Jump to content

3.9. Първата ми среща С Мария Тодорова


Recommended Posts

3.9. ПЪРВАТА МИ СРЕЩА С МАРИЯ ТОДОРОВА

И сега, продължаваме по-нататък. Първата ми среща с Мария Тодорова, беше в техния дом. Това беше ул. „Волоколамско шосе" №14. По-късно беше преименувано в ул. „Симеоновско шосе" №14. Аз бях дошъл при Борис. Бях дошъл предварително и му бях казал, че искам среща с него и да говориме по някой важни неща. Той ми определи среща, аз дойдох. Прие ме, и той ме прие в едно малко антре. В това антре, широко 2 метра, дълго 3 метра, през него се идваше от стаята на Мария Тодорова, минаваше се през това антре, и се отиваше в кухнята.

Това е една малка къща, в която те живееха. Така, че ние бяхме седнали на една малка масичка. Той на единия стол, аз на другия стол. Малко беше всичко стеснено. И започна нашия разговор. Обаче, през това време Мария усещаше, че нещо става и започва да минава няколко пъти покрай нас. А пространството, през което трябваше да премине отзад нашите столове, беше по-малко от половин метър - към 30-40 см., което отделяше облегалките на нашите два стола с кревата на Борис Николов, където той спеше. И беше трудно! И аз, само се оглеждаше, и това пречеше на нашия разговор. А тя беше неспокойна, беше възбудена, а разбираше, че нещо има да става, че нещо става, но когато тя искаше да присъствува, но не можеше! Накрая Борис се скара с нея пред мен: „Да не се минава оттук! Имам много важен разговор." Обаче, той не го каза, той изкрещя. А тя горката стана, отиде и седна в другата стая. Мълчеше. Но вратата беше отворена. Аз говорех на един много висок глас, и тя слушаше целия разговор.

Аз идвах при Борис със своята програма. Той ме запита: „Ти кой си?" Казах му: „Аз съм Вергилий и съм изпратен за твой приемник." - „Кой те прати?" - „Изпрати ме Учителя и ми каза: „Отиди при Борис, приеми от него всичко, което е запазено и свърши онази работа, която не е свършил Борис." А Борис отговаря: „Аз съм си свършил работата!" С едно такова голямо самочувствие, и много категорично казано. Но аз продължавам: „Щом Учителят ме е изпратил, значи нищо не си свършил!" - „Как не съм свършил? Аз съм всичко приключил." Продължавам: „Нищо не си приключил!" И започвам да му изнасям по точки, и да говоря на висок глас за моята програма. Той слуша. Мария Тодорова от другата стая, също слуша. Колкото повече време минава, той все повече започва да се успокоява, разбира, че нещо тука има нещо по-иначе, нещо по-друго, че такова нещо не беше му се случвало, че такъв човек досега не беше заставал пред него. Никой до сега не му беше говорил така строго, открито и направо.

Накрая, когато аз свърших, той протегна ръка и каза: „Можем да почваме!" - „Кое да почвам?", питам аз. - „Онова за което си дошъл." После станахме, отидохме в другата стая, и там стоеше на стола Мария съсредоточена. И той там ме запозна с нея.

Боже, това беше невероятна среща! Никога няма да го забравя! Мария седеше на стола, стана, в очите й имаше сълзи! Аз не можах тогава да разбера, защо бяха се появили тези сълзи. Тя беше чула всичко. Аз нищо не знаех тогава нито за него, нито за нея. Това беше първата ни среща. Тя седеше на своя плетен стол, а Борис седна на своето си място и каза: „Това е Мария - моята спътница. С нея съм преминал 50 години съвместен живот. С нея нямам нищо скрито-покрито. Тя е запозната с всичко. Така, че от другия път няма да се крием от нея, и ще говорим пред нея." Аз се обърнах към Мария: „Чухте ли всичко, което говорихме?" Тя кимна с глава. Беше чула всичко!

По-нататък разговорът ни започна със запознанството и в мене се породи едно невероятно чувство, че с тези хора аз съм се познавал много отдавна. Много отдавна, векове наред съм се познавал, така както и те ме познаваха. Без това познание, което се утвърди в мен, така и в тех, нямаше да може да се свърши никаква работа.

Така, че в първата ни среща беше определена моята програма и целта за моето идване при тях. Те знаеха за какво бях дошъл. Аз идвах направо, с открити карти и изисквания. Така че по отношение на мен, не можеше да съществува въпроса: Защо и как съм отишъл при тях? Отивах и изпълнявах строго нареждане на моя ръководител. Оставаше да се реши въпроса дали аз бях, именно този, който трябваше да дойде при тях и който да свърши тази работа. Те знаеха много добре, че времето летеше, и че минаваха години. И знаеха, че Учителят щеше да им изпрати човек да бъде техен приемник.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...