Jump to content
Ани

6.14. Голямото разиграване продължава

Recommended Posts

6.14. ГОЛЯМОТО РАЗИГРАВАНЕ ПРОДЪЛЖАВА

Преминаха доста години и през 2002 г., значи 7 години след заминаването аз вече направих опит, срещнах Благовест Жеков и направих опит той да ми предаде някой неща от нейния архив. И той обеща, че ще ми дадат някои неща. И бяха ми определили дата, аз съм си я записал, и съм я записал на календара - това е 04.11.2002 г., ден понеделник в 11 часа до 13 часа, среща в „Бялата къща", за да ми се предадат някои материали. И сега аз отивам там, и го чакам. И той носеше две папки с ноти, и т.н. И казвам: „Абе дай тия две папки ноти да ги прибера." И той ми показва еди какво си, еди какво си. И аз казвам: „Чакай бе, това е лъжа и измама и кражба, което вие правите!" И той като хвръкна, като почна да говори, почна да ми крещи, казва: „Чакай бе, ти да не си Господ бе? Ти какво смяташ с нас да правиш?"

А те ограбили материалите, аз съм свършил работата на Лиляна Табакова, а те ми крещят и ми викат, и искат да ме разиграват. И аз си тръгнах, аз си тръгнах. Казвам: „Повече с теб не се разправям." И си тръгнах. И по едно време той вика: „Чакай, чакай, аз това го правя за Господа!" - „Какво?" - „Ела казва да отидеме горе." Отиваме горе. Там беше една от тези, които се занимаваше с библиотеката - Величка Драганова. И те ми извадиха два кашона. В тези два кашона какво имаше? Там имаше разни ръкописи, които бяха извадени на ксерокс. И това беше една документация от 1975 г. до 1990 г. И аз така я погледнах, погледнах, и извадих нещо, и казах: „А, това е нещо много интересно."

Аз си избрах някои неща. Но това не касаеше точно архива на Лиляна Табакова, това бяха материали от живота на последователите на Учителя около 1970 година до 1990 година. Тогава има големи борби за ръководство и т.н. и т.н. И по това време идва едно младо момиче на име Мая, и тя почва да се бърка. И аз се обръщам към нея, и казвам: „Вижте какво, вие сте изпратена тука, за да ми пречите и ми пречите!" Ама три пъти й го повторих. И накрая аз, ставаше въпрос за някакъв материал на Възкресен, във връзка с неговите с неговите протести с Драга Михайлова, която по ония години от 1970 до 1990 година е ръководител на Братството, призната от Комитета по вероизповедания. И това беше един материал, който мен ме интересуваше. Аз казвам: „Това е важен материал и го приемам." Обаче онова момиче скочи и казва: „Не вика това са много важни работи, ние не ги даваме." Еди какво си, еди какво си, а тя беше изпратена. От друга страна Благовест Жеков иска да прави опис. Аз се ядосах и казвам: „Абе какъв опис бе? Това са неща, които са предавани на мене, а вие ще ми правите опис!" Аз си тръгнах, казвам: „Повече с вас не се занимавам!" И си тръгнах.

И какво става по-нататък? И аз си тръгнах. И по-късно това момиче, което беше изпратено, вече нейния житейски път придобива друг път. Тя се изпокарва с онези, които бяха я изпратили от ръководството, накрая подава молба за напускане. Изобщо - сега 2007 г. тя изчезва от хоризонта. Ще изчезне, защото тя беше изпратена да пречи. И това е 2002 г., и повече аз не се занимавах с този проблем. Защо? Защото нямаше смисъл.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×