1.4. Екскурзии на Витоша (22.04.1987 г.)

[Ани]

22.04.1987 г.

1.4. ЕКСКУРЗИИ НА ВИТОША

По онова време бях в близки отношения с Галилей Величков. И с него в някои от неделните дни се изкачвахме на Витоша, и понякога минавахме покрай местото на Петър Филипов. Да не смятате, че там отиваха всички, които пожелаеха? Не, той ревниво пазеше мястото, което аз бях нарекъл „орлово гнездо". Той не желаеше неподходящи личности да пристигат там и да му донесат други влияния, и да променят цялата обстановка на тишина и съзерцание. Няколко пъти бях приет като гост, и поставен на официално място. Беше направил от каменни плочи едно място, на което стояха официалните гости. Петър умееше да посреща и умееше да зачита онзи, който идваше като гост. Аз бях добър слушател и наблюдател. В онзи период не бях добър събеседник, защото бях изградил в себе си принципни положения, според които не бях съгласен с много неща с възрастните последователи на Учителя. Може би не бях съгласен с почти всички неща, които те правеха. Аз сравнявах всичко със Словото на Учителя, и единствено меродавно бе то за мен, и не признавах никакви умувания по разни въпроси, които правеха тези възрастни приятели, защото за мен това бе кощунство. За други може би е фанатизъм, но за мен - не. Възрастните приятели ме наблюдаваха и се учудваха как и откъде съм запомнил толкова неща и знам подробности, които друг не смее да изкаже. Тогава преценявах живота на последователите на Учителя съобразно Словото му, и дали живеят по него.

Един от тези, който се опитваше и имаше успехи, бе Петър Филипов, като прилагаше сполучливо методите на Учителя. Другите му завиждаха на това качество.

Днес - 20 години след това, никак не бих направил такова нещо, защото сега знам, че Словото на Учителя Дънов е предназначено за цялата човешка еволюция в следващите 20 000 човешки години. Но тогава бях млад, вълнувах се, бунтувах се и бях недоволен. В по-късен етап, когато възрастните приятели ме приемаха и трябваше да работим заедно и да записвам опитностите им от времето на Школата на Учителя, направо ми се изповядваха и заявяваха, че се срамуват, че не са постигнали почти нищо в приложение Словото на Учителя. Тогава аз скачах и казвах: „Какво е човешкия живот в сравнение със Словото на Учителя и Божествения Дух? Дори не е част от секундата и част от мига!" Те ме оглеждаха оттук и оттам, и аз ги успокоявах.

- „Достатъчно е, че сте били в онази епоха, че сте слушали и сте били до Учителя. А сега, 30 години след това можете да четете беседите му. Това е напълно достатъчно." Те се успокояваха. Та в онзи период аз бях слушател и наблюдател, и задавах много неудобни въпроси така направо. И сега съм запазил този нрав да задавам направо въпроси.

Аз съм наблюдавал как се вият орли във висините, и как кръжат около една точка. Такова бе усещането ми, че Петър по същия начин охраняваше своя Бивак на Витоша. Дори имах случай, когато минавах в отсъствието на Петър покрай неговото място, но никога не посмях да се приближа. Имах чувството, че орлите на Петър в този момент кръжат и витаят над мене.

Обикновено сутрин Петър след пристигане на мястото запалваше огън, изваждаше се скритата посуда, а чайника по това време завираше. След закуската се нарязваха картофи, слагаха се в една тенджера и тя завираше, и супата за обед бе готова. Обикновено към картофите се слагат обикновено по няколко глави кромид лук. Но в групата на Петър имаше хора, които не можеха да ядат сварен лук, но го ядеха пък суров. И затова супата бе само от картофи. Веднъж една сестра споделя пред Учителя: „Учителю, този брат не е от нашите, понеже не яде кромид лук и чеснов лук." А Учителят сериозно отговорил: „Това не е лесна работа човек да достигне до там, че да не може да яде кромид лук и чеснов лук." Така че имаше всякакви хора, с различни вкусове и привички. Но Петър умееше да обединява всички. След закуска следваше беседа, която се четеше от него или от някой от присъствуващите. Следваше обед и след това се почиваше, като полягаха между скалите и се препичаха на слънце. След обед се прибираше всичко, скриваше се посудата в скалите, почистваше се мястото и си тръгваха. Винаги се правеше молитва преди тръгване.

Петър се приближава към мене: „Не зная дали ти е харесало тук и нашето общество, но имам една молба към теб: в никакъв случай да не разкриваш и да не разказваш на другите за това място, и да не довеждаш други хора тук. Ще дойдат други, и ще разрушат цялата тази обстановка и всичката тази красота ще изчезне." Аз поклатих глава, че го разбирам.

Тръгнахме обратно. Петър ни водеше по свой път надолу. Минавахме по пътеки, през поляни, през които рядко може да мине турист. По едно време се спряхме на една поляна, през която минаваше изворна вода. Петър пак се обърна към мене: „Виждаш ли този ручей? Радвай се докато можеш на тази чистота тук, на тези цветя и треви, защото научи ли някой за това красиво място, ще дойде и ще го опорочи." Кимнах с глава. Знаех, че опорочаването започва от там, когато човек иска да обсеби красотата отвън. А човек не знае, че първом чистотата е тази, която предхожда красотата отвън и отвътре у човека. Основен принцип при Учението на Учителя е Чистотата. Чистота отвън и Чистота отвътре у човека.