Списание Здравословие 1893 - 1894 г. Година 1

[Hristo Vatev]

Списание “Здравословие“ 1893 -1896

Списание Здравословие 1893 - 1894 г. Година 1

ЗДРАВОСЛОВИЕ

или

ЗАПАЗВАНЕ ЗДРАВЕТО И ЛЕКУВАНЕ БОЛЕСТИТЕ ПО НАЙ-БЕЗВРЕДЕН НАЧИН

ВСЕКИМЕСЕЧНО СПИСАНИЕ

Съдържа статии за хигиената, хидротерапията, лечителния магнетизъм, внушението, хомеопатията и изобщо за лесни и безвредни пособия, достъпни всекиму да се лекува и предпазва сам.

Година първа.

Редактор-издател: Д-Р МИРКОВИЧ

СЛИВЕН
Скоропечатница „Българско знаме“
1884

Списанието е издавано преди повече от 130 години. Редакторът на списанието – д-р Георги Миркович  е завършил медицина във Франция. На 30 юли 1856 г. в Монпелие защитава докторска тезa и получава докторат. Като студент във Франция Георги Миркович е награден от Наполеон III със сребърен медал за грижите му за болни от холера по време на епидемия. Предлаганите методи за лечение на различни болести в списанието са актуални за тогавашната епоха. Някои от тях са в сила и сега. Препоръчва се все пак при сериозни заболявания да се прави консултация с лекар преди да се прилагат методите от списанието. Текстовете имат предимно историческо значение. До някъде е запазен и архаичния език от тази епоха, като съвременните значения на по-остарелите термини са дадени в скоби.

Д-р Миркович е един от първите трима ученици на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно). За него може да се прочете в поредицата Изгревът – 35 и 36 томове.

_____________________________________________

Съдържание

на

Списание „ЗДРАВОСЛОВИЕ“ год. I

1.      Като как може човекът да се лекува сам

2.      Здраве и болест

3.      Храната

4.      Магнетически лечения против нервическите болести

5.      Хигиена

6.      Облеклото според възрастта

7.      Атмосферическа електрика

8.      Человеческият магнетизъм

9.      Магнетическо излекуване на едно възпаление в белия дроб и в гръкляна (хранопровода)

10.   Практическо наставление върху истерията

11.   Неделният отдих от хигиеническа гледна точка

12.   Хигиена за къпачите (къпещите се)

13.   Морските бани

14.   Начин за пречистване на вода за пиене

15.   Предпазителни и лечителни мерки против холерата 

16.   Практически съвет против мигрената (полуглавието) примери

17.   Динамическото действие на лекарствата в малка доза

18.   Чесънът като лек против бяс

19.   Сънят

20.   Детинският режим в летните дни

21.   Овощията (Плодовете)

22.   Начин като как да си ляга човекът

23.   Предпазване от мухите

24.   Вътрешно измиване на шишетата

25.   Поправяне на водата, за да не бъде заразителна

26.   Разхладително средство за летните питиета

27.   Добрата вода

28.   Кокоше мляко

29.   Дезинфекция

30.   Микробите в древните мексикански народности

31.   Практически съвет против кръстоболието (болки в кръста)  примери

32.   Магнетическо излекуване на апоплектически удар

33.   Хигиена за хората, които се занимават седейки

34.   Хигиена върху краката

35.   Хигиенически наставления по корсета

36.   Млечното хранило на децата

37.   Съня на децата

38.   Изкуство да живее добре и дълго време някой

39.   Десет хигиенни правила

40.   За пушачите тютюн

41.   Хигиенни правила против влагата

42.   Евтин барометър

43.   Лечебната свобода

44.   За сиатиката (ишиаса)

45.   Страстите

46.   Медиумическо излъчване

47.   Лекарство, показано от една сомнабулка

48.   Продължение на човешкия живот

49.   Въпроса за превареното мляко

50.   Противоядия (противоотрови)

51.   Фланелата

52.   Сърцето и алкохола

53.   Способ против отравянето

54.   Природно лечение

55.   Практически съвет против епилепсията

56.   Зимната хигиена

57.   Една ясновидна случка

58.   Историческо наблюдение

59.   Една конференция от игумена Кнайп

60.   Практически съвет против положението на двойното съзнание

61.   Человеческата храна

62.   Топлината на человеческото тяло

63.   Практическа хигиена: космите и брадата

64.   Алкохолизма

65.   Указано лекарство от един сомнабул

66.   Гнева

67.   Влияние на виното върху смилането

68.   Предпазливостта

69.   Ходенето на боси крака

70.   Внушението

71.   Излекуване посредством хипнотическо внушение

72.   Хигиената относително светлината

73.   Практическо наставление против лудостта, бълнуването и треперушката

74.   Инфлуенца

75.   Мачкането (масажът)

76.   Закона на подобните

77.   Отровните змии

78.   Разни

 

[Ани]

ЗДРАВОСЛОВИЕ

или как може някой да се лекува сам

       Още в първата си книжка на „Нова Светлина“ от 1891 г. под заглавие на статията „Изменението“, ние казахме, че нашият труд ще бъде в полза на душата и на тялото. В това отношение ето какво казахме тогава:

       „Всичкия си живот човек е длъжен да се старае за двете тези негови части: телесно той трябва да гледа да бъде здрав, ако иска да прекара благополучно живота си; душевно той трябва да знае как да постъпва, за да избегне отговорността, която му се налага от неговата свободна воля.“

       Тези две неща действително стоят така едно спрямо друго, че както би казал някой, те са неразделни. При всичко това те са поставени много надалеч едно от друго относително по техните свойства.

       Водими от това, още и от привичката на хората, които по положението си се стремят повечето да знаят нещо по-точно и по-положително за тяхното здраве, отколкото за способностите на душата, ние се решаваме за третата тази година да прибавим един особен отдел, който да се занимава специално със здравето; отдел, когото и поставяме под заглавие здравословие.

       Но за да може човек да вникне поне колко-годе в болното човешко положение, той трябва предварително да знае горе-долу като от какво се състои човек и като какво е неговото физиологическо положение в здраво време.

       Човекът, както всеки знае, се състои от една част кости, които са твърдата част от тялото и служат като подпорка и преграда на най-деликатните вътрешни органи; от една част мека материя, която се състои от маст, ципи и меса, особено мускули, и служи да даде образен изглед на тялото.

       Както костите, тъй и другите части на тялото се подкрепят и подновяват от една течна материя – назовавана кръв, която се намира в особени съдини, назовавани кръвни съдини, или кръвна система.

       Както кръвта служи за подкрепление и подновяване на анатомическите телесни части, тъй и в нея, в същото отношение, служат хранителните сокове, които от стомаха и червата преминават в кръвните съдини през едни други съдини, назовавани лимфатически. Следователно, за да може кръвта да бъде в добро положение, хранителните сокове трябва да бъдат ежедневно подновявани, тоест ежедневно човек трябва да се храни, за да бъде в добро здраве.

       Но за да могат храносмилателните съдини да изработят храната тъй, дето тя да може да бъде преобърната на лимфа от лимфатическите съдини и в кръв от кръвните, то се изисква още един особен вид съдини, назовавани нервически съдини или нервическа система, които се считат като основа на жизнената сила и като управители на всичките телесни органи и физиологически действия.

       Както в кръвните съдини кръвта се преобръща непрестанно и дава своите нужни материали на всеки орган, тъй и тук в нервните съдини се преобръща непрестанно една течност, която дава подтик на действие във всяка телесна част и която учените наричат нервическа сила.

       Между тези две системи, кръвна и мозъчна, се изисква съществуването на едно редовно равновесие, ако искаме телесният ни организъм да си върви в своя естествен физиологически ред и човек да бъде здрав; в противен случай физиологическият ред се побърква и човек от здрав става болен. С други думи, човек трябва да научи да управлява природните свои закони, ако иска да запази това равновесие или да го поправи, когато то се побърка.

       В нормално едно положение естеството само показва на човека като какво се изисква: като огладнее, той търси да яде; като ожаднее, онзи търси да пие. Тези инстинктивни стремежи показват естествено на човека като какво трябва да извърши в нормално положение, за да се запази жизненото равновесие, което щом се побърка, напротив – апетитът престава, жаждата понякога повече се появява, топлината или студенината се засилват, заедно с други някои признаци, чрез които природата търси да поправи анормалното си положение.

       И тъй, било то в нормално положение или в ненормално, във всеки случай природата сама ни показва пътя, чрез който ние можем да ѝ спомогнем – стига само да умеем от нейния език и да знаем като какво действие се изисква, за да ѝ се помогне.

       Телесното нормално положение зависи от редовното изпълнение на две физиологически действия, които се извършват чрез съединението или уподобяването на разнообразните хранителни неща с тези на живото тяло, и чрез разединението на телесните елементи, които престават да бъдат вече подобни с телесните начала, от които те се отделят, като вземат едно положение, което – ако и да не е като началото на минералите – поне се приближава чрез свойството на кристализацията.

       И тъй, анатомическите елементи имат за свойство непрестанно да се съединяват с веществата, които се поемат посредством ендосмоза, още те имат за свойство да изоставят съвременно, чрез разединението, началата, които изхождат чрез екзосмоза.

       Ендосмоза и екзосмоза[1] са две противоположни телесни свойства: едното води хранителните елементи към вътрешността за присъединение, а другото води непотребните вече частици от разединението към външността.

       Излишните телесни непотребни вече частици за тялото излизат чрез особени канали, които са: кожното изпарение (потенето), пикочния, храносмилателния и дихателния канали.

ЗДРАВИЕ И БОЛЕСТ

       Природно човек е създаден здрав. Болестта си я печели той от неговото недобро поведение или незнание.

       Изобщо болестите са следствие на едно неумерено ядене и пиене, и на едно телесно положение под един нездрав климат, една негодна температура или на някои болезнени зародиши. Тези са, горе-долу, най-главните причини на болестите.

       Действително, ако хвърлим един поглед върху живота, в който живеем, и върху този – как трябва да живее човек, за да бъде здрав, то ще намерим, че ние изобщо сме в този път, в който не можем да бъдем здрави.

       У нас най-негодните и неупотребителни неща, по обичай, стават най-нужни, важни и употребителни. Много хора са съгласни да се лишат от хляб, което е собствената храна за тялото, отколкото да се лишат от тютюн, вино или ракия, които са съвършено противни на здравето. Додето хората у нас живееха по-просто, по-природно, те бяха по-здрави; откакто почнаха да влизат в криворазбраната цивилизация, под влиянието на спиртни, кафеени и други питиета, както и разни пушения, откакто почнаха да се хранят повечето с месо, за да закоравяват, отколкото с растителни вещества – оттогава болестите се умножиха. Ето какво е човек да се води по изкуствените неща, отколкото по природните.

       Научно е всекидневно доказано, че охтиката (туберкулозата) се умножава и развива много повече под режима на месоядството, отколкото под каквато и да е друга постна храна.

       За да дадем добър подтик в развитието на този важен за живота предмет, ние ще се постараем да извлечем мненията на най-добрите писатели, които са се занимавали с човешката храна: каква трябва да бъде тя, за да се съхрани здравето на човека и да се продължи животът му.

__________________________________________

[1] Ендосмоза и екзосмоза: Стари термини за процесите ендоцитоза и екзоцитоза (абсорбция на хранителни вещества и изхвърляне на отпадъци от клетките).

 

[Ани]

Храната

       Храна се назовават тези неща, които, изложени в стомаха, чрез смилането могат да се уподобят и да подправят загубите, които извършва тялото чрез живота.

       Най-добрата храна, която подобава на новороденото дете, е млякото на майка му или на дойката му. Неговото сучене трябва да става зачестено, най-вече в първите месеци; при всичко това не е никога нужно дето да му се дава цицата¹⁾ повече от осем пъти в двадесет и четири часа; в случай че се случи да я поиска в това разстояние повече пъти, то може да му се даде малко захарена вода, а по-късно – малко ечемичена или хлебна вода.

       Изобщо, времето за отбиване на детето от сученето е към деветия месец; то от третия месец трябва да почне да привиква малко по малко на чорбаливи неща – изначало постни, по-сетне мазни. Подир това всеки може да почне да навиква на всякакъв вид храна.

       От една година нататък то може да почне да се храни 4 или 5 пъти на ден; нощем малко хлебна вода или само просто захарена вода е достатъчно да погаси жаждата му.

       Към двегодишната си възраст то всеки може да яде от всичките ястия, що се намират на трапезата; при всичко това да не забравяме, че растителните неща му са по-сгодни и по-полезни от месните.

       Всичките растителни неща, що служат за хранило на човека, са безценни относително здравето на човека. Месото е по-раздразнително и по-възпалително, отколкото растителните. Но тези последните произвеждат една по-тиха кръв, те укротяват вътрешните движения и намаляват физическата и морална раздразнителност. Месото произвежда повече кръв и храни повече, при всичко това то изисква повече работа и упражнение, без което човек става пълнокръвен.

       „Тези, що са си продължили най-много живота, казва Уфеланд, са живели почти единствено от растителна и млечна храна. Брахмитите (брахманите), които по техните религиозни правила не се хранят освен с растителни вещества, достигат почти всички до една възраст стогодишна.“

       Хората и животните, що се хранят с месо, са силни, буйни, пристрастни; кога тези, що се хранят с растителни вещества, биват наклонени към кротостта и покорността. Децата, които са привикнали отрано да ядат много месо, стават корави, но съвременно пристрастни, буйни и груби.

       „Месото не трябва, казва Уфеланд²⁾, да се позволява на децата, преди да им поникнат зъбите, тоест около първата година.“

       Месото е също така повече наклонено към гниене, отколкото растителните вещества; последните тези, напротив, обемат в себе си една каква-годе киселина, която като възпира гниенето – нашия най-върл неприятел – съвременно и поправя повредите му.

       „Понеже растителният режим съдържа в себе си най-добрите хранителни качества, казва Бернарден де Сен-Пиер, то ще бъде най-добре децата да се хранят в него, понеже той влияе тъй благополучно върху хубавината на тялото, както и върху спокойствието на душата.

       Този режим продължава детинството и следователно – човеческия живот. Аз срещнах подобен един пример в едно младо англичанче, което беше 15-годишно, пък показваше, че е 12. То имаше един твърде интересен образ, здраве твърде добро и характер превъзходно приятен. То ходеше много и никога не се сърдеше, каквото и да му се случеше. Баща му, който се именуваше г-н Пигот, ми казваше, че той го е възпитал съвършено по питагорическия режим, на когото той бил узнал добрите действия чрез собствена опитност. Той беше си съставил едно мнение да похарчи една част от своето имане, което беше значително, за да постанови в английската Америка едно дружество, което да се занимава да отхранва по същия питагорически режим децата в американските колонии по всичките занаяти, що интересуват земеделчеството. Дано сполучи тази отхрана, знаменита в най-добрите древни дни! Тя не е по-малко полезна за един военен народ, както и за един земеделчески.“

       От питагорическата секта са произлезли: Епаминонд, славен по неговите добродетелни неща; Архитас, по неговото остроумие в механиката; Милон от Кротон, по неговата сила; и същият Питагор – най-хубавият човек на времето си и без противоречие най-просветленият.

       Любопитна е историята на славните хора по този режим; философите, големите умове в това отношение се отличават по един знаменит начин.

       Поетите често говорят за първобитното въздържание от златната епоха, тъй назована според Порфирий, понеже тогава не се е клал никакъв добитък.

       Платон живееше с малко едно нещо: неговата обикновена храна не беше освен лук и маслини; тъй той имаше лице бледнаво, такова каквото имаше и Сократ.

       Философът Сенека водеше един твърде строг живот, както в дома си, тъй и по вън. Лотион, учителят му, който беше от питагорейската школа, го беше убедил да се въздържа от месо. Той последва това в продължение на една година; в това време той привикна тъй, че не само че не му беше мъчно, но, напротив, му беше приятно, понеже умствено той действаше по-ясно и по-живо.

       Нютон, във времето на най-големите свои открития, не се хранеше освен с малко хляб, потопен във вино.

       Лете, най-паче (особено), растенията и овощията подобават чудесно на децата, които в първите си години, в нашия климат, някога досещат (усещат) в подновяването на двете годишни времена, лятото и зимата, нещо подобно на това, което усеща един млад човек, който си променя климата.

       Колкото органите се развиват и се обсилват, режимът, без да прекъсва да бъде редовен, може да бъде дотам строг; мъчносмилаемите неща, или тези, що са раздразнителни, са по-малко заплашителни.

       До 18 или 20 години, хранилото (храненето) трябва да бъде под наблюдение – по този начин само ще може някой да отговори добре на предпазителните нужди и съвременно (едновременно) на доброто управление на храносмилателните органи; когато органите се развият съвършено, храненето може да се определи според нуждата. В това отношение не трябва да поставяме под една категория работника, на когото мускулите действат в продължение на дванадесет часа, и този, който прекарва деня си на седалището (седнал).

       Трудолюбивият човек, който е под влиянието на едно голямо ръчно движение (физически труд), може да смели най-коравите хранителни неща; този, който седи, ако и да не е изобщо по-слаб и по-деликатен от другия, при всичко това трябва да се предпазва от трудносмилаемите неща.

       Много хранителни неща, взети през деня, поставят работника в едно тежко положение и смилането му става затруднително; напротив, вечер те поправят изгубените сили, щом тялото е направило (се е трудило) през деня, и тяхното уподобяване (усвояване) става спокойно във време на един добър сън; изобщо, седящият работник също трябва вечер да има главната си храна, най-вече ако той прекарва вечерта си спокойно.

       Народният инстинкт и естеството на земята изменят храната; колкото отива някой към тропиците, толкова храната му бива по-малко твърда; един неаполитанец не може да употреби за храна в едно ядене такова количество месо, каквото употребява един английски работник обикновено. Няколко овощия, а най-вече брашнените ястия, са основателната храна на народностите от екватора.

       В голяма вреда ще бъде за живота му, или поне за здравето му, ако северният жител, преселен в един по-топъл климат, постоянства да върви по своя вехт (стар) режим и по своите привички; първото нещо, що има той да направи, е без друго да последва примера на тези, между които е отишъл да живее, като употреби най-голямото внимание в това прехождане (преход).

       Най-вече човек трябва да внимава върху силите на стомаха си, когато стъпва в пределите на старостта, като си спомня, че той няма тъй нужда от една изобилна храна в тази възраст. Привичката да яде много, да има изкуствени ястия, за него в това време са гибелни и може незабавно да му докарат болести, които този, който е предпазлив и живее с прости ястия, изобщо избягва.

       При всичко това, нищо няма самостоятелно в избирането на храната, понеже тези, които подобават и са добри за някои телосложения, не подобават никак на други. Това, което вреди в една възраст, може да бъде добро в една друга, и много пъти измененията, що се съглеждат в човека като странни или капризни, произхождат от изменението на неговото телосложение; най-добрият водител в отбора на храната е осветленият инстинкт.

       Този, който остане верен на гласа на това чувство, което Бог му е подарил за неговото съхранение и което се именува инстинкт, той ще се отхрани (опази) чрез опита и благоразумието тъй, че рядко, като го слуша, ще се измами и ще прекара един живот, почти лишен от болка.

       Животните, които живеят далеч от нас, тези, които не са се разслабили (разглезили) под покрива на нашите сгради, съхраняват едно равновесие постоянно и имат едно весело и пълно с живот здраве. Но ако същите тези животни ги отгледаме чрез една храна, приготвена изкуствено, по домашен начин, то ще им развалим естествения инстинкт и ще ги направим да бъдат болни като нас.

       За пример между нас, нека вземем чергарите цигани, които са изложени зиме и лете под откритото небе и на които децата им почти голи ходят. При всичко това, те и техните деца се намират по-добре и по-здрави от тези, които са най-много пазени и топлини (топлени) между нас.

       Древните земни жители вероятно не са знаели освен най-простите и без никакво приготвяне ястия, и тази храна им е била в най-голяма полза.

       Простото хранило (храна) и въздържанието са действително най-безценният източник за здравето и за живота. „Достатъчно е, казва Плутарх, да имаме вкуса на истинското удоволствие, за да бъдем въздържани; невъздържанието изхабява здравето и когато то се разруши, не се досеща (усеща) вече никакво удоволствие.“

       Не е трудно да се докаже чрез множество примери, че повечето хора загинват преди време или се влачат, като се наказват от товара на болните; и то само и само че са се предали прекомерно в удоволствието на ядене и пиене; тези, напротив, които са се задоволили с просто едно хранене и то съразмерно с нуждата на тялото, са се наслаждавали на най-добро здраве и са живели най-дълго време.

       Един от най-забележителните примери в това отношение е примерът на славния Корнаро от Венеция, който от 25-годишната си възраст начнал (започнал) беше да страда от стомаха си, от болки по снагата, от скрита треска и от подагра. Под влиянието на един добър и редовен режим всичките лошавини (болежки) изчезнаха и отстъпиха мястото си на едно добро и благополучно здраве, с което той преживя повече от 100 години.

       „Има почти четири години, казва той, когато бях подканен силно да извърша едно нещо, което щеше да ми коства скъпо. Родителите ми, които аз обичам и които имат към мене същата любов; приятелите ми, за които аз имах всякога снизхождение; накрая лекарите, които са пророците на здравето, се съединиха всички наедно, за да ме убедят, че съм ял твърде малко, че храната, която вземам, не била достатъчна за една възраст тъй напреднала каквато е моята, и че не трябваше само да подкрепям живота си, но трябваше още да умножа малко силата си, като ям малко повече отколкото съм привикнал.“

       „Колкото аз и да им казвах, че естеството се задоволява с малко; че това малко, като е закрепило здравето ми в добро положение от толкова време, то тази привичка в мене се е преобърнала в естествена; всичко това не ги убеди никак. Уморен вече от тяхното упорство, аз бях принуден да ги задоволя.“

       „Тъй като бях привикнал да вземам в стомаха си хляб, супа, жълтъка на яйцето и месо – една тежина от 12 унции, всякакви ястия на 14 унции; и като пиех 14 унции вино, всякакви го направих на 16.“

       „Това вторачване (увеличаване) на храната ми стана тъй гибелно, дето, като бях твърде весел, начнах да ставам наскърбен и раздразнителен; всичко ме наскърбяваше; от най-малкото нещо се сърдех и никой не можеше да живее с мене. В продължение на 12 дни аз попаднах на една страшна колика, която се продължи 24 часа. Не трябва да питаме, че тези, които бяха около ми, се бяха отчаяли за живота ми, като се разкайваха за съветите, що ми дадоха.“

       Корнаро намали пак количеството на храната си заедно с възрастта си; той от една яйчна жълтък на едно ядене захвана да взема тази яйчна жълтък на две ядения.

       Не цитираме това нещо като пример за следване, понеже количеството и качеството на храната трябва да се изменя с телосложенията и с свойството на работата, но само да покажем колко хора могат да бъдат болни от многото храна, която вземат, особено като поостареят.

       Всеки народ има нещо общо в духа, в нравите, съобразно с храната, която преобладава в яденето му.

       Тъй също жителите от всяка държава, от всяко място, от всеки град, даже и хората от всяка фамилия, различават морално в нещо, което е съобразено с вкуса на ястията и с хранителния им режим.

       Навярно, предварително може да узнае някой какъв е духът, способността на едно каквото и да е събрание от хора, които следват един и същ режим; естествените разположения на човека са принудени да се изменят и да претърпят влиянието на храната.

       „Каквито са храните, казва славният Лансизи, такъв е хранителният сок, такава е кръвта, такъв е инстинктът, такива са наклонностите на човека.“

       Никой не оспорва влиянието на храната върху естеството и морала на човека, и следващият афоризъм не е лъжовен: „Кажи ми какво ядеш, да ти кажа какъв си.“ Шатобриан казваше: „Освен французина, никой не знае да изработи една методическа книга, както никой не знае освен него да обядва методически.“

       Следователно режимът влияе не само върху свойството на хората, но също и върху това на народностите; ако хвърлим един поглед върху народностите, на които величието и падението са смаяли едно подир друго света, ще видим, че на въздържанието и на умереността се дължи тяхната сила и тяхната слава, и че на невъздържанието се отдава тяхното разсипване (пропадане).

       Додето гърците и римляните живееха скромно, те бяха господари над другите народности; но когато луксът на гибелните грабежи от победените народности им представи нови храни, изкусно приготвени, те незабавно се развратиха и бяха победени от варварски някои народности, които бяха скромни и въздържани.

       Великите законодатели не са пренебрегнали тази истина; най-славните империи, най-развитите републики, поне в техните първи учреждения, заповядваха въздържанието от месо. Всичките знаменити хора в древните времена – законодатели, преобразуватели, философи, всички са постановили, че съблюдението на постния режим и на скромността в яденето е основата на една мъдра и твърде здрава държава. Персите, в началото, не са живеели освен с хляб и кресон (кресон/латинка). Ликург, според Порфирий, е забранил месото на лакедемонците (спартанците).

       Има народности, които имат по една особена склонност към някои неща за ядене: такива са раците за руснаците, охлювите за германците и пр.; напротив, други имат съвършено отвращение от тези неща.

       Най-доброто ястие е това, което се харесва и ослажда на човека. „Ястията, които са сладки на вкуса, е казал Хипократ, ако и да не са добри от само себе си, се предпочитат за здравето от тези ястия, които са по-малко приятни и на които не е привикнал някой, ако те и да са по-добри от само себе си.“

       Най-добрите ястия, тези, които са най-лесно смилаеми, избягват от действието на стомаха (не го затормозяват), ако инстинктивно се отвращаваме от тях.

       Приятните чувства, които досещаме (усещаме), като получаваме ястията, произхождат от някои телесни разположения; и тези приятни чувства показват обикновено едно сходство между ястието и настоящото положение на тялото.

       Ястията, на които вкусът е приятен и които се вземат с голямо удоволствие, се размесват по-добре с плюнката и се приемат от стомаха с по-добро удоволствие, като се разлагат по-лесно и по-съвършено от гастрическия сок.

       Често се срещат хора деликатни, които с охота ядат корави и яки ястия, смиларат (смилат) ги твърде добре; кога същите тези хора се повреждат от ястия крехки и чорбаливи, ако имат отвращение към тях.

       Със силата на привичката може някой да надвие влиянието на вредителните ястия върху организма до една удивителна степен: знае се, че Митридат, цар на Понт, беше тъй привикнал на отровителните неща, щото не досещаше (усещаше) никаква злина.

       Често се срещат хора, които вземат голяма доза опиум, без да се повредят; когато 4–5 жита (зърна) са достатъчни да уморят тогова, който не е привикнал.

       По същото разсъждение, ако някой вземе няколко дена наред едно разхлабително – манна, например, отвратителното впечатление, което тя правеше върху стомаха, отслабва и тя става като една храна, без да разхлабва.

       Миризмата на асафетида (шейтан боку), която ние едва ли можем да търпим, беше едно наслаждение за древните; тя още е на голяма почит в Персия; когато тази на лимона, напротив, им е много отвратителна. От това, което казахме, следва, че трябва да се прави голямо внимание в лечението на болестите върху привичката и върху обикновения режим на хората.

       „По-малко можем да се страхуваме, казва Хипократ, от нещата, на които сме привикнали от дълго време, макар да бъдат лоши по тяхната същност, отколкото от нещата, на които не сме привикнали, макар и да са в същност добри. Ще бъде следователно зле, ако от време на време променяме някой режим си и привикнем на всичко.“

       Ерасистрат прибавя, че лекарят, който пренебрегва тези кратки правила, рискува да извърши най-големите грешки, като умори болните си, както се случи с Ариус – Перипатетик; този философ се страхуваше много от студената вода, която му докарваше хълцане, щом пиеше. Един ден, когато той беше трескав, лекарите, без да вземат под внимание това, настояваха да пие вода; той пи и внезапно издъхна.

       Следното си има мястото тук:

        „Египетските мъдреци, казва Босюе в своето слово върху всемирната история, бяха изучили режима, който прави духа здрав, тялото крепко, жената плодовита и децата силни. Чрез това средство народът растеше по брой и по сила. Естествено мястото беше здраво, но философията ги беше научила, че естеството трябва да се подпомага. Съществува едно знание, според което тялото трябва да бъде тъй добро, както и духът. Това знание, което нашето нехайство изгуби, беше добре познато на древните и Египет беше го намерил.“

(от популярната наука на Рамбосон)

_________________________________________________________________________

1) Цица: Използвана в тогавашния език със значение на майчина гръд / кърмене.

2) „Уфеланд“ (Кристоф Вилхелм Уфеланд): Известен германски лекар от края на XVIII и началото на XIX век, автор на прочутия труд „Макробиотика или изкуството да се продължи човешкият живот“, в който горещо защитава вегетарианството.

 

[Ани]

МАГНЕТИЧЕСКИ ЛЕЧЕНИЯ

Против

Недоброто положение на нервите или нервните болести

(neurosthenie)

 (Извлечение из Магнетически вестник)

       Под думата „нервически болести“ се проумява един вид разнообразни болезнени признаци върху организма без никаква материална вреда. – „Безпокоен съм, раздразнен съм нервно, скръбно ми е, сърцето ми е стиснато, страшно ми е, страдам, имам болки навред, и при всичко това не мога да определя какво имам“, – това обикновено казват тези, които страдат от нервите си, без да имат някой орган повреден. Защото едно смущение съществува, но като че ли в нервите то не се вижда.

       Най-обикновената причина на тези болести е едно изнемощяване и уморяване на нервните части вследствие на едно физиологическо или умствено пресилване, от едно дълго безсъние, от надежди несполучени, от силни смущения, от печални случки и пр.

       Обикновените признаци, ако и да са действителни, са повечето фантастични; понякога те изчезват, а понякога се изменят. Те се състоят от главоболие изцяло или от полуглавие, от болки в тила, на врата, в космите на главата, от безсъние, трудни сънища, от многосъние денем подир ядене, от болки по гърба между плещите или около бъбреците, или между ребрата, от една капризна охота (апетит), от болки на стомаха, от повдигане, оригване, бълвоч или запек, от една умствена повреда, едно неподдържане, от едно общо униние, от една раздразнителност, безпокойство и страхота, от една ипохондрия с мислене и еднообразен характер и пр.

