Jump to content

14.8. Банките с разтвор - хранилка за Борис


Recommended Posts

14.8. БАНКИТЕ С РАЗТВОР - ХРАНИЛКА ЗА БОРИС

Тогава аз посочвах банката с течност, която висеше и която се наливаше във вените на Борис, и казвах: „Виждаш ли тази банка? Това представлява една хранилка. С нея храниме Борис. Ако не се поддържа с това - той вече да си е заминал! Защото 10 дена е в безсъзнание. Ние го поддържаме, храниме го, вкарваме витамини, вкарваме неща за неговата сърдечно-съдова система. И той се поддържа с това. Така, че той с твоя млечен компрес, досега да си е заминал!"

И тогава тя ми разказа една опитност, която е имала с Учителя Дънов. Отива при Него и Го запитва: „Учителю, с какво мога да се лекувам - с лекарствата на лекарите, или с билки и компреси?" Учителят й казал твърдо: „Ще се лекуваш с всичко, с което можеш да си помогнеш, и с което може да ти се помогне." Учителят я беше освободил вътрешно, и тя беше много широка в тези разбирания. Затова къщата й беше пълна освен с нейни билки, които тя береше, с които се лекуваха, но, когато трябваше - взимаше и лекарства. Така, че в нейния шкаф имаше много лекарства. И ако някой път някой, трябваше да погледне в този шкаф, пълен с кутии лекарства като в аптека, направо би се смутил! Защо? Защото всички последователи на Учителя тогава отхвърляха съвременната медицина, отхвърляха лекарствата - отхвърляха всичко. Но когато закъсат, когато стане въпросът на живот и смърт - приемаха смирено да ги изпратят в болница, там да ги лекуват.

Така, че аз съм виждал всичко, заварих всичко. И нещата за мен бяха ясни. Но още по-ясни станаха, когато Мария разказа тази опитност, която имаше с Учителя. Той беше я освободил и тя можеше да се лекува както със съвременната медицина, така и с билките, с компреси и всичко, което идваше като знание от недрата на българския народ. Така, че Борис в това отношение беше в много критично състояние. Аз ходех в болницата, взимах банки, защото имаше, можех да ги изнасям. Никой не ми проверяваше чантата, а инжекциите ги купувахме. Аз имах спринцовки. Тогава спринцовките се изваряваха един час в тенджера. Слагахме отдолу марля, слагах спринцовките, слагах и иглите, и те се изваряваха един час по часовник. След това се дръпваха, те изстиваха и аз с едни големи спринцовки изваждах иглите, изваждах спринцовките. С тях правех инжекциите, и т.н., и т.н.

Взимах системи, които носех от болницата и с тех вкарвахме оня разтвор, който беше в банките във вените на Борис. Така се борихме с болестта някъде към 20 дни.

Външната врата на двора им беше заключена и не се допускаше никой. И най-накрая Мария успя да се свърже със селото, където беше отишла Станка при нейните братя. Беше изпратила телеграма да се върне веднага. И тя се върна, и като видя какво става, изобщо стоеше като втрещена! И тогава тя също се включи в онези дейности, които досега беха разказани от мене. И тогава тя излизаше, посрещаше гостите, казваше, че Борис е болен, че не е добре, и че не може да приема гости. И това се разпространи, и разпростре в Братството. Най-много се вълнуваха неговите братя Николай и Стефан, както и сестра му Цанка. Но Цанка успя да разбере, че аз съм там, защото знаеше, че аз съм приет от Мария и че аз провеждам лечението. И тя що годе, малко се успокои. Така, че по време на цялото лечение - към 30 дни, никой не бе допуснат.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...