Jump to content
Ани

6.15. Получавам част от архива на Лиляна без опис

Recommended Posts

6.15. ПОЛУЧАВАМ ЧАСТ ОТ АРХИВА НА ЛИЛЯНА БЕЗ ОПИС

И минаха години, и аз тука декември 2006 г., на 15.12.2006 г. така ми хрумна, и аз направих една библиографска справка, описвах Лиляна Табакова къде се намира в „Изгревът" с нейните материали, след това извадих на ксерокс нейната декларация и пълномощното за печат от 01.01.1991 г. и декларациите, които тя ми е предоставила да ползвам от магнетофонните записи. Извадих една касетка нейния глас с пълномощното, което тя чете, заедно със свидетелката Фаустина и го предадох на Величка Драганова. И й казах: „Ето този материал, ти присъства 2002 г. - преди пет години и знаеш как се развиха нещата. Ето направи опит да ми се предаде този архив. Ако ми се предаде - предаде, ако не ми се предаде, този материал, който е при мене ще стои още десетина години. Аз няма изобщо да го пипна, а пък вие правете каквото искате!"

И какво става по-нататък? Тя го предава на ръководството, на Братския съвет. Това е декември 2006 г., те в момента имат свои занимания, еди какво си. Но минава известно време, през месец януари, и Величка Драганова се обажда, че в момента ръководството е решило да ми се предаде този архив. Но преди това аз й казах, че аз архива няма да го приемам чрез опис, защото те искаха да ми правят опис, да ми го предадат чрез опис. И аз тогава й казах: „Виж какво, тези хора нямат право на решение. Защо нямат право на решение? Ама аз имам пълномощното, завещано от Лиляна Табакова. Какви описи бе? Ама те казвам нищо не знаят, нищо не разбират. Аз съм работел с нея, те не са работили. Те откраднаха и разграбиха, и разбиха архива. И казвам: аз няма да получа нищо от нея с опис." И това го казах на моите сътрудници Вихър и Ефросина. Те дори се учудиха, че аз отказвам да получавам архива срещу опис. И казах: „Няма да го получа."

И какво стана? Някъде към 13.02.2007 г., обажда се Величка Драганова по телефона и казва така и така. И аз казвам: „Виж какво, аз няма да получа този материал с опис." И тя казва: „Абе не бе, ние казва сме го приготвили. Има разрешение от Братския съвет. Ние сме го подготвили в няколко кашони, никакви описи." Това беше на 13.02.2007 г. и се уточнихме на 16.02.2007 г., за да отидеме и да прибереме архива. И аз на 15-ти срещу 16-ти бях под такова голямо върховно напрежение! Аз изобщо не съм спал, защото аз очаквах ново разиграване - да отида там, да се яви някой нов човек провокатор, да ме разиграват. И аз бях готов на всичко, и бях решил, че при положение, че се яви нов провокатор да си тръгнеме с Вихър обратно, и повече да не се занимаваме, защото аз й казах че това, което имам е напълно достатъчно, за да издам материалите на Лиляна Табакова. И което е най-важното - Вихър дойде с колата, взе ме, отидохме. Беше 10 часа и 15 минути. Влезнахме. И там ни посрещнаха. Дойде и Величка Драганова и този материал беше опакован. И какво беше опакован? То имаше 4 кашона с ноти. Впоследствие аз направих една декларация с която декларирах, че получавам 4 кашона плюс три кашона нейни материали, неин архив. Тези 4 кашона бяха, като ги прибрах и ги докарах в къщи, като ги отворих, те бяха ноти класически репертоар от различни нейни опери с които тя е пяла, изобщо класически репертоар - немски, френски, италиански, от времето, когато тя е била певица. Това е значи до 1945, 1946 година. Имаше и някакъв руски малък репертоар по ония години, което се изпълнява в Народната опера. И този материал аз го прегледах, той изобщо мен не ме интересува, в смисъл, че аз не съм музикант и аз не мога да ползвам. И тогава реших, и се обърнах към Вихър, и той ще го предаде на Ставри - онзи, който е завършил Музикална Академия, който е диригент и който ще приеме този архив, за да може да го ползва. Иначе той така ще стои. Така че този материал след няколко дена ще бъде качен на лека кола и ще бъде закаран на Ставри, за да го приеме. А Ставри е син на Ефросина Ангелова-Пенкова.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×