух и тон, а и с неговата завладяваща сила и красота на гласовия му тембър. Без да влизам в ролята на музикален критик, смело мога да кажа, дори в Бялото братство, където са се подвизавали изключителни певци, Светозар бе един от най-добрите. Като изгревско чедо и според изгревската традиция, е бил в младостта си и цигулар. Не е станал музикант-професионалист, нито виртуоз, но той завеща и препредаде своята любов към цигулката на сина си и свиренето продължи да бъде семейна черта на неговия род. След пеенето и свиренето, аз с благодарност заявявам, че брат Светозар с много търпение ме научи да играя паневритмия сред божествената обстановка и райските красоти на Рила.

Жаждата за учене, друга характерна черта на изгревските жители и последователи на Учителя, също беше на завидна висота при брат Светозар. Макар и не достигнал до най-високи образователни степени, поради синовна и братска отговорност и липса на средства, той можеше да учуди дори университетски капацитети със своите познания по минерология и биология, по физика и химия, по ботаника и медицина, по астрономия и астрология, защото се самообразоваше непрестанно. Той учеше и ползваше чужди езици, затова и четеше специализирана литература, освен на български, още на руски, френски, немски и английски. Във време, когато звукозаписната техника не беше развита, той ползваше много свободно стенографски запис. Стенографите имат изключителна роля, за да притежаваме сега огромното духовно наследство на Учителя, а Светозар бе вещ познавач на това огромно богатство. Той беше страстен колекционер на Учителевите молитви, духовни формули и вечни мъдрости, записани прилежно в неговата памет.

В живота си Светозар бе добър и скромен човек, но като някой потомствен благородник излъчваше духовен и интелектуален аристократизъм. Този „аристократ” бе изкарвал хляба си с тежък физически труд. Обичаше физическата работа и не се страхуваше, а още по-малко се срамуваше от нея. Обичаше да помага и неговата помощ беше винаги навременна. Колко много палатки бе изградил на лагерите в Рила за братя и сестри, колко багажи бе пренесъл и колко хляб и храна бе раздал на другите. Привидно нежната му физика не му пречеше да бъде заклет планинар с изключителен спортен дух. В зависимост от условията в планината той можеше да бъде и скиор, и алпинист даже. Светозар не беше обикновен турист в планината, който я посещава, за да избяга от светската суетност, а като духовен ученик той можеше да почувствува планинската й вълшебност. Верният последовател на Учителя обича планината до обожествяване и е лудо влюбен в нейната природа и красоти, които постоянно му напомнят за силно неземно присъствие. Светозар бе именно такъв поклонник на планината и винаги, когато имаше възможност, беше при нея. Неизменно, на важни дати и духовни празници, той беше там - на върховете, за да се зарежда с енергия, да празнува и да се радва душата му. На планината аз съм слушал неговите разкази за Учителя, за братята и сестрите, и историята на Бялото Братство. Там се вдъхновявяше в своите спомени и паметта му изваждаше картините за онова време като на кинолента. Имаше в него отговорно чувство за историчност и затова бе верен хронолог и точен летописец на Учителевата и след учителевата епоха. Тези му безценни качества не са убегнали и от погледа и на други търсещи сърца и умове, намерили своята истина в идеите на Учителя Беинса Дуно.

Ето така „пееше и свиреше, учеше и достойно живееше” брат Светозар, един типичен изгревянин, но по дарби и способности много специален изгревски представител. Който желае, може да се срещне с неговия дух в томовете на д-р Вергилий Кръстев.

