11.9. Летуване на Рила 1971-1972 и 1974-1975 година

[Ани]

11.9. ЛЕТУВАНЕ НА РИЛА 1971-1972 И 1974-1975 ГОДИНА

По това време държавата - Комунистическата власт, беше разрешила да се летува на Рила. И беше определила правила. И тези правила не беха трудни, не беха страшни. Трябваше да отговаря някой. И се оказа, че тези, които бяха последователи на Учителя, те бяха станали 65-70 години, което много-много вече не ги биваше за работа, но ги биваше да командват. И те се изпокараха кой да командва, кой да не командва, непрекъснато се караха на Рила, и не изпълняваха това, което властта искаше от тях. И затова властта спря летуванията на Рила. И това, което се летува беше 1971-1972 г. Спря ги 1973 г. и ги свали долу. Изгониха, разтуриха лагера.

Аз през 1974 г. бях на лагер в местността „Секирица". А през 1975 г. дойдоха при мен да летуват Мария и Борис Николов. Така, че аз там, където бях си разположил две палатки през 1975 г. в местността „Секирица" беше поляна - голяма поляна. И моята палатка беше така закътана до една пирамида, с която се отбелязваха онези точки, чрез които Геодезията работеше. Така, че аз имах две палатки - една палатка в която спях, и другата палатка, където ми беше храната и други неща. Така, че аз имах добри условия, за да прекарам един месец сред природата.

Така, че на 5-6 километра от мен беше лагера на Елена Андреева. И от време на време аз отивах, и им гостувах. Говореха ми, наблюдавах. Там беха се събрали възрастни братя и сестри, които не можеха да се качат горе на Рила на 7-те Рилски езера, защото вече живота горе беше за тех много суров. По това време аз бях взел специалност по детски болести. Бях много уморен, бях си взел отпуска, и аз трябйаше да отпочивам там на „Секирица".

И изведнъж, след 20 дни пристигна камион, а на този камион беше натоварен багажа на Борис Николов и Мария Тодорова, и ги придружаваше една тяхна позната Марчето Петрова. И така, аз помогнах да се разтовари багажа, и те по-надолу на 200 метра от мен разположиха 4-5 палатки, за да бъдеме напълно самостоятелни, и да не си пречиме един на друг. Обикновено аз сутрин ставах, разхождах се и след като правех своята закуска, аз слизах долу към 10 часа при тях. Говорихме, престоявахме до един час, като след това обядвахме и после се връщах и лягах да почивам. Следобед се събуждах отново, отивах при тех, пиехме кафе, разговаряхме и след това отново се връщах. Това беше нашето ежедневие.