Jump to content

6.18. Защо не ми предадоха архива на Лиляна Табакова


Recommended Posts

6.18. ЗАЩО НЕ МИ ПРЕДАДОХА АРХИВА НА ЛИЛЯНА ТАБАКОВА

Днес е 20 февруари 2007 г., ден вторник. Часът е 10 часа и 15 минути сутринта. И така, продължаваме разказа за архива на Лиляна Табакова. И което е най-интересното във взаимоотношенията между Лиляна Табакова и Тодор Павлов и съпругата му, когато й предлагат да заеме пост технически Директор по репертоара на Операта тя отказва, макар че са й дали условие да се откаже от идеите на Дънов. Това тя не може да го направи. Обаче, е имало и друга възможност - да приеме тази служба без да се отказва. Но така се случват нещата, че тя под въздействието на други хора се отказва. И те я държат там, водят я по ведомост на работа, и тя шест месеца получава заплата, без да е работила.

Накрая я уволняват и тя вече престава да получава заплата. И от тука вече започва нейния трагичен път, защото няма пари, няма с какво да се издържа. Тя частни уроци не може да предава, защото тя не е възможно да предава частни уроци като педагог, защото тя е примадона. И така цялата тази документация аз съм я виждал между Тодор Павлов и Лиляна Табакова, и сега, когато получих архива, и когато го прегледах тя я няма, няма я тази документация. Някой я е прибрал. А кой я е прибрал? Ами прибрали са я онези, които знаеха за тези събития, онези нейни приятелки от нейния антураж са ги прибрали още в самото начало.

По-нататък, аз смятам, че на следващия етап, където мина този архив през Петър Ганев и Божанка, аз смятам, че те не са прибрали този архив, нито пък го е прибрал Благовест Жеков, който също беше прибрал някой неща. Така че той беше разбит архива още от самото начало и още от самото начало беше ограбен. Всеки който отиде там си взе това, което му харесваше, което беше слушал от нея. Прибрано и край!

И сега кое е най-интересното? Че на никой това нещо не му трябва - първо. Второ - държи го като някакъв спомен. А тя си замина 1995 г., до 2007 г. това са 12 години. Всички знаят, че аз съм работил с нея, които присъстваха около нея като неин антураж знаеха, но никой не ми даде нищо. И няма да ми дадат по простата причина, защото те пречеха още от самото начало. Те се движеха около нея и пречеха на нашата работа. Защо пречеха? Ами защото те искаха да бъдат антураж около нея и не допускаха никой страничен човек. А аз бях изпратен да свърша тази работа. И те по всякакъв начин ми пречеха, като й говореха срещу мене, и тя не можеше да издържи, и беше повлияна от тях. Защо от тях? Ами тя трябваше да ми предаде целия архив, обаче тя не ми го предаде. Защо не ми го предаде? След това тя искаше още да се движи между архива, да показва на този, на онзи.

Целият неин хол беше окачен с картини, бяха окачени по стената различни нейни публикации. Имаше картони, на които беше залепила снимки. И нейния хол представляваше един музей, една изложба по всички стени и сложени на различни столове, дори и на самото пиано отгоре бяха сложени изказвания на Учителя за еди какво си, за музиката, за нея и т.н. И аз когато влезнах да работя с нея, работех именно в тази стая. Едвам намерихме една маса, на която аз седнах и правих записите. Така че тя се движеше в стаята си, имаше два-три куфара с катинари и тези катинари бяха заключени. А ключовете на тези катинари се намираха закачени на един шнур с който тя се превързваше. И беше много интересно, самия шнур, който е около нейния кръст закачен, на нея имаше 4-5 катинара.

И тя непрекъснато, за да покаже някой материал взимаше, отключваше, заключваше, и т.н. и т.н. И отначало на мен ми беше много смешно, обаче, дойде време когато като видях какъв е материала изобщо престанах да се усмихвам. И аз разбирах, че тя се страхуваше някой да не й окраде материала. Но дойде време този неин страх стана действителен. Те първо й разбиха материала, второ го окрадоха, прибраха го и премина през различни етапи.

Сега, другото, което е най-интересното, най-интересното е, че имаше например много интересни материали, които аз ги познавах, които аз ги виждах и сега в момента, когато получих архива гледам ги, търся ги - изобщо ги няма. А защо ги няма? Ами защото те са взети. А защо са взети? Ами те са взети с цел да се разбие нейния архив и всичко, което тя е правила и това, което вие ще видите по списък, което тя ми е предавала, за да го видя, и което го има на списъка и материалите, които аз впоследствие ги върнах по нейното желание чрез Протокола, който аз прилагам, ще видите, че тези материали изобщо ги няма и те не дойдоха при мен. И всеки, който отиваше при нея се стремеше да вземе от нея нещо, да публикува, ама не с цел да свърши някаква работа, а с цел като публикация да се покаже, че той нещо прави и т.н. и т.н.

Сега, аз всичко това съм го описал в очерка за Лиляна Табакова в том IV и всеки може да си направи справка, и да види как са нещата. На този етап аз получих архива и фактически този архив е преминал през, след като си заминава Лиляна Табакова през 1995 г., една седмица след това нейния архив се качва на една кола и се кара в Петър Ганев и Божанка се занимава с него. И вместо да ме извикат и да ми предадат материала, те го държат там месеци наред. Защо не ми го дават? Ами защото те смятаха, че те като музиканти ще се справят с този материал, че ще работят и т.н. Обаче, събитията се развиха, те изобщо не познаваха материала и не можеха нищо да направят, макар че са музиканти.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...