       Всички лекари, които разпознават днес, че лечението чрез лекарства не дава никак добри следствия относително до тези болести, прибягват към естествени някои средства, които са предпочитани, понеже са по-малко опасни; но за жалост често-често и техните подобрения биват временни и без никакво основно излекуване.

       На някои си лекарите предписват в това отношение уединението и спокойствието, на други пътешествията и развлеченията, физическите упражнения, като гимнастиката, плаването, дългите разходки, на чист въздух; накрая триенето, електрическите бани, хидротерапията, внушението и пр.

       В повечето случаи нервните смущения преминават скоро под действието на магнетизма – употребен методически. В разни книги и вестници магнетизаторите разказват с стотици излекувания чрез този начин. Обикновено достатъчно е да се укроти някое органическо действие, на което действуванието е много голямо, и да се събудят повърхностно изцяло всичките органически действия, за да се въведе равновесието на силите, от което зависи физическото и морално здраве.

       Употребете едно от следващите средства, и в случай на недостатък – употребете и другите.

       Човечески магнетизъм. – Ще се поставиш срещу лицето на болния – прав или седнал – и ще започнеш изцяло да укротяваш действията на нервната система чрез паси¹⁾ (движения на ръцете отгоре надолу) твърде бавни, от главата до стомаха, сетне от гърдите до краката. Постави си ръцете за известно време върху гърдите, върху стомаха, върху корема и върху коленете. По-сетне разбуди организма чрез дълги и бавни паси от главата до краката. Най-сетне, постави се от лявата страна на болния и извърши кръгли и дълговати разтривания по гръбначната кост отгоре до долу.

       Когато се намира болка или увеличение деятелността на някоя служба от органическите действия, то укроти, като поставиш ръцете си или ръката си върху болното място. Напротив, ако съществува атония (безсилие), то разбуди чрез леки триения и чрез отправяне отдалеч върховете на пръстите към органа или мястото, което искаш да разбудиш.

       Накрая, подир едно действие от 15 до 30 минути, свърши чрез дълговати и бързи действия на ръцете (passes) отгоре до долу.

       Особено изначало изисква се кротко, тихо и бавно действие, и катадневно; по-после от два дни на два дни; още по-после – по-нарядко, тоест колкото болката отива по-добре, толкова действията може да се извършват по-нарядко.

       Земни магнетизми. – На повечето от тези, които са чувствителни (sensitifs), атмосферните изменения, а особено магнетическите земни течения, влияят много.

       Нощното си легло го постави към направлението на меридиана, тъй щото главата да гледа към север; при невъзможност – постави го от изток към запад, като гледа главата към изток. Денем, в време на работа, постави се тъй, щото лицето ти да гледа към север или към изток.

       Спомагателни средства. – Магнетизирана вода за пиене или чрез човеческия магнетизъм, или чрез аемпия²⁾. Сутрин и вечер миене със студена магнетизирана вода. Храна повечето лека, отколкото тежка, без раздразнителни или възпалителни неща, и всеки ден в определен час; упражнения и разходки на открит чист въздух – без уморяване.

Излечителни примери

       Излечителните примери относително до тези болести, назовавани изобщо „нервически болки“, са многобройни в магнетическите анали. Следователно ние ще се задоволим да изложим няколко от тези, що сме излекували.

       1. Госпожа К, 40-годишна, с телосложение лимфатично-нервно, страда отпреди юни 1884 година от разни нервни смущения, следствие на силни скръбни удари.

       Първо и първо, те са неопределителни усещания с малки болки в главата; струва ѝ се, че нервите ѝ се опинят и свиват, че черепът ѝ и главата се издигат и мозъкът ѝ се изпразва. Всякога в безпокойствие, тя не може да събере идеите си и чувства, че ѝ липсва нещо в извършването на интелектуалните ѝ способности. Към октомври месец положението й се подобряваше малко нещо, за да се укроти повече в началото на месец януари.

       От това време скръбността се умножава: тя пада в едно отчаяние и от ден на ден почва да си мисли, че е луда; безпокойствието се замества от едно страшно впечатление почти постоянно; мечтанието ѝ се побърква и денем, и нощем тя бълнува. През деня много пъти се явяват силни нервни кризи, от които тя става като умаяна и унесена, чувства едно стягане в задните части на главата и спазми по членовете. В разстояние на 15, 20 минути кризата престава, като остава едно главоболие и едно усещане в мозъка от два до три часа. Тя се чувства още като схваната отпред, с бучене на ушите. От няколко седмици тя се оплаква от една болка, която се е появила в 7-ия гръбначен прешлен и се раздава към рамената, като вътрешната лява страна е достатъчно чувствителна; безсъние и стресване като спи.

       Постоянно тя е под влиянието на една фиксидея, която тя не може да изгони: тя се плаши и волята ѝ е безсилна да се противопостави на това владение, което я тласка неизбежно към лудостта.

       Доктор Тесиер от Шаврош (Allier) лекува болната чрез укротителни средства, които остават безполезни, понеже болката се умножава.

       При всичко това положение, апетитът ѝ още е задоволителен, смилането става бавно, но без никакво стягане, физическите сили се съхраняват; освен оплакванията ѝ, наглед тя не се вижда твърде болна.

       Болната дойде в магнетическия институт на 25 март. Чрез напречни паси и чрез поставянето после на ръцете, аз поолекчих главата ѝ; по-сетне правих дълговати паси, за да поправя кръвообращението; незабавно се появи едно доволно значително подобрение. В продължение на 8 дни тя съвършено се поправи – без никаква по-нататъшна повреда.

       2. Госпожа М, 39-годишна, продавачка в един малък градец, страда от дълго време от разнообразни смущения.

       В начало болката е била рядко и твърде слаба; но от няколко години тя е станала нетърпима. Най-вече стягане под лъжичката, отдето болката се раздава по корема, по гърдите, около снагата, по гърба и плещите, и по врата. Сърдечно стягане и лудуване (прескачане), трудно дишане. Трудно мелене (храносмилане) на яденето, апетит капризен, често се появяват повдигане и бълвоч. Глава тежка, замаяна с разбъркани идеи и погрешна памет. Непрестанно безпокойство и безсъние; всички тези признаци се увеличават от малко едно пресилване и нервни кризи се проявяват.

       При всичко това нейно положение, което не заплашва живота ѝ, наглед тя е пълна и се вижда да е добре.

       От 4, 5 години тя се е лекувала под разни начини без никаква полза.

       Тя дойде при мене на 8 май 1885 г. Аз я магнетизирах два пъти в деня, като исках да събудя нервната ѝ система. Очите ѝ се затваряха и тя ставаше като полузаспала, като дохождаше една силна горещина по всичкото си тяло.

       От първия ден още апетитът се поправи и смилането на храната се подобри с намаление на болките. В едва една седмица разстояние, подир една малка реакция, болките значително намалиха: тя се чувства по-силна и ходи денем тъй, дето по-преди не можеше. Сънят е добър, идеите по-чисти и паметта задоволителна; няма като преди стягане и корема, който беше подут, е спаднал 8 сантиметра. На 24 май, тоест подир 16 дни, тя остави всеки ден магнетизацията под едно твърде добро положение.

       От това време до сега Госпожа М. не е почувствала никаква вреда относително до нервите си, които ѝ правеха живота непоносим.

       3. Г-н Сиврет, 21-годишен, от Ерсей, страда още от 14-годишната си възраст от една слабост в бъбреците и в краката. Това негово положение се отдаваше на възрастта му и на неговото умствено пресилване.

       В 16-годишната му възраст безсилието се увеличи до един обезпокоителен размер с безсилие в очите; на 19-годишната му възраст физическите безсилия се сплитат с безсилието на ума и с едно специално нервно положение: изгубване на паметта с невъзможност да събере две идеи за определение; значително намаление на гледането, голяма чувствителност и треперене, безсъние и нощни изнемощения³⁾. Бледен и прегърбен, едвам се крепи; принуден е да напусне училището и да се остави в дома си. Лекуван с тонически средства, положението му много малко е било подобрено. Нощните изнемощения съществуват и паметта не е никак поправена, гледане слабо, силна чувствителност, хранително мелене⁴⁾ (храносмилане) бавно, апетит капризен и безсъние; понякога главата му се вижда като тежка и замаяна, а понякога като че е празна.

       Разните лечения, които е опитал, като са останали почти без никакво добро следствие, той пожелава да опита и магнетизма, и тогава дохожда при мене.

       Той дойде на 17 юни 1885 г. Аз го магнетизирах почти всеки ден, и силата му дохождаше от ден на ден. На 2 август, като ми отпусна едно свидетелство, той се отправи за отечеството си под едно твърде добро положение. Апетитът – поправен, сънят – спокоен, гледането по-слабо (все още), паметта съвършено поправена и нощните изнемощения значително намалени.

       Неговото положение по-сетне се още поправи, тъй щото той, като дохожда често в Париж, не забравя никога да дойде да ми поблагодари.

       4. Г-н Гаспар, 63-годишен, професор в училището на Шартр, страдаше от няколко години от разнообразни смущения, които, ако и да не бяха опасни за живота му, не бяха дотам утешителни.

       Чувствителността му беше на върха си. Най-малкото сгрешаване, едно ненадейно известие или срещане, гласът на един звънец, му произвеждаха без друго едно стягане върху епигастриума, едно тупкане на сърцето и една горещина в главата, с едно изобщо недобрение, което се продължаваше известно време.

       Вън от тези случаи, той почти постоянно чувства едни болки по всичката си снага, а особено в десния си крак и в петата: сърдечни тупкания, хранително мляене бавно, капризен апетит. Слабост в бъбреците и в краката, сънят – неспокоен от разни сънища, смутени идеи и памет отслабнала.

       При всичко това негово недобро положение, той изглежда да е силен и добре; при всичкото си това страдание, през трите четвъртини от времето той следваше да си гледа работите.

       Като ми писа няколко пъти, за да ме пита относително до положението си, най-сетне той сам дойде на 23 май 1885 г., за да прекара празниците на Петдесетницата, с надежда не да се излекува, но да си подобри донякъде положението.

       Аз го магнетизирах два пъти на ден, бавно, доколкото беше възможно, за да дам покой на нервите. Действието беше незабавно. Без да усети никаква реакция, което е рядко нещо, той се намираше по-добре от утринта до мръкнало, и на третия ден той си замина в едно задоволително положение.

       Ето потвърждението, което ми връчи, преди да тръгне:

       „Произнасям, че магнетизациите, извършени върху мен от г-н Диурвила, произведоха в продължение на петдневно лечение много добро следствие относително до моето здраве.

       Считам се честит да изразя към г-н Диурвила моята дълбока сърдечна признателност за улекчението, което той можа да ми произведе чрез магнетическата си наука.“

       „Гаспар, професор на живите езици.“

       От това време г-н Гаспар следва своята професия без никакво затруднение. От 1888 г. той е в Париж и неговото здраве е добре до възможност.

       5. Г-н Шове., 27-годишен, от Париж, улица Хал, телосложение лимфатично-нервно, страда от 5, 6 години от разнообразни болки, като: болки в бъбреците и по снагата, уморяване и тегота върху плещите, трудно мляене (храносмилане), апетит недобър, запек, тежест на главата, безпокойство и недобро разположение.

       При всичко че не беше никога съвършено добре, той рядко падаше на леглото.

       Той се яви в клиниката на магнетическото Френско общество на 24 февруари 1889 г., за да се подложи на магнетическо лечение. Той се магнетизираше от г-н Конарда и от мен.

       Подобрението се яви още от начало и излекуването му скоро се доби. На 30 март той всеки ден беше съвършено добре, дето и остави лечението.

       На 11 май той потвърждава лечението си със следното писмо:

       До г-н Диурвила, общ секретар на магнетическото Френско общество.

       „С голямо задоволство имам честта да ви уведомя за моето съвършено подобрение.

       Считам се за благополучен да ви известя това добро следствие, понеже като страдах от дълго време в бъбреците, аз не можех да се надявам на едно тъй скорошно и съвършено излекуване. Слабостта, която имах в краката си, също изчезна; тъй щото мога свободно да си върша работата.

       Моля ви бъдете тъй добри, дето да принесете благодарението ми на магнетизаторите от вашето общество и да публикувате това писмо, чрез което искам да дам подтик и чест на една наука, от която човечеството очаква такива големи услуги.

       „С почитание и пр.

       Е. Шове. син.“

       6. Госпожица Бриун, 19-годишна, страда от две години от разни безпокойства. Месечните ѝ не идват от една година; апетитът е почти никакъв; хранителното мляене трудно и главата ѝ всякога тежка. Тя често усеща болки в стомаха, невралгии, безпокойство, тъй щото слабостта, що има, не ѝ позволява да може да работи.

       Тя дойде в клиниката на магнетическото Френско общество на 3 ноември 1889 г.

       Из първо още подобрението се появи; апетитът се появи, смилането се усили и повечето болки, които се явяваха, се намалиха. На седмото магнетизиране месечните ѝ дойдоха, на деветото тя беше съвършено добре и напусна.

       7. Госпожица Хуот, учителка, страдаше от три години насам от разни смутителни болки, като: главоболие, безсъние, трудни сънища, нехотение, сън подир ядене, запек, обща слабост, раздразнителност и ипохондрия и пр., за които тя се е лекувала разнообразно по обикновения начин, без да получи някаква полза.

       Накрая тя дохожда в магнетическия институт в началото на месец август 1892 г. Ползата се появи незабавно, и в продължение на три недели⁵⁾ тя се излекува съвършено.

       Следващото писмо, що тя ми отправи от 13 октомври 1892 г., потвърждава нейната признателност.

       „Имам удоволствието да ви известя, че здравето ми е превъзходно; положението, което имах, преди да дойда при вас, не се е подновило – и не вярвам да се поднови.

       Благополучна се считам, като се гледам, че и аз съм с хората и си върша работата свободно – нещо, което е най-хубавото мое удоволствие. Моята към вас признателност ще бъде до живот.

„С почитание и сърдечна признателност,

Хуот“.

1) „Паси“ (passi): Специални пасове/движения с ръце, използвани при месмеризма и магнетизирането през XIX век за пренасочване на т.нар. „животински магнетизъм“.

2) „Аемпия“: Стар или специфичен термин в тогавашната литература (възможно е да е печатна грешка за аерация или специфичен метод за обработка чрез въздух/дъх).

3) „Нощни изнемощения“: Обикновено в медицинските текстове от тази епоха това се отнася до нощни изпотявания, силна отпадналост или полюции.

4) „Хранително мелене“: Буквален архаичен превод на процеса на смилане на храната в стомаха.

5) Думата „недѣли“ в този контекст означава „седмици“ („в продължение на три седмици“).

[Ани]

Хигиена

       Хигиената е наука, която ни осветлява и учи какво трябва да вършим и правим, за да запазим здравето си. В положението, в което ние днес се намираме, тя е необходима за нас. Народ, който търси и гони да се сравни с напредъка на века, той има най-голяма нужда от това умение: как да запази здравето си – най-драгоценното нещо за човека.

       Изобщо в развитието ни към просвещението, тя е тази, която ще ни упъти и научи как трябва да си наредим и устроим училищата, за да запазим здравето на нашето потомство. Тя е тази, която ще ни упъти и научи колко време се изисква да полагаме на децата за занятие, колко за развлечение и упражнение, и колко за отдъхване; каква храна и какво облекло са за тях най-добри. С една дума, тя е един от най-важните и главни предмети, които трябва да се развиват в полза на потомството.

       Не по-малко нужна ще бъде тя у нас за градовете и селата, които търсим днес да планираме и преобразим. Тя е тази, която ще ни покаже как е по-добре да се построят домовете ни; какви трябва да бъдат леглата ни и накъде трябва да гледат прозорците на стаите ни. Още и какви са нещата, които могат да произведат болести; как трябва да се постъпи с тях, за да изчезне вредата; каква трябва да бъде водата и храната в полза на здравето и пр.

       Човек от детинство до старост преминава през разни възрастови фази; всяка една от тях има свой разнообразен вид, особено стремление и особена склонност, следователно изисква се и особено наставление. Старият никак не е еднакъв с младия; следователно те не могат да бъдат под една и съща категория, под едно и също наставление. Всеки има нужда, за подкрепление на здравето си, от неща, съобразени с неговия период.

       Без продължение, ще кажем накратко, че във всяко отношение хигиената може да ни бъде като водител за съхранението на нашето здраве.

Облеклото според възрастта

       Днес ще занимаем нашите читатели с един предмет, който е твърде важен за здравето; той е: облеклото според възрастта.

       Дрехите трябва да бъдат аналогични (съобразени) с възрастта, с мястото и с времето на годината.

       Най-главно е, че те трябва да са широки – без никакво притеснение (притискане); в противен случай те са вредителни.

       Тежките и топли дрехи не подобават на младостта, понеже в това време органическите сили се развиват особено към външните горни части. На тази възраст те биват вредителни, понеже привличат към повърхността на кожата повече хранителна мощ, която става причина за несвободното развитие на другите органи и за едно кръвонахлуване към мозъка. В напреднала възраст, когато външната кожна тъкан закоравява и съсредоточената сила преобладава, нужно е да се намали съсредоточеното направление, което се отличава с една студена старост, и да се подпомогне доброто кожно изпарение, от повредата на което произхождат повечето болести в тази възраст. Следователно топлите дрехи – вълнени и памучни, са най-добрите за тази възраст.

       Дрехите трябва да бъдат съобразени с времената на годината; при всичко туй, трябва да се изменят с най-голяма предпазливост и най-добро внимание, ако искаме да бъдем запазени от болестите, които произвеждат внезапните промени на въздуха. Това правило е необходимо за някои места, където температурата се мени често.

       Жените променят твърде често дрехите си в едно и също време от годината и то без никаква причина. Това често им поврежда доброто действие на вътрешните органи, както в гърдите, тъй и долу в корема: хроническите болести на матката, както и охтиката (туберкулозата) в белия дроб, произхождат повечето от тази причина.

       Дрехите произвеждат върху тялото разнообразни действия, според материите, от каквито са изтъкани, и според цвета, който имат.

       Според интересните опити на Г. де Румфорд, за да определи колко време трябва на термометъра за да изстине и слезе от 70 на 10 градуса, когато неговата топка е обвита от разни материи, които служат за облекло, доказва се, че безцветните (белите) материи се топлят по-малко от тези, които имат тъмен цвят, а особено черен. Това се доказва чрез един най-прост опит: от две еднакви джезвета (кафенчета) с еднакво количество вода, поставени на еднакво разстояние от огъня, от които едното да бъде бяло, а другото черно – второто ще възври по-напред.

       Следователно безцветните (белите) дрехи са най-удобни за топлите времена от годината и за южните места; другите (тъмните) са по-добри за студените времена и места.

       Според това от каква материя са изтъкани, дрехите произвеждат следните действия: тези, които са от вълна или от коприна, са топли и задържат телесната топлина, по причина че не са нейни проводници; те изолират тази топлина, която произвеждат жизнените сили, като препятстват да бъде попита от въздуха, който е около нас.

       Дрехите от коприна, кожа, косми и пр. са идиоелектрически: тоест те възпират и съсредоточават някак си животния електризъм в тялото и възпират съобщението му с атмосферната електрика. От това следва, че копринените, космените дрехи или, с една дума, тези, които имат уединително (изолиращо) свойство, са особено полезни, когато времето е влажно, понеже те възпират електрическия флуид, възбуден от жизнените сили, с когото влажната електрическа атмосфера търси да се съедини. Когато тези дрехи са съставени от памук или други подобни материи, са добри за сухи времена, понеже те не допускат жизнената електрическа течност да се пренатрупа в голямо количество върху тялото.

       Не е добре, даже и опасно, да оставяме влажните си дрехи да изсъхват върху тялото ни, като се излагаме на слънцето или при собата (печката), а особено ако дрехите са от недобър (тъмен) цвят. В подобен случай кожата се напоява от цветната материя и става причина да препятства на доброто изпарение (потене).

       Чрез действието на цветните материи се образуват мръсотии, които, като се попият от попивателните съдове на кожата, стават причина за засилване на болестите. У войниците болестите, които зависят от възпирането на потта, се развиват по-скоро, когато техните дрехи оставят цветната си мръсотия върху кожата.

       Дрехите още трябва да бъдат съобразени с темпераментите. Тези хора, които са пълни и кървави (пълнокръвни), са по-способни в претърпяването на топлината и на студа, отколкото тези, които са слаби и деликатни, още и чувствителни на най-малкото изменение в атмосферата: следователно последните тези във всички времена на годината трябва да са по-добре облечени от другите.

       Едно нещо още, което трябва да не забравяме, то е да се вардим (пазим), щото дрехите да не ни стискат и станат затруднителна причина за кръвообращението, тъй и за другите телесни действия. Случвали са се прималявания, припадъци, замайвания, апоплексии (инсулти), кашлици, кръвохрачене и много други подобни страдания да бъдат следствие на едно пристягане в врата или в други места на тялото.

(от здравето)

[Ани]

Атмосферическа електрика

       Атмосферическата електрика се произвежда от водното изпарение, което става по повърхността на земята; следователно тя съществува във всяко време под разно количество в въздуха: само големите горещини, които засилват значително това изпарение, докарват бурите.

       Тази електрика има едно твърде значително действие върху човека и върху животните. В време на буря, нервните лица дохождат до едно общо телесно сътресение с главоболие, сънливост, умствена неспособност, голяма раздразнителност в характера. Всичките нервни болести се удвояват, като: хореята (треперене на ръце или крака), еклампсията, епилепсията, хипохондрията и пр. Забелязва се също в тези, които са разположени, събуждането на ревматични или нервни някои болки.

       Падането на гръмотевицата произвежда върху човека и върху животните изгаряния, парализи, синкопи (припадъци), сътресение на мозъка, задушаване. Когато някой се удари от гръмотевица, съветват да се постави в един новоизкопан трап, да се затрупа до врата с пръст. В разстояние на няколко часа, страдащият дохожда в себе си. Указали са се много добри случаи от това действие, което е твърде сгодно за извършване особено в селата; в градовете то може да се замести с разтриване от краката до главата посредством един парцал, намокрен в студена вода.

ЧОВЕШКИЯТ МАГНЕТИЗЪМ

       (Бележка: Под „магнетизъм“ в тази епоха са разбирали практикуването на т.нар. биоенерготерапия или хипнотично лечение).

       Човешкият магнетизъм е една вродена сила в организма, чрез която всеки човек, на когото здравето е в добро положение, може да бъде в състояние да улекчи (облекчи) и да излекува даже болките на подобните си. В повечето случаи, без медицински познания, човек може да бъде лекар на жена си, както последната тази може да бъде лекар на мъжа си и на децата си. Магнитът, земният магнетизъм и почти всичките тела с естествени сили могат да заслужат като спомагателни.

       В тежките болести, дето животът е в опасност, няколко магнетизирания, извършени според правилата на знанието, са достатъчни почти всякога да прекъснат заплашителните признаци. Един сродник, един приятел, един слуга, с желание да извърши едно добро, може да се сдобие за няколко дена с достатъчни познания, дето да може да лечи най-важните болести, стига само съществените органи на живота да не бъдат много разстроени.

       Магнетизмът е един от най-добрите и най-удобните лечителни способи, готов за употребение без никакво приготвление, освен една добра и силна воля. По кой начин се следва употребението му, се говори миналата година в няколко от нашите книжки. Днес заемаме из Френския магнетически вестник долуизложените излекувания на разни болести.

 

Излечение на едно възпаление в белия дроб и в гръкляна.

       Напоследък, 30 декември, г-жа Дариа от Париж, улица шосе № 9, дохожда и ме моли да отида да посетя двегодишното ѝ дете, което било болно отскоро.

       Аз отидох и като разгледах детето, намерих, че белият му дроб се намира в едно трудно положение откъм кръвообращението си. Като бях зает и нямах време детето да го магнетизирам както се следва, то казах на майка му да повика един лекар.

       Лекарят дохожда и обявява, че детето има възпаление в белия дроб и в гръкляна, като казва, че „болестта е много сериозна и понеже не била локализирана (наместена) още, той не можал да постави везиканти (възпалителни пластири)“. Ако до утринта болката не се локализира, казал той, детето е изгубено.

       От този разговор на лекаря, родителите се отчаяли и дохождат пак да ме търсят – дето аз отидох към 10 часа вечерта.

       Като разгледах пак болното, казах на родителите му да се не безпокоят дотолкова; аз ще прекарам нощта тук и се надявам утре детето да не бъде в опасност.

       Незабавно почнах да го магнетизирам, като поставих дясната си ръка върху 3-то, 4-то и 5-то ребро едно доволно продължително време; после аз поставих ръцете си в размяна върху двете страни на гърдите му дотогава, докато усетих, че болните места са в равновесие. Това се продължи до три часа след полунощ; но аз бях вече над болката (бях я превъзмогнал). Дишането беше в добро положение и треската беше почти паднала.

       В такова едно положение, като беше болният, аз можах да си поотпочина около половин час и после започнах пак. Понеже при силните болести не трябва да се оставя болният дълго време без грижа. В противен случай злото се съвзема и трудът, който е извършен, се изгубва.

       Това нехайство и липса на постоянство кара някои хора да казват, че магнетизмът е безсилен при силните болести. Това е голяма грешка! Аз забелязах, напротив, че магнетизмът действа много по-скоро и по-здраво в подобни случаи, отколкото във всеки други.

       Като видях, че злото не може вече да вземе връх, аз си отпочинах чак до девет часа. С удоволствие видях, че детето отива твърде добре. Подир един добър поправителен (възстановителен) сън, то се събуди живо и весело. При всичко туй, моето старание не беше още на върха си – понеже върховете на белия дроб бяха още болни. Аз изново започнах да го магнетизирам пак, дотогава, докато тези части се уравновесиха. Тогава оставих болното до 2 часа след пладне.

       В продължение на това време лекарят дохожда и намира в болното нещо неизтълкуемо. Като го преслуша добре, каза, че това неочаквано добро може да е една измама, понеже от тази болест един на десет оздравява. Накрая той си отиде, като каза, че се надява да се избави болното му, което всъщност беше вече избавено.

       При всичко туй, аз продължавах моето магнетическо действие. Детето заспа в три часа след пладне и се събуди в 7 часа вечерта здраво и весело. Като го разгледах, намерих го без никаква следа от болест. Идващата нощ се прекара твърде добре. На третия ден лекарят, като дойде, намира детето облечено да ходи в стаята.

[Ани]

       От същия вестник извличаме следното:

ПРАКТИЧЕСКО НАСТАВЛЕНИЕ ВЪРХУ ИСТЕРИЯТА

(Нервни кризи, истерични мании)

       „Истерията“ се състои от един куп признаци (симптоми), които произхождат от едно раздразнително или страдално положение на матката и на яйчниците, а особено от реакцията на тези органи върху нервната система. Тази болест, ако и да засяга понякога мъжете, е собствено женска болест. Младите девойки и младите жени от 15 до 30 години са тези, които особено страдат.

       Най-главните причини са:

       Слабост на организма.

       Нервно телосложение.

       Голяма незадоволена любов.

       Завист и ревност.

       Несполучили (разочаровани) надежди.

       Еротични разговори и четива.

       Според по-горното определение на истерията, половината жени са повече или по-малко истерични. Видовете на болестта са безчетни. Те се делят на два класа: лека и тежка.

       В първия случай (леката форма) чувствителността е средна, характерът е непостоянен, усещат се неопределени чувства, избухвания от горещина, замайване в главата, подпиране (тежест), понякога суха кашлица, изгубване на гласа, изменение на вкуса и апетита, повдигане. Болките са повече или по-малко силни и чести, усеща се движение на един валяк (задушаваща буца), който излиза откъм матката, отива към гърлото и засяга стомаха и гърдите с притискане и задушаване. Това е това, за което жените казват, че им се повдига като „гореща мъгла“ или „горещ дим“.

       В силния случай (тежката форма) с по-голяма част от горните признаци започва и един припадък с вик, спазматични движения, изгубване на съзнанието и пр. Още, болката може да се появи със свиване (гърчове) или парализи, с анестезия (загуба на чувствителност) или хиперестезия (свръхчувствителност), обикновено върху едната страна на тялото, със силни болки и пр. Забелязва се, макар и рядко, едно изменение в ума, в следствие на което се явяват „истерическите мании“.

       Истерическите припадоци приличат на епилептичните, със същата само разлика, че болните от първата болест (истерията) не са дотолкова изкривени в лицето, нямат пяна на устата и когато болестта се продължи, умствените способности не се повреждат.

       При всичката ѝ тежест, която изобщо се вижда, истерията най-ядко бива смъртоносна. Вън от хигиенния режим, от хидротерапията (лечение с вода), от студените бани, които не са изключени, обикновено като временни спомагателни средства медицината има на помощ само железните лекарства, които затягат, и бромидите, които успокояват нервната система.

       Магнетизмът е едно силно средство за истерията. Лекият образ (форма), както и някои по-силни случаи, чудесно изчезват набързо; само някои форми изискват по-дълго време.

       Всички признаци, понеже принадлежат почти на анормалното действие на нервната система, изискват почти всеки път едно укротително (успокоително) действие. Ще бъде твърде дълго да показваме лечебния начин на всяка форма отделно. Ще вземем за пример само един среден случай с вик, от лечението на който ще се поведем и за другите изобщо случаи.

       Човешкият магнетизъм. Понеже много истерични жени се явяват сензитивни (чувствителни), то не е зле, ако отначало се опита болната да се приведе в един магнетически сън. За да стане това, трябва магнетизаторът да хване болната за ръцете и да я държи известно време, за да се съобщи тяхното магнетическо отношение един към друг. После трябва да я магнетизира бавно с двете ръце – най-напред по главата, после от главата до стомаха, докато се напоят горните части на тялото с магнетизъм. Да се действа тихо и кротко, като се избягват всякакви хипнотически начини, които могат да бъдат опасни, а най-вече вторачването (вглеждането) в очите и някой лъскав предмет. Ако болната заспи, тя може да стане ясновидка и да се превърне вверен и скъпоценен показател за начина и средствата за нейното излекуване. В един подобен случай, трябва да я разпитваме и да се възползваме от нейното показание. Ако тя не може да заспи, тогава се следва магнетизирането, както се започна. Трябва да се гледа да се укротят раздразнените органи и да се събудят тези, на които действието е отслабнало, чрез едно леко разтриване или като действаме от далеч с изпънати пръсти.

