1.2. Приятелството (21.04.1987 г.)

[Ани]

21.04.1987 г.

1.2. ПРИЯТЕЛСТВОТО

Има неща, които човек пресява с годините на живота си, отсява житото от едната страна, плявата на друга страна, а сламата отива на трета страна. Но това е само, когато нещо е посято, и това нещо да бъде пшениченото зърно. И освен това, трябва да израстне, да цъфне и да върже плод, защото има и безхлебно жито. Цъфне, а не върже, и тогава житения клас е празен и безхлебен. Ето сега, след като са минали 25 години, от първото ми запознанство, мога да изнеса онова, което е отсято като чисто жито. Освен това, аз в ранните си години преминах последователно през всички онези полски дейности, които хранеха и изхранваха хората: и съм орал с крави и коне, и съм жънал и вършел, и съм карал жито на воденица да се смели на брашно, и съм месил хляб и дори съм пекъл в подница и под връшник. Така че целия този процес ми е познат. А случая през тези 25 години могат ли да се отсеят ценното от преходността на плявата и сламата, с която на времето се изхранваше добитъка.

Отначало посредством един мой познат, се запознах с Петър Филипов. Но това запознанство не бе явно, то бе само запознанство словесно - за неговата личност. Беше ми разказано многократно за него, понеже този мой познат контактуваше с него и беше приет в неговия дом. По онези години срещите между себеподобните можеха да се осъществяват на екскурзии на планината, независимо дали това беше на Витоша или Рила. Тогава на Изгрева стояха още онези малки бараки, в които преживяваха възрастните приятели от една изминала епоха на Школата.

За разлика от други, Петър Филипов имаше дом, голям дом за онези времена, двуетажна къща, построена солидно с достатъчни помещения, за да бъде добре приютен всеки, който трябваше да прескочи неговия праг. Казвам всеки, защото аз много, много късно прескочих този праг на домът му. Защо ли? Въпрос на съотношения. Не можеш да направиш среща с човек, ако нямаш пътека, на която да се срещнеш с него. И тази пътека е вътрешна, и тя е у самия човек. А дали ще се проектира извън тебе, то зависи в какъв свят се движиш, и дали този свят е общ за двама ви и имате пресечна точка там, където вашите орбити по които се движите се пресичат в дадена точка.

Тогава бях научил подробно за неговата личност, за неговата индивидуалност, за неговите възможности и за неговите дарби. За мен това беше интересно, но не и непознато. С тези неща аз боравех, работех и ги изучавах ежедневно. Моята професия като лекар ме принуждаваше ежедневно да се сблъсквам с феномени, които виждах и които трябваше да изучавам. Затова в онзи момент аз възприех Петър Филипов като човек, който прави своят опит. Защото той се различаваше от другите по своите знания, със своята обхода и с всички в своя живот. Това беше негов опит, а едновременно това беше и опит на другите, които го наблюдаваха и накрая стана опит за всички и поучение за мнозина.

Този мой приятел посещаваше много, iviHoro години Петър Филипов два пъти седмично в домът му. Там се събираха, провеждаха се разговори и обсъждаха много неща. Понякога той ми разказваше и споделяше с мен, и аз виждах, че тук се касае за една творческа изява на един човек. Но как щеше да се разреши по-нататък - бях много въздържан. Имах съвсем други представи, и по друг начин виждах нещата. Нали хората се различават в многообразието си, и могат да се обединят само чрез Единството си. Но това единство, трябваше да бъде едно за всички, една Истина за всички и един живот за всички. А, което е най-важното, аз тогава виждах, че такова единство нямаше, защото нямаше една Истина за всички. Истината съществува като абсолютна величина в живота, но в живота на другите тази Истина се проектира като разнообразие на индивидуалности и личности. Само чрез Единството може да стане обединението, и то чрез Духът, Който е Глава на Истината. Но, когато Го няма този Дух, тогава?

Веднъж моят приятел го срещнах разстроен и обезсърдчен. Оказа се, че при поредната среща при Петър Филипов станала свада между двамата, и Петър му казал: „Вън от моя дом!", и го изгонил. И после той до края на живота си не стъпи там. Аз гледах, наблюдавах цялото това изживяване на моят приятел и се чудех. Казах му: „Чудна работа, как Петър Филипов не ти посочи вратата много по-рано?" - „А защо смяташ така?" - „Ти нали не одобряваше много неща, които се вършеха там? Нали не бе съгласен с още повече неща, тогава какво търсиш под този покрив? Под един покрив се събират само тези, които искат да съжителствуват. А съжителството предполага да се самоограничиш, да се самоотречеш и да жертвуваш себе си за този с когото съжителствуваш. А когато знаеш, че това се прави в името на един висок идеал, тогава идва приятелството. А приятелството е съотношение на човешките същества в един свят на единството. Има ли го това единство, то съществува този свят, а приятелството е езика на този свят. Има ли такъв свят в теб?"

Моят приятел мълчеше и мълчеше. Не можа да каже нищо. Това бе Галилей Величков. [За него виж „Изгревът", том I, с. 5-108, том I - второ издание от 2011 г., с. 5-124, снимки № 1-16, том IV, с. 52-361.].

С този мой приятел аз контактувах много години. Работех с него, и му свърших работата. Без мене той нямаше да има историческа проекция. Веднъж ме среща един възрастен приятел, и ми казва: „Чудна работа, ти с този човек се движиш 10 години, и когато го запитаме за теб, той все говори за тебе лоши неща! Как да разбираме това?" Аз вдигам рамене. След това го запитвам моят приятел защо говори срещу мен неща, които не са верни, а той ми разказва: „По този начин аз те пазя и те съхранявам за бъдещето." Сега може ли някой да ми каже по какъв начин ме съхранява? Защото такива като него настроиха много хора срещу мене, и което е най-важното - на всички аз свърших работата. А те не можаха да свършат нищо. Но това аз го направих в името на Школата на Учителя.

Апостол Павел казва: „Има приятел по-тесен и от брат!" Т.е. приятел по-близък и от брат, и че приятелството е общение на души в един високо идеен свят. А Школата на Учителя в този идеен свят бе Неговото Слово.

Аз не срещнах досега такъв приятел в живота си. Но срещнах Словото на Учителя и видях, че този свят съществува в неговите истински измерения, а това е Светът на Истината.