8. Цената на трите обещания. 8.1. Как се разказваха опитностите на Мария Тодорова

[Ани]

8. ЦЕНАТА НА ТРИТЕ ОБЕЩАНИЯ

Днес е 17 май 2006 г. - сряда, 8 часа и 30 минути сутринта.

8.1. КАК СЕ РАЗКАЗВАХА ОПИТНОСТИТЕ НА МАРИЯ ТОДОРОВА

Опитностите от Мария Тодорова ми бяха разказвани по различно време, така както в нея течеше вдъхновението, или по-точно казано така, както в нейното съзнание се подреждаха тези опитности. И някой от горе от Невидимия свят ги пропускаше, и ги пускаше една след друга, така, както вие записвате някакъв говор на магнетофонна лента, и записа е записан. След това връщате назад, и можете да пуснете онова, което сте записали. Така горе някой в съзнанието й връщаше нейния магнетофонен запис преди 50-60 години, и пускаше от време на време по някоя опитност. Тя беше възрастна - над 70 години. А това беше най-добрата възраст и възможна възраст за спомени, възраст при която човек може да проследи и да направи оценка на миналия си живот. И разбира се, ако е честен пред себе си и пред другите, да изнесе онова, което трябваше да каже като истина. Отначало Мария се смущаваше от мен, как аз ще възприема някой неща. Наблюдаваше ме как аз ги отразявам, и как ги аз възприемам в моето съзнание. Аз слушах, аз записвах, задавах въпроси на които тя отговаряше. Но накрая отново правехме преглед на онова, което тя беше ми разказала. Така, че аз я оставях да говори свободно, да не я прекъсвам. Защото прекъсна ли я, после се загубваше онази невидима нишка, по която течеше нейния спомен. Прекъсне ли се, после много трудно можеше да се възстанови тази невидима нишка, скъса ли се, тя трудно можеше да се завърже отново на възел. Ето защо тя разказваше, аз слушах. Но ако се прекъсне този спомен, който тя разказваше поради различни случай -може би ще дойде нейната къщна помощница и слугиня Станка да пита нещо, тя прекъсваше и отиваше в кухнята да види какво е положението с манджата, която се готвеше. След това идваше след десетина минути и казва: „Докъде стигнахме?" Аз казвам докъде стигнахме, тя мисли, мисли и започва да разказва. Но вече разказва по съвсем друг начин, по съвсем друг начин! И като проследя онова, което ми е разказвала, сега разказа излиза малко по-иначе - дава се от друга проекция. Значи имаше промена не на самата динамика, не на самата последователност на опитността, но просто опитността вече се даваше по друг начин. Беше прекъсната онази невидима нишка. След като разказваше опитността, след това започваха разсъжденията, след това започваше съпоставяне на онова, което тя е казала с окултните закони от Словото на Учителя.

Така, че разговорът към една опитност продължаваше много дълго време! Освен това, тя тогава ми разказваше за всяка една опитност, какво й е казал Учителят във връзка с тази опитност. И че тази опитност не е някаква обикновена опитност, а е във връзка, освен че е с някаква случка около Учителят, но и тя е резултат на разговор с Него. Така че всяка една случка, всяка една опитност, след нея имаше мнението на Учителят. И аз го записвах. Така, че тука не може да има и дума за нещо като повторение.