23.8. Посетителите на Борис Николов на „Секирица"

[Ани]

23.8. ПОСЕТИТЕЛИТЕ НА БОРИС НИКОЛОВ НА „СЕКИРИЦА"

И кое беше най-интересното? Мина известно време-една седмица, виждам аз, че при Борис вече идват и го посещават разни възрастни приятели. И казвам: „Ами тези хора откъде са, откъде идват?" Ами казва: „Приятели!" - „Добре де, те откъде знаят, че вие сте тука на „Секирица"? Нали се разбрахме, че на никого няма да казвате, че ще бъдеме скрити от всички, за да прекараме добре! Първо да не ни безпокоят и второ да не дойдат тука, и да си сложат палатките, и да предизвикаме Милицията и властта да дойде, и да ни свали." Те ме гледат. - „Ама нали така се разбрахме?" - „Ама ние казва не можеме без приятелите, без хората!"

- „Ама защо вие не ми казахте това? Аз изобщо нямаше да идвам с вас на „Секирица!" А Борис казва: „Ами ти може да си отидеш, пък ние ще си останеме." Казвам: „Така ли?" Казва: „Така." Казвам: „Добре, ще видим. Мога и да си отида!" И аз се разсърдих, и си тръгнах. Да не смятате, че си го измислям? Вие нямате представа при какви хора бях попаднал! Завързаха ме за тях. Още не знаех защо!

Значи те бяха съобщили на хора, те идваха, посещаваха ги, виждаха къде се намират. И започват да създават организация всеки да си подготви палатката, и да отиде да летува на „Секирица". А 1973 г. Милицията и властта ги разгонваше отгоре от 7-те Рилски езера, и им беше забранила да летуват. А защо? Ами защото ги видяха, че са безотговорни и че нямаше човек, който да отговаря пред властите. Пълно безвластие - мозайкаджийска работа! И те забраниха, и ги свалиха дори и на сила. И Борис и Мария бяха свалили, и Петър Филипов, и другите. Така, че аз 1974 г. бях на „Секирица" сам-самичък и бях свободен човек.

И кое е най-интересното? - 1974 г. се опитваха някои палатки да се качат горе на Рила, но те беха свалени от Милицията. И сега, 1975 г. той беше разказал на другите. Те идваха, оглеждаха, обаче аз това нещо не го знаех. По едно време един, двама, трима дойдоха при мене горе. Аз ги черпех с кафе, говорехме това, онова. Абе аз виждам, че те нещо се оглеждат и казват: „Ама тука мястото ти е много хубаво!" Казвам: „Да, хубаво е! Аз съм си сложил палатката тука, да бъда далеч от Борис и да бъде закътано, и никой да не ме вижда." И така, изминаха 20 дни.