20.3. Обстрелът на „Малкият дом" със снаряди

[Ани]

20.3. ОБСТРЕЛЪТ НА „МАЛКИЯТ ДОМ" СЪС СНАРЯДИ

Но те не можеха да издържат под нейния покрив дори и един ден, и една нощ! И аз виждах там какво става, защото това беше една непрекъсната канонада, един непрекъснат обстрел на снаряди върху техния дом - снаряди, идващи от мислите, чувствата от тези, които се наричаха последователи на Учителя.

И не само това, аз имах възможност да чувам, когато преспивах там как по покривите падаха камъни, камъни от Невидимия свят! Искаха да разрушат онази магнетична обвивка, която охраняваше този дом! Така, че там нямаше ден и нощ спокойна! Там имаше непрекъсната канонада! Дори няколко пъти ми е ставало лошо, защото не ми достигаше въздух! Атакуваха и мен, атакуваха ме по всички правила!

И спомням си, този, който беше куриерът на Борис Николов, а той се казваше Боян Златарев, непрекъснато ходеше с раница и разнасяше разни пакети, предадени от Борис, или пък изпращани за Борис. Беше живия куриер, и той непрекъснато пътуваше с рейсове, с влакове и шареше по цялата провинция. Разговарям с него, и той веднъж беше накрая разочарован от него, от Борис и казва: „Моля ти се, не ми говори повече за Борис, не искам да го знам!" Казвам: „Как да не го знаеш, когато му носеше торбите и раниците, и обикаляше по цяла България?"

И той казва: „Абе ти знаеш ли какво става?" Питам: „Какво става? - Не знам." Ами казва, като отиде някой при него, и след това излиза от него като замаян! Така замаян, така му е завъртял ума, че остава объркан месеци наред! И не само той, а всички той ги забърква, и те ходят като объркани - без ум и без акъл!" Питам го: „Ама това, което ти говориш, вярно ли е?" - „Вярно е, виждал съм го и другите го виждат." Казвам: „Слушай какво, това, което казваш е не само вярно, но аз откакто съм дошъл се боря, именно, срещу тази работа, но нищо не може да се направи на този етап! Абсолютно нищо!"