Jump to content

3.10. Върволицата от хора, които ми пречеха


Recommended Posts

3.10. ВЪРВОЛИЦАТА ОТ ХОРА, КОИТО МИ ПРЕЧЕХА

Но забележете - от сутрин до вечер през тех минаваше цела върволица от хора! Какво значи върволица? Ами като се почне от 7-8 часа сутринта, до обед минаваха 10-15 човека. Сядаха на масата, обядваха, пиеха кафета. След това си заминаваха. Борис Николов и Мария Тодорова почиваха половин - един час. След това идваха други, и стояха до вечерта. Вечеряха и си отиваха. Така, че всеки ден тази върволица беше от порядъка на 15-20 човека. С тази върволица аз, трябваше да се справям, защото се оказаха, че това бяха моите бъдещи врагове, които ми пречеха да свърша своята работа с тех. Те ми отнемаха цялото време, и аз не можех да се добера до Мария и Борис, защото цялото техно внимание и време беше определено за т.н. „духовни братя и сестри". А аз не ги приемах като братя и сестри. Аз тогава ги приемах за хора, които ми пречеха да изпълнявам своята програма. И това нещо се сбъдна, и по-късно самите те видяха, че това, което казвам беше точно така.

Така, че минаха още известни месеци, и тогава Мария ми каза: „Слушай какво, ние с Борис се убедихме, че ти беше Този, Който ние чакахме да ни се изпрати от Невидимия свят. Освен теб, никой не можеше да издържи, както и да си разреши правилно задачите с нас!"

А през това време над главата ми гореше огън и жупел! Водеше се жестока битка! За всяко нещо аз съм се борел! За всяко нещо аз съм давал живот, давал съм сили! Аз съм драпал с нокти и с ръце, със зъби и лакти, за да отскубна нещо, и това нещо да бъде част от някакъв спомен, да го запиша и да го оставя за следващите поколения. А те през това време бяха заети, и се занимаваха с тази върволица от хора. И когато аз запитах веднъж Мария Тодорова: „Добре де, какво разговаряте с тези хора?" А тя ми каза: „Ами разговаряме за боб и за леща." - „Как така за боб и леща?" - „Ами така - боб и леща, за обикновени работи." И аз казвам: „Значи тези хора се занимават с боб и леща, и ми крадат от моето време за което аз съм изпратен при вас? Ами те са ваши врагове! Врагове на моята програма!"

И така беше, така беше и така остана. Така, че нашите срещи се осъществяваха два пъти седмично. Обикновено в ден сряда, а другата среща беше в събота или неделя, в зависимост от моето свободно време като лекар. Аз бях с професия с която имах много задължения, и моето време беше ограничено. С дежурствата, които имах в болницата, аз не бех свободен. Така, че два пъти седмично се срещах в техния дом и, трябваше да записвам спомените на Борис и Мария. А когато Борис го нямаше, как така го нямаше? Ами нямаше го! Него го отклоняваха, и той отиваше да работи със своя занаят мозайкаджия. Наемаше някой обект, цяла седмица и месец го нямаше. Сутрин излизаше, връщаше се вечерно време изморен. Лягаше, спеше и на другата сутрин пак отиваше. И така, той нямаше време да подготви онзи материал, който аз исках от него.

Тогава видях, че аз няма да мога да се справя с тази работа и с този проблем. Видях, че това се прави нарочно, за да му се загуби времето и силите! И аз да не мога да свърша никаква работа с тех. Тогава аз виждах, че това беха възрастни хора - 60-70-75 години, което всеки искаше нещо да направи. Но те се движеха и вървяха в съвсем други посоки. Те си загубиха свободното време, определено да разказват своите спомени и да ми предадат онова, което те съхраняваха. И така, мнозина от тех се провалиха.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...