3.13. Крадците на сила и енергия

[Ани]

3.13. КРАДЦИТЕ НА СИЛА И ЕНЕРГИЯ

И така, аз продължавах своята работа два пъти седмично, години наред. Но беше най-интересното, че те си изпращаха гостите, след това идваха при мен, оглеждаха ме, аз ги наблюдавах, а те бяха изпразнени отвътре. Те бяха им откраднали силата, енергията, времето, което Невидимия свят им беше дал, за да могат да работят с мен.

Представяте ли си? - Невидимият свят им дава сила и енергия и време, за да могат да работят с мен, а идваха други, които крадяха тази сила и това време, за да ми попречат на работата. А накрая те стояха пред мен, изцедени физически и психически, така както виждате някой път по морето разхвърляни мидени черупки, които бяха черупки, изхвърлени на брега от морето! Това представляваха те, след като ги напускаха тези посетители.

Така, че всичко, което съм постигнал и съм направил, това бяха откраднати минути от онези, които ми пречеха, съзнавайки или не го съзнаваха. Но те идваха и пречеха. Те бяха изпращани от Невидимия свят, за да пречат. Та всичко, което аз съм записал, аз съм платил жестоко - с време и със сили.

И накрая, представяте ли си? Аз стоя с часове в тази малка, задна стаичка, а те приемат на гости тези велики братя и сестри, заслужили! Пред кого заслужили?! Къде са сега те? Без мен и без „Изгревът", те нямаше да имат никаква проекция, и щеха да бъдат загубени във Вечността!

А ето, сега сме 14 май 2006 г., а преди един месец излезна „Изгревът", том XXII. И там има 144 страници, и снимки на онези личности, които са били по време на Школата. И аз доказах, че тези хора са били живи, че те са в „Изгревът" живи.

Но аз това го направих! Но не и онези т.н. „братя и сестри во Христе", както обикновено аз някой път се усмихвам подигравателно, защото те бяха дошли да пречат. Те бяха изпратени за това - да пречат, и да разрушават! Така, че това беше една кражба, една велика кражба! Крадяха моето време, крадяха моята сила, моята енергия, с която пристигах и която се прехвърляше на Борис и на Мария, за да свършат тази работа, за която аз съм дошъл в този ден.

А какво ставаше? Идваха онези и крадеха силата и енергията на Борис Николов. И аз стоях така в онази малка стаичка часове наред. И се питам: „Абе какво аз правя? Как може такова нещо? Ще свърши ли това унижение? - Велико унижение!" Но аз знаех, че това беше борба, това беше невидима, но жестока борба! - Борба на живот и на смърт! Аз воювах с всички сили. Аз разбирах, че на мен ми се пречеше. Те също го разбираха, т.е. Мария и Борис също го разбираха, че ми се пречи, но те не можеха да направят нищо, защото бяха завързани в една верига с онези, които бяха техни съмишленици, техни сподвижници. Те бяха от едно и също поколение от времето на Школата, и те беха от онези, които се наричаха, че са ученици на Бялото Братство. Какви ученици? - Никакви ученици! Те не бяха дори и последователи. Те бяха врагове! А защо бяха врагове? Ами, защото се явиха като врагове, и те ми пречеха в моята работа.

А моята работа, доказателство? Та нали бех аз този, който съхрани Словото 40 години по времето на обиските на Комунистическата власт всеки месец и всяка седмица, а те нищо не направиха. Аз бях този, който издадох 22 тома от „Изгревът", но не и те. Така, че това беше една велика кражба! Всяка седмица кражба - два пъти седмично. И представяте ли си? - Имаше времена, след като аз взех специалност през 1975 г., аз продължих да работя с Борис, но аз бях вече на разположение като лекар, като специалист 15 дни в Своге. През тези 15 дни аз не можех да напускам града, аз не можех да се движа свободно. И всяка минута, и всеки час след работно време, в болницата, трябваше да знаят къде аз се намирам. Защото аз бях на разположение 15 дни, и аз отговарях за живота и състоянието на Детско отделение и детското здравеопазване в района от 15 хиляди деца!