Jump to content
Ани

22. Неделно утринно слово и неделна беседа: 7 дек. 1941 г.

Recommended Posts

22. УТРИННО СЛОВО И НЕДЕЛНА БЕСЕДА

държани на 7 декември 1941 г.

Човек трябва да следи добрите чувства в себе си. Без събуждане на най-добрите чувства, ти не може да събудиш и най-добрите мисли в себе си.

Трябва да знаете, че гласните струни са тясно свързани със сърцето. Ако пеете, ритъма на сърцето е много правилен, ставате весел и се подобряват външните условия. Ако всички хора пееха, много малко болести щеше да има, по-малко сиромашия щеше да има, но щом не пеят хората, израждат се.

Песента образува една хармонична връзка между ума и сърцето, и волята. И така, установяват хармония между всички органи в тялото. Няма същество в света, което да не разбира песента на животните, на цветята, на дърветата. По закона на песента, когато Слънцето изгрява, когато облаците се движат, това е песен. Навсякъде има хармония. Сами ние живеем в един музикален свят и понеже не искаме да пеем, намираме се в стълкновение, постоянно трябва да ни коригират.

Страданията са майстори, които постоянно ни изправят. Когато се молиш, музикално трябва да се молиш.

Като произнасяш думата милост, Бог ще ти помогне. Но ти не произнасяш думата милост. Ние съвременните хора искаме преди да се молим, да става каквото искаме. Грехът е ръждата, която ни разяжда. От грехът към страданията, от страданията към хармонията, от хармонията в любовта - това е пътят.

Най-силното нещо, което тонира хората, е любовта. Най-лесното нещо, което те доведе до светлината, до любовта, до силата и музиката, тя е правият път да отидем до любовта, до знанието.

Музиката ще бъде един правилен метод за самовъзпитание.

Онова, което не виждаме в човека, то е резултат на онова, което виждаме в него.

Не може да живееш, без да обичаш някого. Ако любовта не идва в нас в изобилие, и у нас не могат да се родят хубавите работи на любовта.

Любовта трябва да проникне в човешкият ум, сърце и тяло, за да се родят най-хубавите работи. И сърцето на човека зависи от любовта, и неговият ум и живота му, всичко зависи от любовта. И благото на цялото човечество зависи от любовта. Хората търсят своето щастие вън от любовта. То е погрешно схващане.

Хиляди години хората търсят щастие, и не са го намерили. Защо? Защото пътя на щастието не е там, дето го търсят. Щом проявява любовта, и целия свят става осмислен за тебе. Щом изгубиш любовта, всичко е обезсмислено за тебе, от нищо не си доволен.

Ние, съвременните хора противодействаме на любовта. Ние искаме един човек, когото обичаме, постоянно да е пред очите ни. Но ако е много близо до очите ти, тогаз нищо няма да виждаш. И Слънцето, което ние обичаме, е далеч от Земята - на 92 милиона мили разстояние, за да виждаме нещата. И Бог е поставил далече звездите, за да виждаме и звездите.

Когато обичаш някого, като влезеш в къщата му, ще си изуеш обущата. Когато речеш да го посетиш, предварително ще направиш баня, и ще се облечеш с чисти дрехи. И не отивай при него да му се оплакваш, че си страдал, защото всичкото ти достойнство е, че страдаш. Ако не страдаш, никакво достойнство нямаш!

Христос за големите страдания, които понесе за хората, всички Го уважават и обичат. Дал е нещо на човечеството. Любовта не може да стане в безлюбието.

Единственото нещо, което не може да се мени, е любовта. Но човек може да се мени, понеже има материална основа. И човек трябва да подържа равновесието между материалния и духовния живот, трябва да опита новата хигиена. Ти не можеш да имаш хигиена, без хигиенична черта. Ако любовта не влезе в тебе, ти здрав не можеш да бъдеш. Ако не влезе любовта в тебе, ти не може да ядеш и да дишаш правилно, не може и да мислиш правилно. Всяка една дейност в любовта, е нормална.

Аз много говоря за любовта. Но ние искаме да обясним същината, какво нещо е любовта. Същината на любовта, това е щастие, блаженство, което ще придобиеш като любов. Любовта носи щастието и блаженството. Като любите, ще бъдете щастливи и блажени, ще имаш всичките блага, пък ако се отдалечаваш от нея, ще бъдеш нещастен.

