3. За Светозар Няголов от сестра му Величка

[Ани]

3. ЗА СВЕТОЗАР НЯГОЛОВ ОТ СЕСТРА МУ ВЕЛИЧКА

Замина си Светозар! Просто отлетя! Какъв пример даде той на тази Земя!

Като ученик живя. Много обичаше Учителя. Още от дете, Той го слага на колене, гали главичката му нежно и приказки му разказва от Вечността.

Като войник, 17 месеца само на лук и хлеб. Месо не яде. Накрая началникът му решава да го ликвидира. Извежда го далеко в полето с кола. Насочва пистолет! Светозар извиква: „Учителю, на помощ ми ти ела!" И оня разтреперан, смаян, замаян, му крещи: „Какво търсиш тука ти? Бързо в колата!" И така по чудо спасен бе ти, светла заря!

Цял живот в молитви ти живя.

Сутрин, още в ранните зори - на Рила, Езерата, Молитвения връх. Пречистваше ума, лагера, стопляше деня и бурята отлетя! Ставаха и чудеса - навсякъде гърми, вали, при нас не! Слънце грее. - „Те са ми приятели!" - казваше ти. И природата те слушаше.

С такова будно съзнание ти пръв посочи ни, че 6-те упражнения преди Паневритмията, Учителят е дал да започват винаги напред, с десния крак.

А после станала война и Той, Учителят, за да скрие временно душите в Светлина, е наредил да започват назад с десния крак.

Ако не беше ти, лъчезарна звезда, хората щяха да останат все в таз война и все назад да вървят, че и до сега! За срам в света!

Помагаше, лекуваше.

Трудно ти беше да измолваш Божията Милост за дадена душа! Всеотдаен, търпелив се молеше и пак молеше, и казваше: „Ако си рекъл, Господи, оживи тази душа. За Тебе ще работи тя." И поема кръста на гърба на много измъчени, болни същества. И го носеше с радост! Ти велика душа!

На много жени измоли ти да си родят деца. А те плачеха пред теб и те молеха: „Помогни! Измоли! Милост, Господи!" И ставаха и чудеса, но когато Бог речеше! И ето ти деца, внуци. Просто чудеса.

Но нямаше: „Благодаря!" Неблагодарни оставаха те! С думи и лъжи оклеветиха те, и отрекоха. Че Бог е, Който дава деца. И наистина е така! Вярно е, нали така? Но ти не спеше. Нощем, още в ранните зори работеше, молеше се: „Господи, ако Ти решиш! Да бъде волята ти!" И когато Бог речеше - ставаха и чудеса. Деца и деца! На неблагодарните - резил във вечността!

На 2-3 пъти ти спаси живота на брат ни Костадин. С кон до лагера, бърз масаж, в твоя отделна палатка - настрана, с молитви ти го оживи! И той много ти благодари. Съзнаваше безценната ти помощ, и те благославяше. И когато „някой си" от враговете на Учителя, и без да знае, че Светозар е негов брат, му казва: „Такива като Светозар са напаст Божия на таз Земя! Да го отстраним!", с много строгост в гласа прозвуча Костадин: „Не искам повече да те виждам, ти долна душа!"

А брат ми Любомир - жена му роди Радостина. И пламна инфекция в родилното. А бебето е на 20 дни! И двете се заразиха. И умираха родилки. Зае се Светозар - с компреси, молитви - денонощна работа. И двете се спасиха. Молеха го от болницата и други да спаси. - „Не!" - беше твърд. -„Само на моя брат помагам. Само той е достоен!"

И двете се отрекоха от теб, че Бог ги бил спасил. Да, Бог разбира се! Но този къртовски труд на Светозар, тази негова отговорност и молба, за да измоли милост и живот! И Бог го послуша. След много работа и труд, компреси и молитви, и двете се спасиха.

Слава на Бога, на Учителя! Благодаря на Светозар!

Наистина е Бог, но трябва някой да поеме кръста, да измоли, да обещае, да призове небесните сили. И с гордост ти твърдо заяви: „За тебе го направих, Любомире! Ти нямаше да издържиш жената и детето си да загубиш!"

А второто им дете - той даде името Надежда. Духовен кръстник в светлина!

И 3-те тез жени презряха го, отхвърлиха го, никога не му благодариха, никога не го посетиха да попитат: „Как си брат? Възрастен си вече. И нека Бог да те благослови!" Те не познават думата „Благодаря!"

И с нас така правят. Кракът им не е стъпил у нас. Няма: „Честита Коледа, да сте живи и здрави!", „Добре дошли в България!" А колко сме им помагали! Що дрехи, колети, пари! И сега живеят в дом, платен от съпруга ми Истиан. А бяха ли на погребението на Светозар? Нито една от тях! Резил във Вечността!