       Намират се случаи твърде мъчни, в които трябва да се наблюдава внимателно, да се пипа предпазливо, да се събужда и да се мисли така, сякаш се действа. Това изисква мъдрост и благоразумие. В някои случаи не е зле да се предизвикат кризите. Те се произвеждат почти винаги, когато се притиснат яйчниците, или като се действа отдалеч (на 20 или 30 сантиметра) с изпънати пръсти към това място или към стомаха. Болната подир това става по-спокойна. По този начин кризите малко по малко започват да се явяват тогава, когато искаме. Постепенно, като ги отдалечаваме една от друга, ще достигнем скоро да ги унищожим и да поставим равновесието. Какъвто и да бъде случаят, той трябва да се извършва с надлъжни паси (движения с ръце) и после с паси от голямо разстояние, за да се изравни действието. Всяко едно магнетизиране може да продължи от 20 до 50 минути, ежедневно, или през ден в началото на лечението. При едно подобрение, операциите могат да се извършват по-нарядко.

       Самомагнетизиране. Болните, на които не е увреден целият организъм, могат често да възстановят в себе си равновесието и да избягнат при всякакви случаи повечето от кризите, като се магнетизират самички. Това действие се извършва, като се поставят едната или и двете ръце върху болната част, която като се поразтрие налеко, по-после се магнетизира най-вече с надлъжни паси от горе до долу. Продължението на това действие ще бъде от 5 до 10 минути, 3 или 4 пъти на ден.

       Земният магнетизъм. Много от истеричните жени, като са сензитивни (чувствителни), земната магнетическа течност има върху тях голямо влияние, според степента на тяхната чувствителност. Те трябва да поставят леглото си по направлението на меридиана – с глава към север. В случай че не е възможно главата да е към север, нека я поставят към изток. Денем лицето им трябва да бъде всякога към север или към запад.

       Второстепенни средства. Постоянно да се употребява магнетизирана от човек или желязна магнетична вода. Измиване сутрин и вечер със студена вода, особено с едно леко разтриване под мястото на плаващите ребра и инжекции (клизми) с магнетизирана вода. Умерено упражнение на открит въздух, развлекателни средства, тонизираща и хранителна храна, без да е дразнеща. Затягането (запекът) на корема трябва да се избягва, при нужда чрез клизма с магнетизирана вода.

Излечителни примери

       Излекуванията, които са последвали от човешкия магнетизъм, са многочислени. Ние няма да изложим освен тези, които сме наблюдавали и описали в магнетическия журнал.

       І. Една девойка на 24-годишна възраст, която беше изпаднала от няколко години под чести нервни припадоци с болки, се излекува от Г. Далиер-Бенет, който дава следния отчет:

       „Всичките медицински лекарства, като бяха полезни (безполезни), тя се отправи до мене за опита и магнетизма на 14 май 1845 година.“

       „Аз я магнетизирах незабавно. Подир няколко паси, намерих я в припадъка ѝ, от когото аз не можех да я укротя, освен чрез едно магнетическо действие от половин час.“

       „На второто заседание (сеанс) аз употребих същите средства и сполучих същите следствия

        „Като гледахме нейната чувствителност от магнетизма, помислихме, че той е за нея необходим, и следвахме със силата си, която я магнетизираше, лечението.“

       „Подир няколко дни тя стана сомнамбула и в това положение ние я попитахме защо тя беше тъй разтревожена в по-предишните заседания.“

       „Тя ни отговори: „Пасите (движенията с ръце), които ми правехте отдалеч, ме раздразняваха. Трябва да ги правите отблизо и, даже, чрез едно леко допиране.“

       „Начнахме (започнахме) да действаме по същия начин и тя действително беше в кротко положение.“

       „По-сетне я попитахме как ще можем да я излекуваме и ако магнетизмът ще ѝ бъде полезен. Тя ни отговори: „Да, аз ще оздравея. – За колко време? – В четири месеца; на 13 септември, в 6 часа вечерта, ще имам последния си припадък. От 5 септември, добави тя, ще бъда луда осем дни; лудостта ми няма да ме тревожи. Няма да бъда лоша, ще бъда весела. Магнетизмът ме ползва. Трябва всеки ден да ме магнетизирате.“

       „За пиене тя си предписа магнетизирана вода и вода от попарени портокалови листа; въздържанието от всякакви тлъсти ястия, освен буйона (супата); предписа си още за закуска сутрин мляко с попарена вода от бъз и малко червен пипер вместо захар.“

       „Действително, тя има на определения ден една лудост, която трая толкова, колкото каза, в продължение на която тя беше весела и се занимаваше с кукли и други подобни детински играчки; тя остана на леглото си тези осем дена, и припадъкът ѝ беше на 13 септември вечерта за последен път.“

       „От този ден тя е веки (завинаги) съвършено добре, не е имала никакъв нов припадък, при всичко че се е плашила от много неща.“

       ІІ. – В същия журнал доктор Лует дава отчет за един твърде силен нервен припадък, когото той укротил в кратко едно време.

       „...Често болната издаваше викове, такива като на разярено животно, и търсеше да захапе с зъбите си каквото свари около себе си; сама себе си тя беше ухапала в дясната ръка доволно дълбоко.“

       „Това, което ми направи най-много впечатление в време на този спазматичен припадък, беше да гледам болната да си отнася ръцете към гърлото си, като че иска да изтръгне от него нещо, което я задавяше. Тя наяве досещаше (усещаше) в една най-голяма степен чувствуването на тъй наречения истерически валяк (топка). Лицето ѝ беше сборище на едно спазматично движение, без да представлява това изпитост, нито тази плувнала пяна и лош изглед на епилептиците.“

       „Като помислих, че магнетизма може да подобри този припадък или даже да го унищожи, аз направих около 5, 6 минути няколко паси от горната част на гърдите до стомаха.“

       „На туй извънредно движение последва една съвършена тишина; спазматичните движения престанаха съвършено, както и трудното дишане.“

       „На въпроса, който ѝ направих, дали ще страда, тя ми каза, че се намирала по-добре и че не усещала повече друго нещо, освен една голяма умора и една непреодолима нужда да спи. Това, което ме реши да я магнетизирам още около десет минути след което настъпи един дълбок сън, за голямо учудване на десетина съседи, които тази сцена беше привлякла. На сутринта аз видях болната. Тя прекарала добре нощта и не усещала сега никаква умора, както обикновено бива на сутринта след дълги истерически кризи. Туй оправдава предположението, че магнетизмът е един могъщ подновител на силите.“

       „Тука той не само пропъди една истерическа криза, докарана до най-крайната ѝ степен, но и изтощението, което последва всякога в случаи от подобно естество.“

       ІІІ. – Истерическа мания в една госпожица на 40-годишна възраст, изцелена вътре в една само сеанса (сеанс) от г-жа Саре де Вор.

       „Тази госпожица изгубваше съвършено разума си; обхващаше я една безгранична буйност, хвърляше безсъзнателно всичките си дрехи на земята, след което падаше в едно неизразимо вкочаняване; нейните умствени способности се възвръщаха едвам след няколко часа съвършена безжизненост. Тя се отнесе към мене, след като се съветвала при много доктори. За пръв път я видях в една от нейните приятелки. Тази г-ца, като имаше едно здраво образование, намираше се в твърде жалко положение от припадъците си, които ставаха все по-чести. Тя ми разправи състоянието си с една голяма откровеност, като се предаваше съвършено на мене. Както говореше, и я хвана кризата; като имах за свидетел нейната приятелка, аз почнах да действам върху нея с всичка сила; като придадох на кризата най-голямото възможно увеличение (развитие), аз можах да я отърва от нейния тревожен, болезнен флуид и то не по-рано, освен когато всичките ѝ сили бяха изчерпани. Променихме стаята, магнетизирах я отново, след туй поправих деятелността, разтегнах нервите и свърших с заместването на лошите с добри, подновителни флуиди.“

       „Това беше последната нейна криза и аз не я магнетизирах повече от този път. Охотата (апетитът) се завърна и здравето замести болезненото състояние, което я владееше от много години.“

       ІV. – Твърде чести истерически припадъци с нервно лудуване, наблюдавани и изцелени чрез магнетизма от доктор Кордие от Берней (Йор).

       Такова е заглавието на едно дълго изучаване, обнародвано в същия журнал. Тука се говори за една млада девойка, обладана от много години от една сложна истерия – много силни припадъци и почти постоянни, с ужасни бъркания (гърчове), лудуване, безсъние, сърцебиене и пр. Тя се възпротивила на всички обикновени лекарски средства и била изцелена за 4 дена от един лекар, който почти никога не е магнетизирал.

       V. – Едно писмо, напечатано в същия журнал, засвидетелства изцелението на една млада девойка, която била „на края на живота“ от изтощение вследствие на истерически припадъци, които се усложнили скоро по един опасен начин. Тя била изцелена за 4 дена от една госпожа, която практикувала лечителен магнетизъм. Това писмо е подписано от шест лица – братя и сестри, чичовци и лели на болната, свидетели на изцелението.

       VІ. – Младият Евгений Ф..., на 14 години, страда от истероподобни припадъци от шест месеца насам.

       Без никаква видима причина, едно силно разяряване го обладава, лицето му се зачервява, той става безпокоен и оскърбява грубо майка си, както и тези, които се интересуват за него. Друг път, също без видима причина, очите му се насълзяват, погледът му става вторачен, лицето му се забулва (потъмнява), сетне побледнява, крайниците изстиват и краката отказват да го държат повече; след няколко леки конвулсивни движения, той пада без движение. Подир 2–3 минути равновесието се възстановява и всяко спомняне (спомен) изчезва.

       Тези кризи са нередовни – дохождат от 1 до 3 на ден. Общото състояние не се вижда да е засегнато. Охотата (апетитът) е добра; той е силен и едър; въпреки туй, сънят му е безпокоен от разни сънища и тревожни видения. Вън от тези кризи детето е с един твърде тих характер.

       През май 1886 г. майка му го доведе при мене, за да го магнетизирам. Мъчното беше, че детето не искаше да го мислят за болно и да го церят (лекуват). Съгласихме се, че ще остане при мене в качеството на писар и че аз няма да го магнетизирам заедно с другите, за да не се сети, но ще обръщам особено внимание на него. То стоя при мене 8 месеца, без да се появи никаква криза. Това ме кара да заключавам, че болестта е изчезнала още в началото на церителството (лечението). Във всеки случай, изцелението беше съвършено и болестта не се възвърна ни най-малко вече.

       VІІ. – Госпожица София Диуноайе, която живееше тогава в № 21, улица Понтошу, изгуби движението на краката си, паметта си и разума си през август 1888 г. вследствие на едно уплашване. Лекувана в болницата, разумът ѝ се възвърна в 8 дни вътре, но парализата остана през 8 месеца и се изгуби отведнъж вследствие на една криза, причинена от притискане на яйчниците. Искали да я хипнотизират, но се оказало невъзможно, а опитването на разни вътрешни лекове я направили по-нервна. През юни 1889 г. тя излезе из болницата в едно сериозно раздразнително състояние, което се уголеми прогресивно.

       През юли тя има припадъци от една нечута сила; левият ѝ яйчник беше толкова раздразнителен, че ѝ дохождаха припадъци от самото притриване на дрехите. Лявата страна беше съвършено обезчувствена. Въпреки пълнотата на тялото, охотата (апетитът) е никаква, запекът е упорит, краката са всякога студени, главата гори, очите парят и сънят, който почнати никакъв, е прекъсван от трудни сънища и фантастични привидения. Припадъците дохождат (идват) почти всеки ден и всяко работене е невъзможно.

       Именно в такова положение дойде тя, през юли 1890 г., в клиниката на Френското магнетическо общество.

       Първите сеанси произведоха едно относително успокоение и припадъците се появиха не толкова често. Като се интересувах за тази болна, аз я накарах да дохожда всеки ден, за да я лекувам, и станах скоро господар на припадъците ѝ. Необикновената раздразнителност на яйчниците изчезна лека-полека, безчувствеността престана, охотата (апетитът) се възвърна, сънят стана тих и възобновителен, и излекуването беше съвършено в два месеца вътре.

       VІІІ. – Госпожа Коане, която е била почти всякога нервна и извънредно впечатлителна, беше обладана от много години от нервни припадъци, почти всекидневно, с изгубване на свяст, продължителни главоболия, полуглавие (мигрена), неохота (липса на апетит), безсъние и общо неспокойствие.

       Тя се съветвала при всички специалисти и въпреки различните лекувания, които следвала, припадъците не се намалиха и общото състояние се влоши повече.

       Тя дойде в клиниката на обществото през 1891 г. На края на 5–6 сеанса охотата (апетитът) беше вкарана в ред, сънят стана възобновителен, впечатлителността и главоболието се намалиха значително и припадъците не се появяваха, освен през дълги срокове. В края на два месеца, като се помисли достатъчно изцелена, тя напусна лекуването. Но излекуването не беше съвършено и тя има към края на годината едно малко припадване. В началото на 1892 г. тя почна пак лекуването и равновесието се възстанови. От една година насам тя напусна лекуването и сега се радва на едно превъзходно здраве.

       Особено в истерията и нейните разни видове е мястото, дето магнитът действа с най-голяма целесъобразност. Рядко се получава неуспех и множество излекувания са били получени от неговото приспособление (прилагане). Около десетина случая са приведени от Андре и Туре в техните „Наблюдения и изследвания върху употребението на магнита в медицината“. Две наблюдения са особено любопитни. По причина на пространното им изучаване, аз ще приведа тук само последното. Същото се намират около десетина наблюдения и в „Изкуствени магнити на абат Лионобъл“ от Лиунодио Боажермен. И от тях ще цитирам само едно.

       Тези два случая са достатъчни да покажат, че истерията, даже в най-сериозните си видове, може да бъде излекувана чрез приспособлението (прилагането) на магнита, с изключване на всякакви други лекове.

       І. – Думата е за една истерия, на която първите признаци захващат (започват) от петнайсет години и която се е породила вследствие на много раждания и на туй, което наричат „разпръснато мляко“. Болестта се усложни с нетърпими болки, задушаване и припадъци, и скоро стават и по-чести, и по-силни.

       Нервните удари бяха силни и чести, главоболията – извънредни. На болната ѝ се струваше, че ѝ отварят главата. Тя усещаше в същото време да ѝ стягат извънредно гърдите; а сън отколе време не знаеше какво нещо е. Приближаването на бурята увеличаваше безпокойствието ѝ и на туй не малко спомагаше страхът ѝ от гръмотевицата. Умножиха кръвопусканията през време на туй лошо разположение и слабостта, раздразнението на нервите, признаците на гърдите и главоболието взеха най-голяма интензивност (сила). От четири месеца насам болната не беше могла да напусне леглото и стаята си.

       Имаше четири години, откакто Госпожа М... беше почнала да бъде така безпокойна, когато на 14 април 1779 г. тя чу да говорят за магнитите на Абe Лионобъл.

       След като беше употребила без успех едно голямо количество различни лекове, тя лесно се склони да опита и магнитите. Първия опит тя направи с една магнитна връзка, която приложи отведнъж дето усещаше най-остри болки – от главата чак до сред гърба. След около един час от туй прилагане, тя се усети облекчена от болки в главата и врата. Очудена (учудена) от това действие на магнита и като търсила да се увери още повече, това облекчение ѝ породило мисълта да смъкне магнитната връзка надолу по гърба си, дето усещала същите болки, каквито имала и в врата си и които ѝ спирали дишането. Този опит имал същия успех, както предишния. Болките, както и твърдостта на мястото, се намалили и болната можела да прави лесно разни движения. Дишането станало редовно – туй, което от няколко седмици не можели да сполучат, и то само временно, освен като отваряли вената (кръвопускане); още същата нощ сънят ѝ бил тих и спокоен. Това, което най-много учуди всички в действието на магнита, беше, че сънят настъпи въпреки бурята и гърма, които се случиха същата нощ и които я правеха други път особено безпокойна, уплашена, разтревожена.

       Този първи успех побуди Госпожа М... да носи и други магнити. Приложиха ѝ и в главата, въз (на) гърдите, на ръцете, на коленете и под краката. Болките се намалиха по един забележителен начин. Дишането стана свободно и естествено, и главоболията изчезнаха. Обаче причината, която ги бe породила, не приличаше още да е унищожена; тя стана поне подвижна и всеки път, когато болките се появяваха – било на същите места, било на други – щом се прилагаха магнитите, се спираше тяхното увеличение. Като прилагаха магнити по болните места, изместваха по воля болките и по този начин можаха чрез няколко пъти да прогонят болките от главата по раменете, оттам по ръката и най-после до краищата на пръстите. От туй място магнитът не можеше да ги прогони по-далече. Когато главоболието се появеше, прилагаха на всяко сляпо око по един магнитен полукръг и болките преставаха. Болната сама си правеше по различен начин такива опити. Същото правеше и по всички други места, дето се появяваха болки.

       Здравето се възстанови постепенно и по един доста бърз начин. В първите дни на следващия месец юли Госпожа М... излезе на нивата (на разходка) и можа да направи различни пътешествия, като почна да влиза пак в обществото и да живее по предишния си ред в живота. Макар страдаща още, тя нямаше вече никакъв нервен припадък до края на месец октомври; но в туй време тя има един от най-страшните удари в загубата на обожавания си мъж, който се помина вътре в четири дни. Скоро се появиха пак нервните случки; но до каквато степен и да достигнаха, Госпожа М... се счита задължена на спасените при себе си магнити, дето последствията им не се указаха (оказаха) толкова вредителни.

       Заедно с времето, като се намалиха тъгите ѝ, Госпожа М... се свърза (възстанови) пак малко по малко в здравето си. Обаче магнитното лекуване не можа да унищожи нейното млечно боледуване, от което тя се оплакваше, и само го направи подвижно. За да го убие в зародиша му, тя направи едно пътешествие до Бареж, от което остана много благодарна за ползата, която придоби. От завръщането си до последния месец февруари тя усети само едно леко появяване на миналите болестни случки: то се състоеше от едно общо помръкване, придружено с тракане на зъбите – обикновен предизвестителен знак.

       Госпожа М... се радва сега на едно добро здраве и продължава да носи още магнитни връзки. Другите магнитни приспособления ги е напуснала през стоенето си в Бареж. Тяхното действие е било потвърдено и от покойния Г. Голар, който се ползваше с нейното доверие. Той засвидетелства писмено на абат Лионобъл, че е видял много добри действия от неговите магнити, произведени върху нервноболни, а особено върху Госпожата, която е предмет на настоящото наблюдение. („Наблюдения и изследвания“).

       ІІ. – В 1786 г., 24 май, 5 часа вечерта, една магнитна плака, пратена от абат Лионобъл, беше поставена върху стомаха на една болна петдесет и една годишна жена, която от двадесет и втората си годишна възраст усещаше нервни удари, придружени от силни конвулсии (свивания) и други страшни признаци. Тези припадъци бяха изчезнали около една година и бяха спрени чрез разни лекарства.

       През тези междувременни години, когато припадъците оставяха болната, тя се радваше на едно добро здраве. От петнадесет месеца, обаче, тя беше отново паднала в предишното си състояние. Случките дохождаха (идваха) повече от 10–12 пъти на ден и понякога траеха много минути. От осемнадесет месеца периодическите очиствания (менструацията) бяха побъркани; те ставаха от два месеца на два месеца.

       Действието на магнита беше бързо; болната нямаше повече конвулсии, макар сутринта да бе усетила повече от двадесет пъти. На 16 юни още не бяха се появили; болната усещаше силите си и охотата (апетитът) си да се възвръщат и спеше по-добре. Денем тя извършваше усилни полски трудове, без да се усеща безпокойна; усещаше само едно малко щъркане (гъделичкане/боцкане) във вътрешността на челото. Тя се оригваше понякога, както и напред, и дишането ставаше малко трудно тогава; но никога то не се прекъсваше, откакто употребихме магнита, както това ставаше, толкова често, преди. („Изкуствени магнити“).

[Ани]

НЕДЕЛНИЯТ ОТДИХ

Разгледан от хигиеническа гледна точка

       Всеки свят знае, че седмият ден от седмицата е ден на отдих. Но ако се отнесем подробно да разпитаме защо точно в неделя трябва да празнуваме, то ще получим безкрайни и разнообразни отговори, без да бъдем напълно задоволени. Нека оставим настрана хладнокръвните хора, които, без да се безпокоят защо и как, напускат работата си в неделен ден и празнуват, само и само да последват примера на баща си и децата си, или да направят както прави съседът им и целият свят. Повечето ще отговорят: „Ти ще работиш шест дни, в които ще извършиш всичко, и в седмия ден ти ще почиваш...“ Това е заповедта, която Всемогъщият е дал на израилския народ чрез Моисей.

       Вероятно това е тъй, понеже много наредби, произходящи от мъдростта Божия, са предадени на човеците от по-горни и върховни хора. Затова в изпълнителната заповед за отдиха се намира за основа грижата за едно здравословно занятие. Идея дотолкова важна и справедлива, дето критиците, разположени всякога да повредят наредбите от вехто (старо) време, когато точната наука беше още непозната, трябваше с удивление да я припознаят и кажат: „Ето, делото е превъзходно!“

       Когато докажем, че седмият ден не е бил тъй произволно избран като ден на отдих, а че той отговаря на една съществена нужда, позната от опита и от точната наука – необходима подир едно шестдневно работене; когато потвърдим още, че китайците, както персийците, халдейците, египтяните, перуанците, гърците и римляните, тоест жителите от всичката земя, са гледали като на празник на седмия ден, то не ще можем да избегнем от заключението, че това не е въпрос чисто и просто на една случайност. Напротив, съществува един естествен закон, който има за цел не само духовното добро на човека, но още и здравето на тялото, което е основата.

       Старанието на нашия живот е съхранението, усъвършенстването, развитието на нашата личност чрез работенето. Работенето, според силите на всекиго, е една длъжност за всички; но то не е само една длъжност, то е още едно право, едно необходимо украшение, една всемогъща прелест на живота, без което не трябва да помисляме за нашето физическо или морално положение.

       При това, един труд, бил той умствен или не, е последван рано или късно от едно чувство, което ние наричаме уморяване – чувство, което ни принуждава да почиваме. Следователно не е достатъчно дето доставяме на тялото си необходимото хранило (храна), както подпомагаме една парна машина с материал за горене. Ние имаме също една повелителна нужда от спокойствие и от сън в някои времена.

       За да дадем по-добре да се разбере като какво нещо е физиологически работенето и почивката, ние ще влезем в чудесната работническа стая на человеческото тяло и ще хвърлим един поглед върху явленията, познати под думата преработване на храната.

       Необходимата сила за изработване влече своето начало от някои химически действия, в които въглеродът и кислородът играят най-главната роля. Ако и сравнението да не е точно във всяко отношение, то е необходимо за разяснение да уподобим человеческото тяло на една парна машина. Последната е поставена в действие посредством горението на едно каквото и да е количество дърва или кюмюр (въглища). Веществата се съединяват с кислорода от въздуха и, като горят, произвеждат една топлина, която се превръща в движение.

       Тъй също горе-долу се случва и в човешката машина. Въглеродът е вмъкнат с разнообразните ястия, които ние употребяваме за храна; кислородът се приема чрез дишането от въздуха. При всичко туй, в този случай изгарянето не е тъй просто, тъй лесно за доказване, както в парната машина. Действително, в организма кислородът не действа само да унищожава чрез вкиселяване (оксидиране) или чрез изгаряне присъстващите органически вещества в нашата тъкан и в кръвта ни. Напротив, той има за повече още едно, най-важно определение (предназначение) – да произвежда, да допълнява някои органически принципи, твърде сложни, които чрез преработването са изгубили една част от своя кислород. Той ги подновява до една степен, за да им позволи да разпространяват изново тяхната енергия.

       Съществуват например такива албуминоидни вещества, от състав твърде сложен, в мишците (мускулите) – тоест в тъканта, която е деятелният (активният) елемент във всички движения на тялото. Тъй също и в тези движения, които са неволни, като тупкането на сърцето, както и в тези, които са под влиянието на волята – като вървежа, работенето с ръцете и пр.

       Когато мишцата се свива, тоест във времето, когато се появява движението, албуминоидните вещества, за които се говори по-горе, губят кислорода си, който в голям размер се отделя от тялото под формата на въглена киселина (въглероден диоксид). В това време усеща се в мишцата едно чувство, което ние наричаме уморяване или отмаляване, и което не престава, докато изгубеният кислород не се помести (възстанови).

       Без кислород няма живот, няма работа. Вмъкването на този газ в нашето тяло е, следователно, тъй нужно, както и храната. Точни физиологически опити, отначало отдадени на професорите Петенкофер и Войт от Мюнхен, са определили с точност кислородното количество, както и това на въглената киселина в тялото ни, което придобиваме чрез храненето и което губим – било чрез работене, било чрез почивка.

       Ето как са се извършили тези опити:

       Затвори се един човек в продължение на няколко дни в един голям сандък, подобен на една стая, без да има съобщение с външния въздух. При всичко туй, той бе снабден с прозорец, с нужните мебели, а особено с креват. Един маркуч (масур), който служеше за преминаването на въздуха, служеше същевременно за измерване на количеството на въздуха, който влизаше, от което се узнаваше и това на кислорода. Един друг маркуч, който служеше за излизането на въздуха, позволяваше да се определи точно количеството на кислорода, което е употребено от тялото и изхвърлено под формата на въглена киселина. Влизането и излизането бяха контролирани чрез една твърде точна теглилка.

       Тегленията и меренията се продължиха с дни и нощи, и това под най-разнообразни положения:

       1-во: По време на почивка – тоест когато той не се движеше, освен за развлечение, например когато четеше вестници и пр.

       2-ро: По време когато той работеше деятелно (активно) – накрая, за да могат да измерят точно употребителната сила, той се подложи да върти едно колело (тракало) от 25 килограма в продължение на девет часа през деня, от които часове се намаляваше нужното време за ядене и една малка почивка. Това отговаряше на 7500 въртения в един ден. Вечерта, подир труда, работният човек си лягаше и се намираше в това време тъй уморен, като че е копал лозе или е вървял дълго време.

       Следователно, това позволяваше да се узнае чрез един химически анализ количеството на попития (усвоения) кислород и това на въглената киселина, изхвърлена по време на спането.

       Следствията от тези опити, които са от голям интерес, са следните относително до въпроса, който разглеждаме сега:

       •         1-во: Във време на работа употребеното количество на въглерода и на кислорода е повече, отколкото е във време на почивка. Ако човешкото тяло не получава в тези обстоятелства равнозначително число от тези два елемента и не получава навреме почивка, то начева (започва) да съхне и наскоро се поболява.

       •         2-ро: Във всяко време ние можем, докато храносмилателната ни сила го позволява, да си набавим под вид на водна или твърда храна нужния въглерод. Напротив, отдаването на другия жизнен елемент, който е по-важен – кислорода, не зависи от нашата воля. Дишането, чрез което придобиваме кислород, е едно явление почти изключително неволно. В едно дадено време ние не можем да дадем на тялото повече кислород, освен толкова, колкото дихателното автоматическо явление ни позволява. Следователно от времето само зависи допълнението на изгубеното количество кислород.

       Тези опити на Петенкофер и на Войт ни доказват без противоречие, че през деня – тоест, когато работим, тялото употребява повече кислород, отколкото може да придобие.

       Какво се случва, когато разходът е повече от добиването? Случва се един недоимък (дефицит), който ние компенсираме чрез отпочивката, във време на която, според по-горе казаните опити, кислородното употребение е в по-малко количество, отколкото неговото придобиване. По този начин се съставя едно запасяване от този елемент за допълнение на недоимъка, който се е получил от работенето. Следователно почивката, особено във време на сън, е тази, която уравновесява недостига на кислород, прахосан във време на работенето денем. Тъй се оправдава нуждата от нощната почивка.

       Опитите доказаха още някои други следствия.

       Подир нощната почивка тялото натрупва в запас едно количество кислород, което ни служи за дневния труд. Но понеже работните дни следват един подир друг, то уравновесяването на дневния недоимък става от ден на ден по-неточно и по-недостатъчно. Тъй щото, подир едно продължително време, нужният кислород начева да изчезва почти още в началото на труда. Тогава недоимъкът става толкова голям, че не може да се допълни даже и от най-дългото нощно отпочиване. Изисква се, следователно, цял един ден за допълването на нужната част от кислород за уравновесяване. Без това трудът става опасен и води до отслабване на тялото.

       Нека сега видим какви заключения можем да извлечем от тези физиологически разглеждания, които, ако и да са малко дълги, са обаче нужни, за да установим научно истината на нашите възгледи върху въпросния предмет.

       Не може да съществува здраве, ако вносът и износът в тялото не са в равновесие. Във всеки случай последният не трябва да надминувала (надвишава) първия.

       Нощната почивка, като не е достатъчна, за да се придобие равновесието, налага прибавянето на един цял ден за почивка, което става физиологически задължително. Това задължение е било признато даже в най-старите времена, когато земните жители, според предназначението си, са живели повече от земеделие, без да познават толкова занаяти, каквито по-сетне цивилизацията е създала. То съществува още повече в нашите времена, в които милиони хора не водят вече този земеделски чист живот, който еднакво раздвижва всичките мускули, без да поврежда в нищо нервната система. Напротив, днешните занаяти, благодарение на голямото ежедневно разделение на труда, натоварват само някои органи, и то с преувеличение.

       Тези органи, следователно, имат една неизбежна нужда от неделна почивка. Един лекар няма да се подвоуми да потвърди, че безчислените страдания, като: болести на сърцето, на белите дробове, на мозъка и особено умствените болести, от които всяка година умират стотици хиляди хора в зряла възраст, трябва да бъдат отдадени повечето на това, че натоварените органи не са имали нужната, определена от божествената мъдрост почивка. Може би те да са имали нощната почивка, без да са имали необходимата почивка от цял един ден.