През 1926 г. Стоян Ватралски, протестански проповедник, пише статия „Кои и какви са белите братя?”, с която запознава българската общественост, с честното си перо, кой е Петър Дънов и какви са неговите последователи. Това е една от редките ласкателни характеристики за Учителя и за учениците на Бялото Братство от негови съвременници и тогавашната журналистика. Не знам защо, но след като се запознах с тези писания в моята студентска младост, на този риторичен въпрос на Ватралски, аз винаги съм си отговарял: белите братя на земята са такива като Светозар! Тогава Светозар бе за мен еталон на брат и последовател на Учителя, достоен за подражание. Младостта във всяка идея търси примери в заобикалящата я действителност и когато тези примери издържат на младежките пламенни критерии, идеята се приема по-лесно чрез нейните носители. Така Светозар индиректно е участвувал във формирането на моя мироглед. Него, като еталон, го възприемаха и много, много други хора. Затова на братски срещи и беседи на Изгрева, на Витоша, на Рила, в Айтос и навсякъде, където се появеше брат Светозар, около него винаги имаше мнозина събеседници. Той беше естествен център, излъчващ духовен ореол. Примерите му на щедрост на братските празници бяха заразителни жестове на благородство. Гостоприемство в неговия дом са изпитали, спокойно мога да кажа, стотици братя и сестри. Заедно със своята вярна спътница в живота, неговата Еленка, на големите празници на „Мястото” на Учителя, в „бялата къща”, на лагерите в Рила, винаги са правили, както турците казват своя „голям себап” т.е. своя дар от сърце в името на Бога за братята и сестрите.

Не е лесно да се говори в този момент за брат Светозар, когато споменът за добротата му възпламенява нашата мъка. Не е лесно да се говори за такъв човек „когато цялата земя не стига едно сърце да погребеш”, както казва българският пролетарски поет. Не е лесно да вместиш в обичайните човешки рамки такава необикновена и многостранна фигура, с нейните изключителни таланти и добродетели, но и с нейните обикновени слабости и противоречия. Той беше сладкодумен душеприказчик, но напълно неразбираем за скептиците и фанатизираните материалисти, които не виждаха неговата детска чистота. Той беше мъдър съветник, но труден за следване планински водач за тези, които не можеха да издържат на неговото високо темпо по пътя към върха и в буквалния, и в преносния смисъл на тази констатация. Той можеше да лекува чуждите болки, но трудно забелязваше собствените си слабости, пороци и грешки в личния си живот, които нараняваха неговите ближни. /Прости ми, Светозаре, за моята откровеност!/

Той беше пламенен идеалист, какъвто трябва да бъде всеки духовен ученик по природа, но идеализмът му понякога не позволяваше да разпознае дебнещите го опасности от силите на злото. Не е лесно да обясниш, как детето в него внезапно се превръща в умствен гигант и после пак скромно ставаше дете, което продължава да се учи. Ние имаме пред нас неговия живот-пример, който ни подарява, за да ползваме житейските му уроци, защото той е там целият, със своите светлини и сенки. Със светлите си зари осветяваше света, но едновременно с това и себе си. Благодарение на изключителната му честност, непозноваща притворство, гримаси и лицемерие, той се открива доверчиво и смело пред нас и там виждаме: великодушие, благородство, достойнство, светла мисъл и топло сърце, но и редица човешки слабости, присъщи на обикновените. Въпреки всичко, този белязан и открояващ се живот, ни нашепва в душите, да пазим светъл спомен за него, защото той беше емблематична фигура за Изгрева, за Братството и за Учението на Учителя в нашето противоречиво време. Никой не може да отнеме лидерското му място в нашите спомени, защото самата съдба му бе поверила тази роля.

Брат Светозар бе ярък представител на астрологическата школа на Изгрева, в която са блестели такива светила като Георги Радев, Иван Антонов и Николай Дойнов. Неговите обширни познания го правеха неподражаем астролог и специалист в науката, която разкрива звездното родословие на човека. Големите му астрологически познания заслужават да разкрия едно феноменално нещо в неговата звездна карта. Там се събират на рождения му ден дневната полудъга на зодиака с господар Слънцето с нощната полудъга на колелото на живота с господарка Луната, както ги определят двете половини от целия кръг астролозите от Ориента. В рождената точка на Светозар се събират в едно стихията на водата, на Рак и Луната със стихията на огъня, на Лъва и на Слънцето. Каква комбинация само - огън и вода!? Водата, символът на живота, там където той се е зародил и огънят, символът на енергията, с която този живот се оживява и възраства, се събират в рожденната точка на този „звезден син”, както би се изразил Пушкин. Това астрологическо явление на обединение на огън и вода учените знаят, че този феномен където се открие, е сигурно доказателство на живот подобен на земния в безкрайността на Вселената. Това доказателство съществува в хороскопа на Светозар и показва, че няма нищо случайно на този свят. Астрологията е наука, която със звездна аргументация може да обясни всяка случайност с пораждащите я закономерности.