Светозар помагаше много и на съпруга ми Истиан. Само като го видеше, и лъчезарна усмивка озаряваше лицето му. Като видеше тази светла, ангелска душа! Познаваха се те. И молеше се за него, бдеше, работеше, лекуваше.

Аз, твоята сестра Величка, хиляди пъти ти благодаря за примера ти, за молитвите ти, за работата обща на връх Мусала! И винаги ти се радвах, свята душа! За трудностите те питах и успешно мъчнотиите разрешавах на таз Земя.

Много ти обичаше Мусала! Свещено място, Божий връх! Тъмните сили те търсеха, преследваха, много даваше светлина! И ти полетя по леда в пропастта. Но ти оцеля! Кой направи това? - Бог, Учителя. Ти имаше мощен капитал в Божествената банка Горе, и злото не можеше да ти отмъсти. Ти пак светеше с небесна светлина. И раздаваше радост, мир и топлина.

В град Айтос поддържаше братската къща, градината - единствени останали святи места от Братството в България. Бдеше през деня и през нощта.

А как говореше? Можеше и с часове, забравяше се. Всички те слушаха със зяпнала уста. Колко мъдрост и знание имаше в твоята глава!

Прероден Аристотел на таз земя, и то в Школата на Учителя Беинса Дуно.

Колко знания по астрология! Ти свали част от ангелската астрология на тази земя. За тебе казваха: „Няма по-велик астролог от Светозар на тази земя!" И наистина, кой написа толкова важни неща в томовете на „Изгревът" - XX, XXI и XXII? Кой направи хороскопите на най-важните и известни ученици от Школата на Учителя? Кой се осмели да направи и разгадае хороскопа на Великия Учител? Разбира се - Светозар. Та ние всички често казвахме за тебе: „Та това не е човек!" Не беше ти обикновен човек, а „гений в скрита форма". И като заговорваше за Учителя, за Школата, за Рила, за Мусала - всички слушаха твоите слова. Свещена звезда! Къде отлетя сега?

Написа песни, издаде книги. С колко любов и топлина възпяваше Учителя и святите места, където е стъпвал крака Му!

Но получи се нещо много грозно, и то за вечни времена.

Сегашният Братски съвет реши, че си опасен, много светиш и огряваш света. Много си духовен и ще пречиш в работата им. Много силно светиш и огряваш Братството, света. На тях е нужна „тъмнина".

А ти бе един от най-последните истински ученици по времето на Учителя, на Школата, на Изгрева. Беше виждал Учителя, познаваше всички и ставаше страшен за техните тъмни дела - бизнес, търговия, покупко-продажба на завещани им братски имоти, хотели, ресторанти и лесна печалба на прани пари, грабеж на братската хазна.

И ти никога не се съгласи с това! И какво? Изгониха те нагло, за срам и позор за вечни времена. Това много умъчни душата ти, и кракът ти не стъпи повече в тяхната школа. И той можеше много да даде на младите, трепетни, верни души. Така те остават записани в черните архиви на Космоса. Ти Велика Душа!

Нямам думи да опиша радостта си, че си замина ти от този свят, от тази трудна Земя, от тази тъмнина, и пое пътя нагоре към Вечната Светлина!

Освободи се ти и от дом, и от син, и от жена. Учителят те призова!

Ти бе „Космически стълб", който крепеше не само България, но и цялата земя.

Ето това наистина ще ни липсва. И ще трябва всяка будна душа да последва примера ти на верен, истински ученик на Всемировия Учител. И нека всеки стане стълб, да крепим Земята в пътя й към Светлината! Амин!

Мир и Светлина на душата ти!

Сестра ти Величка

25 март 2013 г.

ЗАМИНАВАНЕТО НА СВЕТОЗАР

Живял в страдания, но в светлина,

ти бе Космичен стълб на цялата Земя.

Всеотдайно служеше с любов, даряваше милост

за всяка душа, озаряваше света.

Мълчеше и напред вървеше, сияеше като слънце

в молитва, песен, в съзерцание и тишина,

Сириус бе твоята звезда.

Ти нивга не би дошъл на таз Земя,

ако не беше Учителя, Който те призова.

И верен ученик Му стана ти.

Той никога не те остави в беда.

Разперваше ръката Си над теб,

Ти лъчезарна звезда!

Радост, радост, радост, напусна нашата Земя!

Горе в Школите Небесни, ти продължаваш в красота.

Мир и светлина на светлата ти душа!

Лек път нагоре към върха

и успех във всичките ти дела.

От Величка

P. S. Благодаря на всички, които го обичаха и уважаваха! Такива бяха близначките от Поморие - Румяна и Радостина, и Мария сестра - Благодаря!