5. Грижи за дом и за зимнина. 5.1. Човек на семейството

[Ани]

5. ГРИЖИ ЗА ДОМ И ЗА ЗИМНИНА

5.1. ЧОВЕК НА СЕМЕЙСТВОТО

По ред обстоятелства и причини, аз бях приет в този „Малък дом" на улица „Волоколамско шосе" №14, а по-рано се е наричала улица „Самоковско шосе", защото е било едно обикновено шосе, което е свързвало София със село Симеоново. Тогава шосето не беше асфалтирано - едно обикновено селско шосе. Вратите на този дом се отвориха, особено след едно важно събитие, отвориха се за мен. А събитието беше това, че Борис Николов беше много болен и боледуваше през 1972 година, когато той за малко щеше да си замине, ако аз не бях отишъл там, и не бях се намесил лично. И го лекувах като лекар. За това нещо ще разкажа по-късно. След като преминахме през този етап и след като той успя да оздравее, и оцеля и не си замина от този свят, домът им беше отворен, защото ме смятаха вече за човек на семейството.

Аз се чувствувах като член на това семейство. Обстоятелствата се стичаха така, че тука не можеше друг да живее в този дом, не можеше друг да бъде приет, и каквото да искаше да прави, то тук - този дом се охраняваше по друг начин - от Невидимия свят. И ако не беше подходящия човек, веднага щяха да го изхвърлят. Та имаше много опити, за да бъда изхвърлен от този дом, и това беше свързано с различни преживелици, които може би ще разкажа някои от тях в последствие.