1. Мисли на Учителя Дънов от Съборни беседи, 1927 г.

[Ани]

1. МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ СЪБОРНИ БЕСЕДИ,

1927 г.

- В: Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее. Т. 29. Снимки на Учителя Петър Дънов и негови съвременници, последователи ; Пътят на ученика, съборни беседи от Учителя дадени на учениците от Всемирното Бяло братство при срещата им в гр. София, на „Изгрева", през лятото 1927 г. (фототип. изд.). София: Житен клас, 2014. 732 с., 588 сн. ISBN 978-954-9915-33-8

1.1. СТРАНИЦА 600* ОТ СЪБОРНИ БЕСЕДИ, 1927 г.

„Изгревът", том 29 и с. 11-12 от томчето „Пътят на ученика",

Съборни беседи, 1927 г. (2. фототипно издание, 2014 г.)

„Та казвам: като ученици, вие трябва да имате ясна представа за пътя на ученика. От гледището, какъв трябва да бъде пътят на ученика, ние не критикуваме абсолютно никого, ние не правим никакви операции. От това гледище, ние не морализираме никого, не казваме, че този е крив, онзи е прав. Ние абсолютно не се занимаваме с погрешките на хората. Те не съществуват за нас. За нас съществува само правилният живот -животът на Любовта. Аз казвам: Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и на Радостта. Следователно, това са качества и на ученика. Ако вие ме запитате, какъв трябва да бъде вашият идеал при сегашните условия, ще ви кажа, че вашият идеал трябва да бъде: Любов, Светлина, Мир и Радост за душите. Това не е некакъв идеал за вечността, но той може да се постигне още днес."

*Забележка на съставителя: Посочените страници ще можете да ги намерите в „Изгревът", том 29 в приложението отзад „Пътят на ученика" по оригинала, и в томчето „Пътят на ученика", Съборни беседи, 1927 г. (2. фототипно издание, 2014 г.)

1.2. СТРАНИЦА 609 ОТ СЪБОРНИ БЕСЕДИ, 1927 г.

„Изгревът", том 29 и с. 46-47 от томчето „Пътят на ученика",

Съборни беседи, 1927 г. (2. фототипно издание, 2014 г.)

„Злото не е в това, че този човек иска повече, но в неправилното разпределение на получените блага. Той не е разбрал смисъла на нещата. Обаче, ученикът, който влиза в живота, трябва да разбира смисъла му, за да може да реализира хубавото в този живот. Някой казва: идеите на новото учение, които се проповядват, не са засега, те не могат да се реализират. Не, именно сега е времето им, но трябва да знаеш как да ги приложиш. Ти не можеш да пробиеш една канара с някое дърво, но ако вземеш един диамантен свредел, ще я пробиеш."

1.3. СТРАНИЦА 625 ОТ СЪБОРНИ БЕСЕДИ, 1927 г.

„Изгревът", том 29 и с. 109-110 от томчето „Пътят на ученика",

Съборни беседи, 1927 г. (2. фототипно издание, 2014 г.)

„Тъй, както хората днес постъпват, товао ще е старият, хирургическият начин. Те виждат само опакото на живота. Ученикът, обаче, няма право да критикува. Само мъдрите хора имат право да критикуват. Някой пита: ами аз нямам ли право да критикувам? Ако си някой велик мъдрец природата ти дава carte-blanche, но ако си ученик, който едва сега започваш да учиш, няма да се занимаваш с критика! Можеш да четеш, какво са казали критиците по разните въпроси, но своето мнение няма да изказваш, докато природата не ти позволи. До това време ще учите онзи велик закон на чакане. До кога? - Докато ви дойде времето.

Пророкът казва: „Духът на Господа е връх мен." Когато Духът дойде, ще ти каже: „Стани и кажи това, което си научил и придобил." Кое трябва да кажеш? - Неговото Слово. Само тогава ти ще бъдеш смел и решителен, без да се колебаеш. Затова от вас сега се изисква смелост."

1.4. СТРАНИЦА 643 ОТ СЪБОРНИ БЕСЕДИ, 1927 г.,

„Изгревът", том 29 и с. 184 от томчето „Пътят на ученика",

Съборни беседи, 1927г. (2. фототипно издание, 2014 г.)