       Подир едно точно изучаване на силата и способността на органическите действия в човешкото тяло в здраво състояние, физиологията е определила сто години като нормално продължение на живота. Този, който е достатъчно интелигентен, за да разпредели по всичките си органи едно равно количество труд и почивка, ще бъде достатъчно щастлив също да остане в добро здраве до сто години. И после да умре като Молтке (Хелмут фон Молтке) от една лека смърт без болка, със затваряне на очите вечно.

       Както и да е, можем да потвърдим, че голяма част от хората могат да достигнат без боледуване една продължителна възраст, ако умеят да се възползват от преимуществото, което неделята им принася за доброто телесно положение. В това отношение Англия ни доставя едно добро доказателство; в никое място неделният ден не е тъй строго запазен, както там. В никое друго място също не се намират толкова старци, тъй весели с тяло и дух.

       Прочутият английски министър Палмерстон, в последните дни на живота си, един ден по случай на годишния си празник беше поздравяван. Някой случайно забеляза, че моралната и физическа сила, с която той претърпява тежкия товар от работи, които му се възлагат, е наистина удивителна. Палмерстон отговори, че здравината, на която той се радва в една такава стара възраст, произхожда от една-единствена причина: това е, че през целия си живот той се е въздържал от работа в неделен ден.

       Гладстон, също държавен мъж, който на възраст между 80 и 90 години управляваше английската политика и можеше в парламента да произнася слова, траещи по 4 часа, разгласяваше, че в течение на своя трудолюбив живот той е признал явно големите материални и умствени преимущества, които е извлякъл от почивката в неделен ден – без да държи сметка дори за чувствата и душевните вълнения от едно по-възвишено произхождение, които този ден му произвежда.

       Великият исторически английски мъж Маколей казва: „Ако в Англия неделният ден не беше се празнувал като истински ден на почивка, ние щяхме да бъдем един народ много по-беден и по-малко цивилизован.“

       Според статистическите изследвания, продължителните и съвестни наблюдения на неделните почивки удължават най-малко с една седма човешкия живот. Да дадем изцяло един пример: някой си, който умира на 56 години (да предположим от хипертрофия на сърцето), можеше да достигне до шестдесет и четири години, ако употребяваше мъдро силите си редовно с нужните дни за почивка.

       Нуждата да прибавим редовно един цял ден за почивка като е доказана, трябва още да се докаже, че е по-добре това да бъде седмият ден, а не шестият или осмият.

       Съхранението изобщо на седмия ден – даже в отдалечени народности, едни от други, без никакво общуване – показва вече, че това е един основен закон на човешката натура и отговаря на една непреодолима нужда, каквато е тази за яденето и пиенето. От друга страна, науката, като разпространи полето на опитите, казани по-горе, доказа нуждата от период от седем дни и установи естествени действия, за да потвърди следващите хипотези, изказани от френския социалист Прудон:

       „Ако скъсим седмицата с един ден (т.е. направим шестдневен цикъл), нуждата от почивка няма да се почувства тъй напрегнато; ако я продължим с един ден (осемдневен цикъл), ще почувстваме прекалено уморяване. Със прибавянето на половин ден на всеки три дни се губи повече време по причина на честото прекъсване; като прекъсваме естествената единица на деня, унищожаваме бройното равновесие на нещата: последва нередовност и безсмислица.“

       „Ако приемем два дена за почивка подир двадесет работни дни, то от една страна правим работника съвършено мързелив, а от друга – отнемаме силите му чрез дългото работене.“

       Времето от седем дни играе още една роля под други някои жизнени условия, нужни за нашето тяло. Претендира се даже, например, че температурната промяна на кръвта, нещо, което е знак на добро или лошо здраве, се отнася до един цикъл (кръг) от седем дни.

       Освен това историята ни доставя едно добро доказателство върху невъзможността да се промени седмият ден с друг някой. През 1793 г. Конвентът (народното събрание) основа във Франция един нов календар с цел да прекъсне съвършено с преданията (традициите), останали от монархията и от църквата. За да се съобрази с десетичната система, седемте дни на седмицата се заместиха с десет дни, наречени „десетница“ (декада). Всеки десети ден се празнуваше и беше определен за почивка.

       Въпреки всичките старания и наказателни средства, за да се въведе в практика това положение, населението не можа да привикне към новото постановление. Телесните човешки сили не бяха достатъчни, за да следват редовно труда от девет дни. В противоречие с естествения божествен закон, заповедта на революционното управление се оказа непрактична. За да се поправи мъчнотията, празнуването се измени на петия ден подир пладне; най-накрая трябваше наскоро да се повърне (върне) старата неделя, от която не можаха да се отърват съвършено.

       Притежават се написани документи от някои парижки работници или художници, които са опитали десетичната система. Всички потвърждават едногласно вредата, която е причинило това ново нещо, и засвидетелстват, че въпреки увеличението на дневната работа, месечната печалба е била същата, каквато е била и по старата система. Прибавят още, че целият свят желаел да се въведе старата неделя.

       Тъй, въпреки всичките политически и религиозни революции, празнуването на седмия ден се е удържало от безпаметни времена в най-различните народности. И това е едно силно доказателство за съществуването и нуждата от него.

       Наистина са ставали в това отношение изменения в разни религиозни общества. При всичко това те са се спрели все на седмия ден. Турците празнуват в петък, евреите в събота, християните в неделя. Упорството на еврейското поколение, неговото изключение (устойчивост) относително до някои болести – например охтиката (туберкулозата), и неговият напредък, който никой не може да отрече в светските работи, могат да се отдадат повечето на строгото празнуване на съботата.

       Да се вярва, че се умножава доходът, като работим в неделя – това е една голяма грешка и не е дотам умно. Освен това има нещо, което не стои тъй добре, което гложди, когато се работи в неделя. То е твърде просто за проумяване: тялото, което е претърпяло шест дни под работа, не му се работи тъй задоволително и внимателно на седмия ден. Волно или неволно, духът и мисълта, без да искат, се обръщат от работата към това, което тялото иска инстинктивно и желае справедливо. Те се обръщат към тази страна, дето се празнува – страна, противоположна на всекидневното работене.

       Хората и домашните животни ни доставят всички необходими примери, малки или големи, че наистина работната сума и доходът са по-големи и по-редовни за тези, които си почиват в неделя, отколкото за тези, които работят набързо и непрекъснато. Стопаните на животните признават и схващат нуждата да отпускат на последните цели дни отпуска. Те знаят, че непочитането на това правило има лоши следствия.

       По побуждение на едно дружество за защита на животните, голямо количество от лондонските колари разделиха конете си на два разреда (групи): едните, които работеха седем дни през седмицата, а другите – само шест. Незабавно се забеляза, че умножението на доходите, които произхождаха от конете, работещи шест дни, беше по-уравновесено, отколкото спадането на цените (загубата на стойност) на тези коне, които страдаха от пресилване, още и от разни болести, следствие от това.

       Следствията от този опит се потвърдиха и малко по малко дадоха своя плод. Например в Лондон през 1854 година от 2745 колари само 570 пазеха неделята, докато през 1868 година тези числа бяха 2356 пазещи неделята от общо 5826 колари.

       Още един пример, добре познат, е този, който ни се разказа от Калифорния чрез Уилям Тайлър. Откриха се златните рудници в западна Америка. Със хиляди пътешественици преминуваха (преминаваха) Северна Америка, за да отидат към Тихия океан. За спомагане и за по-лесно запазване против случайните нападения, те пътешествуваха на групи от 500 до 1000 хора. Узна се, по един положителен начин, че тези групи непрекъснато вървяха ката ден (всеки ден), кога (докато) други си отпочиваха в неделен ден. Узна се, по един положителен начин, че тези последните пристигаха с неделя по-напред и в по-добро положение от първите.

       Нека припомним мимоходом, че в никое място доброто положение и общото здраве не са тъй цъфтящи, както в Англия и в Съединените щати на Америка, дето, както се знае, строго се пази неделята. Не само противостоящата (устойчивата) сила на тялото и умствената енергия са достигнали до една висока степен, но още работната сила и икономическата част, и фамилиарен (семеен) живот, народното чувство, стоят също горе. Като говоря за Англия, спомням си едно нещо, което се отличава в неделен ден. То е погледът на къщите в Лондон, на океана, на метрополията, които се виждат от кулите на ситите (градовете) Но този изглед не е възможност (съмнение) и повдигане, по причина че неделното празнуване съдейства на въздуха да се пречисти от дима на фабриките и от разните прахове, които домините (комините) произвеждат в работни дни. Неделята в Лондон не е само ден на почивка, но още ден на пречистване от дим и прах и гълтане на чист кислород.

       След като видяхме, че неделният отдих е едно от първите и най-живи хигиенически правила, нека сега разгледаме какво се прави у нас от тази гледна точка и после, кой е най-добрият и най-здравословен начин за празнуване на неделята.

       Знайно е, че у нас няма законно задължение да се прекъсва работата в този ден; истина, че фабриките и големите работилници биват затворени в неделен ден, но работникът не престава в малките работилници, в магазините и в много други заведения. Това, което е било оставено настрана през седмицата, се изработва в неделя. Едно голямо число хора минават почти целия този ден в нечистотията, с работните си дрехи на гърба и не си позволяват отдих и праволинейни (никакви) осигуровки (развлечения) след обяд, или към вечерта, или даже никак. За да се последователно малко разумен паче (разумно) да запазим свежестта и здравето на тялото и душата, да се предпазим от една преждевременна старческа немощ, от едно умствено изтощение, не е достатъчно само няколко часа, по цял един ден съвършено свободен: трябва, колкото е възможно, да оставим съвършено настрана всекидневните си занимания, да променим обикновения кръг на идеите и да прекъснем борбата за материалните интереси. Има, обаче, наистина, известни работи, които могат да се извършват без вреда и в неделя; както от друга страна, има известни професии (длъжности), които не позволяват през деня съвършена свобода; като пример ще приведа тука железниците, лекарите, болногледачите и пр. Но, освен дето несвоевременното (нередовното) спазване на неделния отдих се допълва от другите дни на седмицата, тези хора пак се ползват някога от малко или много отпуска и в самия този ден.

       Няма да го намерите, вярвам, за нескромно от моя страна, ако дам тука някои подробности от личен опит, който ми е дал убедителни доказателства, че умствените и телесни сили се развиват от равновесието на неделния ден и че количеството на извършената работа през шест дни е по-значителна от това, което се извършва през седем дни, или с други думи че 6 x 1 е по-голямо от 7 x 1

       По едно право разбиране на длъжността си, аз бях турил на разположението на публиката и в неделен ден, както в другите дни от седмицата. От сутринта рано до един час след пладне прекарвах неделния ден в работа и невъзможно да стана на дума за отдих. Положението на здравето ми и спокойствието на духа ми страдаха много от тази усилена работа. Аз се усетих, и едно и също време, възбуден и натопен (преуморен) толкова много, щото трябваше да се замисля за намаляването на работните си часове. Тъкмо по него време смъртта на един от скъпите ми събратя ми наложи неочаквано и неотложно нови длъжности – т.е. аз бях длъжен да предприема заедно с редактирането на „Швейцарския медицински вестник“ една тежка, непривична и поглъщаща много време работа. Е, добре: туй, което не можех да извършвам в седем дни, аз го извършвах оттогава насетне в шест дни и с по-малко мъчнотия. Аз се заричах (обещах си) в неделя да не ходя по визити, освен дето се изисква бърза помощ, от десет часа до обяд, подир което се оттеглях – с изключение, разбира се, на някоя неотложна нуждание. По този начин аз се намирах в положение да обсиля (укрепя) духа си в неделната отпочивка чрез други занимания от тези, които имах през седмицата. Този начин на празнуване на неделния ден ми принесе много повече задоволство, здраве и деятелност. „Подражавайте ми!“ съм казвал често на много от събратята си, които се оплакваха от модерното робство и от туй, че са били поставени да тичат и в неделен ден по маловажни случаи, или даже такива, които се продължават от много седмици насам.

       Ние трябва да пазим неделния ден не само за нас самите, но и за нашите семейства, за нашите подобни. Всеки човек има право да си отпочива в неделен ден, както има право да яде, да пие, да спи; и една наша длъжност е да уважаваме това право и да не оставяме, както точно се изразява лорд Шафтсбъри, да изпразнят тая спестовна каса на човечеството, каквато е неделният отдих.

       Чрез особен закон не може се сполучи нищо. Едничкото нещо, което държавата или правителството може да направи в това отношение, е да даде добър пример на народа, като не насилва никой гражданин да работи в неделен ден, нито да подканва на някои обществени изпълнения. Действително, неделният отдих е едно право, което ние притежаваме свободно и което, макар да ни е препоръчано от черквата, ни е преди всичко наложено от грижата за нашето умствено и телесно благосъстояние.

       Този, който не пази неделния ден, помага на своето съсипване. Нека не ми показват стотиците хора, които не пазят него ден и пак изглеждат силни и здрави. Нека тези хора паднат болни и ще видите тогава дали са могли да злоупотребяват безнаказано през цели години със своя запас кислород и да държат нервната си система в една непрекъсната напрегнатост. Защо тези наглед здрави хора падат в малко време под ударите на известни болести още в цветущите си години, додето други хора, по-малко силни, удържат дълго време с успех против същите болести? Защото не са спестявали достатъчно силите си, защото, дотогава тъй са можели, без нагледна повреда да минат работния си живот, без да си отдъхват през неделните дни, та са напрегнали своята верига толкова дълго време и непрекъснато, щото са скъсали; затуй са били наказани с ранна смърт.

       Всичките лекари забелязват, всяка година, едно голямо количество умрели хора от хипертрофия (необикновено израстване) на сърцето, причинено от една непрекъсната работа. Тъй случаят трябва да се припише на неспазването на неделния отдих, като негови печални следствия.

       На свършване, нека поставим още и този въпрос: как трябва да празнуваме неделния ден? Подтикнати от едно криворазбрано религиозно усърдие, ще бъде противно на здравия разум да приемем, като известни чуждестранни секти, т.е. да съдим, или да се остановаваме (спираме) нейде и да оставяме най-скъпоценните часове на неделята да се изличат в съвършено бездействие. Човек не трябва да остава празен (бездействен) в тесния смисъл на думата. Положението, което най-много подхожда на тялото ни и духа ни, не е съвършеното бездействие, но една приятна деятелност, която да преразпредели (облекчи) от ползата и благородните потоци. Нашата истинска почивка се състои в променянето на заниманието. Пример: ако сме уморени от няколко часова работа, извършена в седянката (седнали), едно истинско благодеяние е не да си почиваме (пак седнали), но да се разхождаме и упражняваме членовете си.

       Една разходка от три часа изисква също един мускулен труд, но той е, обаче, едно превъзходно отпочиване в сравнение с труда на ковачите, желязварите, тъкачите, шивачите или канцеларските служители. От друга страна пощенските разносвачи (разсилните) и разните пътуващи продавачи, като всеки ден правят няколко часа път на улицата, в отпочиващия неделен ден трябва да оставят на спокойствие краката си и да си намерят в къщи такова развлечение, което ще занимава повече ума им и ръцете им. Селянинът, който е прекарал цялата седмица на отворен въздух, усеща нужда от други развлечения, отколкото фабричният работник, който в събота вечер напуща блед и уморен затворения в влажния салон, или отколкото писателят, който не е напускал седалището (стола) си цели шест дни. Каквото и да бъде занятието и положението на човека, всеки трябва да прави така, щото да допълни, през неделния ден, недостатъка на силите си, като даде едно съвършено спокойствие на тези органи, които са работили през седмицата, а упражни тези, които не са работили; с други думи, трябва да заместя тежките работи през седмицата с една друга воля и весела деятелност, която не уморява, но принася едно истинско наслаждение.

       Най-после, за да се възстанови обикновеният запас кислород, тъй нужен, трябва да се стремим, колкото е възможно, на отворен въздух да прекараме неделния си отдих. Живеещият тоя елемент не се намира под изпълненията с дни покриви; най-изобилен и най-деятелен е той в гората (лесовете), гдето слънчевите лъчи, които проникват, царуват с озон (най-чист кислород) въздуха и удвояват неговото животворно качество. Чистотата на кожата е един друг фактор много важен за това оксидородивание (насищане с кислород). Този, който прекарва неделния ден с тяло покрито от нечистотата на седмицата, не ще се възползва напълно от възобновителното влияние на този необходим елемент на силите. Който се измие в събота вечер, се приготвя най-хигиенически за неделния отдих. Едно чисто тяло, в чисти дрехи, една пречистена и проветрена стая, една китка цветя върху масата, мисли весели и възвишени – ето какво трябва да бъде разположението на човек в неделен ден.

       Ако ти не прекарваш така неделния си ден, любезни приятелю, девет на десет е от твоя собствена грешка. Не съществува положение, даже между най-скромните, гдето отпразнуването на неделния ден да не бъде възможно; аз прибавям даже, че особено между сиромасите аз съм присъствал на сцени, от най-трогателните за сърцето на лекаря и хигиениста, в празнуването на неделния ден.

       Който иска да празнува този ден добре, нека потърси пример в децата, тези истински и естествени представители на човешката природа, които не са били още засегнати от борбата за съществувание и показват инстинктивно човешкото чувство в неговия действителен вид.

       Колко се радват те, като напуснат училищните чинове събота вечер и захвърлят чантите си с учебниците в къщи, гдето почиват всичките грижи и работи на седмицата!

       Умито и окъпано събота вечер, радващо се като мисли за утрешния ден, детето си ляга и става честито на сутринта; училищният чин не го безпокои този ден, той целият е посветен на радостта. Бащата има време да му покаже и обясни разни книги с картинки и да му разкаже много историйки. След обяд виждате детето на разходка с родителите си по полето или в гората. И бащата, и майката могат да се наслаждават с децата си, като ги разпитват за всичко. Тази промяна усилва детето, което се намира отново в добро разположение в понеделник и отива весело на училище. Ний не допускаме предположението че някой неразбран учител ще вземе да стеснява свещения този отдих, като зададе някои изпълнения (домашни) на учениците си. Има и други хора, които намаляват и даже унищожават неделния отдих на децата – било майката, която върши разни преправки из къщи, за които не е намерила време от работа през другите седмични дни, било бащата, който прекарва неделния ден в кръчмата или другаде с приятели; и в двата тези случая, те извършват едно престъпление на длъжността си, не само към собственото свое здраве, но и към туй на децата си.

       Неделният отдих е един важен фактор в хигиената и означава: укрепяване на здравето, спазване на умствената и телесна поносимост, душевно равновесие и щастие – най-голямото благо на този свят, – определеност на работната продължителност, дълъг живот и старост без грижи.

       Да не познаваме това е едно престъпление, което ще бъде наказано с математическа точност; то е едно престъпление толкова към себе си самите, колкото към фамилията ни и към цялото човечество. Ако един народ иска да стане здрав и да си запази здравето, той трябва да празнува неделния ден; да следва това хигиеническо правило е една патриотическа длъжност, която всеки трябва да вземе отговорност си.

[Ани]

Хигиена за къпачите (къпещите се)

       Десетте заповеди от Кругер. Унгарски главен хигиенист:

       І. Недей се къпа подир силни душевни вълнения.

       ІІ. Недей се къпа подир една ненадейна болка.

       ІІІ. Недей се къпа подир една безсънна нощ, подир едно голямо уморяване.

       ІV. Недей се къпа подир едно добро наяждане, ни подир топли изпотявания.

       V. Недей тича в банята.

       VІ. Недей се къпа в вода, на която не знаеш дълбочината.

       VІІ. Събличай се лека-полека; но щом се съблечеш, влизай във водата.

       VVIII. Хвърли се във водата с главата напред; ако не можеш, то впусни се изведнъж.

       ІХ. Недей стоя дълго време във водата, освен ако си с едно силно телосложение.

       Х. Подир банята, изтрий се добре, облечи се скоро и ходи (се движи).

Морските бани

       Твърде малко са енергичните лечителни средства, каквито са морските бани, които начесто сполучват там, дето обикновените лекарства не са сполучили; но нека кажем, че те не са сносни (подходящи) за всичките телосложения и там, дето може да бъдат полезни, нужно е голямо внимание. Някои, които не са се съобразили с изискуемите условия, са се повредили, вместо да се ползват. Разбира се, действително, с каква енергия може да действат студените бани, на които водата обема (съдържа) възбудителни начала. Справедливо се е казало, че морската вода действително може да се вземе като истинска минерална вода.

       По причина на солта, която тя съдържа, морската вода мъчно се топли, но мъчно също изстива, като се стопли. Нейната топлина е повече в месец август, отколкото в другите времена през годината. За един същ ден най-малката ѝ топлина е към единадесет часа сутринта, а най-голямата – от пладне до пет часа вечерта. Изобщо водата е по-топла там, дето е песъчливо крайбрежието, отколкото там, дето е каменисто: важно нещо за слабите болни, които не могат да противостоят на голямата студенина. Подобни хора трябва да избират песъчливо крайбрежие и равно, без течение; да си правят баните под едно силно слънце и към три часа вечерта (следобед).

       За да се ползва някой от морската баня, трябва да внимава да избягва вторичното изстиване, което се започва от една неточна реакция. Тук не се касае за помръзването (побиването на тръпки), което чувства някой, като влезе във водата, което наскоро се изгубва, но за вторичното помръзване, което дохожда (идва) подир едно неопределено време във водата. Трябва добре да знаем, че има хора млади, пълни и корави (здрави), които при едно дълго стоене във водата не досещат (усещат) никакво помръзване; кога (докато) други, напротив, подир едно малко време, даже и незабавно, досещат палпитации (сърцебиене), настръхване, побледняват в лицето, напада ги залест (замайване/припадък) по причина на кръвното съсредоточаване към вътрешността на органите. Подобни хора трябва да правят баня доколкото е възможно твърде кратка, или даже, ако реакцията е в невъзможност, да не се къпят никак. Те може да ги заместят с измиване на тялото с морска вода, малко стоплена.

       Нужните мерки за употребението на морските бани са следните:

       Изобщо не бързай да се къпеш; чакай няколко дни, за да привикнеш с мястото, дето си отишъл. Това е необходимо за слабите и нервически (нервни) деца.

       Къпането трябва да се извършва от десет часа сутринта до пет вечерта (следобед). Избягвай да влизаш във водата вечер подир засядането (залеза) на слънцето, или твърде рано, щом излезеш от леглото, тогава, когато порите на кожата са отворени и са твърде чувствителни на студа. Никога недей се къпа подир ядене, додето ястието не е смляно: всеки знае нещастните случки, които се случват подир една подобна баня.

       Забелязано е, че децата имат повече реакция подир първата си закуска. Младите, възрастни и здрави момчета може да се къпят на гладно сърце.

       Твърде малките дечица не трябва да се къпят; понеже до седем години детето не трябва да прави хладни бани.

       Избягвай да влизаш и излизаш във водата, или да стоиш дълго време. Най-кратките бани са най-добри: три минути за децата, десет за възрастните най-много.

Начин за пречистване на вода за пиене

       Това средство, показано от госпожица С. Шипилова (из Женева), е основано върху оксидацията (вкиселяването) на органическите материи чрез перманганата от поташ (калиев перманганат) или сода.

       Прибави 0.06 грама за един литър съвършено чист перманганат (калиев перманганат). Г-ца Шипилова се е уверила, че най-мръсната вода се пречиства съвременно (едновременно) както от микробите, тъй и от разтворените органически материи, които тя съдържа.

       Една вода, тъй пречистена, за да може да служи за пиене, трябва да се унищожи перманганатът, който е тонически (стимулиращ/силен). Достатъчно е за това, ако водата не е много, да се прибави малко захар, ракия, коняк или вино. Тези неща разединяват перманганата; под тяхно влияние водата изгубва своя червеникав цвят и става тъмножълта, като се образува една двойна киселина (биоксид) от манган (манганов диоксид). Като този последен състав не е отровителен, водата може без никаква вреда да се пие. Но по-добре ще бъде да се прецеди водата или да се остави да се утаи. Когато се касае да се пречисти едно голямо количество вода, г-ца Шипилова препоръчва да се употребят счукани въглища за унищожението на перманганата.

       В такъв случай ето тя как съветва да се постъпи: Поставя се едно достатъчно количество от счукани въглища във водата, която съдържа перманганата. Водата трябва да бъде в кюп (глинен съд) или каца (а не в металически съд). Подир прибавянето на въглищата водата се разбърква с една пръчка и после се прецежда чрез едно двойно гъсто платно.

       Тъй се придобива една чиста и бяла (прозрачна) вода, която не съдържа ни микроби, ни органически материи, освен една малка част от въглена или двойно въглена киселина от поташ или сода.

       Не трябва да се забравя, че една от най-главните точки е въглищата да бъдат чисти и счукани в съдина твърде чиста.

[Ани]

Предпазителни и лечителни мерки против холерата

       Предпазителни мерки. Предпазителните мерки се състоят в някои хигиенически наставления, още и в някои медицински средства.

       Хигиеническите наставления, изказани от най-добрите и знаменити лекари, са:

       „Мястото, в което се живее, трябва да бъде проветряно, особено стаята, дето се спи, да е твърде чиста и суха.“

       „Да се избягват всякакви изпарения, произходящи от гниене и спарване на разнообразни органически вещества; следователно, всякакъв смет от мръсни и внасящи миризма (вънящи) неща трябва да се изхвърля, заходните (тоалетните) и помийните места да се пречистят. В най-добрите къщи, понякога, тези неща са често пренебрегнати. Изобилно да се употребяват обикновените дезинфекции, като: хлорна вар (chlorure de chaux), син камък (sulfate de cuivre), финическа киселина (фенол/carbolic acid/acide phénique), чиста разтопена вар за тоалетните и пр.“

       „Избягвай от да се излагаш на студ и влага; под никакъв начин недей държа отгоре си (на себе си) влажно облекло, особено чорапи и обуща; бъди с голямо внимание да не би, като се изпотиш, се изложиш на проветрение (течение), още да не подпаднеш под студени тръпки.“

       „Да си облечен толкова, колкото тялото ти да има една сносна (умерена) топлина и всякога еднаква.“

       „Да не пренебрегваш обичаите на личната чистота, да се редовно упражняваш на открит въздух; да избягваш нощното неспане; да пазиш най-голям ред в времената, назначени за отдих и почивка; доколкото е възможно, избягвай всякакво умствено уморяване.“

       „Храната трябва да бъде здрава и съобразена изобщо с привичките на всекиго. В всеки случай не е зле да се въздържа някой, повече от друг път, от всякакво ястие, което, колкото добро и хранително да е, е било за него друг път трудносмилаемо; да се пази една най-голяма умереност относително до яденето и пиенето.“

       „Никакво употребение на зеленчук или сурово растение, ни зелено и кисело овощие (плод), ни пъпеш, ни краставици, ни салата, ни кисели приготвени растителни неща и пр.“

       „Добрите и озрели (узрели) разнообразни овощия, варени или не, както и зеленчуци, оварени (сварени) и посолени, могат умерено да се ядат от хора, които ги мелят (смилат) добре. Тъй също хора, които са привикнали да пият вино и бира, могат умерено да ги употребяват, стига те да не са кисели.“

       Медицинските предпазителни средства са: вератрум албум (чемерика) № 3 и купрум ацетикум (меден ацетат) № 6, които ще се употребяват в размяна (редуване), според силата на болестта, ката ден (всеки ден), през ден или през два; един ден от едното лекарство сутрин и вечер – 2, 3 зрънца, разтопени в една лъжица чиста студена вода; другия ден от другото, по същия начин, и тъй нататък.

       Във време на една холерична епидемия, щом се появят някои си признаци, като: главоболие и недобро изобщо телесно разположение, куркане на червата и болки по корема или по стомаха, разтягане на червата с дрисък (разстройство) и неохота (отпадналост), те трябва да се вземат като предварително начало на болестта.

       Признаци на болестта. – Горе-долу признаците на болестта са следните: Дрисък начесто, с водна бяла плака (изпражнения), която прилича на оризова вода; наскоро подир това последват крампи (сгърчвания) и спазми (свивания) по стомаха и по корема, които са придружени от една силна жажда, от едно горене под лъжичката с прималявания и подигания (повръщане); още по-сетне се явяват бълвочи (повърнати материи) с една отвратителна миризма; краката и ръцете изстиват, и крампи, особено в прасците на краката, се появяват. В най-силните случаи повърхността на тялото изстива и се облива от един студен пот; краката стават като лед студени; очите му хлътнати; дъхът му студен и гласът му почти го няма никакъв; дишането трудно; накрая дохожда едно изчерпване на жизнените сили.

       Понякога крампите дохождат периодически от време на време и биват доволно силни; в някои случаи, много редки, дрисъкът става кървав.

       Лечение. – Под какъвто начин и да се появят първите признаци, ще се даде изначало спиритус камфоратум (камфоров спирт), което се приготвя по следния начин:

                              Камфора . . . . . . . . . 5 грама

                              Алкохол чист (rectifié) . . . 30 грама

       От това лекарство ще се дава на болния по 2 капки в една лъжица вода или на една бучка захар, ката (всеки) 5 или 10 минути в продължение на един час; ако би в това време да се появи някое подобрение, даването на лекарството ще се разреди.

       Подир това време ще се употреби вератрум албум № 3, от което, като се разтопят 12 зрънца в 6, 7 лъжици вода, ще се дава по една лъжица ката (всеки) 10, 15 или 30 минути, според силата на болестта, дотогава, докогато е нужно.

       Вератрум се счита като главно лекарство за тези случаи, които имат за признаци един внезапен и начесто дрисък, един ненадеен и начесто бълвоч, крампи и спазми по стомаха и по корема, студено тяло – особено по крайниците, крампи по прасците на краката, и накрая една голяма слабост.

       Ако подир няколко приемания от това лекарство признаците не отиват по-добре, а заздравяват (се засилват) и вземат по-сериозен характер; ако крампите се преобърнат на спазми, ако те станат периодически, или ако дрисъкът се измени и стане кървав, то дай купрум № 6 по същия начин, както по-горе се каза за вератрум. В много случаи купрум и вератрум може да се дадат в размяна (да се редуват).

