6.5. Големите песове се хранеха с моята половин лекарска заплата цели 3 години!

[Ани]

6.5. ГОЛЕМИТЕ ПЕСОВЕ СЕ ХРАНЕХА С

МОЯТА ПОЛОВИН ЛЕКАРСКА ЗАПЛАТА ЦЕЛИ 3 ГОДИНИ!

По това време те бяха завъдили две кучета, ама големи кучета, големи песове. Борис обичаше животните и как е станало, че той ги прибра, вкара ги в двора и започна да ги храни. Те стояха там и понеже ги хранеше вероятно добре, те започнаха да пазят къщата и да лаят много настървено и много добре, за да покажат, че си заслужават своята прехрана! Така, че те така лаеха, че никой не можеше да влезе в двора. Тогава Станка отиваше до вратника, преминаваше някъде към 40 метра от къщата и с ключ отваряше вратата, и там имаше една пръчка. Тя я взимаше, махаше с нея налево-надесно и умиряваше кучетата, и така въвеждаше поредния гост.

И аз веднъж отивам, тези песове започнаха да ме лаят, и аз не можех да влезна в двора. Изведнъж се огледах, хванах едно дърво и така го стоварих върху единия, който не ме пускаше, и тогава се озърнах да не би да ме ухапе другия - втория. И към него замахнах с голямата тояга, и го ударих! Аз се чудя, че как така стана, че не ме ухапаха, но ударите от мен бяха много бързи. Те свиха опашките си, и тези песове с квичене се отдалечаваха от мене.

Един път влизам в кухнята, там където слугинята Станка подготвяше всеки ден храната, която трябваше да се готви и да се слага в тенджерите и в тавите за втората манджа. Гледам, а Станка - тя стои пред една голяма кофа, пълна с млеко и вътре нарязва един хляб. Питам я: „Какво правиш ти? Каква е тази попара - хляб с млеко в тази кофа, която има най-малко 3-4 килограма млеко? Каква е тая попара и за кого е тази работа?" Отговаря ми, че е за двете кучета, които ядели по 3 килограма млеко на ден, заедно с два хляба. Седя, гледам и се чудя! - „Ами това всеки ден ли е? Всеки ден вие купувате по три килограма млеко, и по два хляба за кучетата?" - „Да казва. Аз отивам и го купувам. Освен това, купувам риба и месо за котарака." Аз започвам да си правя сметка и започвам да изчислявам. Значи, какво става тук? Значи те купуват по три килограма млеко и по два хляба. А това прави един лев и 50 сотинки на ден. Като се умножи по трийсет дни, това е 45 лв. + рибата за котарака - 5 лева, всичко - 50 лева.

А това беше моята половин месечна заплата и половин месечна вноска, която аз давах всеки месец три години, за да може те да си подпомогнат финансово, за да не ходи той на работа, за да може да работиме. Това беше цената на една моя голяма заблуда! Половин заплата всеки месец, в разстояние на три години, а аз гладувам, за да може с моята заплата да се хранят два песа и един котарак.

А аз смятах, че с моята заплата Борис ще спре да работи, ще се върне, ще работи за Бога и за Учителя, а той продължаваше да ходи по обектите, и да храни кучетата и котараците! Аз бях не само обиден, аз бях изигран и излъган! Някакво голямо, грамадно възмущение се надигна от мен от дъното на вековете, и аз бесен отивам при тях! Те бяха седнали в стаята. И аз разказвам всичко, каквото съм видял. Те мълчат. И казвам: „Вие знаете ли какво правите? Вие знаете ли, че вие храните два песа и един котарак, а това е половин моя заплата, в продължение на три години?! Аз мисля, че я давам за работа за Бога и за делото на Учителя, а вие ми храните две кучета и един котарак!" Накрая казвам: „Тези кучета, които сутринта ме лаеха, за да не влезна и които казвам изядоха по една тояга от мен, за да мога да влезна във вашия дом. Това знаете ли как се казва? - „Храни куче, та да те лае!" Ето казвам тази народна поговорка се сбъдна и при мен, и аз виждам, че тя е права.

И се скарахме жестоко! А те ми казаха, и това ми го казва Мария: „Ти нямаш отношение към животните!" Аз крещя: „Какви животни бе? Абе какви животни? Тук се води битка на живот и смърт! Аз водя битка на живот, на смърт, за да запазя нещо, което е останало от Учителя и да го предам на следващите поколения, а вие ми говорите, че аз нямам отношение към животни!" Те стоят и казват: „Да, ние обичаме животните." -„Какви животни бе? С какво ще ги храните тези животни? С моята половин заплата ли?" Бях взел решение и му казах, че от днес аз повече нямам да давам пари от моята половин заплата, за да храня два песа, две кучета и един котарак. И накрая им казах: „Да знаете, тези пари аз съм ги давал за Бога и за Делото на Учителя, и това Небето знае. Това Небето знае, но знае и също, че вие хранихте с моите пари два песа и един котарак три години, и никаква работа не вършехте през това време, и само ме заблуждавахте, че работите!"

На следващия ден, на следващата среща отивам и Борис изважда един плик, и в този плик беше надписан отгоре - 12 месеца по 50 лева, 3 години по 12 месеца, прави 36 месеца, по 50 лева - еди колко си лева. И ми ги подава в един плик. И казва: „Ето, това са парите, които ти ни ги даваше в разстояние на три години. Аз сега ти ги връщам." И питам го аз: „Първо, тези пари, които ти ми ги даваш, те не са твои! Първо, ти не си ги изкарал с твой труд, а това са пари, които са ти дали хора като братски десятък, като десятък за Господа - да свършиш някоя братска работа! Така, че ти тези пари отново ти ги прехвърляш към двата песа и към този котарак. Не, аз не ти искам парите, аз съм ги дал за Господа!" И не ги взех! Значи беше приготвил парите, които аз бях дал в разстояние на три години, на 36 месеца по 50 лв., а това правеше половин моя лекарска заплата на месец. И след като отказах, Мария ме погледна, и ми каза: „Ти правилно разреши задачата си!" Казвам: „Аз си я разреших задачата, но вие не я разрешихте за мен." А как се задвижиха нещата и как се получи още по-голяма драматична развръзка с тези песове и с този котарак, ще ви разкажа впоследствие в следващите ми разкази.

Така, на никой не му пожелавам това нещо - 3 години, по половин заплата, да се хранят два песа и една котка! И ужким, че ти ги даваш в името на Господа. И което е най-интересното! - Баща ми казваше: „Абе ти даваш пари на дъновистите и те те лъжат, и те мамят." Най-малко 10 пъти ми го е казвал. И казвам: „Не давам никакви пари." - „Как да не даваш бе? То се вижда бе! Ти си гладен бе!" Аз наистина бях гладен и се хранех много оскъдно, много оскъдно. И онова, което беше ми казал баща ми, то се сбъдна: „Ти даваш пари на дъновистите. Те ги взимат, пилеят ги и те смятат, и те правят на будала."

Да, аз бях тогава един будала и днес си оставам будала, че работя за тия т.н. дъновисти. Но този будала все пак изкара „Изгревът" и достигна до XXII том към 2005 година!

Будалата изкара 22 тома от „Изгревът". Амин!