„Та има един вътрешен закон в природата, според който, когато човек иска да изправи грешките на хората, всички тия грешки се натрупват на неговия гръб. И този човек хиляди пъти ще съжалява, че се заел с тази работа. Той казва: „Що ми трябваше да се заемам с хорските грешки?" Всички грешки се награкват наоколо му и казват: „Кажи ни, какво трябва да правим?" Погрешките в света търсят само лесния път."*

*3абележка на съставителя: Те търсят онзи човек, който ще им разреши задачата и посочи пътя им!

1.5. СТРАНИЦИ 649-650 ОТ СЪБОРНИ БЕСЕДИ, 1927 г.,

„Изгревът", том 29 и с. 208-209 от томчето „Пътят на ученика",

Съборни беседи, 1927 г. (2. фототипно издание, 2014 г.)

„Всички изтъкнати погрешки на другите, се нахвърлят върху самия него. В природата съществува следния закон: когато някой човек изнася погрешките на другите, тия погрешки ще укажат известно влияние върху него тъй, както някой отровен или задушлив газ ще укаже влияние върху този, който работи с него. Но този човек изнасял верни факти, това нищо не значи - законът действува и в този случай."

1.6. СТРАНИЦИ 650 ОТ СЪБОРНИ БЕСЕДИ, 1927 г.,

„Изгревът", том 29 и с. 210 от томчето „Пътят на ученика",

Съборни беседи, 1927 г. (2. фототипно издание, 2014 г.)

„Когато се изнасят чужди погрешки, това трябва да става с по възможност по-голяма благост и чистота, с по-голямо благородство от страна на този, който ги изнася. Друго нещо е по-важно: изнасяйте погрешките на хората само тогава, когато Господ ви каже. Каже ли ви Той, ще се обърнете много внимателно към брата си и ще му кажете: „Братко, изнасям твоята погрешка публично, защото Господ ми каза да направя така." Аз предпочитам да извърша волята Божия и да вляза в стълкновение със света, отколкото да премълча, и да вляза в стълкновение с Бога."

1.7. СТРАНИЦА 652 ОТ СЪБОРНИ БЕСЕДИ, 1927 г.,

„Изгревът", том 29 и с. 219 от томчето „Пътят на ученика",

Съборни беседи, 1927 г. (2. фототипно издание, 2014 г.)

„Всеки от вас, като става сутрин, ще се помоли на Бога, ще каже: „Господи, дай благословение и на моите братя, както даваш и на мен! Аз ще те слушам, както ме учиш. Ще прилагам Любовта, според както е Твоята воля."

В живота често ние сами си причиняваме нещастия, вреди. Как? Като изтъкваме греховете на хората. Нека благодарим в душата си за всяка скръб, която иде и да кажем като псалмопевецът: „Добре ми стана, че се наскърбих."

1.8. СТРАНИЦА 654 ОТ СЪБОРНИ БЕСЕДИ, 1927 г.,

„Изгревът", том 29 и с. 226 от томчето „Пътят на ученика",

Съборни беседи, 1927 г. (2. фототипно издание, 2014 г.)

„Като влезете в духовния живот, в новия живот, както го наричам, неизбежно ще срещнете на пътя си едно огледало, в което ще видите и красивото, и грозното в себе си, и веднага ще се уплашите. Затова е нужно човек да бъде подготвен, иначе в него ще се яви скръб, че не е достоен за този път. В това огледало ще видите всички ваши минали съществувания, затова ще ви прекарат през един подготовителен път, дето ще видите друго огледало, а после, като ви приготвят, ще се натъкнете на страшното огледало. Ученици, които бързат много, като влезат в духовния живот, натъкват се, именно на второто огледало и не издържат. Те падат, стават, докато най-после се отчаят и казват: „Тази работа не е за мен, аз съм много грешен човек." И погледнеш, този човек хванал кривия път."

1.9. СТРАНИЦА 655 ОТ СЪБОРНИ БЕСЕДИ, 1927 г.,

„Изгревът", том 29 и с. 230-231 от томчето „Пътят на ученика",

Съборни беседи, 1927 г. (2. фототипно издание, 2014 г.)

