Jump to content

7. Храни куче да те лае. храни куче да те разкъса. 7.1. Живият Пророк


Recommended Posts

7. ХРАНИ КУЧЕ ДА ТЕ ЛАЕ. ХРАНИ КУЧЕ ДА ТЕ РАЗКЪСА

7.1. ЖИВИЯТ ПРОРОК

Аз така бях устроен и може би ми беше дадено така, че всичко, което беше в мене, аз открито го изнасях пред тях. Не съм съгласен с нещо - казвам им направо каквото мисля. Казвам го. Нещо греша - казвам го, че съм сгрешил. Виждам, че има някаква грешка - направо казвам, че това е грешка. Те не бяха свикнали да им се говори по този начин. Аз бях първия, който им говореше така. Те отначало много се смущаваха от този маниер на говор от мен, но после свикнаха с мен, защото моите забележки впоследствие излизаха, че са верни. Излизаха, не само че са верни, а че е истина. Представяте ли си - говориш едно, говориш второ, говориш трето! А през това време идваха техните приятели и сподвижници от времето на Школата, и говореха точно обратното! Аз бях сам, онези беха 99 човека. Накрая излизаше това, което аз казвах. Онези стояха като втрещени и не можеха да повярват. По едно време Мария казва: „Абе казва Борис, кой е този, който ни го докараха тука пред нас?" Казвам им: „Аз съм пророкът. Аз съм живия пророк, който е изпратен при вас, за да извърши и да осъществи пророчеството, което е дадено от друг."

По този начин се развиваха нещата. И което беше най-важното, аз продължавах да работя. И имаше моменти, когато казвах: „Спомняте ли си какво говорехме по онзи въпрос? Видяхте ли, че нещата станаха така както аз казах?" Те кимваха глава и казваха: „Станаха." - „Ето, виждате ли, предупреждавах ви, но вие не ме послушахте?" Как да ме послушат, когато аз бях на 30 години, а те бяха над 70 човешки години? За мен те бяха големи възрастни деца, а аз за тях бях едно дете на 30 години. За мен те бяха възрастни деца, а аз бях за тях също едно дете. И така се разминавахме, и по този начин се различавахме.

И аз все пак, започнах по друг начин да работя. И всеко нещо строго определено го записвах, и после го слагах в торбата. Записвах откъслечни неща, поставях ги в торбата и след това ги прехвърлях на един тефтер. И така, полека-полека, мозайката от отделни факти и неща се събираха. И добре, че така започнах да работя, че дойде и онова време, когато тези листчета аз ги събрах в една мозайка, и те успяха да излезнат много добре, и да осъществя и да реализирам моя труд от десетина години.

Така, че моите съвети по отношение към тях, те изобщо не се съобразяваха с мене. Те имаха свой собствен живот с който си живееха, и за тях аз бях един човек, изпратен от небето да им бъде в помощ. И нищо повече. Аз си знаех своята задача и я преследвах стъпка по стъпка - години наред, та цяло десетилетие.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...