       Когато във време на болестта страдащият досеща (усеща) вътре в стомаха си и в червата си като че огън гори, с дрисък от време на време горещ; особено когато подир ходенето си той досеща силни и прескрипващи (прерязващи) болки по корема и едно извънредно безсилно изстиване на снагата с мазен пот и един страх, че ще умре, може да се даде вератрум в размяна с арсеникум албум № 3 по същия начин, както по-горе.

       Хигиенически съвети. – Болният, още от началото на болестта, трябва да се държи на топло, даже да бъде обвит в една вълнена покривка; ако е нужно, може да му се поставят топли керемиди или шишета с вряла вода на краката и под мишниците; за да се задоволи жаждата му, може да му се дава от време на време по една-две лъжици студена вода, даже, ако е възможно, с малко частици от лед. Понякога клистирите (клизмите) от ледена вода, или при нямане (липса) – просто студена вода, правят голямо улекчение (облекчение) на силната колика или крампа в червата, когато лекарствата не могат тъй скоро да ги надвият.

       В време на оздравяване нужно е да се внимава добре да не би болестта се повърне по причина на голямата охота (апетит), що болният притежава и която не трябва да се задоволява, освен малко по малко; изначало няма да му се определи освен една най-лека храна, в малко количество на ядене, от брашнени леки неща, като: саго (sagou), арарут (arrowroot) и пр. Тъй, постепенно, малко по малко, ще му се даде бульон от пиле, бульон от говеждо, малко препечен хлебец и други подобни, додето влезе в обикновения си ред на яденето.

       Освен горните, болният старателно трябва да се пази да не си простуди тялото, особено стомаха, корема и краката.

[Ани]

ПРАКТИЧЕСКИ СЪВЕТИ

(из магнетическата практика)

Против мигрената (полуглавие)

       „Мигрената“ се узнава от една силна, постоянна болка, която като че с обръч стяга главата, или като че някой гвоздей натиска болното място. Обикновено тя обема (обхваща) само една страна на главата (по-често лявата), а особено слепите очи (слепоочията) или над очите; тя е придружена от едно тъпоумие (замаяност) – много или малко силно, от повдигане и бълвоч (повръщане). Болките дохождат (идват) периодически – по-малко или повече редовно, и биват спомагани (предизвиквани) от приближаването на месечните (менструацията), или от някои атмосферически изменения.

       Изобщо болестта не е опасна и тя засяга повечето жените, отколкото мъжете. Тя се поражда от дълги безсъния, от прекален умствен труд или други пресилвания, и особено от едно телесно разположение към ревматизъм, подагра, или болки по ставите и проч.

       Медицината безуспешно я лекува с бромид от поташ (калиев бромид), със сулфат от хинин, с опиум, с кафе, с електричество, с хидротерапия и проч. Магнетизмът, добре употребен, я лекува скоро и често много сигурно. Трябва да се укротят болките по главата и да се събудят органическите служби (функции), особено на стомаха и на червата; тъй ще се внимава да се начне (започне) лечението, когато обикновените критически действия (кризи) са изчезнали съвършено. Понякога болката изчезва незабавно, но трябва обикновено едно редовно лечение, което може да се продължи от един до няколко месеца. Кризите тогава се случват от рядко по-нарядко, от по-силни стават по-слаби, и свършват със съвършено изчезване.

       Човечески магнетизъм. – Постави се прав пред болния и за някое време положи си ръцете върху страните на главата му; после постави се от лявата страна и положи лявата си ръка върху челото с пръстите нагоре, а дясната върху тила на врата; подир едно малко време извърши с дясната ръка привлекателни разтривки от горе надолу до бъбреците. Подир това постави се пак пред болния и, прав или седнал, полагай дясната си ръка кога (понякога) на стомаха, кога на корема, или прави с нея паси (движения). Прави още начесто разтривания върху органите и върху гръбначната кост, поставяйки си ръцете върху коленете, и прави привлекателни триения върху кръста и краката. Най-накрая направи големи паси от главата до краката и свърши, като заседанието се продължи от 10 до 40 минути според силата на болестта. Дава се и магнетизирана вода за пиене.

       Земен магнетизъм. – Между болните някои биват сензитивни (чувствителни) – тъй дето течението на земния магнетизъм упражнява едно или малко значително действие върху им. Най-сензитивните ще бъдат незабавно подобрени само чрез направлението на тяхното легло. Положи кревата (леглото) с глава към север; в случай на невъзможност, то положи кревата в направление от изток към запад и главата на изток.

       Самомагнетизиране. – В лек един случай самомагнетизирането е достатъчно. В подобен случай направи паси или разтривания с двете си ръце, като наченеш (започнеш) от средата на челото и продължиш зад ушите и от страна на врата, за да слезеш по край тялото до коленете. Разтривания върху бъбреците, стомаха, корема и краката: паси от голямо течение от главата до краката.

Излечителни примери

       І. – Г-ца Тереза Дюмен, шивачка в Ним, на възраст 26 години, е била болна от деветгодишната си възраст от припадъци на главоболие, твърде често и със силни болки. Както се надяваше за като се развие телосложението ѝ, тъй и органите, но от това време, освен периодическите прекъсвания, тя е имала ката (всеки) месец редовни припадъци, които са се продължили по три дни. Без да сполучи ни най-малка полза, тя е изнурила (изтощила) всичките медицински средства.

       „От състрадание към нея, аз я подканих да опита магнетизма, като се укротих че няма да ѝ навреди; тя се съгласи и, като отредихме време, дойде сама: аз я магнетизирах двадесет минути, в това време болката се разпръсна. Дадох ѝ да пие една магнетическа чаша с вода, като я задължих да не пие друга. Тя се събуди в моята присъствие и нито едно детайл не действа вече. Тя, за учудване на всички, очакваше да има един силен припадък, при всичко туй дохожда в само ординацията, които бяха като приятели на болната, и нищо повече. От това време, та досега нито по дните ѝ, като бяха се изминали осем месеца, не се случи да се съжали че тя не е излекувана.“

       ІІ. – Г-жа С..., на 38 години възраст, се разболя силно на 17 октомври, което докара извънредно положение и което тя го намираше, като произлезе от притискането на яйчниците ѝ. Подир 24 часа, тъгите в кръста и в долната част на корема, главоболие, немощие и влошено движение на ръката и на крака от дясна страна. Лекарят, в разстояние на три месеца, употреби всичките потребни лекове: пиявици, укротителни, антиспазматически, сулфати, и прочее. Той моли че стомаха и корема са по-добре, без да може да отчужди (премахне) малко мигрената, да остави тежестта на краката и да укроти нервната деликатност. Болната, измолена (уплашена) дотолкова, чува дали магнитният колан да ѝ помогне и така каза: „Изгубила си (изгубила е) светлина за очите: той представлява умореност, а в гърлото ѝ се усеща притискане“. Магнетизирането се начна (започна) само три пъти в седмицата по 15 до 20 минути в заседание. Болната пиеше единствено магнитна вода. Още отначало нормалните признаци начнаха да изчезват малко по малко и в 15 дни остана за нея и леко, и естествено; болната стана весела и се сдоби с добро здраве.

       ІІІ. – В същия журнал от... 1860 г., лечителят публикува разни болни, които е лекувал чрез магнетизъм. Между тях се намират 35 случая на мигрена, от които 33 са свършили с подобрение.

       ІV. – Доктор Берута, в своето еднолично върху човешкия магнетизъм, укротява се в едно малко време, той унищожил два твърде силни припадъка от мигрена, от които две госпожи страдаха често.

       V. – Комендантът Лафир от По, който е изцелил голямо число болни чрез магнетизъм, публикува в магнетическия журнал двадесет от разни болести, между които се нахождат пет случая от мигрена.

       VІ. – Доктор Луиет публикува също в магнетическия журнал лекуването на една болна, което е особено любопитно, а в това отношение, че този, който я изцели, вместо от магнетизъм, го е употребил с извънреден успех без да го съобразява. Касае се за един млад момък М. Разор, който, на една четиридесетгодишна госпожа под една същата силна болка от мигрена, триете без причина към сляпото око.

       „Тази болна, от каквито Разор я взе в болки от деветнадесет дена досега, му я доведоха ката (всеки) ден подир пладне и то я държала понякога цял 24 часа. Като усетиха силата му, видях го три пъти, и се разприказва на съседи, очи събудиха силно: Дойде ми на ум, без да имам намерение да го магнетизирам, да поставя ръката си върху челото му и върху сляпото му око; в продължение на 7, 8 минути все голям обяд пристига ми в болната, която плачеше; бяхме тъй два бели приятели, че видях как кръвта по главата: тя ги остави ръцете там, дето тя не обикаля от пот. Тогава болната съвършено се освободи от своята болка и, като я магнетизирам, увери ме че това което дойде той съдейства веднага; по време от 20 минути, други път един в 24 часа и се сполучиха. Този той става и, като се усети, му е било, едвам усети в пази игра. Оттогава, голямо критическо изпотяване произлезе от магнетизма, което я освободи от всичко.“

       VІІ. – Почти от 6-годишната си възраст, Госпожица Сьор, от Болоня, страда от една зла съща мигрена.

       Кризата обикновено дохожда (идва) ката (всеки) неделя и изнурява я отначало от сила от 3 до 4 дни. Подир едно малко време от подигане и бълвоч, се излива един палпацион (усещане) и силна болка върху челото, и покорява очите, левото само око. Болната е принудена да стои уединена в една отделна стая, без да зема никакво храна. Когато кризата пристане (спре), болната се чувства изцяло съсипана в 2, 3 дена, като има умора и унесеност, без да е зряла да извърши общо. Повечето пъти изтича една криза от приближаването на друга такава.

       В най-добрия ѝ промяна, тя почти е без сили, смилането (храносмилането) е трудно, развиването на идеите е пълно, паметта ефирна (слаба) и силно усещане на болката врата, последва отвращение от живота и замаяност. Лицето ѝ е завяхнало, кожата е суха и пасивно бледнее, при всичко туй болната е доволно пълна.

       Г-ца Сьор се е лекувала от най-прочутите лекари в Болоня; дохождала е и в Париж при най-знаменитите лекари. Както едните, така и другите, са предписвали сулфати, опиум, бромид от поташ и прочее; при всичко туй нищо не могло да повлияе на нейното подобрение.

       В това положение, почти на отчаяние, беше, когато тя дойде при мене в магнетическия институт и поиска да се лекува чрез магнетизма.

       На първото ѝ дохождане, 8 ноември 1886 година, аз я подложих под влиянието на човешкия и минерален магнетизъм. Кризата, която се обяви (появи) няколко време, дойде с по-малко сила.

•  2-ра неделя. – Кризата дохожда (идва) и трае едвам един ден.
•  3-та неделя. – Кризата се явява утринта и престава съвършено вечерта при залез слънце (5¹/₂ часа).
•  4-та неделя. – Кризата се вестява (явява) с заплашителност от няколко часа, без да се появи съвършено.
•  5-та неделя. – Никакъв признак не се явява.
•  6-та неделя. – Тоже (Същото).

       Паметта е добра, охотата (апетитът) си дойде в нормалното положение, смилането (храносмилането) се извършва лесно, пъпката (отоците) до нейде се намали, цветът се измени значително: болната може да се каже, че е оздравяла. 45 дни от едно редовно магнетическо лекуване бяха достатъчни да се добие това положение.

       От това време излечението си е останало същото.

       VІІІ. – Г-ца Гранджан, от Версай, на 16 години на възраст, кърваво (пълнокръвно) телосложение. От една година насам месечните ѝ (менструацията) са престанали, охотата ѝ е капризна, смилането медлено (бавно), запек също упорит, и от 8 месеца, в неопределени времена, тя страда от силни главоболия с бълвоч (повръщане), които траят от 12 до 15 часа.

       Тя дохожда в клиниката на „Французкото (Френското) магнетическо дружество“, като чувстваше предварително признаците на една криза.

       Във време на заседанието болната почувства в всичката си снага (тяло) едно значително движение, придружено от топлина и лошотия (неразположение). Кризата, която се очакваше, не се яви, само към вечерта тя биде нападната от едно голямо движение, придружено от треска, пот, бълвоч (повръщане) и дрисък (разстройство). През нощта безсъние; на утрешния ден месечните ѝ дойдоха изобилно и тишината се установи малко по малко.

       Болната дойде подир два месеца, за да извести само, че месечните ѝ следват и че тя не чувства вече никакъв лош признак, като тези, от които тя по-преди страдаше.

       Следователно тя се излекува в едно само заседание (сеанс).

[Ани]

Динамическото действие на лекарствата в малка доза.

       Във всичките медицински списания пространно се говори върху химическото действие на лекарствата, кога (докато) за динамическото тяхно действие, което е едно от най-основните неща, едва ли се помнява (споменава).

       И друг път бяхме говорили нещо върху динамизма (вж. год. ІІ стр. 69); но днес, като прочитаме в медицинските вестници едно изложение от някого си доктора Фугерон, из Тулуза, който говори тъй убедително относително до тая част, ние не можем да пропуснем от да не преведем или извлечем поне тези неща, които указват по един безусловен начин истинността на динамическото действие и излагат теорията, която може да ни послужи за изтълкуване.

1-о. Динамическо действие

       Металоскопия и металотерапия. – Бурк откри, а Шарко, Луи, Дюмонпалие, Ландолт, Желе и Рено потвърдиха следните работи:

       1-во: Металически плаки, поставени върху една част на тялото, прекъсват при истериците парализите на чувствителността и на двигателността. Същият метал не подобава (не влияе еднакво) на всички хора без различие; някой е чувствителен само към желязото, друг към златото, а друг пък към медта и пр. Въпросът тук е за една особена идиосинкразия (индивидуална чувствителност) на всекиго. Еднаквостта на явленията, произведени чрез плаките с тези, които придобиваме посредством магнита и електричеството, произведе незабавно мисълта, че самата причина е електричеството и че наблюдаваните явления трябва на него да се припишат. Тогава се поражда следният въпрос: като се узнае силата на течението (тока), произведено от един метал, ще ли бъде възможно чрез едно електрическо течение с еднаква сила да придобием еднакви следствия с тези, които ни дава полагането на плаките? Направените опити относително до това решиха въпроса в един положителен смисъл. Тъй, златото дава течения от 2° до 12°, измерени с галванометъра на Дюбоа-Реймон; ако болният е чувствителен към златото, електрическите течения от 2° до 12° ще произведат същите действия, както златните плаки. За един друг метал ще трябват други течения.

       Металическото употребение отвътре (посредством пиене или подкожни инжекции), приготвено медицински, или минерална вода, произвежда същите лечителни действия, както тяхното употребение върху повърхността на кожата. Следователно, понеже външното металическо действие е чисто динамическо (електрическо действие), ще бъде същото и за вътрешното му действие.

       М. доктор Гаригу, професор на медицинската хидрология в медицинския факултет в Тулуза, проповядва, че преди да настаним (изпратим) един болен на една минерална вода, трябва предварително да изследваме към кой метал той е чувствителен. Това потвърждение като се извърши, предписва му се една вода, която да обема (съдържа) в себе си този метал, и придобитите следствия тогава често биват удивителни. Следователно, употребителните метали много често се намират във водите под едно твърде малко количество, понеже трябва да се направи разложение (анализ) върху много хектолитри вода, за да се открият следите им.

       Земна сол и растителни вещества; ксилотерапия. – Само обикновените метали и техните соли са тези, които произвеждат подобни действия с тези на електричеството и на магнита. Парон опитал върху една полуанестезирана (с намалена чувствителност) жена действието на разни вещества и придобил възвръщането на чувствителността чрез въглена вар (калциев карбонат), чрез хидратна сярна вар (гипс / калциев сулфат хидрат), чрез флуорна вар (калциев флуорид), чрез амианта (азбест).

       Тъй също, изследванията на Бенет, на Вестфал, на Миулер, на Дюжарден-Бомец и Журден доказаха, че може да се добие чувствителността чрез поставението на кори от някакви дървета. Дърветата, които са се указали (показали) като най-силни, са: жълтата хинна, туята, трендафиловото (розовото) дърво, акажуто (махагон), орехът, кленът, ябълката. Без съмнение тези дървета, стрити твърде ситно и взети вътрешно, ще произведат същите действия. Иос Томпсон доказа, че тела непроводници, поставени върху кожата на тялото, могат да произведат течения, които са донейде термоелектрически.

       Накрая, подобни следствия са придобити от Вестфал подир едно синапено налагане (лапа); от М. Грасета чрез един везикант (възпалителен пластир), тоест с кантаридин; от М. Сиура чрез колодиума и от М. Дюжарден-Бомец, като е дал извътре (вътрешно) яборанди, или подир употребението на пилокарпин в подкожни инжекции.

       Заключение. – От по-горните дела можем да заключим, че всичките лекарства, каквото и да бъде тяхното начало – минерално, растително или от животинско свойство (произход), поставени върху кожата или взети вътрешно, упражняват едно динамическо действие, произведено повечето от едно електрическо изпарение.

2-о. Действие на най-малките дози

       „Мина вече времето – казва М. Л. Журдан, – дето относителните подигравки можеха да бъдат едно добро доказателство против най-малките дози на хомеопатията. Неоспорими доказателства съществуват, които трябва да наложат мълчание на най-ясните размишления. Тези малки дози действат, даже упражняват едно силно, удивително действие.“

       Минерални води. – В минералните води силните вещества често се намират в такава една малка доза, дето наглед се вижда да не е никак съразмерна с действията, които те произвеждат. Тъй, тези действия се отказват (отричат) от някои големци в науката, които не искат да изтълкуват действието на лекарствата освен чрез химическите им свойства. До нашите дни не се беше открило нищо в някои от тези води, което да може умствено да задоволи (обясни) произведените действия. При всичко туй, потвърждаваше се, че тези води имаха неотказани (неоспорими), положителни действия и, следователно, понеже няма действие без причина, трябваше да има в тях едно здраво и вярно лечително начало. Професор Гаригу доказа, че това начало действително съществува и че то се състои почти всякога в някой метал, който се намира в една твърде малка доза. По един подобен начин, например, той узна, че се намира живак в една най-малка доза в Авлуските (в департамент Ариеж / Ariège) води; от дълго време се знаеше, че тези води лекуваха сифилиса, обаче никой не можеше да си изтълкува защо.

       Развитието на растенията. – Разработването (растежът) на Aspergillus niger (черна плесен) е още едно доказателство за действието на най-малките дози върху жизнената тъкан. Когато това малко растение е в сила на развитието си, достатъчно е, за да се спре, да се постави във водата, в която то расте, ¹/_1600000 от адски камък (сребърен нитрат). Порастването му даже не може да начене (започне) в една сребърна съдина, при всичко че химията не е в състояние да докаже, че една част от материала на съдината е разтопена (разтворена) във водата. При всичко туй, растението, чрез изсъхването си, го изповядва (доказва). „Кое хомеопатично разложение (разреждане / dilution) – вика доктор Иусет – отговаря на металното количество от сребърната съдина, което е разтопено във водата?“

       Дарвинов опит. – Дарвин, като изучаваше смилателното (храносмилателното) действие на слузта (секрета) на пипалцата на Drosera rotundifolia (кръглолистна росянка), доказа, че е достатъчна една двадесетхилядна частица от серен амоняк (амониев сулфат), за да се произведе едно физиологическо действие, добре определено във всяка една слуз на листа. „Читателят – казва той – може твърде добре да си въобрази едно подобно разложение, като си представи 5 сантиграма от тая сол, разтопена в 140 литра вода; следователно, няколко капки от това разложение, изляти върху един лист, са достатъчни да определят едно отслабване на всяка една част, що е добра (чувствителна), често даже и върху опашката (дръжката) на листа. Действително, всеки път, когато придобиваме (усещаме) една миризма, явно е, че частици, много по-малки още, дохождат да разбудят нервите ни. Когато едно куче се намира далеч на стотици метра под миризмата на един рогач (елен) или всяко друго животно и досеща (усеща) неговото присъствие, миризливите частици произвеждат едно какво-годе променение в тези носни нерви; следователно тези частици трябва да бъдат безкрайно по-малки от тези на серно-амонячната сол, които теглят (тежат) една двадесетхилядна частица от 5 сантиграма. Тези нерви отдават в мозъка на животното едно впечатление, което се превежда чрез външни действия.

       В случая на Дросерата (росянката), удивителното е, че едно растение без никаква нервна система, може да бъде повлияно от частици тъй малки; но ние нямаме никакви причини да предполагаме, че други тъкани не могат да придобият една много по-превъзходна чувствителност от външните впечатления, ако това свойство можеше да бъде полезно за организма.“

       Действието на безкрайно малките дози е, следователно, непременно вярно и тъй, както можахме да докажем чрез опит динамическото действие на лекарствата, тъй също наблюдението и опитът доказват, че те могат да действат даже в най-малки дози.

3-то Попиване и разделителност;

положително изменение

       Попиване на лекарствата. – За да действа едно лекарство, то трябва да се попие (абсорбира), да влезе в най-вътрешния състав на тъканта. Всяка лечителна част, която не преминава в организма тъй, е никаква; ако тя не е вредителна, не може да бъде полезна. Колкото едно лекарство се по-добре попива, толкова то бива по-влиятелно; а то бива по-лесно за попиване, колкото повече е разтопено (разтворено) и раздробено.

       Следователно, повече едно лекарство е разтопително (разтворимо), повече то може да се даде в слаба доза; тъй като, например, хинният цитрат (хинин цитрат), като е по-разтопителен (разтворим) отколкото сулфата, трябва да се даде в по-слаба доза, за да произведе същия резултат.

       Следователно, разбира се, разложението като разделя телесните молекули, преминава по-здраво, по-точно и по-скоро в организма, и тъй улеснява лечителното действие.

       Материалната разделителност. – Разделителността на телата може да отиде много далеч – било чрез стриване (тритурация), било чрез разложение (разреждане / потенциране).

       В своята „Архитектура на света на атомите“, М. А. Годен е пресметнал числото на химическите атоми, вместени в едно материално нещо с забележителна големина; например колкото един металически куб със страни от 0,002 метра, равен на една иглена топка, ще бъде представен от числото 8, последвано от 24 нули:

8,000,000,000,000,000,000,000,000

       Тъй също, ако иска някой да преброи числото на металическите атоми, вместени в една големина на карфичена топка, той, като отделя всяка секунда, умствено, един милиард, или 1000 милиона, трябва да следва тая операция повече от 250 милиона години.

       Ако и механическото разделение чрез стриване или разреждане не може да отдели всичките химически атоми на едно дадено материално количество, при все това, вижда се, че то може да разчлени това материално количество в едно число от частици от повече на повече по-малки, дето да надминува (надвишава) всяка граница и това е което ние не трябва да забравяме. Оттука се вижда, че едно второ разложение (разреждане) може да има толкова или повече частици от колкото е имало първото, но тези частици са по-малки от тези на първото; че едно трето разложение може също да има толкова или повече частици от колкото е имало второто, но те ще бъдат много по-малки. При всичко туй, ако съберем всичките лечителни частици от третото разложение, ще имаме една маса с по-малка тежест от събраните частици на второто разложение, което също, за своя сметка, ще има една тежест по-малка от частиците на първото разложение. С други думи, доколкото преминаваме от високи на по-високи разложения (разреждания), ще имаме една доза (една тежест) от малка по-малка от лечителната материя, при всичко че числото на частиците може да бъде от едно еднакво число или повече.

       При това, като разделителността има граница, то ще дойде едно време, дето числото на лечителните частици не ще може вече да се удържи същото, а ще почне да се намалява. В такова едно положение, ако се следва да се разглежда, числото на лечителните частици ще следва също да намалява, тъй дето ще достигне да не остане нищо.

       Материалното изменение в случай на едно голямо разделение. – Когато материалното разделение е отишло твърде далеч, неговите свойства стават някак си раздразнителни (реактивни) и се произвеждат такива явления, каквито навярно нямаше да се появят в едно обикновено положение. Знае се, например, че химическите съединения трябва всякога да бъдат предварително разположени на едно материално разредяване (разреждане), на едно движение, на едно разширение, и действията на тези разпръснати сили са толкова повече забележителни, колкото молекулите са по-малко подложени под влиянието на техните съседи. Ето защо, телата в първобитното (чистото) си положение се намират в най-голямата си привлекателна, едни към други, сила. В обикновеното си положение, техните атоми са скопчени едни с други от една сила. Когато топлината разкъсва съединителната тая връзка, останалите свободни атоми могат да се съединят. „Това, което химиците наричат вродено положение (състояние in statu nascendi в момента на отделяне) – казва М. Делбюв, – съставлява твърде добре едно специално положение, което се отличава по движимостта, по леснотията да съставлява сякаш видове съединения, по плодовитостта.“

       Същото се случва и с лъчистата (радиантната) материя, която Крукс счита за едно специално състояние, което се различава от въздушното състояние толкова, колкото това се различава от водното състояние.

       Следователно, когато материята е разредена, когато нейните молекули са отдалечени една от друга и свободни, повърхността ѝ някак си се увеличава, и като, според изражението на М. Бертело, всяка частица съдържа безчетни количества от електричество, тая без тежест течност (флуид) се изпарява толкова по-добре, колкото повърхността е по-голяма. Понеже се знае, че действието на електрическите стълбове е според повърхностите, а не според величината на елементите.

       Разделението на лечителното вещество, като улеснява попиването (абсорбцията), ще увеличава също енергията на динамическото му действие, което е подпомогнато още от ударите, що материята приема. Сега се разбира как става тъй, че в равни съразмерности дозата на лекарството се намалява в разрежданията, докато неговата енергия може да се умножи.

       В туй се състои това, което се нарича лечителна динамизация. Когато се казва, че едно лекарство е динамизирано, то е зле казано, понеже динамическото действие на лекарството се произвежда, както го видяхме по-горе, чрез разрежданията, които не вършат нищо освен да увеличат действието, което увеличение си има също границата.

       Явно се вижда, че поредното стриване на лекарството, както и неговото разреждане, го поставят под едно специално молекулярно положение, което позволява на най-малката доза да произвежда електрически удари, доволно силни, като тя е в съотношение с жизнената материя. Поставянето на металическите плаки върху кожата доказа, че тези удари произвеждат понякога едно раздразнение, понякога едно потушаване. В първия случай топлината се покачва, пък във втория — тя се намалява. Това е то, което може да се нарече обективната страна относително до действието на лекарството. Но съществува също и субективната страна, на която обективните явления са подчинени. Следователно това са субективните явления, които трябва вече да ни занимават.

4-о. Човешката чувствителност

       Променението на чувствителността според човека. — Нищо не е тъй изменяемо, както е човешката чувствителност. Когато някои хора имат една най-тъпа чувствителност, други притежават една дотолкова деликатна чувствителност, дето едно най-малко нещо е достатъчно да ги повреди. За свидетелство служат тези гостоприемни сестри, които всеки път начеваха да кашлят, щом внесяха прах от улея (пясък) в залата.

       Австрийският химик Райхенбах направи няколко опита, които не е зле да изложим тук.

       Постави, казва той, една чаша за пиене в една съдина, доволно широка, и налей им вода до една трета част, тъй щото водата да бъде почти на една повърхност и в двете съдини. После, малко по малко разтвори в разлятата съдина двойно въглена поташ (калиев бикарбонат), като прибавиш киселина от тартър (винена киселина). Подир това приготви една друга чаша с чиста вода, като извадиш съвременно (едновременно) тая, която е в разлятата съдина. Ако накараш да пият и от двете чаши, то повечето няма да забележат никаква разлика; но ще има някои, които ще намерят някаква разлика, и ще кажат, че чашата, що е била в разлятата съдина, обема (съдържа) вода по-разхладителна и по-приятна; колкото за водата, която се намира в другата чаша, ще я намерят сравнително с другата по-блудкава и не дотам вкусна. Следователно, във водата, що е била в чашата, що се е намирала в разлятата съдина, се е извършило едно какво-годе преобразувание, което от повечето не е почувствано, когато я вкусват, а от някои само хора, твърде чувствителни, тая разлика се досеща (усеща).

       Райхенбах, като намери едно твърде чувствително лице, направи следния опит пред прочутия и знаменит човек Берцелиус.

       „Бях напълнил джобовете си, казва той, от химически произведения, от които всяко беше обвито в особена хартия без никакъв отгоре надпис. Аз ги разложих върху една маса и призовах една сензитива (тя беше една девойка), без да ги отвори, чрез пипането да ги узнае. Незабавно тя ни каза, че тези книжки ѝ правили впечатления по един особен начин; някои си били без никакво действие, докато други произвеждали една особена привлекателност към ръката ѝ. Аз я помолих да отдели тези, що не ѝ правят никакво действие, от тези, що ѝ произвеждат особената тая привлекателност. Когато тя извърши разделението, аз взех и двата реда и ги представих пред Берцелиус, като казах: тези привличат, тези не привличат.“

       Той тогава отвори пакетите един подир друг и ето като какво беше следствието:

Тези, що привличат:	Тези, що не привличат:
Платина	Сяра
Никел	Селениум
Цинк	Графит
Родиум	Телур
Олово	Оксална кристална киселина
Иридиум	Тартрична (винена) киселина
Цинк	Глоберова сол
Морфин	Сярна киселина с мед (син камък)
Атропин	Селитра
Кофеин

       Създателят на електрохимическата теория (Берцелиус) не беше малко зачуден (учуден), като видя, че в едната страна се находиха освен тела от свойство електроположително докато в другата — само електроотрицателни тела. Ни едно тяло нямаше положително от отрицателната страна, както ни едно тяло също не се намираше отрицателно от положителната страна. Разделението беше точно. Ето следователно едно чувство, което повечето не притежават, докато други го имат.

       Чувствителността на разните хора относително до лекарствата е нещо подобно. Има някои си, дето една доза, доволно силна, даже не им прави никакво впечатление; докато има други, дето една най-малка доза им бива доволно чувствителна (влиятелна).

       Лечителните дози трябва следователно да бъдат разнообразни според чувствителността на хората; даже, като необходимо се указва, дето, преди да се предпише едно лекарство, да се изучи доколко човекът, за когото се предписва, е чувствителен.