„При сегашното положение, в което се намирате, само ония хора са разумни, които страдат дълбоко и съзнателно. Бъдещето е на страната на страждущите. Две мнения по това няма. Онези, които страдат дълбоко, душата им се раздрусва тъй, като че светът се руши в тях. Те чувствуват не само своите страдания, но и тия на целия свят, на всички същества. Аз чувствувам страданията на всички разумни и неразумни същества, на всички малки и големи; моята душа се разтърсва, но зная причините на тия страдания. Затова аз съм против изкуствените страдания, които хората си създават. И без това в света има достатъчно страдания, не туряйте нито косъм повече върху тях! Съмнението, недоверието, подозрението са изкуствени страдания, затова ги избягвайте, не ги създавайте сами, защото те ще донесат други по-тежки страдания."

1.10. СТРАНИЦА 657 ОТ СЪБОРНИ БЕСЕДИ, 1927 г.,

„Изгревът", том 29 и с. 239 от томчето „Пътят на ученика",

Съборни беседи, 1927 г. (2. фототипно издание, 2014 г.)

„Казвам: всички вие трябва да бъдете готови да възприемете това учение, та като дойде при вас един от учениците, да намери готова среда за работа. За да се реализира Божествената идея, непременно трябва да се съединят един ученик от Небето и един от Земята, да образуват цял ученик. И Христос, когато дойде на Земята, след Него дойде и другият ученик отгоре. Кой беше този ученик? - Духът. Той дойде и влезе в Христа. Като дойде този ученик отгоре, и двамата започнаха да проповядват. Такъв е законът на Земята. Казва се в Писанието: „Ще положа Духа си върху Него." По същия начин, щом и вие сте ученици, Господ ще положи Духа си върху вас, и вие ще изнесете малкото, което Бог ви е определил. То е малко, повидомому, но туй малко ще възрасте във вашата душа, и животът ви ще се осмисли."

1.11. СТРАНИЦА 658 ОТ СЪБОРНИ БЕСЕДИ, 1927 г.,

„Изгревът", том 29 и с. 243 - Случка с револвера от томчето

„Пътят на ученика", Съборни беседи, 1927 г. (2. фототипно издание, 2014 г.)

РЕВОЛВЕРА, КОЙТО СТРЕЛЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ

„Следователно, ще излезем смело пред света и ще кажем: ние сме длъжни най-първо да изпълним Божия закон, а след това ще изпълним и вашия закон. Ние трябва да бъдем верни на нашия закон. Искате ли да не изменяме на вашия закон, най-първо трябва да бъдем верни на нашия закон. Някой път вие се плашите от това, какво ще каже държавата. От коя държава се плашите? Вие се плашите от управниците. От кои управници се плашите? Чудни сте вие! Дойде един праведен човек в света, а някой замисля да излезе насреща му с револвер. Питам: вие гърмели ли сте срещу човек, когото Бог е пратил на света?⁵ Можете ли да гърмите срещу светлината? Можете ли да направите дупка в океана?"

1.12. СТРАНИЦА 658-659 ОТ СЪБОРНИ БЕСЕДИ, 1927 г.,

„Изгревът", том 29 и с. 243-244-245 - Учителят за себе Си от

томчето „Пътят на ученика", Съборни беседи, 1927 г.

(2. фототипно издание, 2014 г.)

УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ

„Докато аз съм във физическо тяло на Земята, безопасен съм за съвременното общество, но лиша ли се от тялото си и остана със своите духовни и Божествени мисли, всичко ще се разруши, нищо не ще остане на Земята. Докато един задушлив, един отровен газ е затворен в някое шише, той е безопасен, но като излезе от шишето, всички ще опитат неговата сила. Такава е философията на живота. Не може да се унищожи един праведен човек.

Евреите разпнаха Христа, но и до днес носят последствията на тази постъпка.

Японците преследваха посланника на Оомото - Онисабро Дегучи, когото Бог изпрати, но големи нещастия ги сполетяха. Цяла Япония се разтърси от страшни землетресения. От горе им казват: „Няма да вдигате шум против Божиите посланици." Всеки народ, който се е опитал да се противопостави на Божиите посланици, не е видял добро.

