4.3. Малката стаичка на Пепеляшка от приказката

[Ани]

4.3. МАЛКАТА СТАИЧКА НА ПЕПЕЛЯШКА ОТ ПРИКАЗКАТА

Тогава пък идваха други противодействия. Как трябваше да работя с нея? Ами как ще работя с нея, когато само преди 5-10 минути тя е разговаряла с други хора? Тя се е свързала с други хора. Тя не може да се откачи от тях. А аз съм нещо съвсем различно за нея. Така, че понякога тя успяваше да се откачи от тях, идваше при мене в стаята и се опитваше да заличи неприятното конфузно положение. Защото, представяте ли си бе, аз съм там заврян в малката стаичка и чакам! А онези там ги посрещат, царствено ги посрещат - с чайове, с баници, с разни сладкиши, с кафета, със сладки приказки. А аз като Пепеляшка съм заврян и захвърлен в онази стая, да чакам благоволението на онзи, който движи отгоре всичко това, за да може да ми се пречи! И те пречеха успешно. Така, че това нещо се виждаше, и аз трудно, трудно го преживявах, и трудно го приемах в себе си! Имаше момент, когато просто усещах, че ще се пръсна! Но някой накрая протягаше ръка върху мен, и ме съхраняваше.

И така, много време загубих, много време загубих в тази стаичка. Онова, което се случваше в тази стаичка, бяха една непрекъсната атака срещу мен отгоре и атака по всички линии срещу мен! Усещах, че те не ме искаха, искаха да ме изхвърлят, искаха да ме нема, искаха да ме ликвидират. И така, че там аз си губех времето, и бях подложен на невероятни бомбардировки, и невероятни престрелки отвсякъде. И имаше случай, когато тези си тръгваха гости, извикваха ме в техната стая , аз казвах: „Абе как може такова нещо бе? Аз съм дошъл, вие 3 часа ме държите в тая малка стая! Какви са тия гости бе?" И те се чудят: „Ама те са наши приятели от десетилетия!" - „Какво са направили тези приятели досега? - Нищо!" И тогава аз казвах: „Вижте какво, аз за вас и за тези около вас не бих си помръднал пръста за един милиметър, и не бих стоял при вас и при тех една секунда! Да знаете това! Това е най-малкото време и най-малкото пространство за движение в това време - една секунда за един милиметър."

Те ме слушаха, и не можеха да проумеят защо това го казвам. Казвам го и сега, и много пъти съм го казвал. Повтарял съм го пред много хора, които не могат да проумеят какво искам аз да кажа. Питаха се: „Абе той да не би да е враг на тези хора?" - Какъв враг? Та аз ги оставих в „Изгревът". Пред мен, ето стои и ми се усмихва том XXII. А там има 144 страници снимки. И от там ме гледат почти всички участници от времето на Школата на Учителя. Но това съм го направил аз, аз го направих! Но не за тех, не за тези, които са там, поставени в тези снимки, а за Школата на Учителя. За тех не бих си помръднал пръста и крака, и тялото си за една секунда време, за един милиметър!