       Чувствителната разпаленост (възприемчивост) в болния. — Здравият организъм може да не бъде дотам чувствителен; но когато той се разболее, съвсем друго нещо става; тогава той достига понякога до една чувствителна степен, действително удивителна. Можете да ударите твърде силно коляното си, без да почувствате нищо повече освен удара; но ако кракът ви страда от подагра или от ревматизъм, от един силен артрит, тогава най-малкото докосване, това от една твърде тънка жица (косъм), ще ви произведе твърде остри викове.

       Оттук се разбира как как е възможно да действат най-малките дози върху болните анатомически наши елементи, когато върху здрави места те нямат никакво чувствително действие.

       Важността на субективните явления в лечителното действие като е тъй установено, можем сега да съкратим (резюмираме) динамическото действие на лекарствата по следния начин:

5-о Общо съкращение (Резюме)

       1-во: За да поддейства (за да подейства) едно лекарство, то трябва предварително да бъде попито (абсорбирано) и попиването става толкова по-лесно, колкото лекарството е повече разделено (разредено).

       2-ро: Колкото едно лекарство се по-лесно попива, толкова неговата доза може да се намали (без обаче да надминува границата си). Тогава ще бъдем уверени, че всичко, що даваме, е попито.

       3-то: Повече едно лекарство е разделено (разредено), повече то е в положение да действа дадено в една малка доза, понеже преувеличеното разделение го поставя в едно такова специално молекулярно положение, което му позволява в една най-висока степен да може да прокара своето динамическо действие, да се почувства.

       4-то: Лечителната доза може да бъде толкова по-слаба, колкото лицето е по-чувствително, а чувствителността бива остра от болестта. Твърде чувствителните хора, наглед здрави, се намират почти всякога в точност под едно болезнено положение.

       5-о: Напоследък, динамическото действие на едно лекарство е следствие на две отношения: лечителното вещество и лицето, що го попива. Неговата сила произхожда съвременно (едновременно) от преувеличеното разделение на това вещество и от чувствителността, голяма или малка, на лицето. Когато едно от тези две условия е недостатъчно, действието бива много или малко разхлабено (отслабено); когато и двете не са в действие, то динамическото действие е нула (зеро).

       Сега всеки може да си изтълкува двете съвършено противоположни мнения, подкрепени от хомеопатите и от алопатите върху действието на лекарствата, взети в твърде малка доза. Всички имат право и всички нямат право. Всичко зависи от гледната точка, дето се постави някой.

       От алопатическа страна, дето разделението на лекарствата не отива до крайност, дето динамическото действие е непознато и дето не се дава внимание върху чувствителността на лицето, не е безумно да се мисли, че твърде малките дози не произвеждат никакво действие. От хомеопатическа страна, напротив, дето лекарството достига до една крайна степен на разделението и дето динамическото действие се взема под внимание, както и чувствителността на лицето, няма нищо неразумно да се вярва в действието на най-малките дози.

       При всичко туй, опитът доказва, че всичко е тъй, както достатъчно го доказва настоящото изучаване.

Д-р Фугерон

[Ани]

ЧЕСЪНЪТ КАТО ЛЕК ПРОТИВ БЯС

       Още от древните времена чесънът е припознат като растение, което служи като особен вкус на хранителните вещества, и като растение, което има сила против треските и глистите. Диоскорид, Плиний и много други лекари подир тях му припознават горните две свойства.

       Жътварите по нас, за да противостоят лете на треските, както и на голямата жега, го употребяват изобилно заедно с оцет; на много места селските си служат с него против треските; даже забелязано е, че в много случаи яденето на чесън е послужило за изхвърлянето на тази прочута голяма глиста, назовавана тения; доброто влияние на чесъна се е припознало още и против раните на отровните животни.

       В Бразилия, тези, които работят между камъните, имат обичай да си натриват ръцете и краката със счукан чесън, за да се предпазят от нападението на усойниците, както и от други отровни змии, които от самата миризма на чесъна бягат.

       Распаил, в своето здравословно ръчно списание, съветва смес от малко камфор и една скилидка чесън по време на бесния припадък. Един писател, като казва това за Распаил, прибавя още: „И аз имам удоволствието да мога да уверя моите читатели, като им кажа, че един от моите приятели биде избавен чрез майка си, която като го видя ухапан от едно бясно куче, го излекува като постъпи точно по правилото на този знаменит писател.“

       Това свойство на чесъна се описва още от някой си доктор Мутино от Лисабон, който, като казва фактическо чрез разни излечителни случаи сполуката на чесъна, казва, че за него най-добрата деятелност като предпазливо и излечително средство на бяс или хидрофобията, е чесънът.

Признаци на бяс:

       Бясът или хидрофобията е една болест, която се развива произволно чрез силата на един отровителен зародиш в кучето и други някои животни като вълка, лисицата и котката.

       Той най-често се явява в кучето, от което повечето се заразява човекът, както и други някои животни.

       Бяс, придобит по този начин, се именува придобит, а не произволен; първият е по-малко опасен отколкото втория, който неизбежно е смъртоносен; и двата случая изискват едно и също лечение.

       За да дадем едно по-добро понятие върху появяването на тая болест, ние ще разделим главните ѝ признаци на три периода.

       Първи период. – Преди раните, направени от кучешките зъби, да заздравят, болният чувства вече едно общо негодувание (неразположение); сънят му е не дотам добър; лицето му начева (започва) да бледнее; охотата (апетита) се намалява; той досеща (усеща) слабост, повдигане, замайване смут в идеите и в слуха, тръпки и смутове на гледеца (зениците). Гледането пред светлината става твърде чувствително; очите кървясват; тежест върху гърдите и трудно дишане; пулсът става бърз и малко по малко нередовен.

       Подир колко време тези признаци може да се появят подир заразата, това не може да се определи; може да минат дни, недели (седмици) и месеци; това зависи от разположението на човека.

       Втори период. – Този период се отличава в това, че заздравялата рана изново се подновява и разпалва (възпалява); при червенината се появяват болки и едно малко подуване, което, като се отвори от само себе си, преобръща се в една рана с подути краища и с кървава гной, от твърде лоша миризма.

       Съвременно (едновременно), при засилването на всичките признаци от първия период, се прибавят тук-там по снагата (тялото) неопределени болки, които кога (понякога) щъркат (боцкат), кога опипат (болят при пипане), кога се подземат оттам, дето е раната, и отиват към гърлото. Болният малко по малко става по-болен и по-безпокоен с побъркване (объркване) на мозъчните сили; той сякаш вижда фантоми пред себе си; усеща нервни опипвания (потрепвания); става меланхоличен и чувствителен на действието на светлината, от лъскавите неща и от вятъра; той въздъхва, не може да спи и търси да бъде уединен; жали се от студенина, а особено в крайниците; кожата му е суха; накрая се появява хълцането, тупкане на сърцето, понякога и колики. Болният, като достигне до тая степен, има кървави очи и поглед вторачен.

       Мъчнотията на преглъщането се придружава от болки, свиване (спазъм) на гърлото, което препятства преминаването на едно водно хранило (течности).

       Трети период. – Този е периодът, в когото се развива у болния страхотията (ужасът) от водни неща, от което и се е нарекла хидрофобия.

       Силна жажда мъчи болния, а още по-силна е водната страхотия (страхът от вода), или, по-добре да кажем, невъзможността да може да пие вода е за него едно истинско наказание. Достатъчно е да види една вода, да чуе нейното шуртене, да си напомни даже, за да се поднови в него лудият припадък, при когото има най-голяма наклонност да рани или ухапе, запънва (задавя) се и плюе, като го е страх да преглътне своята собствена слюнка.

       Припадоците са последвани от бълвочи (повръщане); появява се и една силна треска със сухота в устата и непоносима една жажда.

       Тези, които се заразени от бяс, си изменят или изгубват гласа. Болните свършват в един припадък от страшен делириум (лудост) и силни спазми.

Лечение на бяс

       Според доктор Мутино лекуването на бяс е твърде просто нещо; то се състои в даването по една скилидка чесън три пъти в деня, в продължение на 30 дни, или 6 капки хомеопатична чеснова тинктура (teint allium sativum) върху една бучка захар или в една лъжица вода три пъти в деня: сутрин, на пладне и вечер, ¹/₂ час преди ядене; освен това, ако е възможно, да се превърже наранената част с цел да се възпрепятства отровителният зародиш и раната да се мие с вода, като се изтисква, доколкото е възможно, за да изтече останалата вътре кръв. После раната ще се превърже с парцали (ленени нишки), напоени в дървено масло (зехтин), което да е размесено с няколко счукани чеснови скилидки.

       Това превързване ще следва (продължи), додето раната заздравя съвършено.

       Според доктор Мутино този начин на превързване е по-добър от каутеризацията (изгарянето), особено тази с нажежено желязо, което, като не е непосредствено, става не само безполезно, но още и вредително, по причина че като се изгори тъканта изхода на кръвта, в която се намира отровния зародиш, се пресича.

       Чесъна, според специфическото си действие трябва да се даде във време на този период, когато отровния зародиш е още в мътно положение; в третия период действието не може всеки да бъде непогрешимо и болката ще си следва. Следователно щом първите признаци се покажат, необходимо става болния всеки да се ограничи и да се постави тъй, дето, във време на припадък, да не може да хапе тези, които са наоколо му. Болния като е в това положение, дава му се, във време на припадък, скилиди чесън, които той в яростта си и в желанието си да хапе, захваща да дъвче.

       По този начин болния малко по малко се окротява и заспива; ще се събуди втопен в пот и в доволно добро положение умствено. Ще поиска вода и ще я изпие на часа; припадъците няма да се подновят всеки и болния малко по малко ще се поправи.

       Доктор Мутино, да подкрепи своя лечителен способ, цитира голямо количество болни от тая болест, излекувани чрез чесъна.

[Ани]

СЪНЯТ

       Съня е спокойствието на чувствата и на волните движения; той ни сдобива с благополучие и едно ежедневно прераждане, които ни служат като веселие на новия живот.

       Освен физическото спокойствие, което съня дава на човека както на животните, той още ни служи като поправител, който освежава духа, отнема душевните трудове, прави приятни впечатленията на разните чувствания, които се са извършили през деня и ни дава нови сили за да подкрепят новите трудове, които ни чакат подир разбуждането.

       „Отнеми от човека, е казал един философ, съня и надеждата, той ще бъде най-нещастния.“ Действително, без съня, чувствителността изчезва и духа не може всеки да действа.

       Нещастника в съня си забравя горчивините; често, този, който заспива като е в отчаяние за бъдещето, като проклина участта си, намира, като се събуди, една нова сила, която му представя една участ по-малко мрачна. Малко престъпници криминални спят от кротък сън; нощите, които предшестват тяхното наказание или тяхната присъда, са смутени от страшни безсъния или от сънища още по-страшни.

       Напротив, случвало се е, хора осъдени на изгубване на живота за политически причини, простодушни жертви на невежеството на техните съдии, от яростта или от глупостта на партиите, да заспят спокойно и да се събудят тогава, когато множество хора са се събрали за да видят течението на невинната кръв върху ешафода.

       Новите физиолози вземат съня като едно естествено следствие на уморените от жизнено отношение органи, които се нуждаят от почивка за няколко време. Тая нужда се чувства по-влечително когато не е задоволена.

       „Виждало се е войници, казва М. Боилет, във време на пресилен маршрут във войната, да се възползват от най-малкото спиране, при едно лошо време, за да си легнат във водата или в калта, за да добият, в малкото това време, изгубената си сила.

       „Видяхме в Испания, в едно критическо време, дето едно малко тяло от нашата войска, като бягаше от деятелните преследвания на безмилостния неприятел, някои от нашите войскари търсеха да избегнат от бдението на другарите си, като се отделят и скриват, само и само да могат да поспят няколко минути, при всичко че знаеха че една страшна смърт ги чака ако би да паднат в ръцете на неприятеля“.

       Подир бдението всичките животни досещат една голяма наклонност към съня. Той произхожда от това че силите са съсредоточени към стомаха за смилане на яденето, се намират по-слабо по другите части на тялото.

       Студът по някога произвежда съня; не е безполезно да се забележи, че този, който заспива на открит въздух, под една топлина от 8 или 9 под нулата, той обикновено умира; коги този който е в действие може да претърпи един студ повече от -70 градуса, без никаква повреда.

       Това става от съсредоточаването на силите към средата на организма, чрез което действие се появяват силни спазми и студа унищожава живота.

       Спаманзани произведе чрез студа един изкуствен сън върху водните жаби, като ги покри със сняг и лед.

       Мозаичното действие отслабва доволно във време на един дълбок сън; в това време не му остава нищо повече освен туй което е нужно за живота.

       Сънищата се явяват когато съня е лек и мозъка съхранява едно какво годе действие; то е в това нощно и мълчаливо време, дето паметта си напомня за неща, които са ѝ направили едно живо впечатление през деня; даже, може до нейде да ѝ се представят и някои непознати неща; магнетическите явления не са чужди на сънищата.

       Четем в таблиците на Марк-Аврелий:

       „Боговете имат добрината да дават на хората, чрез сънищата и оракулите, помощта от която те имат нужда. Забелязва се едно голяма старание от страна на боговете за мене, то е, че те в сънищата ми ме поучават като с какви лекове да церя болките си, а особено за моя зашемет и моето плюене на кръв, както ми се случи в Гаета и в Хрие“.

       Сякога се нахожда една голяма аналогия между естеството на сънищата и моралното или физическото положение, възрастта, телосложението, страстите, здравото състояние, на този, който го досеща.

       „Произволно произведохме върху много хора, казва М. Буилет, сънища от разни естества, чрез разни чувствания които им внушавахме. Един човек, дълбоко заспал върху един стол, се събуди стреснато, като мислеше че се нахожда между пламъка на огъня. Произведохме този сън като дълго време му викахме на ухото: огън! дума която се произнасяше от време на време и от по-силно на по-силно с един жален тон“.

       Нахождат се във „Вечеринките на Петербург“, твърде добри отломки върху нощта и съня.

       „Както тялото във време на сън, казва М. де Местр, следва своите жизнени действия, без чувствителното начало да има съзнание, тъй също умствените жизнени действия тоже следват; независимо от всяка теория, вие може да се убедите чрез един прост опит, понеже човек може да научи във време на сън и да знае, например, като се събуди, някои стихове или глас на някоя песен, когото той не е знаял преди да заспи.

       От едно всемирно вярване, че човек се нахожда тогава под едно добро и предпазливо влияние, се е породило едно друго вярване, тоже всемирно, че времето на съня съдействува на божествените съобщения. Това мнение, както и да се вземе, се отнася неоспоримо към свещеното списание, което ни представява, под подобен един вид, едно голямо число от примери.

       Гледаме че най-умните хора във ветхите времена, без разлика, не се са съмнявали никак във важността на сънищата, даже по някога ходеха да спят в храмовете за да получат пророкувания. Йов не каза ли „че Бог си служи със сънищата за да известя човека, известие, което той не повтаря никога?“ И Давид не казваше ли „че Бог посещава сърцата нощем?“ Платон не иска ли „да се приготвяме към сънищата чрез една голяма телесна и душевна чистота?“ Хипократ не съчини ли едно особено списание върху сънищата, дето той отива до там да се отказва припознаванието за истински лекар на тогози, който не знае да тълкува сънищата? Чини ми се, че един Латински поет (Ювенал) е отишел още по-далеко, като е казал „че боговете, във време на сън, говорят на душата и на духа“.

       „На конец, Марк-Аврелий, не ви цитирам тук някой слаб ум, не само вземаше тези нощни съобщения като неоспоримо действие, но още той известява че сам е бил предмет на тях“.

       Както твърде добре го забележи списателя на сравнените оракули и сомнамбули, магнетическия сън е едно изтръпване на физическото тяло и едно разбуждане на умствените способности; две произведени действия чрез влиянието на човека върху човека, от една силна воля, постоянна и енергична върху един чувствителен нервичен организъм, сенситив (sensitif).

       В това положение, магнетическия предмет губи една част от физическата си сила и придобива една обширна духовна сила; неговата памет е по-голяма, неговите познания са по-обширни, неговата чувствителност е крайна; той чувствува, вижда, чува неща, които не могат да повлияят върху нашите чувства под обикновените условия на живота: той предчувствува, предвижда, предсказва.

       Сомнамбулизма е познат от най-древните времена и е бил на почет във всичките народности, под разни имена на божествена лудост. Най-великите мъже в древните времена са го почитали и са го защитавали в своите списания; тъй също и знаменитите лекари, като: Ескулап, Хипократ, Гален и прочее, са го препоръчали да си служим с него в лечението на болните.

       Делфинската Пития и древните сибили, които даваха пророчества във време на унос, бяха истински сомнамбули.

       „Платон казва, че Питията и жриците от Додон, в едно лудешко положение, са принесли най-големите услуги на държавите и на жителите в Гърция и ако искам да изброя всичките добрини които сибилите извършили чрез тая наука, която открива бъдещето, то няма да мога да ги изкажа; при всичко туй това е нещо, което е познато от всичкия свят и няма нужда от доказателства“.

       Стария Плин, особено, назовава Делфинската Пития, най-знаменитата от оракулите.

       Едно голямо количество списатели мислят че съня е едно положение във време на което пророческите способности се откриват най-лесно.

       „Нахожда се едно откритие във време на съня, казва Аристотел, и ето като как Хипократ описва този сън:

       „Кръвта се разхлаждава, кръвообращението става медлено, тялото тежко, очите се затварят, умствеността се изменява и духа се намира вдаден на нови и необикновени идеи, които се именуват справедливо виждане или сънувание“.

       Цицерон тълкува по един подобен начин магнетическия сън: „когато духа, казва той, престане да има съобщение с тялото, той си напомня за преминалото, съди настоящето и вижда бъдещето. Тялото, във време на този сън, е като мъртво, коги духа е пълен от живот и сила“.

       „Душата избягва от погледите, казва Ксенофон. Нищо не е по-подобно на смъртта от колкото съня: то е тогава, дето душата се явява най-божествена и вижда бъдещите неща; то е, че тя е съвършено свободна.

       Гърците никога не са умесвали обикновения сън с този на сънищата.

       Съня на сънищата се считаше като едно средно положение между съня и будуванието, като едно органическо изтръпване, което е следствие на едно нервическо раздразнение, произведено от една каква годе причина.

       Когато съня е действие на естествени причини и неговото продължение е съразмерно с нуждите на тялото, той засилва и поставя тялото да бъде по-деятелно и по-разположено; пулса става помедлен, диханието не до толкова бързо; кръвообращението както и обращението на течностите стават по-леки, изпаренията и изхвърганията намаляват. Нечувствително силите, съсредоточени към една точка, се разпръскват по всичките части в благоприлична съразмерност: нервите и мускулите получават деятелността си и разбуждането дохожда.

       Обикновено, когато съня е придобит изкуствено, или е поставен в едно прекалено положение, то той отслабва тялото като го прави тежко и като намалява чувствителната, деятелност и жизнените сили; чувствителността затъпява и тялото пада в недеятелност; то става разслабено, накъстява и става негодно да изпълнява своите длъжности. Мозаичната тъкан като се разслаби тъй, тия вреди на душевните операции, особено на паметта.

       Съня, за да бъде добър, не трябва да надминува някои предели; според най-големите учители, той не трябва да се продължава по-малко от шест часа за един млад момък с добро телосложение и повече от осем или девет часа.

       Във време на лягане, тялото трябва да заема хоризонтално положение, освен главата, която трябва да бъде малко по-високо.

       Вредително е да се спи седешком: това положение поставя трудно кръвообращението, както и обращението на течностите в органите на корема и на гърдите и произвежда несъобразности в тялото през детинството и младините.

       Според формата и положението на стомаха, види се, че най-доброто разположение за смилането е лягането върху дясната страна, особено когато си легне наскоро някой, като е ял много.

       В едно противно положение, ястията са поставени в трудно преминувание към червата и правят още препятствие в движенията на диафрагма и в тези на сърцето; а когато някой почива на гърба си, често се произвеждат сънни натиски (cauchemar).

       Когато смилането става не добре, то естествено мъстенето става ката час; коги лягането е върху дясната страна, коги то става върху лявата, после върху гърба и върху корема; чрез това размястване, но спокойното естество инстинктивно си спомага в тоя случай.

       Продължителните безсъния не са по-малко вредителни за здравето отколкото съня в едно прекалено положение; те повреждат поредока на органическите служби и поставят органите в едно вредно положение. Те съкратяват живота и го пълнят със злини.

       Този, който съкратява значително времето на своя сън, не прави тоже добре; той ще стои повече с отворени очи, но не ще има туй удоволствие да се радва на едно добро здраве; той няма да има никога този живот, тази енергия на духа, която следва подир един продължителен, редовен и тих сън. Нищо не докарва тъй скоро сухотата, както безсънието и нищо не разваля и не прави тъй скоро човек да остарее преди-временно, както безсънието.

       Според обичая или според климата, смилането става по някога по-добре във време на сън от колкото като е буден човек.

       Привичката, да си ляга някой щом се наяде, може да е добра за тези, които са подложени ежедневно под трудни работи. В топлите места, голямата горещина по пладне, като отнема нужните сили на стомаха за смилане на яденето, изисква се една почивка подир нахранването.

       Децата, жените от едно деликатно телосложение, повечето от тези които работят умствено и изобщо всичките тези на които нервическата система е твърде двигателна, имат нужда от малко сън, за да им се смели яденето. Във време на сън естеството е повече господар на само себе си, то употребява една по-голяма част от силите си в смилане на яденето; в будно състояние, напротив, раздразнителните причини, които дразнят енергическото действие се подновяват почти на всяка минута.

       Дневното земно движение показва своето влияние по един начин доволно чувствителен върху животното тяло. Забелязват се в събота, а главно в тези които имат нервическата система много подвижна, изменения, които отговарят на разните слънчеви положения; най-забележително е това, което се случва вечер и което се състои от една малка треска, която се отличава чрез бързината на пулса, отмаляването и наклонността към сън, които се умножават нечувствително до полунощ.

       Тази треска е нужна в това, че тя се стреми да пречисти влагите и да обработи съвършено изходящите материи.

       От това се следва, че този, който вместо да се останови в нощно едно спокойствие, будеше във време на таз малка треска, която е назначена да отдели и пречисти влагите, той смущава и разстройва двигателната машина която е поставена да извърши подобни едни спасителни действия, като си приготвя множеството неизбежни злини.

       Въздушното количество, по-хладно и по-влажно нощем отколкото денем, мрака, тишината, изчезването почти на всички животни, показват на човека времето в което той трябва да се отпусне на почивка. Един знаменит съдия в Англия, който имал случая да види едно голямо число стари хора пред съдилището, станал любопитен да изучи точно какъв е бил режима който им най-много съдействал да остареят. Едно нещо само се намерило да бъде общо за всички, което, без да е един вид особен и специален живот, било привичката да се става утро в рани.

       Всички тези които са достигнали до една стара възраст, казва Уфланд, учен германски лекар, обичат да стават рано.

       И. Вестлей, основател на една секта, подложена на особени практики, оригиналец и много забележителен човек, беше тъй убеден в необходимостта да привикне да става сутрин рано, щото я подведе под една религиозна точка; той живя 88 години и имаше за девиз едно правило, което ние не можем да пропуснем без да го препоръчаме тук: да си лягаш рано и да ставаш рано, дават на човека здраве, богатство и мъдрост.

[Ани]

ДЕТИНСКИЯ РЕЖИМ В ЛЕТНИТЕ ДНИ.

       Летните горещини имат едно особено и специално влияние върху децата, те произвеждат в тези деликатни и слаби творения разнообразни разстройства, разстройства, които хигиената може да намали и много пъти предотврати.

       В това отношение, нека майките благоволят да не забравят никога следващите наставления: щом децата станат, което трябва да става между 6 и 7 часа сутрин, изобщо тяхната снага ще бъде натрита с един мокър гъба; това измиване, освен че пречистя и разхлаждава кожата, действува още тонически като обсилва периферическото кръвообращение.

       Една малка закуска залята с малко хладна сладка вода, ще ги разположи с приятност към една разходка. Тая разходка трябва да става сутрин по хладината когато още духа прохладителния въздух с животворящия прохладителен кислород.

       От като се завърнат от разходка, ще се нахранят с малко месо или риба и някои овощия, според времето на годината, добре узрели; в случай че овощията имат кокички, трябва да се внимава добре да не ги гълтат, понеже те много пъти докарват непредвидени вреди.

       Когато горещините нападнат много, баните са най-доброто изцелително и предварително средство против детинските малки неразположения. Само, относително до това, ние ще забележим че стоплената вода на слънцето е предпочитателна от тази на огъня, която прави нервическо и немощно детето, коги тази на слънцето обема една по естествена топлина, която е напоена от една лъчиста материя, която съставлява самия живот. Това е една практическа истина от колкото научна: действително, слънчевите бани, които, зимно време, правят тези които са на оздравяване (съвземане, convalescence) от една болест, съдействуват да поправят техните сили по-скоро; и е доказано че селяните, благодарение на слънцето, на което те зимно и летно се радват, са по-корави и по-здрави от гражданите.

       Между един и два часа подир пладне децата лягат да спят: те ще спят до тогава до като се събудят сами. Към пет часа те трябва да вечерят, подир което отиват пак да се разхождат – там дето мястото е открито и въздуха чист. На девет часа всички трябва да си легнат; преди лягането, ако е възможно, може да им се даде една малка закуска с малко прясна подсладена вода. Тъй те може да прекарат една добра нощ, без затруднение на стомаха.

       Когато децата спят, нахождат се някои знакове, които показват, без съмнение, че те се намират твърде добре в здравето си. Един от тези най-уверителен знак е детето да е спокойно, да има ръцете си прегънати към главата или под главата. Майките могат да бъдат напълно уверени в тези данни, които са проверени от най-отличните педагози.

       В летните горещини, децата много пъти може да пострадат по причина на едно зъбно никнене: тези страдания се отнасят обикновено до храносмилателния канал, които в някои случаи, може да произведат едно кръвопролитие към мозъка. В подобен случай ще е зле даването на малки части лед, който действува върху венците и съвременно погася жаждата на детето.

       Понеже в летно време децата са изложени на болки в храносмилателния канал, то не ще бъде зле ако яденето е умерено, и ястията лесносмилаеми; това трябва да бъде правилото за всяка майка която желае децата ѝ да бъдат в здравето си.

Един Инсеинист.

[Ани]

Овощията.

       Всичките овощия, които узряват през лятото, имат хранително и лечително свойство. Техния особен и приятен вкус, техния благовонен дъх, показват даже че те са назначени да дадат едно ново преобразувание на кръвта – следователно и едно развеселително развитие на жизнените телесни сили. Природата при разнообразните си изменения, самичка ни показва като кога какво трябва да вършим за в полза на нашето здраве.

       Черешите, ягодите, прасковите, смокините, черниците, гроздето, са всички лекарства от неоценима свойство, само това има, че ние мъчно ги познаваме.

       Хранителните части на разните овощия, с които се храни човек, са разнообразни. Тъй, ние ядем месестото вещество, което се нахожда между кожата и кокичките, на черешите, сливите, прасковите, кайсиите, крушите, ябълките, пъпешите, дините; – ядката на бадема, ореха, лешника, кестена и пр.; – месестите, пълни от сок, преградки на портокала, лимона; – цветното вместилище, развито и облято от сок, на ягодата; – плода из цяло, на малините, черниците, гроздето, касиса и пр.

       Плодовете на които вкратце дадохме едно горе-долу описание, имат всички една голяма аналогия относително до техния състав и техните лечителни свойства, тъй щото, те изобщо се именуват киселовати плодове.

       Всичките тези подове обемат един гъст сок сладък, с една азотна материя от белтъка: всички обемат една ябълчна (malique) киселина; гроздето обема винена киселина; малините, ягодите, лимоните, касиса, лимонена киселина.

       „Киселоватите плодове, казва Бушарда, имат между си най-голяма аналогия, относително до храната и до лечението: тези киселовати подове – доставят на медицината познатите лекарства под названието киселовати“. Сока, който произхожда от тях, съставлява едни пивки течности, твърде вкусни, под название лимонади. Тези лимонади произвеждат едно благоприятно чувство, една разхладителност в стомаха; те погасят жаждата, намаляват горещината и забързяват пулса. Те, като гъделичкат повърхността на храносмилателния канал, разбуждат охотата и често докарват едно разслабление на изхождането, което служи като едно голямо улеснение.

       Вкратце, нека кажем още, че ягодата като главен деятел на кръвта, е едно добро лекарство за подагра; че гроздето, упознато от всички като лечително средство, е употребено в много болести; че листите даже на прасковата, попарени, се употребяват като укротителни в болестите на стомаха, когато болния не може да задържа никакво питие.

       Най-сетне, нека всеки умее да се възползва от лечителните тези, превъзходни за нашето здраве, плодове; нека всеки сам стане лекар на себе си. При всичко туй помни и незабравяй старата умна поговорка:

       Употребявай, но не злоупотребявай.

[Ани]

Начин като как да си ляга човек.

       Не е добре да си ляга някой щом се нахрани, особено подир едно добро ядене. Не е тоже добре, особено за старците, да лежи някой много хоризонтално: трябва главата да бъде по-нависоко отколкото са краката. Добре е да си лягаме върху дясната страна. Когато лягаме върху лявата страна, черния дроб като натежи стомаха, кръвообращението става трудно, съня е неспокоен, сънищата лоши. Не се нахождат освен старци, деца или хора много уморени, които си лягат върху гърба, или тези които са болни от тежката болест лягането върху гърба е опасно. Лягането върху корема затруднява диханието.

Предпазване от мухите.

       В Италия, дето топлината е голяма и мухите немалко, касапите, за да запазят месото си, намазват етносите на дюкяните си с масло от лаврово дърво, на което миризмата не е тъй силна; при всичко това, едно тънко мазило ги пропъжда. Мухата, освен дето е безпокоителна, но още тя мърси украшенията на една стая; за това не е зле, чрез това средство, да се изгони.

Вътрешно измиване на шишетата.

       Много начина са били употребени, но никой не е тъй сполучил както следващия:

       Вземи един голям барабой (картоф), накълцай го на дребни части; тези части вмъкни ги в шишето, налей една част вода с малко оцет, най-сетне разбъркай шишето тъй, дето всичките мръсотии да изчезнат чрез допирането на барабойните части. После изпразни шишето и го изплакни.