Философите и мъдреците, вечните търсачи на смисъла на живота, непрестанно търсят този смисъл, но Великите Посветени, Великите Учители на човечеството, винаги са намирали за нас, хората, ключа на този смисъл. Сега в този момент на разделната точка между видимото и невидимото, между живота и смъртта на Земята, мъката по заминалия събужда нашата мъдрост и тя съглежда ключа на Великите Учители. Изправени пред смъртта, разумът ни напомня, че смисълът на живота е в непрестанната вътрешна борба за съвършенство във вечността. Ние се раждаме, за да напредваме към съвършенство. „Бъдете съвършени вие, както е съвършен вашият Небесен Отец” казва нашият спасител Исус Христос, а Учителят допълва „Ние се раждаме, за се учим и да поправяме нашите грешки”. Смисълът на Живота е в неговото Велико Училище, което е записано с главни букви в свещения пентаграм - В - У - Ж. С Великото Училище на Живота човекът ще си възвърне първичния „божествен образ и подобие”, който е изгубил със своите грехове. Греховните гравитационни сили постоянно притеглят човека към материята, но с развиването на антигравитационните сили на Духа, човекът започва да върви нагоре и да се катери по върховете на тази материя.

Брат Светозар, като всеки човек от плът и кръв, беше подвластен на земната гравитация, но той носеше в себе си един непобедим устрем към върховете, който е скрита форма на устрем към съвършенство и свобода. Свещената планина Рила, в която Орфей, певецът на боговете, с песента си укротяващ зверовете, е имал своята духовна школа; планината на св. Иван Рилски, християтския застъпник на българския народ и планината на Учителя Беинса Дуно, дал тласъка на братството за бъдещото човечество с нейния божи връх Мусала, се нарежда като шести по ред във венеца от свещените библейски върхове на петата човешка раса след Великия потоп: Арарат, Мория, Хорив, Тавор и Голгота. В томовете на „Изгревът”, Светозар, със светлината на Учителя обяснява мистичния смисъл на тези върхове в свещения Пентаграм. А за шестата човешка раса планината Рила - древния Олимп или тракийската Дункас, славянската Роуола, ще бъде новият символичен връх за бъдещото човечество. Връх Мусала беше като роден дом за брат Светозар. Любовта към Рила бе събрала за него в едно: любовта към Учителя, любовта към Слънцето и звездите, любовта към Бога.

Неизброими са изкачванията на брат Светозар на Рила, в сняг и пек, през бури и слънчеви дни, където е посрещал изгревите на Слънцето от Зелени Рид, от Салоните, от Молитвения връх, но най-обичаше изгревите от Мусала.

Братко, в този час на раздялата, аз си спомням за нашия първи излет на Витоша, през Бистрица до Купените в далечната 1969 г., когато ние „петимата братя”, каквото име носи и едно от томчетата „Сила и живот” на Учителя, бяхме символично покръстени в нашето братство и приятелство от пролетния непрестанен планински дъжд. С теб сме били на 7-те рилски езера и заедно сме се катерили по рилските височини. По пътеките на Витоша и Рила е вървяло и нашето приятелство. Много хора си посветил в твоята любов към планината, затова Рила планина с нейните изгреви и брат Светозар с неговите молитвени срещи на слънцето, ги свързва в едно моя спомен. За мен Рила великодушно ще остане като планината и на брат Светозар, а Мусала, този връх божествен, ще чака твоя дух безплътен отново да го посети.

Светозаре, ти много пъти си отправял молитви за душите на заминали братя и сестри в отвъдното. На твоя прощален ден, през Прошката седмица, предхождаща Великия пост, днес на свой ред аз отправям моите молитви за теб и твоята безсмъртна душа и като по-малък брат мислено ти казвам: Прощавай, братко!

Приятелю, под твоята снимка в 22-ри том на „Изгревът” като някой древен пророк ти си провидял прощалния си ден и си записал: „Поздрав от Светозар Няголов. До нови срещи от следващите ни прераждания на Земята”. Но с теб, „звездни сине”, ние ще се срещнем и на Небето, и с всички ония, с които ни свързва великата любов на нашия Небесен Отец, защото тази любов дава на човешкия дух неговото двойно гражданство -земно и вселенско.

