3.4. Кой разреши да се играе отново Паневритмия след забраната от 1957 г.

[Ани]

3.4. КОЙ РАЗРЕШИ ДА СЕ ИГРАЕ ОТНОВО ПАНЕВРИТМИЯ

СЛЕД ЗАБРАНАТА ОТ 1957 ГОДИНА?

Тогава се събраха и решиха да определят Георги Томалевски като писател, като общественик, и в който имаха вяра, за да бъде представител на общество Бяло Братство пред властите. Тогава онзи, който отговаряше за църквите и за сектите в България към Министерството на Външните работи, той отговаряше за Вероизповеданията в България, казваше се Кючуков. Та този Кючуков беше изиграл много голяма роля по време на процеса, и след това. Той беше запознат с всички проблеми, защото отговаряше над 10 години. И Георги Томалевски беше направен опит чрез него, и беше занесъл една молба, която молба беше подписана от много хора, за да представлява общество Бяло Братство пред държавните власти. Но в момента Кючуков и властите не го приемаха и не го одобриха, и официално не го назначиха.

Тогава аз един ден отивам при него, той беше много разположен към мен. Седиме и разговаряме, и той ни в клин ни в ръкав ми казва: „Знаеш ли, аз говорих преди няколко дни с Кючуков, говорихме за това, че хубаво е да ни разрешат за Паневритмията. И че това е един род гимнастика, и на никой няма да му пречи да ни разрешат да я играем." Аз го изслушах и казвам: „Слушай какво, я дай сега да му се обадиме!" И той казва: „Ама как така?" Не казвам: „Взимаш телефона и пред мен звъниш на Кючуков и го питаш пред мене, и му казваш, че това в момента е една гимнастика, че всички в момента играят гимнастики по учреждения и по предприятия. Задължени са това да го направят. И не пречи на никого." Той набира телефона. Най-невероятното беше, че Кючуков се обажда! Аз седя на половин метър разстояние от него и слушам всичко, което той говори, и което онзи говори. И Томалевски го убеждава, именно, в това, че никой на никого няма да пречи, че в цяла България се играе гимнастика, че в предприятия и учреждения играят гимнастика. Тогава това беше една официална политика. И защо да не се разреши? Това не е пропаганда и плюс това, това е едно поколение, което е свикнало с тези неща. И тогава Кючуков за най-голяма изненада на мен и на него, каза следното: „Елате утре, за да ви дам разрешение!" И разговорът приключи.

Томалевски стои като изумен, гледа ме ококорен и казва:

„Аз толкова време бях при Учителя, толкова време бях в тази Школа, но такова чудо не ми се беше случило! Чудо и знамение!"

Стои и ме гледа като втрещен! Аз му казах: „Чудото и чудесата се движат от пророческия Дух, а този пророчески Дух беше в мен и Той е, Който осъществи тази връзка. И Той е, Който осъществи това разрешение."

На следващия ден той отиде, взе разрешението. И така им разрешиха да играят Паневритмия.

Та аз бях този, който задвижи и който разреши Паневритмията, а не този или онзи! И накрая какво се случи ли? Ами те започнаха да играят Паневритмия и вместо да отидат там, където трябваше - на гола поляна, на чисто небе, на ведро небе, защото Паневритмията се играе на гола поляна и под Слънцето, те взеха, че се завряха в гората, в парка на една поляна, и така се провалиха. Провалиха се по всички линии! А това бяха възрастни приятели над 70 години. Не можеха да играят Паневритмия правилно поради това, че бяха вече възрастни, не можеха да си движат ръцете и краката. Но затова пък им работеха устата, караха се помежду си, спираха Паневритмията - този не знаел да играе, онзи не знаел да играе. То беше жестоко нещо!

Аз веднъж присъствах и казах: „Е-е-е-е, съжалявам, че аз и чрез мене се разреши тази Паневритмия!" И, което беше най-интересното! Най-интересното е, че те в момента бяха сложили един магнетофон, и на касетка се въртеше и се свиреше Паневритмията, която беше хармонизирана от д-р Филип Стоицев, и която Паневритмия беше записана от един състав към 20 човека в бараката на Игнат Котаров през една зима. Това нещо е описано в „Изгревът" в този том, където са отбелязани опитностите на Филип Стоицев.