1.15. Светът на Истината и светът на Заблуждението

[Ани]

1.15. СВЕТЪТ НА ИСТИНАТА И СВЕТЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО

Тези два свята съществуват в човешкия живот. Ние ежедневно преминаваме през тях. И без да съзнаваме, ставаме поданици за различно време на тези два свята.

През 1972 г. Борис Николов и Мария Тодорова решиха да ме направят свой приемник. Аз тогава работех и с двамата. Знаех лично от Борис, че на Витоша на едно скришно място, в едни буркани той бе укрил архива на Савка Керемидчиева от постоянните обиски. Дълги години настоявах да ми ги покаже. Чак накрая, през 1980 г. Борис реши да ми го покаже. Аз отидох с него, придружен от жена ми, с която току що бях сключил брак, и ние пътувахме с автобус за Витоша. Слезнахме на онази спирка, която ни бе посочена от Борис и тримата се упътихме към местото. Борис ни го посочи, аз направих скица и много снимки, така че да не може да се загуби това място.

Години след това, аз исках да прибера този архив, но исках да стане в присъствието на Борис. Той все отлагаше и накрая аз не изтърпях, отворих тайника и се оказа, че няма нищо. Някой го беше прибрал. Аз бях вбесен, защото смятах, че го е свалил Борис и го е предал на други лица. В последно време той правеше подобни номера. Приготви да ми предаде нещо, а после то изчезне, и го няма. Дошъл някой друг, и го предал на него. Слезнах в града, отидох при Борис, него го няма, и му написах едно писмо, че е лъжец и че ме разиграва. След два дена получавам писмо у дома, на което Борис пише: „Голяма заблуда! Ела при мене!"

На следващия ден съм при него, и той ме уверява, че не е прибрал нищо. Аз не му вярвам, но по едно време той казва: „Това го е направил само Боянчо" (Боян Златарев - виж „Изгревът", том VII, с. 157-167 и снимка № 49).

Борис се вбеси от поведението на Боянчо. Намерих Боянчо в дома му и му разказвам целия случай. Той се смее и казва: „Аз ги прибрах отгоре, защото видях, че Борис те води към онова място, значи ще ги предаде на вас.

- „Нали трябва да имате приемник? Ти и Борис сте възрастни хора, защо ги крадете, когато аз съм вашият приемник?"

- „Петър Филипов нареди!"

- „Тези неща при теб ли са?"

- „При мен са, но дадох пет-шест тефтерчета на Лалка Кръстева. Занесох нещата при нея и тя си избра тези тефтерчета."

- „Как можете да разбиете архива? И какво общо има тука Лалка в този случай?"

- „А, тя е много верна сестра!"

- „Ще видим кой е верен и кой е предател накрая!"

Отивам при Петър Филипов, и му разказвам целия случай от игла до конец. Той разбира как са нещата и казва:

„Ще наредя на Боянчо да ти предаде всичко."

Наистина, Боянчо предаде онова, което беше останало у него и то главно стенограми, които никой не можеше да разчете. А онези тефтерчета останаха у Лалка Кръстева до ден днешен. Ето откъде започва лъжата и измамата, и тя изгражда своя свят в който ежедневно се движат хора.

Веднъж Петър ме запита, как така моят брак се е разтурил. Обясних му, че официално съм поискал ръката на жена ми от нейния роден баща, в присъствието на свидетел, и след три месеца брачен живот тя избяга заедно с баща си заради трето лице. Петър се усмихна и каза: „Знаеш ли, че Кралю на този стол, на който седиш, от тук ми е разказал лично, че ти си му изнасилил дъщерята, и понеже била изнасилена, нямало какво друго да прави, освен да ти я даде изнасилена." Аз стоях като гръмнат.

Питам го: „Може ли една разведена жена да бъде изнасилена?" А тя беше разведена от първия си брак.

- „Та аз не бях се и докоснал до нея, докато не дойде в домът ми като съпруга!"

- „Да, вярвам ти, но недей да казваш това, което ти казвам, за да не ме забъркаш."

Аз се възмущавах искрено, и бях много огорчен.

- „А ти, знаеш ли Петре, че преди да се оженя за жена си, Борис три години подред бе ходил в Бургас и е предлагал на Кралю и Милка, и им предлагал пари, само и само да дойде при него като съпруга. Вместо нея, по-късно дойде друга жена на същата възраст."

Петър отново се усмихва: „Вярвам ти, че това е така. Та аз присъствувах там в Бургас, когато на гарата те се целуваха като любовници. Тя беше на 25 години, а Борис 75 годишен старец. А баща й стоеше там, мигаше с очи и благославяше! Аз потънах от срам, а гражданите се възмущаваха и се побутваха. Та това, което казваш е верно, защото аз с очите си съм видял всичко. Радвай се, че Небето те е отървало от една непочтеност и една лъжа! Лъжата при всички случаи е лъжа, и тя излиза рано или късно на яве. Казвам ти, по-голямо поругание, не съм виждал! Да ти бъде за урок и за обица на ухото." Отговарям: „Да ми бъде!"

Пред мен се бе отворил светът на лъжата и измамата. Бях прекрачил и се движех в тоя свят. И досега се движа. Горко ми! Как искам да се развържа. Но не мога. Вързан съм отвътре, вързан съм и отвън. Горко ми!"