4. Из писмо на Учителя до Величко Гръблашев, 14 март 1930 г.

[Ани]

4. МИСЛИ ОТ ЕДНО ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ

ДО НАШИЯ БРАТ ВЕЛИЧКО ГРЪБЛАШЕВ В АМЕРИКА

Това писмо е диктувано на Савка, която го стенографира, след това го дешифрира и го дава на Учителя, Който го преглежда пак, и одобрява за изпращане. Писмото е от 14 март 1930 г.

Четем някой мисли от това писмо:

Вашето писмо от 19 февруари 1930 г., получих.

Има мисли и чувства в живота. На тях разумния човек не трябва да се спира. Те са станции от второстепенен характер. Положителното е вярата, която е свързана с животворния свят на любовта. Човек който търси истината, трябва да разбира първо живота, тона, времето и пространството.

Сега там на твоите слушатели им кажи така: Любов беззаветна към Бога. Разумност непрестанна към ближните си. Истина постоянна към себе си. При такова съчетание всичко е възможно. Това е, което трябва за сега да знаят. Да видиш Бога, това е щастие. А да живее в тебе, това е Любов. Преведи нещо от книгата „По Бога направени”. Може нещо от беседата за чистотата. В Божиите обещания нема обратни решения.

Божието дело ще тръгне. Словото ще успее. Средствата ще дойдат. Има вече хора, които ще изпълнят това дело. Прави постоянно опити и никога да се не обезсърчаваш. Ако един опит не може да сполучи, втори, трети, четвърти, пети, шести и т.н.

Най-после ще дойде един, който ще успее.

До тука предаваме някои мисли от писмото.