Мир и светлина на твоята душа!

Сега душата ти, аз знам, ще се рее над Изгрева, над Ел Шадай, над 7-те езера и твоя любимец - връх Мусала.

Ще се рее над всички нас: твоя син и твоите роднини, над приятели, близки, съмишленици, братя и сестри от бялото родословие, преди да полети към Млечния път в своя астрологически полет!

Под твоята снимка аз се осмелявам мислено да допиша започнатото от теб послание: „Долетял на Земята на 21.07.1932 г. в ден четвъртък, денят на планетата Юпитер или древногръцкия бог Зевс - баща на боговете. Отлетял на Небето на 09.03.201 Зг. - ден събота, денят на планетата Сатурн - строгият учител на душите.”

Две дати - разделени с едно тире, два жалона - обозначили земния живот на един небесен жител. И двете дати са специално подбрани, защото при първата се срещат Слънцето и Луната, а при втората 9 март по стар стил, по Юлиянския календар, е всъщност 22 март, а това знаем, е краят на зимата и началото на пролетта - духовната нова година. Краят и началото, началото и краят.

„Аз съм алфата и омегата, началото и краят!” - говори с човека чрез Библията самият Бог. В началото и края е винаги Той - „Вечният и Силният”, а между тях е пак Той в живота ни - невидим, но винаги заедно с нас!

В началото и края, сега и завинаги, споменът за теб, Светозаре, ще бъде гравиран в нашата памет, синтезирал твоята истинска същност в едно кратко определение, както е синтезиран в семката целият живот:

Той бе лъч за нас и надежда,

еделвайс на алпийска скала.

Той бе огън в душата си нежна

и богат с благородни дела.

13.03.2013 г. - денят на изпращането му от Земята на Небето.

гр.София

Твой духовен приятел и брат Георги Н. Иванов

СТИХОВЕ

ВЕЧНОСТ

„Аз съм алфата и омегата,

Началото и краят!”

Свещеното Писание

Младост прекрасна,

младост опасна,

със малко знания,

с много желания...

С любов на власт

и буйна страст.

Старост унила,

старост без сила,

носиш потайна

мъдрост - незнайна...

Търсеща Логос,

с горчива строгост.

Младост, старост – двете,

шепнат вековете...

Туй могъщо цяло,

всичкото събрало,

нивга не делете!

Често в младостта

мъдростта пулсира.

Силна в старостта,

обичта извира.

Поотделно двете,

вие не корете,

а се преклонете,

щом ги съберете,

мълвят вековете!...

Все с Любов градете

„Дух във здраво тяло”,

с Любов, запазете,

Божието - цяло!

Цяло, с два свързани сезона,

в кръговрата на света.

Два крайни бастиона,

пазители на зрелостта.

Два лъча на живота,

от нас, към Вечността!...

Олга Блажева

Георги Иванов

ИЗГРЕВЪТ ИДЕ!

(песен)

„Будни бъдете!”

Рано станете,

Зората срещнете

и в новия ден,

със Дух извисен,

със ум озарен

сърцето пазете,

доброто ценете!

МОГА АЗ ДА КАЖА, ЧЕ ДЕНЯТ ИДЕ ВЕЧ.

Слънце ще изгрее, да помислим добре.

Слънце ще изгрее, да постъпим добре.

ИЗТОКЪТ СВЕТЛЕЕ, НОСИ ЧУДНИЯ ДАР.

Слънце ще изгрее, да помислим добре.

Слънце ще изгрее, да постъпим добре.

И ЗЕМЯТА ЧАКА, ЦЯЛА ТРЕПЕТ, КОПНЕЖ.

Слънце ще изгрее, да помислим добре.

Слънце ще изгрее, да постъпим добре.

А НАС ОТ НЕБЕТО БЛАГИЙ ГЛАС НИ ЗОВЕ.

Слънце ще изгрее, да помислим добре.

Слънце ще изгрее, да постъпим добре.

Георги Иванов

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×