8. Спомените на Борис Николов (1902-1992)

[Ани]

8. СПОМЕНИТЕ НА БОРИС НИКОЛОВ (1902-1992 г.)

Виж „Изгревът”, том 3, с. 372-375.

8.1. Това което е трябвало да се напише и каже, е сторено от мен от с. 372-375.

8.2. Посочил съм на с. 374-375 в 4 точки какво трябва да ми се върне от архива.

8.3. До сега, през месец юни - 26-ти 2015 г., никой не е върнал нищо. А защо ли? Има си причина за това.

8.4. Грабителите и крадците се оказаха, че са обучени за това. Освен това сигурно им беше платено, и те си извършиха нареждането от техния Господар както трябва. Изпълниха го.

Браво на тези юнаци българи!

Да пребъдват с делата си през вековете!

И то със същите си дела. Друго пожелание за тях няма. Само това е.

8.5. А другите, които са пазителите на Словото - ги няма. Не спят! А просто ги няма! Изчезнали са!

А са се родили при българите - да бъдат пазители на Словото.

Те са фактическите врагове, и то днес на Словото на Учителя Дънов. Друго обяснение няма.

Да са ни живи и здрави! И да бъдат все така спящи, глухи и невзрящи во веки веков!