15.11. Кражбата на чувалите и предателствата

[Ани]

15.11. КРАЖБАТА НА ЧУВАЛИТЕ И ПРЕДАТЕЛСТВАТА

Обаче, дойде време, Мария Тодорова си замина, почина през 1976 г., и аз исках през 1978 г., две години след това да прибера всичко това, което аз съм скрил, и което аз съм опаковал. Борис се съгласи, аз разковах тавана, свалих всичко долу, сложих ги в 4-5 чувала, и трябваше следващия ден да мина с една кола, и да прибера всичко. На следващия ден, когато отивам - какво да видя? - Чувалите изпразнени на половината и всичко онова, което аз бях сложил, го нямаше! Борис го беше прибрал, и беше го дал на други! И то само за неколко часа! Аз така силно реагирах, че онази слугинята Станка се уплаши, защото, ако бях го заварил, щях да го пребия! Казвам ви - щях да го пребия заради тази лъжа срещу мен, за тази саможертва! И накрая така да ме изиграе! И по този начин, след това Борис започна да се държи с мене по съвсем друг начин. И аз го видях, че онзи вече, който беше влезнал - мазайкаджийски дух - отърваване няма да има. Така, че тази измама продължаваше. И тези неща, които той взе, които пропиля и запиля, те никога не се върнаха при мене. Ще кажете: „Ами като си сложил и си напълнил чувалите, защо не си ги прибрал веднага?"

Да, вие не знаете, че по онова време Милицията и Комунистическата власт наблюдаваше всеки, кой какво носи в чанта! Ако е някоя обемиста, голяма чанта, тя му проверяваше чантата. Ами аз не можех да нарамя на гърба си един цял чувал! Значи аз трябва да докарам кола. А тази кола така лесно не се намира! Аз трябва да отида да взема от Пиацата кола, да натовариме и да я закараме в Своге. А този човек може веднага да се обади в Милицията, че той кара чували, и ги е накарал на еди кой си адрес в Своге. И да дойде Милицията, и да прибере нещата. Така, че това бяха моите съображения и аз трябваше за няколко часа да разреша този въпрос. Накрая стана така, че Милицията и Комунистическата власт не прибра нещата да ги унищожи, а сам Борис и майстор Борис в него ги предадоха на други. И какво стана с тези неща? Ами няма нищо от тях! Те изчезнаха и вече 30 години след това, нема никаква следа от тях.

Е, вие какво ще кажете сега? Ами казвам това, което Учителят беше казал: „Да не си дал!" Да, ама аз се жертвах в името на една идея и в името на една работа. И те ме излъгаха. Не само ме излъгаха, те ме изиграха. Трето - те ме окрадоха. Четвърто - те ме обраха. И аз след това работех с жизнен кредит, и сила наполовина. Да, беше ми взета половината сила и половината от жизнения кредит! И затова аз в момента работя, живея и се движа с половин кредит, и с половин сила от тази, която имах. И се влача по корем!

Така, че докога ще стигне моя кредит, това вече зависи не от мен, а от Онези, Които стоят над мен. И аз, трябваше това да го кажа, да го разкажа да се запише. Защото, аз не знам докога е моя жизнен кредит. Аз имам планове, аз имам концепция, имам много работа да се свърши! Но моите сътрудници са много малко! Аз нямам екипи за работа, защото всеки, който се приближи към мене, след това той ме напуска, като върши поредното предателство! Така е! Това започна от времето на Борис, че се стигна до днес - 19 май 2006 г.!

Това продължава до днес - месец юни 2014 г.!