       По този начин шишето добива напълно първобитната си прозрачност и чистота.

Поправление на водата за да не бъде заразителна

във време на епидемически болести.

       Последните наблюдения са доказали, че едно голямо количество заразителни болести се са появили от мръсотиите, които водата поема в себе си по причина на подземни някои размесвания; заводите например, на много места, мърсят кладенците. В подобни случаи обикновено се препоръчва преваряването на водата, която има свойството да изморява микробите.

       Във време на епидемия, както в холерно време, същото средство се препоръчва; но като много къщя нямат търпението да я преварят вечер, тъй щото да бъде за утрента готова за пиене, или утъкчително им се вижда, то за да се поправи тази немарливост, доктор Кристмас препоръчва едно средство, което той потвърдил много пъти чрез разнообразни опити в института на Пастьора. Това средство е употреблението на лимонената сол (acide citrique). Във време на холера, водата направена тъй, 4 части в 10,000 части, парализира умножението на микробите; коги, те престават съвършено, ако същата вода се размеси с 8 части лимонена сол. За микробите на тежката болест (fièvre typhoïde) изисква се една много по-слаба доза.

       Без да се простираме в подробностите на тези опитни данни, ще кажем че лимонената сол ни служи много в епидемически времена. Нейната цена не е тъй висока, 5, 6 лева килограма; нейното употребление е без опасност; най-практичните условия се представяват; като се разтопи 10 грама сол в десет литра вода, съхранена в добра съдлина и на добро място, човек е сигурен да има една вода доволно добре пречистена от заразата която владее. Вкуса е киселичък и приятен; тя не обема никаква опасност – даже и малките деца може да я пият; тя неизменява никак вкуса на виното.

[Ани]

Разхладително средство на летните питиета.

       Нищо не противодействува тъй на охотата както, като яде човек, да пие топли неща: средство, което ще покажем е следователно в пределите на хигиената.

       Вземи една кофа или едно герделче (малко ведро или дървен съд за вода), постави на дъното от 7 до 8 сантиметра вода, и натури си шишетата, що имаш да изстудяваш вътре, покрий ги с една вълнена завивка, която да е тоже мокра, и всичко това тъй наредено остави го на слънцето. Изпарението на водата ще произведе такава прохладителност дето ще изчезне всичката топлина която съществува във виното или пивото, което се нахожда в шишетата.

       Едно студено питие улеснява смилането на един здрав човек, понеже чрез една реакция, то придърпва необходимата нужна кръв за това извършване.

       На болните и на слаби хора, тази реакция не се произвежда сякога, за това за тях най-доброто питие, ще бъде едно вряло питие, като чай, напр. кръвта тогава се привлича в стомаха чрез прякото действие на топлината.

       Пиенето трябва да е или студено, или горещо; топлото пиене е изнемощително.

Добрата вода.

       За да се узнае дали водата на едно място е добра за пиене или не, има едно твърде просто средство, което е следующето:
В едно бяло или прозрачно шише, положи една обикновена лъжица захар; после, напълни го от тази вода, която искаш да се опита и го запуши.
Ако подир 48 часа водата не се размъти, т. е. стане на глед като млечна, тя е добра и съвършено лишена от варени материални елементи, които, погълнати в стомаха, вредят цялото телосложение.

Кокоше мляко¹⁾.

       Постави в една чаша жълтъците на две пресни яйца с малко студена вода и ги убъркай добре да се умесят; после, вземи около 150 или 160 грама изварена и подсладена вода, която, като вливаш малко по малко в убърканата жълтъчна, ще внимаваш същевременно да се бърка и непрестанно; още във време на това бъркане положи една лъжица добра ракия. Подир тая операция е всеки готова за пиене.

       Това питие, зето сутрин и вечер, е много добро за тези които са слаби, които са въздигат от една дълга болест, които страдат от гръдни болести, с една дума всички тези, на които силите са изчерпани.

       _______________________________

       1) „Кокоше мляко“ в случая е традиционна за времето си засилваща смес (вид яйчен пунш или рецепта, подобна на днешния егног), използвана за възстановяване на болни.

Дезинфекция.

       В стаите на болните всякога се нахождат захлупени съдлини пълни от мръсотии; за да се упази човек от отровителните изпарения във време на отхлупването, достатъчно е щом се отхлупят да им се хвърли една част запалена книга от някой вестник. Пламъка попива мръсния газ; лошата миризма изчезва и дезинфекцията е напълно извършена.

Микробите.

В древните Мексикански народности.

       Д-р Валот от Хуратен, в Мексико, като прочел йероглифите на древните Индианци, е открил едно място от което ние можем да заключим че микробите са били познати в тези времена.
Ето това място: „корена на растението кокобче, попарен във вода и взет, изтребва всичките малки невидими животинки, които може да се породят в човешкото тяло.“
Действително, нищо ново няма под слънцето.

[Ани]

ПРАКТИЧЕСКИ СЪВЕТИ.

Против кръстоболието (lumbago).

(из магнетическия вестник)

       „Кръстоболието“ се отличава по една силна болка в кръста под бъбреците или около бъбреците.

       Тя се явява по някога без значителна причина; но обикновено тя бива следствие на една простуда, на едно товарно пресилване, на едно дълговременно навеждане. Някои си я считат като невралгическа болка, а други като ревматическа.

       Медицината обикновено употребява парни бани, вендузи, синапизми, хлороформа, разтривки с укротителни мазила, електриката и разтриванието.

       Кръстоболието, ако и да е твърде силно, не е обаче болка опасна; то може да се продължи дълго време, без никаква опасност за живота и обикновено подир няколко дни, или даже и месеци, то самичко изчезва. Рядко то минува в едно хроническо положение. Магнетизмът, употребен добре, принася едно незабавно улекчение, и в няколко дни обикновено го излекува.

       Человечески магнетизм. – Ако болния не е на постелка, накарай го да седне върху един стол, тъй дето да можеш да поставиш коляното си, или по-добре крака си, за няколко време, върху кръста му към бъбреците. После, съвременно постави и двата върху болните страни, като имаш пред вид десния крак да е върху лявата страна, а левия върху дясната. Духания топли, разтривки твърде леки и околчести, и провлекателни разтривки с дясната ръка върху гръбначната кост отгоре до долу. По сетне да се поставиш отпред му и да си поставиш ръцете върху болните места, върху кълките и върху коленете. Провлекателни разтривания с двете ръце, които като начеват от болните места, да минуват през кълките и да свършват в краката. На свършване засядането, което може да трае от 20 до 40 минути, продължителни големи паси от горе до долу.

       В случай че болния е на легло, на място краката, постави си ръцете и следвай както по-горе казахме.

       Самомагнетизм. – Сам себе си да се магнетисва някой бива по-бавно. Върху себе си не може някой да извърши това освен чрез ръцете си, като ги държи или прави леки провлекателни разтривки, както по-горе казахме. Засядането ще бъде от 10 до 15 минути 2, 3 пъти в деня.

       Изцелителни примери.

       I. — Една Госпожа от Камбре имаше твърде силни и вехти болки в кръста, от които тя не можеше ни да спи, ни да яде, но само лежеше: от време на време болките ѝ я прихващаха тъй силно, дето двама или трима души едвам можаха да я удържат на леглото ѝ.

       Медицинските средства като не бяха в състояние да я излекуват, не можеха също поне до нейде да ѝ спомогнат.

       В това положение Г. Виарт я магнетисва. Под влиянието на магнетизма, не подир дълго време, тя се чувстваше вече като излекувана. Още на утрешния ден болките бяха много по-леки. Тъй, малко по малко охотата, съня си дойде на мястото, и болната в разстояние на един месец беше съвършено здрава. (Магнетически журнал).

       II. — Г. Морен дава отчет за следующето излечение, изложено в XI том на магнетическия журнал: „един работник хлебар, на име Торшети на 17 годишна възраст, страдаше от две години насам от болки в кръста около бъбреците; болката беше твърде силна и почти непрестанна, дето по някога не го оставаше да спи. Месенето на хляба беше за него едно наказание; телесното движение за него беше твърде трудно. Първия път като се магнетиса, той усети върху болното място, щипане, горещина даже и щраквания, които аз укротих; тези знакове бяха предизвестие на произведеното действие. В четири засядания всички болки изчезнаха“.

       III. — Г. Беле дава отчет за следующето излечение, което се нахожда в XVII том на същия журнал:

       „От 8 месеца насам Дело е употребил разнообразни лекарства, без да добие никаква полза.

       Той се отправи до мене през Януари на 1856 год. – По причина на едно силно спазмодическо свиване на крампите, които клоняха да отиват към средата на тялото, той се превиваше като кълбо; главата му се навеждаше тъй, дето брадата му почти допираше до под лъжичката; лицето му, по причина на спазмите, ставаше безобразно; болки по гърба и кръста, най-паче от дясна страна, които се продължаваха чак до врата. Спазмите се съобщаваха в нервическите клонища на гърдите, понеже в някои времена диханието и кръвообращението се значително изменяваха.

       Четирите първи магнетически засядания проведоха една обща тишина като пресякоха свиванията. Болния почна да си изправя, и с помощта на една подпорка, той начна да ходи.

       Към петнадесетото засядание, подобрението е вече явно: в лицето, по врата се нахождат още малки някои болки, главата също се опира малко; но всичките признаци изгубили бяха силата си. Болния отиваше на поправление.

       В това време, ненадяно едно неразположение ми се случи, по причина на което не ми беше възможно да продължавам магнетическите операции. За да подкрепя придобитото добро, аз се отнесох до един магнетически събрат, Г. Бастие, който с благодарение прие магнетисването. Чрез прилежните негови грижи, болния начна да отива пак към поправлението си и подир три недели той беше вече съвършено здрав“.

       IV. — „Госпожа Цицилия Буиа, 38 годишна, страдаше от един месец насам от силни болки в кръста, които от никакъв лек не се са подобрили. Тя, чрез четири магнетически засядания, които ѝ направи Г. Регазони, се излекува съвършено.“ (Гюнион магнетик).

       V. — Г. Диубоа Воалкен дава отчет в същия журнал, за следующето излечение:

       „Г. Гутар, 61 годишен, живописец, страда от кръстоболие. От три седмици на легло, едвам може да се преобърне; никакво лекарство не му е спомогнало. С доверие към магнетизма, праща да ме повика; аз незабавно отидох и ето като как начнах: (описва обикновената употребителна начин)... На утрешния ден, аз повторих същото. Подир това второ засядание, болния се намери много по-добре; той може да се обръща без никаква силна болка...

       На третия път, като отидох, аз го намерих да седи. Станал сутринта, и като видял че се намира в нормално положение, обръснал се, навидил своите работници и дошел да се намери там като дойда. Подир третото това засядание, нищо не остана, всичко изчезна“.

[Ани]

Магнетическо излекувание

на апоплектически удар.

       Туринските Анали разказват за едно излекувание извършено в лицето на М. Венеамина Шеси, музикантски професор на Цариградската Императорска Консерватория. Той същия разказва: Един силен апоплектически удар, казва той, остави неподвижно дясното ми око, лявата ми ръка и гърлото ми. Не ми беше възможно нищо да преглътна, и тъй бях осъден да умра от глад. Никой от знаменитите лекари, които дойдоха на посещение, не можаха да ми подобрят положението, и всички предвиждаха че болестта ми ще вземе недобър конец.

       „Новината наскоро се разпръсна между моите съотечественици, които редом идеха да ме навиждат. В събота на 26 Ноември, се навидях от едного, на име Йосиф Кари, който се нахождаше в едно мое землище; човек с уважение и когото аз непознавах освен от име.

       Когато моите приятели ме оставиха през нощта, господин Кари се приближи до мене и, като ме гледаше с един остър поглед, каза ми: „знаете ли, господин Шеси, защо съм дошел? Научих се за вашата не добра болка, и узнах че всичките лекари изчерпали науката си за да ви спомогнат, но не са могли. Като се уповавам на добрата Божествена воля ида да ви излекувам“.

       Тези думи ме накараха да се замисля и да го попитам като какво лекарство ще употреби. – „Чакайте, каза той, недейте ме разпитва“. Незабавно се постави да прави паси върху парализираните части, а особено върху гърлото. Подир няколко време ме попита: „Как се намирате сега? – По-добре; само имам една жажда, която ми присушава гърлото. То гори като огън. Ако беше възможно малко водица.“ – Незабавно Кари ми даде една чаша магнетисана вода. – „Пийте, каза той. – Как да пия? Нищо не мога да преглътна. – Небойте се, Бог ще ви помогне; попресилете се.“ – Насърчен от тези думи, вземам чашата и я приближавам до устата си. Кари постави ръцете си около врата ми, поразтри ми гърлото, и аз можах да пия. Водата мина без болки. Като изпих една чаша, изпих и втора. – „Вие оздравихте, ми казва моя спасител“. – Аз го попитах: „възможно ли е да хапна нещо?“, – За отговор на моето запитване, той незабавно ми даде една в чай натопена галета. Не се съмнявах вече в моето оздравяване. Аз се чувствах добре и в парализираните части.

       На утрешния ден като додоха лекарите на консултация, смаяха се като ме намериха тъй здрав. Аз им разказах това, което се е случило, и те потвърдиха че аз дължа оздравяването си на Кари.“

[Ани]

Хигиена за хората,

които се занимават седешком.

       Гастралгия, хемиплегия, камък, епилепсия, апоплексия, парализа: този е балансът на тези които се занимават с работа по бюрата и, изобщо, на всички тези, които се занимават седешком.

       Повечето от седящите работници са привикнали от малки, за това те не могат да придобият необходимата коравина на тези, които се занимават неседешком. В седящите работници се забелязва че работните части биват по-упражнени и по-силни, коги тези които са страдателни, наведени и притиснати биват по-слаби и по-деликатни. Тези хора изобщо изглеждат слаби и тяхното телесно положение примязва с работата която занимават. Те често боледуват и обикновено остаряват рано.

       Занятията седешком, като противодействат на свободното кръвообращение, произвеждат истерически и меланхолически болести. Забелязано е че там дето има манифактури, там обикновено владеят нервически болести между хората. Една причина не от малко вреда за здравето на работниците по фабриките и особните къщя, е претрупването от хора в едно малко непроветрено място. Повечето, каквито са шивачите, кундуржиите (обущарите) и прочее, са принудени, според работата, да се прегърбват напред.

       Това положение доволно вреди на храносмилането и на свободното действие на белия дроб, и излага тези органи на лоши и опасни страдания. Стол е забележил че силните и смъртоносни възпаления на белия дроб са бивали твърде често в хора, които имат тялото си наведено. Това положение дава препятствие в разпръскването на влагите по червата на корема и ги кара да се отбиват към гърдите, които са, по тази причина, в едно постоянно плеторическо (пълно от кръв) положение.

       — Вашето разсъждение и вашата теория ще кажат някои читатели, са точни; но вие правите вашата сметка без строгите необходими нужди на живота.

       — Разбирам го, любезни мой читателю, и аз оставям на утопистите антисоциалното бърщолевене, от което нашата епоха е препълнена.

       Благоразумието ни учи че трябва да подобряваме и не да възпираме: хигиената ни дава средствата.

       Тези които се занимават седешком трябва често да изменят положението си като правят упражнение на открит въздух. Те ще употребяват тоническа храна, хляб добре изпечен, добро вино, тъй и горчиви растения които дават действие на твърдите и течни неща. Те ще се въздържат от храна която се трудно мели, особено от силни алкохолически питиета и изобщо от всякакъв вид... невъздържание.

       Ние няма да си допуснем да не говорим тук за трудовете на ума, които влизат съвършено в занятията седешком. Но внезапно се явява един двоен въпрос: или умственото упражнение се счита като полезно за здравето; или напротив, като много вредително, когато то се касае за прекалени трудове.

       Умствените занятия са за душата такива, каквито са физическите упражнения и телесните трудове за тялото. Умерени, те са полезни за живота: те произвеждат същите действия както страстите и подкрепят свободното подновяване на силите.

       Удоволствието придружено от чувството и от упражнението на мисълта, се раздава по един начин върху всичките органи, които участват в съчувствията, що го произвежда: тъй то съдействува, в една голяма съразмерност, да подкрепя точното равновесие от действие в разните места на чувствителността. Не е рядко да срещнем хора които са привикнали на умствено занятие, да падат болни като им се отнеме, или като те престанат от да се занимават.

       Действително, не са умствените упражнения, които скъсяват дните, понеже историята ни доказва че много от учените са достигнали до една голяма старост; като: Омир, Хипократ, Платон, Питагор, Плутарх, Солон, Талес и Питакос, трима гръцки мъдреци, са живeли всеки по 100 години; други още, като: Зенон, Галилей, Нютон, Лайбниц, Боераф, Волтер, Бюфон... и пр. са живели почти около сто год.

       Влезте в манастирите, тези миролюбиви прибежища на божествените и человечески науки, там ще намерите, при всичката строгост, с удивително едно уважение тези великолепни бели бради, които са току-речи столетници.

       Следователно умственото упражнение не може да бъде причина за съкращение на нашите дни. Главно е че тук, както в сяко нещо, се нахождат изключения, които не намаляват никак стойността на една обща истина: премногото или прекалените трудове на ума може да бъдат твърде вредителни. Ума, както тялото, изисква едно време от почивка; човек не е направен за едно непрестанно напрягане на ума, както не е направен вечно да действува в една смисъл. Най-главното е че силните и постоянни напрежения на мозъка стават причина на разбъркани впечатления.

       Без съмнение се са явявали остроумни хора, които като не са отивали редовно и умерено в умствените си занятия, или в преживяванието си, са полудявали и са се изгубили.

       Тисот ни дава пример някои деца, които, родени с голямо умствено разположение, били принудени от техните наставници да се занимават неумерено и премного; последствие на което паднали под една епилептическа болест за през всичкия си живот. Ние трябва да се въздигнем против безчовечната мания на нашето време, която, под предлог на напредък, иска да направи един учен от едно тринадесетгодишно дете, което, според фамилията си, е определено да бъде обущар.

       Епигастрическото място (под лъжичката върху стомаха) съдействува силно към умствения труд, понеже към тази част е дето се отразяват и съсредоточават силите. От тук се разбира че неумерените умствени трудове, като разстройват храносмилателните сили, разполагат към меланхолията, или към някои подобни болести.

* * *

       Режима на умствено занимаващите се хора трябва да бъде съразмерен със слабото изчерпване на тяхната физическа сила: не се указва за нужно да се въздържа някой от какво и да е здраво и добро ястие при едно умерено употребление. Те трябва да избягват трудносмилателните ястия, особено тлъстите неща, твърдите, прекалените и солени меса, и прочее. Препоръчва се на учените хора за пиене употреблението само на една чиста вода, но в подобна случка невъзможно е да се постанови едно общо правило по причина на разните телосложения.

       Малкото количество от едно добро вино не ще бъде вредително. Виното е първото нещо от тоническите неща: следователно то подобава на учените хора на които силите имат нужда от поправка и духа им от веселие. Това, което казваме за виното се отнася и за кафето, което, умерено употребено, е полезно като тоническо и хигиеническо.

       Един от най-добрите съвети за учените хора както и тези, които се занимават по бюрата, е да не се излагат на работа щом ядат, понеже в това време силите се намират разделени между мозъка и стомаха. Отвън това не е възможно да се определят кои са най-удобните работни часове за здравето; това зависи от разположенията в които някой се намира, още и от привичките които той има. Нека прибавим че най-добрата привичка е тази, на която всичките подробности са методически настанени в един катадневен живот. Благополучни са тези, които могат да си съставят един редовен живот! Тук се нахожда главната точка на здравето.

       Работи в едно високо, доволно широко и проветряно място, спи седем или осем часа, недей будува до късно, бъди строг към непредпазливостите, към страстите, към всяко нещо, което се е извършило под тяхно влияние и за което няма нужда от надстояване. — Упражнението е една необходима нужда, като се има пред вид още мястото, годините и телосложението. — Тези са общите наставления, които мислим да са достатъчни, като напомняме на читателите си че, относително до здравето си, те не трябва да забравят духа на тези казани думи от Свети Лука, апостол и лекар: „който търси намира, който иска сполучва и е отворено на този който хлопа“.

Д-р Сезар.

[Ани]

Хигиена върху краката.

       От цял свят са познати грижите, които трябва да извършваме за краката си. При всичко туй много хора без да пренебрегват да извършват това което се следва, не изпълняват тъй точно всичките изисквани неща.

       Изобщо се мисли че е достатъчно като се мият краката ката петнадесет дни; това е грешно. Краката според техните служби, са от една голяма чувствителност, която се увеличава още повече от тесните обуща; следователно тяхната вгъвателност трябва да се подкрепя чрез бани, чрез често миене и измиване.

       Хигиената препоръчва поне една баня в седмицата. Банята може да се направи по-умекчителна и по-разхладителна, като ѝ се постави вътре малко трици, нишесте или брашно от горчиви бадеми. При всичко туй баните на краката може да стават ежедневно, сутрин или вечер, с проста чиста вода, или малко топла.

       Без друго краката трябва да се изтриват от водата подир измиването.

       Едно от хигиеническите правила е също да си променя често човек чорапите, както и обущата. Всеки е забелязал че подир едно дълго ходене, често се появяват, чрез изпотяването, силни сърбели даже и изприщвания.

       Тази болест е даже вродена в човеческото телосложение. Често тя бива от наследствие и се коснува до всичките членове на фамилията. Тя трае дълги години и изчезва на старини. Едно предубеждение се нахожда между някои, че трябвало да се съхранява потта на краката да не би, като се дръзне, да произведе някоя сериозна болест. Това мнение е прекалено. Всеки знае че миризлива пот на краката не се явява освен лете, или подир едно заморително положение на тялото: един бяг, една гимнастика. Зимъ, той почти не съществува. Ако той се оттегли изкуствено или естествено, никаква болест няма да запоследва ни в едната случка ни в другата.

       Лечението, за попотяването на краката, не е трудно: променение, два пъти в ден, на чорапи и обуща; на сяко едно променение, ако е възможно, да се правят алкалически измивания и да се посипват със следующия прах: стипца на прах, 25 грама; прах от ликоподиум, 150 грама; танин, 15 грама.

       Доктор Тей, из Англия, дава следующето лечение:

       Чорапите които ще се променят два пъти в ден, предварително трябва да бъдат втопени, за няколко минути, в една водна борическа киселина. Щом изсъхнат, ще бъдат готови за употребление.

       Болния ще си достави половин дузина ходила от гъби; ката нощ ще натопява две ходила във водната борическа киселина, през деня ще изсъхнат и на другия ден ще ги употребява като ги постави в чорапите или в обущата. Като се следва тъй лошавата миризма ще изчезне съвършено.

       Препоръчва се още, против същото нещо, напрашването на чорапите или обущата, с прах от салицилатна сода.

       Но това което е най-противно относително до хигиената на краката, то са високите чукове, тесните обуща, които, като обезобразяват крака, му произвеждат остри разни болки, като калози (мазоли), слинове, враснати нокти.

       За излечение на калозите три начина са познати: 1-во изрязването; 2-ро изтъргването; 3-то изгарянето.

       Изрязването се състои в това: да се изреже, с един остър инструмент, епидермическия набор който съставлява калоза. Тази операция трябва да става с внимание и добро предпазвание, да не би да се произведе някоя рана, която може да стане сериозна. За да се достигне добро едно следствие чрез този начин, трябва подир изрязването да се направи една баня на краката, подир която слина да се изгори с ребронитрено горило (сребърен нитрат). Целта на банята е да умекчи частите, за да могат да се изгорят по-дълбоко и по-добре. Една подобна операция като се прави ката неделя, слина изчезва.

       Изтъргването става по един особен начин, за когото, тези които го употребяват, знаят твърде добре като как да действуват; те си имат и особни оръдия за спомагане. Неговата операция става изобщо подир една баня.

       Изгарянето става чрез азотна киселина, сярна киселина, каустическа поташ; но тези неща са много опасни, понеже тяхното действие не може да се определят или ограничат; тяхното употребление е докарвало големи и лоши следствия. Между тях съществува едно, което може да се употреби без никаква опасност, то е ацетическата киселина кристализирана. Ката ден се капва по една капка на слина (мазол), която се оставя да стои дотогава докато се изпари; подир няколко време на този начин, рядко е дето слина да не изчезне.

       Слиновете са епидермически материален сбор, който се съставя върху ходилото и петата или други части на крака, и са следствие на едни твърде тесни обуща. За да се излекуват, първото условие ще бъде да се изменят обущата на по-широки и по-меки. Те се умекчават чрез една баня на краката, после се изрязват с един остър инструмент.

       Една от важните части относително до хигиената на краката е положението на ноктите. Не е зле те да се изрязват редовно, без да израстват тъй дето да бъдат едно препятствие на вървежа и на обущата. Не е нужно те да се режат тъй надълбоко. Най-доброто време за тяхното изрязване е после банята, понеже тогава те стават меки и се режат лесно.

       Изобщо ноктите се нарязват според формата на целия нокът: ноктите, които по причина на едни тесни обуща, се са изменили и са станали малко тънки/ъгловати, се изрязват малко в краищата.

       Една дума върху врасналите нокти. Тази болест се случва върху пръстите, а особено върху големия пръст. Едно подобно разположение на ноктите има за следствие произвеждането на една рана, която е доволно безпокоителна. И това се отнася до едно недобро образование (оформяне) на нокътя в корена, или от привичката да се носят тесни обуща.

       Най-доброто средство, за да се отърве някой от тази болест, се състои да направи една топла баня на краката от един час, тъй щото да умекне добре нокътят; после с ножички, добре изострени да се подемат краищата и да се изрежат, доколкото е възможно, навред. Достатъчно е да се подновява тази операция от време на време, което става от лесно по-лесно, за да се избави съвършено този който страда.

       Накрая, относително до хигиената на краката, всеки вече проумява че е необходимо и нужно да се носят обуща добре направени, а не твърде тесни и изострени, ни пак с чокани (високи токове): неща които затрудняват ходенето и стават причина на всички тези несгоди които споменахме по-горе.

Един хигиенист.

[Ани]

Хигиенически наставления по корсета.

       Понеже женската форма на облеклото няма никакво сходство със законите на хигиената, то поне нека ни бъде позволено да изложим вкратце нещастните следствия, които може да принесе едно извънредно стягане.

       Може би да е хубаво, твърде хубаво една тънка снага; но ако вземем пред вид вредите които произхождат от вътрешното, в гърдите и корема, изместване, то незабавно ще се откажем от тази хубост.

       Натиска на костния състав, който обвива гърдите, препятства за разширение на белия дроб и на сърцето. Белият дроб, изложен непрестанно на атмосферческите несгоди, претърпява най-мъчителните случки за надвиване; доказано е че една четвърт от тези които умират от боледуване, умират от болести на гърдите. Когато сърцето е притиснато от превръзки или други неща, неговото движение е прекъснато и следствието е една органическа болест на това оръдие (орган). Колко жени от класата на управителките, често примират от случайните натиски на сърцето или стомаха, на когото големината се изменява по причина на храната. С натиска върху ребрата, корсетът препятства на белия дроб да се разширява свободно. От това – труд по дишане, плюене на кръв, кашлица, туберкули (туберкулоза), сърдечни аневризми. Натиска върху корема препятства на всичките вътрешни органи в движението. Тогава се явява затруднение в обръщението на течностите, което докарва подуване на всичките тъкани и на органите; смилането (храносмилането) става мъчно и трудно, хилавата заема лошо свойство, подуване на гърдите, което по някога се преобръща в рак; нередовно развитие на детето във време когато жената е тежка (бременна).

       Накрая, за да дадем добре да разумеят нашите читателки, ние ще изложим въпроса под един материален начин, т. е., ще докажем като каква е точната форма на гърдите, това което повечето не знаят.

       Изобщо се вярва че най-големия диаметър на гърдите е горе, това което е съвсем напротив. Костният състав на гърдите има формата на един захлупен кош: следователно, острата част или по-тясната е горе, а основата, по-широката част е долу. Натиска на корсета именно става към долната част, за да се добие желаемото, което се нарича тънка снага.

       Действително, в долната част гърдите може да претърпят един натиск доволно значителен. И ето защо:

       Най-последните пет ребра се наричат лъжливи ребра, понеже те не се допират както другите върху костта която се нарича стернум (средната кост на гърдите) и изобразява предната страна. От тези пет ребра, три се съединяват чрез хрущялите си с хрущялите на по-горните, а двете последни остават свободни в краищата си; от това се именуват плаващи ребра.

       Явно е че гръдната основа доставя, чрез своето разположение, една голяма еластичност, чрез която може да се извърши едно значително разместване на органите които се нахождат под ребрата.

       Удивителни са разместванията които се случват по следствие на натиска от корсета!

       Много пъти сме мислили да изрисуваме точно коша и вътрешността на гърдите както са натурално. При този натурален образ да поставим от страна един друг, който да изобразява същите части разместени от натиска на корсета; най-накрая, по този начин да достигнем да докажем доколко жените са луди за да достигнат до едно такова разстройство на собственото свое тяло. Погледа на един образ тъй страшен може би да бъде по-силен от колкото всичките морални съвети употребени в подобен случай.

       Нахождат се някои специални обстоятелства дето женските облекла без друго трябва да се изменят. Тъй, във време като са тежки (бременни), във време на месечните, или във време когато те преминат; във всичките тези разни времена трябва да се вземат мерки дето да се избегнат вредите от въздушните климатически променения. По причина че са били пренебрегнати тези неща, произхожда дето често жените придобиват за през бъдещото си време болести много лоши. Месечните на жените като най-големия поправител на всичките телесни действия, не трябва никога да забравяме че здравето и болестите зависят изключително от начина като как се извършва туй важно действие.

       Далеч от нас тази мисъл дето да искаме корсета да се махне.

       Дали корсета е нужен или полезен за жените, то е един въпрос тъй труден за решение както е и квадратурата на кръга.

       Нашето намерение е:

       Да препоръчваме на нашите читателки усъвършенстването на корсета.