За живота на Слънцето, когато ми разправят, че Слънцето е разтопено, аз се усмихвам. Ние най-малко Слънцето разбираме. На Слънцето се живее 100 пъти по-добре, отколкото тук на Земята. Плодовете там са големи като дини. То е като 1001 нощ! Светлината, която иде от Слънцето е резултат на интензивната светлина на тези същества, които живеят там. Слънчевите лъчи ни изпращат подаръците на любовта, на съзнанието, на свободата.

Защо се греем на Слънце? Ще получим любов и знание от Слънцето. Любовта най-първо внася разбирателство. Щом обикнеш някого, ти го разбираш. И щом той те обикне, и той те разбира. Щом те обикне, той става щедър към тебе. А щом го обикнеш, ти оценяваш неговата любов.

За да функционира ума ти правилно, трябва да има няколко хора на Земята или на Небето, да те обичат. И когато не те обича никой, тогаз ще слезе в тебе отрицателната мисъл, че не искаш да живееш, и ти не знаеш. И стария, като няма кой да го обича на Земята, заминава си.

И когато горе са повече тези, които те обичат, ти заминаваш за онзи свят. И когато тези, които те обичат са повече на Земята, ти се раждаш на Земята.

Ако искаш някой да остане повече време на Земята - обичай го.

Единственото нещо, което не ни ограничава, е любовта. Но ако ние сами се ограничаваме, любовта, която имаме е крива, неправилна. Ако ти ограничаваш хората къде да отидат, и ако онзи, който те обича те ограничава, то тази любов е неправилна и крива!

Човешката мисъл само насърдчава, Божествената мисъл -разрешава.

На човека любовта само насърдчава, когато Божествената любов разрешава въпросите. Щом някой те обича сега, той ще те обича и в бъдеще. Щом го питате, дали ще те обича и в бъдеще, ти влизаш в човешкия порядък. Любовта, която се мени в нас, е човешка. Любовта, която остава неизменна, тя е Божествената любов.

Песента развива разните висши центрове в мозъка и то, ето как. Ако изразиш чрез музиката религиозната любов, тогава ще развиваш центровете горе на главата дето е хилядолистника. Ако внесеш в музиката

мекота или твърдост, ще развиеш съответните центрове на главата. Така че цял ден като пееш, ще разработваш центровете на главата си. Павел казва: „Ако се разрушат нашите естествени тела, ние имаме дом неръкотворен.” Роденият от Бога живее в този дом, и няма нужда да умира вече.

Той живее в едно безсмъртно жилище, живота добива други смисъл. Та сега трябва да минем от смъртното в безсмъртното и от ограниченото в свободата, да бъдем слуги. Хората и те да бъдат служители на нас. С други думи казано, да бъдем братя един на други.

Та новата идея е тази: трябва да бъдем братя. За да бъдем братя, трябва да са родени всички от Бога.

Днес поблагодарете на Бога. Аз ще ви кажа, как да се поблагодарите на Бога. Намерете един страждущ човек и му кажете една утешителна дума повече, та той да се зарадва.

Той живее в едно безсмъртно жилище, живота добива други смисъл. Та сега трябва да минем от смъртното в безсмъртното и от ограниченото в свободата, да бъдем слуги. Хората и те да бъдат служители на нас. С други думи казано, да бъдем братя един на други. Та новата идея е тази: трябва да бъдем братя. За да бъдем братя, трябва да са родени всички от Бога.

Бог ви е обикнал, и понеже ви е обикнал, и вие трябва да обикнете някого. Някой казва: „Аз на колко души съм помогнал!” Не говорете така. Няма други, Който да е помогнал на толкоз души, както аз. И аз считам, че нищо не съм направил. Ще бъдем радостни и весели. Накъдето ходим, Бог ще бъде с нас. И през огън да минем, и през страдания да минем, и през войни да минем, Бог е единствения, Който ще ни придружава. Другите да ни оставят, но Той е единственият, Който докрай ще бъде с нас. Пък щом Той е с нас, то всичко е благополучно.

Пожелавам ви следното: направете едно добро, с което Господ да бъде с вас през целия път. Да вземем пример от плодните дървета. Те нямат апартамент, въглища, обуща, и никога не роптаят. Те при най-лошите условия, не роптаят. Да подражаваме любовта на плодните дървета.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×