И сега българите мислят, че могат да се повдигнат против мен. Това, което аз говоря, са Божии думи; това са Божии закони. Ако те се опитат да нарушат Божиите закони, Господ ще ги заличи от лицето на Земята. Те казват: „Този човек е самозванец." Не, българите трябва да знаят, че каквото е отношението им към мене, такова ще бъде и отношението на външния свят спрямо тях. Ако те изменят отношенията си към мене, и външният свят ще измени отношенията си спрямо тях. Външният свят ги счита за нечестни хора, за разбойници. Ще кажете: „Как може това?" Ще ви кажа. Всеки, който се обявява против Божиите пратеници, обявява се срещу Бога, срещу Любовта. Любовта е вечен закон, тя няма минало, тя има вечно настояще и вечно бъдеще. И казва Христос: „Всички, които се обявяват против Мене, т.е. против Любовта, те са крадци и разбойници." Българите мислят, че един човек може да създаде известно течение и да омотае хората. Това не може да бъде. Христос дойде, придоби около 500 милиона последователи. Заблуди ли ги Той? - Не. Христовото учение е Божествено. Значи, Бог призовава хората. Щом е така, Христос, който привлече толкова хора, от Бога е дошъл. Буда, Мохамед също тъй са дошли от Бога, Негови пратеници са те.

Аз не трябва да се спирам върху това, какво мислят хората за мене; не трябва да обръщам внимание на умразата в света. Зная, че има готови хора, в този народ, готови сърца, които искат да служат на Бога. Аз зная, че между този народ има старозаветни, има новозаветни, има праведни хора, има и ученици - има от всичките категории хора. Ако аз съм дошъл между този народ, дошъл съм за учениците - те ме интересуват."

1.13. СТРАНИЦА 660-661 ОТ СЪБОРНИ БЕСЕДИ, 1927 г.,

„Изгревът", том 29 и с. 252-253 от томчето „Пътят на ученика",

Съборни беседи, 1927 г. (2. фототипно издание, 2014 г.)

„По същия закон, като изучавате човешкия мозък, ще видите, че той е също така набразден, образуван от ред начупени, огънати пластове, които са претърпели ред метаморфози, докато дойдат до това състояние, в което ги намираме. По гънките на мозъка тече козмическата енергия на разумния живот, който душата използува. Учените хора казват, че от гънките на човешкия мозък зависи неговата мисъл. Това значи, че енергията на мисълта тече именно по тия гънки, и по тях пак излиза навън. Те са проводници на енергиите от цялото пространство."

1.14. СТРАНИЦА 669 ОТ СЪБОРНИ БЕСЕДИ, 1927 г.,

„Изгревът", том 29 и с. 286-287 от томчето „Пътят на ученика",

Съборни беседи, 1927 г. (2. фототипно издание, 2014 г.)

„Противоречията са неща, които неизбежно съществуват. Например, как ще примирите злото и доброто? Те не могат да се примирят по никой начин. Абсолютно е невъзможно да стане примирение между тях. Обаче, ти можеш да съгласуваш доброто и злото в себе си. Те имат допирни точки. Да примириш доброто и злото, значи да се заемеш с грандиозна задача, каквато и Боговете не могат да разрешат. Как ще отговорите на въпроса, защо хората са лоши? Щом питате, защо хората са лоши, трябва да питате и защо хората са добри?"

1.15. СТРАНИЦА 670 ОТ СЪБОРНИ БЕСЕДИ, 1927 г.,

„Изгревът", том 29 и с. 291 от томчето „Пътят на ученика",

Съборни беседи, 1927 г. (2. фототипно издание, 2014 г.)

„Някой се оплаква от друг, че му казал една много горчива дума. Питам: кой от вас е бил толкова праведен, чист, че да не е казал никому една горчива дума? Ако искате да не казвате горчиви думи, трябва да бъдете абсолютно чисти. Затова Господ казва: „Оставете на мен всяка съдба!" То значи: оставете ме аз да ви очистя, защото, ако вие се чистите, все нечисти ще бъдете; ако вие се съдите, всякога съдени ще бъдете. Съдбата не е създадена за осъждане на хората, нито да ги затваряте, но да им давате начини и методи, те сами да се изправят. Това е съдба!"

