9.4. Голямото разиграване

[Ани]

9.4. ГОЛЯМОТО РАЗИГРАВАНЕ

Така че, когато тя си замина, аз нямах от нея нито едно листче записана хартия. Колкото и да ви е чудно - това е така! Може да е смешно - това е така. Може да е трагично - това е така. Я се върнете и вземете „Изгревът", том I, и прочетете нейните спомени. Е, прочетете ги един път, два пъти, пет пъти, десет пъти! Ще видите как от всяко едно заглавие, което аз съм сложил лично - ври и кипи. Има Дух, има сила - има всичко! Айде сега отидете на том V, и почнете страница след страница. Да, ама това се дължи на мен! Аз съм втъкан вътре, аз съм вграден вътре. Тя седеше над мене, в мене - двете ни съзнания бяха обединени. И аз успявах лека-полека да обработя нейните спомени, които аз съм записал в разстояние на 10 години. Така, че аз по това време на края, не бех получил нито един лист хартия от нея. Аз се възмущавах, негодувах, аз не се съгласявах с целия този метод на работа. Защо? Ами това не беше метод, това беше разиграване - открай до безкрай - от сутрин до вечер! Но накрая оставих нещата да си течат, както те смятат.

Аз бях безсилен! Щом за мен беше трудно, щом за мен беше невъзможно, за другите, които идваха, беше изключено! Другите нямаха достъп до този дом. Те идваха на гости, говореха, обядваха, пиеха кафета, ядяха бисквити и разни лакомства, и си заминаваха. И те смятаха, че са последователи от Школата на Учителя. Какви последователи? - Не бяха нищо! В моето съзнание те не бяха нищо, и сега не са нищо! Ами техните опитности? - Да, но техните опитности зависеха, и благодарение на мен те влезнаха в „Изгревът". И те сега са нещо, и те са личности и те са проекция на живи души, дошли в Школата на Учителя. Но тези живи души имат днес проекция, но благодарение на мен и на моя труд, а не благодарение на тех, или на този или на онзи. Ето, това е Истината и го запомнете. Друга няма!

Амин!