Jump to content

3.11. Как се записваха спомените на Мария Тодорова


Recommended Posts

3.11. КАК СЕ ЗАПИСВАХА СПОМЕНИТЕ НА МАРИЯ ТОДОРОВА

И в онова време, когато Борис беше зает, аз започнах да записвам спомените на Мария Тодорова, нейните опитности на различни мои бележки. И което беше най-интересното, аз в чантата като лекар носех бланки - рецепти. И на тези рецепти аз записвах онова, което тя ми разказваше и, което ми диктуваше. Впоследствие, аз го преписвах в едно тефтерче. И така във всеки един разговор с Мария Тодорова, при всяка една среща изникваха в нейното съзнание, и тя ми разказваше по 1-2 опитности, които ми ги разказваше подробно. И за мен тези неща бяха свещени. За нея също бяха свещени. Тя не беше ги разказвала другиму! Аз бях първия на когото тя разказваше и, което аз записвах. Да не смятате, че това беше случайно? Съвсем не! Дори, когато аз ги записвах, аз знаех, че тя няма да може да приключи работата си, а това ще го направя аз. Дори така се случваше, че аз непрекъснато я подканвах, или по-точно моето присъствие и моето съзнание изискваше от нея да разкаже всеки път по нещо. И тя успяваше.

Понякога имаше и такива случаи, които ще ви се сторят невероятни. Тя се намира в кухнята и в момента тя имаше една къщна помощница. Казваше се Станка. Тя беше слугиня там. За нея аз съм описал в „Изгревът", том V - за къщната помощница Станка, която беше роб и робиня в тази къща. Така, че тази слугиня и робиня подготвяше всички хранителни продукти, необходими за обед или вечеря. Тогава Мария отиваше и тя беше онази, която слагаше продуктите, наблюдаваше и се грижеше за храната, която се готвеше. И тази храна беше много вкусна! И на друго място аз не съм ял такова нещо, така подготвена храна! А Борис Николов беше с изрязан стомах от неговата операция на язвата и всички храни, които се даваха и се правеха, те бяха строго пасирани. И той ядеше по малко, често и по малко.

Така, че тя приготовлява храната и понякога се явяваше пред мен, държи дървената лъжица, с която бе разбъркала току що храната в тенджерата. И в момента, когато тя разбъркваше с лъжицата храната, в момента в нейното съзнание отваряха един прозорец, идваше един спомен. Тя оставяше манджата да ври, идваше и в разстояние на няколко минути ми го разказваше. След това се обръщаше и с лъжицата отиваше да бърка тенджерата с онова ядене, което се готвеше. Аз през това време го записвах в моите листчета, и след това го преписвах. Така, че много от спомените, които тя ми е разказала, ми ги е разказала с тази дървена лъжица, обаче, тогава имаше едни големи дървени лъжици, големи като черпак, с които се бъркаше храната.

И така, тя се явяваше пред мен, опитваше храната дали е вкусна, солена, спираше, държеше с дясната си ръка лъжицата, и ми разказваше онова, което нейното съзнание в момента можеше да разкаже като спомен и опитност.

И което беше най-интересното! - Имаше Някой, Който съществуваше в Невидимия свят, отваряше прозореца на нейното съзнание и през този прозорец се показваше и излизаше една опитност, един спомен от времето на Школата на Учителя. Това беше законът. По този начин се даваха нейните спомени. Някой път тя сядаше и разказваше. Но нейните опитности дойдоха така: Отворят прозореца, изскочи, появи се пред нея опитността, след това се затвори прозореца, и тя си продължаваше своята работа.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...