1.16. СТРАНИЦА 677 ОТ СЪБОРНИ БЕСЕДИ, 1927 г.,

„Изгревът", том 29 и с. 318 от томчето „Пътят на ученика",

Съборни беседи, 1927 г. (2. фототипно издание, 2014 г.)

„Сега, като ученици, вие трябва да имате силно желание да вървите напред. 1. Ще имате мъчнотии в живота си, но няма да се обезсърдчавате; 2. Ще срещате противоречия, но вярата си няма да губите; 3. Ще срещате умразата, без да мразите; 4. Ще носите и злото, и доброто на гърба си, без да взимате участие в техния разговор.

Ти ще ги носиш на гърба си, а те ще спорят. От време на време ще се обръщаш да ги погледнеш, как спорят, но ще си мълчиш, ще повдигнеш малко раменете си и ще продължиш пътя си. Като се умориш, ще ги сложиш на земята да си починеш. Те още ще продължават спора, но ти няма да взимаш никакво участие. Това ще бъде едно занимание за тебе. Като си починеш, пак ще ги вдигнеш на гърба си и ще продължиш напред."

1.17. СТРАНИЦА 677 ОТ СЪБОРНИ БЕСЕДИ, 1927 г.,

„Изгревът", том 29 и с. 319 от томчето „Пътят на ученика",

Съборни беседи, 1927 г. (2. фототипно издание, 2014 г.)

„Питам: кой ще ви освободи от този кръст? - Това е великата задача, която трябва да разрешите, като ученици. Да вдигнете своя кръст на гърба си, да разрешите противоречието, което се крие в него и да кажете: „Не моята воля, а волята на Отца си ще изпълня." - Това е най-страшната и същевременно най-великата задача, която трябва да разрешите. Христос казва: „Твоята воля ще изпълня, Отче, а не моята. В Твоите ръце предавам духа си. Ти ще ме водиш!" Това подразбира връщане към Бога; това подразбира знание и приложение на законите. Този процес става сега у всинца ви, но вие не вярвате. Дали вярвате или не, дали сте светски или духовен човек, това не важи, нема да се избавите от противоречията на живота."

1.18. СТРАНИЦА 679 ОТ СЪБОРНИ БЕСЕДИ, 1927 г.,

„Изгревът", том 29 и с. 324-325 от томчето „Пътят на ученика",

Съборни беседи, 1927 г. (2. фототипно издание, 2014 г.)

„Трябва да знаете, че ако човек стане пълен господар в света, тогава Бог трябва да се ограничи. Такъв е законът. Когато един човек е свободен, друг някой непременно ще трябва да се ограничи. Всички хора не могат едновременно да бъдат свободни. Онези, които не разбират законите в разумния живот, намират противоречие в това нещо. Само цялото е свободно. Обаче, пожелаем ли да дадем свобода на частите, цялото се ограничава."

1.19. СТРАНИЦА 697 ОТ СЪБОРНИ БЕСЕДИ, 1927 г,

„Изгревът", том 29 и с. 396-397 от томчето „Пътят на ученика",

Съборни беседи, 1927 г. (2. фототипно издание, 2014 г.)

„Френологията, като наука, доказва, че у хората има всичко, но любов няма. Центърът на Любовта у повечето хора не е развит. Значи, всичко има у човека, но един център само няма. Започне ли този център да се развива, ние наричаме това процес на пробуждане съзнанието у човека, или събуждане на човешката душа, на човешкия дух, на човешкия ум и на човешкото сърце. Този процес се кръщава с различни имена. Има нещо, обаче, което тепърва трябва да се пробуди у човека. У всеки човек се чувствува една вътрешна нужда от нещо. На всеки човек липсва нещо. Докато не придобиете Любовта, винаги ще чувствувате, че нещо ви липсва."

1.20. СТРАНИЦА 697 ОТ СЪБОРНИ БЕСЕДИ, 1927 г,

„Изгревът", том 29 и с. 398 от томчето „Пътят на ученика",

Съборни беседи, 1927 г. (2. фототипно издание, 2014 г.)

„Апостол Павел като видял този дом, тази религия, казал: „Нито око е виждало, нито ухо е чувало, нито на ум е идвало онова, което Бог е приготвил за онези, които Го любят." И затова Той казва: „Отсега нататък не искам вече аз да живея, но нека в мен живее Онзи, Който носи Любовта."

