Jump to content

5.10. Всеки обед по 5-6 човека на масата


Recommended Posts

5.10. ВСЕКИ ОБЕД ПО 5-6 ЧОВЕКА НА МАСАТА

Ама те идваха, ама това беше една върволица непрекъснато! Всеки обед на техната маса имаше по 5-6 човека. И обикновено Мария слагаше, те не се задоволяваха с едно ядене. Първо имаше супа, след това се носеше втора тенджера някаква манджа. И то манджа, която е вегетарианска манджа, не така забъркана в една тенджера, а имаше тави. Това беха мусаки, това беха кюфтета, това бяха сърми - всичко онова, което се е правело преди 40-50 години по времето на Школата на Учителя. Сега това нещо, никой не може да го направи! Т.е. аз съм ял в тех такава кухня, която през живота си никъде не съм ял на друго место, и няма да ми се случи да го ям втори път! Втори път - защо? Ами, защото беше подготовката много трудоемка, много трудно да се подготви. И онзи там слуга и роб с часове работеше в тази кухня, подготвяше. Мария отиваше за 1-2-3 минути, уточняваше се, слагаше във фурната, печеха се печивата. Казваха се печива, защото идва от думата изпичам. Поднасяха се тавите, след супите. Онези говореха за това, за онова, пълнеха им се търбусите, пиеха накрая кафе, продължаваха да говорят. Накрая си заминаваха, някой оставаха за още, сядаха да си починат или да поспят 1-2 часа.

А аз стоях там в малката стаичка, отхвърлен и захвърлен! Аз, трябваше да изтърпя, и да изчакам всичко. Така, че разноските за един месец бяха много големи. Трябваше пари! Той Борис по онова време взимаше пенсия от 132 лева, когато един хляб „Добруджа" беше 24 стотинки, а един типов хляб 15 стотинки. А едно млеко беше от порядъка на 32 стотинки. Така, че все пак тази пенсия, която не беше малка пенсия. Аз получавах такава заплата. Тя можеше да стигне за един човек, но тя не можеше да изхрани трима човека. Защото Станка нямаше пенсия, също и Мария нямаше пенсия. А трябваше някой да ги издържа, и да ги храни.

Така, че аз се бунтувах срещу тези големи разноски от време на време. Това за мен беше разхищение на време и на сили, когато пред него нямаше много време. Бунтувах се и се противопоставях, но нищо не можех да направя, защото бях изпратен в оная задна стая, където трябваше да чакам ония, ония важни гости да се нахранят, да изядат супата, да изядат онова, което им се поднасяше в тепсия, да си изпият кафето и да продължат да говорят по т.н. духовни въпроси.

Какви духовни въпроси бе? Те бяха толкова елементарни и толкова невежи, че аз се чудя, аз се чудя още как може такова нещо! Били са в Школата на Учителя, чели са Словото Му - и накрая нищо! Нищо в техния живот!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...