2. За Светозар Няголов от брат му Любомир

[Ани]

2. ЗА СВЕТОЗАР НЯГОЛОВ ОТ БРАТ МУ ЛЮБОМИР

Какво е карма? - Натрупани грехове от минали прераждания, които човек, трябва да разреши в настоящия си живот. Едно английско дете се дави в океана, и един българин се хвърля да го спаси. Но съдбата е решила този ден това дете да умре. Българинът спасява детето, но той се удавя.

На моята жена майка й имаше сестра - Мара. Един ден сме в Айтос, на Градината за Петровден. Един астролог казва на Мара: „Знаеш ли, по твоя хороскоп ти трябва да си заминеш до 6 месеца." И така става, само че почива преждевременно астролога, а не Мара, защото е разкрил Божествена тайна.

Брат Боян Боев е имал проблем с краката. Ходел е с бастун. Един ден Учителят му казва: „Брат, рекох да поотложим кармата за някой друг живот." - „Не Учителю, сега ще разреша кармата си!"

Докторите дойдоха да молят Светозар да спаси и другите родилки. Светозар отказа. Той ми каза: „Аз спасявам Славка и Радостина, заради тебе Любомир!" (Славка е съпругата на Любомир, Радостина е първата му дъщеря).

Кой беше Светозар? Той е бил в миналото виден знахар, и познаваше до съвършенство природните методи за лечение. Един ден още като дете, Учителят пита Светозар: „Ти защо слезе на Земята?" Светозар Му отговаря: „Аз дойдох на Земята да бъда Твой ученик!"

Зад този въпрос на Учителя, се крие много. Светозар не е дошъл на Земята насилствено, по закона на кармата, а доброволно, да помага на хората.

Само същества с много висок ранг могат да слезат на Земята доброволно.

Светозар помагаше на хората. Той поемаше и тяхната карма. Той е помагал на хиляди хора, а някой е спасявал и от смъртта. Той не се интересуваше от последствията на кармата като помагаше на хората.

Той прилагаше успешно и всички природни методи за лечение, дадени от Учителя Петър Дънов. Да помагаш на хората, трябва да имаш разрешение от Господа и съдействие от Невидимия свят.

Светозар помагаше безкористно на хората, но му беше мъчно за неблагодарността им. Живка от Сливен, сестра на Весела Маркова и братовчедка на Славка работеше в лампов завод в Сливен. Там работеше с вредни газове и елементи - волфрам и др. Известно време тя не можеше да забременее. Идва при Светозар за помощ. Той я разпитва за работата й и разбира, че там е проблема. Каза й: „Веднага напусни тази работа!" И тя успя да роди момче и момиче, и сега има внуци. Когато Светозар описа този случай в томовете на „Изгревът", Живка дойде при Светозар да се кара, защо той е писал, че й е помогнал.

Сега, след толкова години, трябва да ви кажа, че аз дълбоко съжалявам, че Светозар спаси Славка и Радостина!

Те никога не са стъпили при него да му благодарят, да му донесат една кутия бонбони, да го попитат: „Как си?"

Това беше част от жизнения път на Светозар. Може много да се говори за издателската му дейност, за молитвите на Рила по време на съборите на Бялото Братство, с които молитви той подобряваше времето.

13 март 2013 г.