1.21. СТРАНИЦА 702 ОТ СЪБОРНИ БЕСЕДИ, 1927 г.,

„Изгревът", том 29 и с. 416-417 от томчето „Пътят на ученика",

Съборни беседи, 1927 г. (2. фототипно издание, 2014 г.)

„Аз съм пребродил живота и не съм срещнал досега никой велик Учител, или адепт, или ангел, или архангел, или херувим, или някое божество, които да са разрешили въпросите по друг начин от този, който Бог е предвидил. Ние ще учим само какви са Божиите пътища. Неизследими са Божиите пътища! Следователно, няма защо ние да създаваме нови пътища. Ние ще бъдем носители на новото, което Бог е създал и ще изразим Божественото у нас. Писанието ни дава почтено място, да бъдем съработници на великия Божи план, на великата идея, която Той прокарва; на великото Царство, което Той сега въвежда в света; на великия Божествен дом, който Той сега съгражда. И ние като градим, ще имаме дел в този Божествен дом. По този начин всеки от нас ще има определено място."

1.22. СТРАНИЦА 703-704 ОТ СЪБОРНИ БЕСЕДИ, 1927 г.,

„Изгревът", том 29 и с. 422-423 от томчето „Пътят на ученика",

Съборни беседи, 1927 г. (2. фототипно издание, 2014 г.)

„От векове насам хората не живеят един разумен живот, но те само страдат и умират. Днес почти всичката вода в реките, езерата и морета е покварена от човешка кръв и човешки престъпления. Огън трябва да дойде отгоре, за да изгори, да очисти всичко покварено, да дестилира тази вода и след като се пречисти всичко, да се създаде новата култура. Сега ще дойде една вълна, която ще трансформира целия обществен строй, ще преустрои цялата земя, ще преустрои мислите на цялото органическо царство. Животът ще получи ново направление. Както едно време Бог създаде света, така днес ще го пресъздаде наново. Бог няма да остави хората да се гаврят с Неговата Истина. Бог няма да остави и държавите да престъпват Неговите закони. Всички хора трябва да се поклонят пред Божията Истина и да признаят Неговите закони. Ще дойде ден, когато Любовта ще царува в света, хората ще живеят в любов помежду си, навсякъде ще има радост и веселие. Иде това време."

1.23. СТРАНИЦА 706 ОТ СЪБОРНИ БЕСЕДИ, 1927 г.,

„Изгревът", том 29 и с. 433-434 от томчето „Пътят на ученика",

Съборни беседи, 1927 г. (2. фототипно издание, 2014 г.)

„По аналогия на това, казвам: мисълта, която иде от Бога е чиста, но докато дойде до нашия мозък, минава през пространството, дето се напрашва и става нечиста. Вследствие на това, тя трябва да слезе в долните пластове, да се филтрира, т.е. да се прецеди и отново да се върне чиста, каквато е излязла от Бога. Кои са тия пластове, през които човешката мисъл се пречиства? - Това е материалният свят, в който тя среща ред препятствия. След като премине тези препятствия, тя излиза навън във вид на извор. В това отношение, всеки човек е един постоянен извор. Щом човек започне да мисли, той представлява вече един извор."

1.24. СТРАНИЦА 707 ОТ СЪБОРНИ БЕСЕДИ, 1927 г.,

„Изгревът", том 29 и с. 435-436 от томчето „Пътят на ученика",

Съборни беседи, 1927 г. (2. фототипно издание, 2014 г.)

„Следователно, хората се различават, както по качествата на материята, от която е образуван техният мозък, тъй и по качеството и количеството на силите, които функционират в областта на този мозък. Окултната наука определя още и причините, поради които известни добродетели са развити повече или по-малко в дадени хора. Тя казва: добър човек е онзи, който има повече връзки с напреднали и възвишени същества. Значи, по-голямото или по-малкото съприкосновение с висшите същества, броят на допирните точки с тях, определя степента на човешката доброта. Когато дойдем до онези велики същества, които имат допирни точки направо с Бога, за тях казваме, че те почти са завършили своето развитие на Земята. Те влизат вече в плана на една по-висока еволюция от тази на Земята."