Jump to content
Ани

6.12. Въвежда материала на компютър и голямото разиграване

Recommended Posts

6.12. ВЪВЕЖДА МАТЕРИАЛА НА КОМПЮТЪР И

ГОЛЯМОТО РАЗИГРАВАНЕ

Аз не можех да се примиря, че толкова много труд от мен, от Марийка Марашлиева, и от онези другите, които съдействаха да отиде напразно, и аз продължавах да се боря и да влагам сили и енергия, за да мога да приключа нейния материал.

И след много умувания, и след много разговори, успяхме чрез Вихър Пенков да се свържем с една сътрудничка на име Деляна, която се съгласи да въведе този неин материал. И тогава, това беше на 02.01.2001 г. Аз направих едно изложение до нея, дадох й упътвания, начертах й план и концепция, и ние предадохме този материал, за да го въвежда. А този материал беше машинописния текст, който беше извадила Марийка Марашлиева от 40 часа магнетофонен запис.

Това беше невероятен материал и много голям материал! И тази Деляна, трябваше да го въведе. Обаче, когато започна да работи, тя беше медиумична, влезнаха в нея сили, същите сили, които бяха влезнали в Лиляна Табакова и започва едно голямо разиграване. Вихър Пенков ходеше, слагаше програми на компютъра, уточняваше се с нея. И тя започна и него да разиграва, и мене да разиграва, и ние се чудехме какво да правиме. По едно време решихме да си прибираме материала от нея, но накрая решихме и й го оставихме, за да може да го довърши. Няколко пъти правя опити да си прибера материала, обаче тя се усети и казва: „Не, аз ще си го довърша." Така че тя работи може би две години по този материал и накрая ние го прибрахме. Тя го въведе, след това прави корекции. Тя имаше въпроси към мене, изобщо! Тя понеже влезна в този материал, видя каква енергия и какво нещо тече в този материал, който беше минал през мене и се наду като балон, и се опита вече да ме командва и мене, да командва и Вихър, да се разполага с материала. Ние накрая успяхме да си приберем материала и когато си прибрахме материала балона се спука и вече нея я няма. Тя изчезна, изчезна от полето.

И така че ние прибрахме този материал, и беше свързано с много големи неприятности и разиграване. Ако знаете какво разиграване беше! Аз по едно време мислех да го описвам, да си го забележа на точки и казвам: „Абе какво ще го описвам бе? То не е за изтърпяване, камо ли за описване!" Но беше невероятно разиграване - невероятно! След този период от две години - значи към 2001-2002 г. вече 2003 г., аз бях свободен с материала.

Следващият етап - аз този материал вече беше готов и казах: „Аз това, което имам е напълно достатъчно." Кое е достатъчно? Ами аз имах нейния материал, който аз го бях подготвил. Той беше изваден, беше набран, изваден на разпечатка. Всичко имахме на дискети, подготвен материала. И аз го предадох на Ефросина Ангелова-Пенкова, която трябваше да го работи. И тя почна да го работи, и ние това, което имаше, беше напълно достатъчно.

Освен това аз имах и снимков материал. Тя навремето ми предаде нейните снимки, които аз лично ги заснех, направих репродукция. Заснех ги, аз имах лаборатория, сам съм си ги заснемал, сам съм си ги проявявал. И негативите ги имам - „Лайка" формат и 6 на 9. Така че тези снимки, които тя имаше, аз ги имам и съм ги запазил. Това успях да го съхраня, защото впоследствие тия снимки изчезнаха. А между другото тя много снимки не ми и предаде. Тя ги криеше, абе тя ревнуваше. Абе казвам: „Дай да ги заснемеме и да ги съхраниме." - Не, тя просто ревнуваше и смяташе, че аз ще я окрада. Аз не я окрадох, а дойдоха другите, които бяха нейни близки, те я окрадоха. Защо? Ами тия снимки в момента ги няма. И аз ги нямам, аз ги знам кои са, виждал съм ги, но никъде ги няма. Те изчезнаха. Защо изчезнаха? Ами те нали бяха изпратени точно за това - да крадат, да ограбят и да разрушат нейния архив. И те го разрушиха! Те си сполучиха за това, което те бяха изпратени, те си изпълниха задължението точно както трябва, така както изискваше техния Господар.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×