       Корсетът не трябва да служи освен за подкрепение на гърба: той трябва да е направен от едно платно просто и кораво, без еполети, издадени твърде малко и от балена¹⁾, а не от стоманени пръчки.

       Всяка жена която иска, във време на трудността (бременността) си, да носи стегнат корсет за да има тънка снага, тя става криминална престъпница против себе си и против детето си що носи: то може да бъде слабо, гърбато или безобразно.

       Няма освен да прибавим едно съкращение от две думи относително до облеклата които иска първия хигиенически закон.

       Най-голяма чистота трябва да съществува във всичките части на облеклото.

       Това условие заместя елегантността, тънкостта на тъканта, цената на материята, прави една вехта дреха да бъде равна с една нова за този който е разсъдителен.

       Чистотата има една хигиеническа ценност която не може с нищо се замести. Мръсотията, казва една поговорка, е по-грозна от грозотата; и свети Августин е казал че чистотата е половина добродетел.

       ______________________________________

       1) балена - През 19 век терминът балена (от френски: baleine) обозначава гъвкавите рогови пластини от горната челюст на беззъбите китове (известни още като китова кост). В модата и шивачеството от този период тя е била незаменим материал. Използвал се е при корсетите.

[Ани]

Млечното хранило на децата.

       От първата храна на детето зависи неговото добро здраве в бъдеще или неговото боледуване; затова най-голямата грижа на родителите трябва да бъде млякото.

       Всичките майки не са в положение да поддоят (кърмят) децата; ни пак всичките са в положение да плащат на дойка ежемесечно. Освен това, добрите дойки са рядко; много пъти тяхното мляко бива старо и не подобава на едно дете което се е наскоро родило.

       Когато детето се роди в добро здраве и следва да суче от майка си, ако то плаче често без никаква явна причина, без да отива напред в здравето си, можем да заключим без друго че храната която взема е недостатъчна или не е добра. В такъв случай трябва да се напусне майчиното мляко и да се прибегне към едно мляко от крава или коза, употребено чрез биберона.

       Щом въпросът се реши да се храни детето с биберон, то трябва да се отбере едно добро мляко.

       Изобщо на затворените и на едно място стоящите крави не им е никак добро и угодно млякото за новородени деца; още повече, тези които са болнави и тези които не са хранени с добро хранило. Ако млякото е кравешко, то кравата трябва да е здрава, трябва да се храни добре, още и да се проветрява денем на открит въздух.

       Млякото, което ще се дава на детето, трябва да се пресича (разрежда) от една трета част чиста вода, да се подсладява с малко захар и да се постопля дотолкова, дето да е наравно с млякото на една майка. Подир няколко месеца, малко по малко, млякото може да се дава тъй както си е натурално, като се намали захарта или се отнеме съвършено.

       Биберона, в първите дни, може да се дава на детето щом, чрез плача си, го поиска; но малко по малко, то трябва да привикне да му се дава през два или три часа.

       Биберона трябва да се държи твърде чисто; щом детето си послужи, останалото мляко да се изхвърли и биберона да се втопи във вода, дето да се накисне добре и после да се измие. Измиването на биберона значи много за детето.

       В това отношение не е зле дето два биберона да се намират, тъй щото когато единият се накисва за измиване, другият да служи.

Като кога може да се даде на детето друга храна освен мляко.

       За децата млякото е най-добрата храна; то може повече от годината да се дава. Променението на храната зависи от поникването на зъбите. До дето детето няма 12 зъба, естеството не позволява да се храни с друга храна освен с мляко. От това време насетне, може да се начне да му се дава постепенно по малко друга храна. Изпърво по малко детинска каша, един път в деня, е достатъчно. Тя трябва да е редичка и добре уварена; по насетне, може да му се дава и два пъти в деня. Препоръчва се на майките да не забравят никога следующето: повечето дечица мрат, защото начеват да се хранят много рано, защото ядат много и защото ядат от всичко.

Сънят на децата.

       Колко време трябва да спят децата? Това зависи от възрастта, от телосложението и от привичките, казва доктор Мартин Дюранд, сътрудник на Сикъл. При всичко туй, ето правилото, което той дава да следваме:

       В продължение на първите два месеца, детето трябва да се оставя да спи повече време. Оттам насетне трябва му най-малко два часа сън преди обяд и един поне подир пладне. Не е трудно да привикне на това. До четирите и петте години, детето има нужда поне от един час сън преди обяд. Към седем часа вечер, то трябва да заспи и да стане подир 12 до 14 часа.

       До 15 години нужно е, на повечето деца, десет часа сън, а от 15 до 20, девет часа. По същия начин трябва да се следва във всичкото време на растенето, ако искаме мозъкът да достигне до едно съвършено развитие. Колкото детето е нервическо, раздразнително или преждевременно развито, толкова сънят трябва да бъде по-продължителен.

[Ани]

Изкуство да живее добре и дълго време някой.

       Един американски вестник излага изкуството на доброто и дълговременно живеене тъй:

       Ходи два часа в деня. Спи седем часа сяка нощ. Ставай щом се събудиш. Работи щом станеш. Не яж, освен като си гладен и всякога медлено (бавно). Недей пи, освен като си жаден. Недей говори, освен когато трябва и недей казва, освен на половина от това което мислиш. Недей писа, освен това, което искаш да подпишеш. Недей върши, освен това, което можеш да кажеш. Недей забравя никога, че другите ще разчитат на тебе, но че ти не трябва да разчиташ на тях. Не оценявай златото ни повече, ни по-малко от това, което то струва; то е един добър слуга, но един лош господар.

Десет хигиенически правила.

       Доктор Блак, един от най-отличните лекари в Лондон, публикува в един вестник следующите десет правила:

       1. — Чистият въздух е храната на белия дроб. Той се придобива чрез една научна вентилация, която се състои да се прекара едно въздушно течение през жилището посредством едно или две прозорчета.

       2. — Да се храни човек със здрава храна и добре приготвена: недей си служи по никакъв начин с храна която има много миризми, понеже тя обема отчасти или напълно нещо вмирисано.

       3. — Пий чиста вода без лед, или във всеки случай изстудена чрез шишета или други съдини поставени в ледена вода.

       4. — Прави сгодни упражнения на открит въздух, за да се пречистят порите от ненужните материи.

       5. — Много слънце. Недей че в стаи тъмни, недей стоя дълго време в стаи осветени от въздушен газ. Газът изгаря кислорода твърде скоро. Още да не стоиш под един масур (струя) от газ, защото ще ти побелеят скоро космите и черепът като се стопли, разваля жизнената сила на космите, които начеват да падат.

       6. — Носи сгодни дрехи и достатъчно широки, леки, които да те покриват добре: ясен цвят за лете, тъмен за зиме. Зимен ден носи един вълнен пояс около кръста си.

       7. — Доколкото е възможно, старай се да имаш занятията си вън от къщи: колкото си на открит въздух толкова е по-добре. Осем часа за работа, осем часа за спане и осем часа за почивка и развлечение.

       8. — Личното чисто съхранение е необходимо. Прави по една баня в седмицата. Баните трябва да имат същата топлина на тялото. Баните помагат на порите да се отърват от всякакви непотребни и вредни материи.

       9. — Не се жени за близка роднина.

       10. — Избягвай алкохоличните питиета, бирата и тютюна: твърда умереност във виното. Телесна чистота, а особено съвестно спокойствие.

[Ани]

За пушачите тютюн.

       Във Варшавския вестник, доктор Зулински е публикувал следствията, извлечени от едно обширно изучително наблюдение, извършено върху хора и върху животни за да се увери в истинските физиологически действия на тютюневия пушек.

       В тези изучителни наблюдения доказва се, че тютюневият пушек е една силна отрова, даже в малка доза. За човек, действието е твърде малко чувствително когато пушекът е в малко количество; но щом начне привичката да гълта пушека, още и изобилно, той става незабавно отровителен. Доктор Зулински се увери, че това отровително свойство на тютюна не е само в никотина (nicotine). Тютюневият пушек вън от никотина, има още един отровителен елемент, който, колкото и да е по-слаб, е отровителен и се именува колидин.

       Действията произведени от злоупотреблението на тютюна, зависят повечето от качеството на листата и от тяхното горение.

       Тези, които пушат чисти цигари, попиват едно по-голямо количество отрова, отколкото тези които пушат с цигаре или лула. Най-сетне, този който си служи с наргиле, или друго някое оръдие, което да прекарва дима през вода, намалява отровителните действия по този начин.

       Изобщо, най-слаби тютюни са тези, на които цветът не е дотам тъмен, нещо което всички тютюнджии знаят. При всичко туй, това свойство може да бъде лъжливо, понеже едно голямо количество тютюни, за задоволствие на купувачите, се правят бледни чрез химически средства много пъти опасни.

       Тъмните тютюни също изкуствено се правят: но, най-сетне, те са по-малко опасни.

Хигиенически правила против влагата.

       Влагата се не избягва, тя се намалява или изчезва чрез топлината; тя се изгубва във въздуха, като времето се стопли; изгубва се, или се намалява в стая, като я стоплят.

       Когато дрехите са мокри, най-доброто е да се променят незабавно, подир което не трябва да се стои, но най-добро е да се движи някой.

       Влажните домове по необходимост трябва да се напуснат. Новите постройки, в които човек чувства раменете му да помръзват, или дето нещата му мухлясват, са най-вредителните и опасни места за здравето. Те, ако се вземат без никаква карпа (наем/поправка), ще станат, за едно малко време по-скъпи от всяко скъпо нещо.

       Не в дълго време, в няколко месеца, разни болести може да налетят тези, които живеят в подобни постройки: ревматизъм по всичкото тяло, много пъти неизлечим, обща невралгия, зъбобол, ухоболие, непрестанни кашлици и хропотници (хрипове), разположение към живеница (скрофулоза), към охтика (туберкулоза), към умекчаване на костите и пр.

Евтен (Евтин) барометър.

       Искате ли да имате един евтин барометър?

       Постави една пиявица в една стъклена съдина, по-добре широка отколкото тясна, която да побира около ¹/₂ литра вода. Покрий устата на съдината с едно платно редичко и ще имаш един барометър без никаква друга грижа освен да му се променя водата всеки 10 или 12 дни.

       Ако пиявицата е свита на куп без никакво движение в дъното на съдината: добро време.

       Ако пиявицата излезе над водата: лошо време, дъжд.

       Ако пиявицата обикаля съдината с голяма една бързина: силен вятър.

       Ако пиявицата подскача, има спазми: бура.

[Ани]

Лечебната свобода.

       В образования свят, особено във Франция, се е подигнал един твърде важен въпрос, то е, дали лечението трябва да бъде свободно, или трябва да бъде ограничено под привилегията само на лекарите; с други думи лекарите да играят същата роля относително до тялото, както духовните, в религиозно отношение, играят с душата: свободно едните да морят тялото; свободно другите да откупуват душата от ада.

       По този въпрос се е появила една брошурка под заглавие „Свободата на медицината“. В нея се разглежда каква е била медицината в разните исторически времена, и каква е тя днес в 19-ия век, век на напредъка.

       Като въпросът е твърде сериозен за човечеството изобщо, ние си позволяваме да направим някои извлечения от нея за разяснение на предния въпрос:

I. Свобода или привилегия?

       „Едно от най-многото любопитни зрелища е това, което ние прекарваме от един век насам. Има повече от един век откакто Франция се обзе от едно благородно и великодушно възхищение към свободата, към свободата на всичко; една нова епоха се отваряше за човещината.

       Ако и да се показваха много препятствия против това начало, при всичко туй до последните времена пазеше се донейде едно уважение към това главно начало, когато се нападнеше.

       Но от един четвърт век насам ще видим, под режима назован републикански и демократически, да се появяват безочливо привилегиите — то е, спънките на свободата — под какъв да е вид, без изключение даже на най-древните неща.

       При всичко туй говори се още за свобода! Но говори се под един начин, а се върши под един друг; духаме според обстоятелствата — кога топло, кога студено; без съмнение се нахождат две противоположни доктрини: вътрешна и външна.

       Ако свободата е добро нещо, ако тя е съществеността и сърцето на човека, ако тя е източник и необходимото условие на всичките добрини, то нека се държим от нея, нека я подкрепяме решително в сяко едно отношение.

       Да се реши този главен въпрос: свободата е ли едно добро или едно зло нещо? Трябва да сравним от сяка една страна: земеделчески, търговски, занаятчийски, индустриално, литературно, научно и прочее, действията на свободния режим с тези на привилегирования.

       Нека сега се ограничим и земем изключително този въпрос който е на дневния ред, на когото важността е повече отколкото може да я помисли някой.

       Този въпрос, висящият днес, е „упражнението на медицината“. Земаме грижата в това си съчинение да изследваме медицинското занятие, дали ли то може и трябва да се упражнява свободно, както са повечето занаяти, или трябва да бъде под един възпретен (ограничителен) и привилегирован режим.

II. Методическия въпрос.

       За да се реши, коя от тези две системи е по-предпочитателна: свободното ли, или подчиненото под правила медицинско упражнение, то трябва да се отнесем до историята от разни времена и разни места, и да сравним доброто състояние, физическото и морално положение, от които народите са се наслаждавали, когато те са били подложени под единия или другия режим.

       Но това сравнение не е тъй лесно. Явно е само че в началото на обществения живот, медицинското упражнение е било съвършено свободно. Всичките неща са тъй наченали. Но като какво е било условието на народите под този първи режим? Това е нещо мъчно да се постанови „по следствие“, понеже благополучните народи, казват, нямат история, което е същото за тези народи що са били без официална медицина.

       В историческите времена, медицинската свобода може би не е била никога независима, но тя не е била тоже и монополизирана. Съществувало е сякога една смес от единия и от другия режим с преодоление коги към единия, коги към другия.

       Следователно, като земем разните времена и места, и сравним положението на народите според преодолението на едната или другата от тези системи, то ще можем да решим приблизително до възможност предложения въпрос:

       „Нещо добро ли, или лошо е медицинската свобода?“

III. Източник на медицината.

(Баснословни времена).

       В началото на общинския живот, явно е че упражнението на медицината, както и всичките други занаяти, е била свободна. Тъй всичките древни историци се съгласяват да кажат — което не се случва често — че в първобитните общини, всеки е бил лекар на себе си.

       Хората, на рядко болни, са били надарени, както животните, инстинктивно да си избират лекарствата, които и сполучливо намирали.

       Но малко по малко, като се умножиха, те се отдалечиха от естествения този път, като си сътвориха изкуствени нужди и развратиха естествените си инстинктивни способности, под предлог именно да развиват интелигентността си; болестите им са сплетоха повече и намирането на лекарствата стана трудно, понеже инстинктивното начало у тях се затъпи.

       Тези които бяха най-малко отдалечени от природата, най-простите и най-неучени, съхраниха само тази драгоценна способност, към която другите бяха принудени да прибягват.

       Тези инстинктивни и съгледателни хора (будни или под едно сомнамбулическо положение) са били, в истинския смисъл на думата, първите лекари.

       Болният, който сам самичък не можеше да си намери лекарството, се отнасяше до един сродник, до един приятел, до един съсед, или най-накрая до един непознат.

       По този начин болните се излагаха на публичните места, тъй щото тези които минуваха, ако са имали или видели същата болест, или имат съгледателна някоя дарба, да им кажат като кое е най-доброто лекарство.

       За да се разпространи още повече тази емпирическа (из опит) медицина и да има всеки достъп до нея, излагаха по храмовете, както и по други публични места, по-забележителните излечения и средствата чрез които те са се добили.

       От тук се е породила Хипократическата медицина.

       Хипократ не направи друго освен да събере и разпореди на класове болестите и лекарствата които бяха открити.

       Министрите (служителите) на храмовете се опитаха много пъти да направят медицината монополна, но нищо подобно не се указва да се е удало; първобитните лекари са: врачовниците и гледачите; те бяха популярни и едничките първи изобретатели и устроители на медицината.

       Жреците от това време, както и във всичките други времена, не правеха освен да експлоатират придобитите познания от свободните лекари — без никакво прибавление повече.

       По този свободен начин, най-простите, неучени и популярни хора, близо до природата, източник на сякаква истинска светлина, бяха направили първите, най-мъчни и най-важни, крачки по медицинското занятие.

       Тази първа крачка беше и последната.

       Действително, изцяло всички са съгласни че медицинското занятие не е направило никакъв напредък от Хипократа насам, който е бил и е царят на медицината.

       А пък Хипократ не направи нищо друго освен да събере и състави, колко годе, наблюденията на своите преждебивши популярни лекари.

       По свободния този начин не само първата крачка беше направена, но още и усъвършенстването беше разположено да отиде, доколкото бе възможно, по-нататък; медицината тъй устроена беше по-справедливо да следва свободното си упражнение без ущърб на никого.

       Що са следователно днес тези правила? Защо привилегии? Защо не се следваше както си беше още от начало?

       Привилегированият режим, който претърпяваме днес, не се оправдава с нищо; освен туй не се указва никаква опасност ако изменим и направим свободно медицинското занятие съобразно с нашите предци.

* * *

       Новата медицинска наука ни бележи че инстинктът на лекарствата не съществува в човека и че тези, които мислят тъй, грешат основателно.

       Като нещо твърде странно се явява новата медицинска наука. Тя, пълна от гордост и високоумие, върви и подкрепя едно след друго, даже и едновременно, неоснователни хипотези, невероятни и противоречиви мнения.

       Официалната наука ни уверява, че човекът е произхождение от животното и, от друга страна, че придобитите свойства, в борбата на живота, се съхраняват, се натрупват и се предават по наследствие.

       Ако това е тъй, то човекът трябва да има не само същите инстинкти които имат неговите сродници животни, но още той трябва да ги притежава в един по-голям размер и по-висока степен.

       Това което е точно и истинско, то е че животните имат инстинкта на лекарствата които подобават по-добре на техните болки; катадневният опит доказва това действие. Новата наука като отказва същия този инстинкт на човека, тя се намира във противоречие със собствената своя преобразувателна теория.

       „Тия се поставят тоже във противоречие със здравия разум. Аналогията ни показва, действително, че човек трябва да бъде повече лишен от този инстинкт на лекарствата както от всичките други инстинкти.

       „Защо човек да не притежава тъй добре инстинкта на лекарствата, както притежава това на ястиетата, и всичкото това което се отнася до съхранението на неговата личност и породица?

       „Че тези инстинкти са развратени, атрофирани, по следствие на неупражнение или по злоупотребление на много неестествени неща, а особено по следствие на разни доктрини, ние сме съгласни; но, при всичко туй, те не са по-малко естествени, и това зависи от нас да ги съхраним ако не сме ги пренебрегнали и да ги въздигнем ако сме ги изгубили.

       „На конец Новата Наука се нахожда в противоречие със днешните добре доказани действия.

       „Днес още, инстинктът на лекарствата съществува точно там дето са останали по-близо до природното положение.

       „Всеки знае че между простите хора, овчарите, селяните, особено селянките, се нахождат тези способности във най-висока степен. Даже между животните по градищата често се среща тази способност.

       „Трябва следователно тази дарба да се разработи, да се съживи ако тя е атрофирана; понеже тя е несравнително по-точна и по-икономична от всякаква друга наука.

       „Не е нужно, сякаме, да се настоява повече върху източника на медицината; тя се е породила, развила и достигнала на своя връх под свободата; тя е произлязла из недрата на инстинктивните и ясновидците, будни или на сън, лечители. Тези действия са тъй явни от само себе си, дето исторически те са най-добре изложени навред.

* * *

       „Източника на медицината доказан, нека хвърлим един поглед към нейното развитие във историческите времена.

       „От историческото начало до пропадането на Римската империя и нахлуването на тъй наречените варвари, медицината следваше да се упражнява свободно. Царете, императорите, сената на републиките, коги (когато) подпомагаха лекарите, коги (когато) ги прогонваха и заточваха; неща които се вършеха под влиянието на индивидуалността.

       „Напредъка на медицината беше никакъв; при най-големите старания и усилия, учените бяха принудени сякога най-насетне да прибягват към бащата Хипократа.

       „Този режим следва да бъде във сила до XII век. Под него бяха подчинени арабските школи, Салернската и Монпелиерската школа, и всичките други от същия период.

       „Навред в средния век медицината беше свободна. Медицинската привилегия като ново нещо се появи у Франция в XIII век. В 1251 година се прибави за пръв път Медицински Факултет при Парижкия Университет. Привилегията се състоеше в продажбата на дипломите; упражнението на медицината си беше свободно за всекиго. Дипломите се отпущаха като едно отличие, също както днес се отпущат по изложените документи на отличие.

       „Според историята, медицината във Франция, както и по другите места, почти до последните дни, е била свободна. Даже, според някои описания, тя се е нахождала както в XVI век, тъй и в много други епохи, в много отношения, на по-долно положение във Факултетските лекари, отколкото във другите които те наричат емпирици.

       „В XVI век раните от оръжие се лекуваха от Факултетските лекари по следующия начин: раната се изгаряше от едно нажежено желязо, а после се превръзваше със вряло дървено масло.

       „Но един ден Амброас Паре съзря че един емпирик на име Мартен Дублет, ги лекуваше просто със чиста магнетисана вода и те (раните) оздравяха много по-скоро и по-добре по тоз начин, отколкото по начина когото лекарите употребяваха. Той проумя че тук просто е действието на чистата вода, и начна да превръзва раните само със чиста вода; тъй, по негов пример, тази практика начна да се увъжда (въвежда) и между лекарите — корпорация която е привилегирована за в полза на човечеството.

       „При всичко туй, щом съществува корпорация, тя е от свойство такова — каквото е свойството на всяко живущо същество — да привлича всичко към себе си и да го подчинява под своя интерес.

       „Хората частно да следват направлението на този естествен закон, няма нищо зло; това е основното условие на тяхното съществувание; тяхната сила се ограничава от тази на другите хора и от естеството на нещата; тъй щото не може упражнението на тази сила да се преобърне на много лоша.

       „Но официалните съединения, особено учените корпорации, са много повече способни да бъдат вредителни на публиката; понеже тяхната корпорация може да се сравни със един лост на когото силата е определена от числото и качеството на членовете, и се налага върху положението, без да среща някое съпротивление от страна на населението, което е едно раздробено нещо без никаква свързка.

       „Тъй, тези корпорации действуват почти сякога въпреки здравия разум, като минуват от единия край на другия.

       „Със хиляди примери имаме дето постоянството на официалните корпорации, са произвели нещастни следствия. Всичките религиозни секти са почти под една подобна категория.

       „Медицинската корпорация във това отношение не е по-долу. Тя се е явявала против всичките добри неща които се са показали вън от нейния кръг. Тъй, тя, като оборва теорията на Харвея върху кръвообращението, на конец се съгласи и я прие; но, незабавно, тя тикна следствията ѝ във опасност, като отиде твърде далеко. От теорията на кръвообращението се появиха страшни злоупотребления — кръвопускането, благодарение на което, през миналия и този век, не малко хорица без време се преселиха на онзи свят!

       „Тъй, медицинската корпорация, относително лечебните средства, е била сякога вредителна отколкото полезна. Общият дух на народонаселението ражда най-великите добри работи; от него се е породила най-високата добра философия; от него са най-умните пословици, най-добрите поезии; в него е, с една дума, зародиша на най-добрите човешки неща; в него тоже съществува и от него произхожда лечителния способ и лечителната дарба; в него собствено се нахождат специалните лекарства от дето ги е заела и медицинската корпорация. Последната като няма нищо основателно, от време на време, от епоха на епоха, ражда за разнообразие някакви нови, изнамърва (изнамира) някакви медикаменти които стават като на мода в употреблението си, както е на пример антиперина в днешните времена; тъй са били мумията и рога на ликорна (еднорог) във XVI в. век, кръвопусканието във XVII. и XVIII. век.

       „Безосновните и вредни тези неща са докарали най-забележителните и съвестни лекари да се произнасят против медицината, като я считат повече вредителна отколкото полезна. Без да се простираме във повече доводи за подкрепление на това, ще кажем само мнението на едного от най-добрите и опитни лекари на преминалата епоха — Фредерик Офман, който казва: „искате ли да съхраните здравето си, избягвайте лекарите и лекарствата.“

       От всичко гореказано се разбира ясно, че лечебната свобода е много по-полезна и за самото развитие на медицинската наука и, главно, за здравето на болните, които търсят изцеление.

[Ани]

ЗА СИАТИКАТА (ИШИАСА).

(Из „Магнетическия вестник“)

(практически съвети).

       „Сиатиката“ е една нервическа болест тъй наречена, понеже тя се нахожда в нерва който носи това име. Болката начева от горната част на кълката и следва да се простира откъм задната страна, като по някога стига чак до стъпалото на крака. Тя е силна или средна, и се умножава от натиск, вървеж, движение и кашлица. Задълбочаването ѝ става обикновено вечер със студени тръпки, горещина, по някога и пот.

       Обикновената медицина я лечи чрез везиканти (мехуротворни средства), парни бани, горещи духове (душове), разтриване, електризъм и прочее, и болката често преминава от само себе си. Чрез магнетизма, тя се лечи по следующия начин:

       Когато болният не е принуден да бъде на леглото, накарай го да седне върху един стол, тъй дето магнетизаторът да може да си постави дясното коляно или десния крак върху гръбначната кост долу около кълките. После постъпи по същия начин върху продължението на нерва. Действувай с дясното коляно ако е лявата страна болна; с лявото, — ако е дясната. Всяко действие може да се продължи от 5 до 10 минути. Подир това постави се отпред му, коляно срещу коляно и крак срещу крак, и положи ръцете си върху кълките, за едно колко-годе време. По-после направи провлекателни леки триения от горе до долу, като се следва течението на болния нерв; още направи валчести (кръгови) разтривания върху бъбреците, и свърши с големи течливи паси от горе до долу. По едно, още по-добре по две засядания да се извършват в деня; всяко засядание ще се продължава от 40 до 50 минути.

       И поставянето само на магнита може да докара голяма полза и да излекува болния; но ако се продължи, то е по-добре да се употребява той заедно и съвременно с човешкия магнетизъм.

Изцелителни примери.

       I. — Г. Леге разказва в магнетическия вестник за излечението на един аптекар, който е страдал страшно силно, от 6 месеца, от една сиатика, от която не можел да ходи. Пиявици, вендузи, мокси, везиканти и прочее, нищо не е сполучило; магнетизмът го е излекувал в продължение на една неделя.

       II. — Същият магнетизатор разказва още в същия вестник, излечението на Г. Гуата, живописец от Оксер, който е бил в едно положение още по-лошо. В продължение на 8 дни той начнал да ходи; но като бил принуден да остави града, жена му изпосле следвала да го магнетисва, и излечението станало съвършено.

       III. — Докторът П. Гати, основателят на хомеопатическия институт в Генуа, разказва тоже в същия вестник за излекуването в няколко недели на Г-жа А. Куре, една от най-прочутите играчки (актриси) в един от първите италиански театри, от една сиатика в левия крак, на която ни алопатическите средства, ни хомеопатическите, ни тези на електриката, не са могли да спомогнат.

       IV. — В малкото си списание: Разяснение върху магнетизма, магнетически излечения в Женева, Лафонтен разказва за две излечения в разстояние на 5, 6 недели.

       V. — Доктор Жерард, който в това време не е бил още лекар, разказва в „Реви Магнетик“, когото издаваше в 1869 година, излечението, в 12 дни, на Г. Фрагота, 54, Фобург Сент-Хоноре, който страдал от 8 месеца от една сиатика много силна.

       VI. — Лепелтие де Оней излага в „Реви Магнетик“ издаван от А. Готис, рапорта на едно излечение което е направил на една мома на 28 години, която страдала от 6 месеца.

       VII. — „Юнион Магнетик“ съдържа едно писмо от някой си на име Готиер, който уверява да е бил излекуван в 20 засядания чрез магнетизма от една твърде упорита сиатика.

       VIII. — Едно излечение твърде извънредно е изложено от А. Буе в „Магнетическия вестник“. Касае се за един болен който, от 24 години, е страдал от една най-лоша сиатика. Всичките разнообразни лечения са били изпитани, от които освен една лека и временна помощ, нищо повече не е придобил. Крака бил атрофиран, хода невъзможен и болният дошел до разни страшни болки. При всичко туй лошо положение, лечението се извършило в продължение на 2 месеца.

       IX. — Госпожа Тарди, 62-годишна, № 40 улица де ла Бар, е била сякога добре разположена откъм здравето си; при всичко туй през Септември 1889 година, тя пада болна от една двойна сиатика, то е в двата крака, подир една простуда. В продължение на три месеца тя се лекува от разни лекари. В същата година през Декември тя отиде при калугерките на Сент-Венсент де Пол, улица Коленкурт, дето следва четири месеца да се лечи от техния лекар. През месец Марта 1890 година, тя остави това лечение, за да прави топли бани, които ѝ увеличиха болките. После тя употреби студени душове, които тоже не ѝ спомогнаха в нищо и от които жилите ѝ начнаха да се свиват. В продължение на лятото тя отиде на баните в Нери, които тоже не ѝ спомогнаха. В 1891 година тя се повърна пак в същите бани, но болките тогава се умножиха повече. Болките и в двата крака са твърде силни; коленете вцепени така, щото едвам се прегъват; невъзможно ѝ е да лежи, невъзможно ѝ е тоже да ходи без помощта на другиго, положение несносно.

       През месец Октомври тя се научила за магнетическите лекувания които аз извършвам в дома си, и накара да я донесат. В първото засядание още, сцепването (схващането) на коленете се намали значително и ходенето, чрез помощта на едного другиго, ставаше по-лесно. Подир една неделя тя ходеше вече с един бастун сама, болките бяха доволно намалени и сънят много по-добър. Подир 15 дни, десният крак съвършено се беше поправил; тя ходеше сама до омнибуса. Подир един месец лечение, което се извършваше 4, 5 пъти през неделята, не ѝ оставаше освен едно малко сцепление в левия крак, което изчезваше съвършено като дохожда още няколко пъти, от време на време, да се магнетисва.

       X. — В началото на Февруари през 1892 година, Г-жица Ваниер, № 40, улица Анжу, падна болна от една сиатика, от която страдаше доволно силно. В продължение на 15 дни тя се лекува разнообразно без никакво улекчение. Някои си я съветвали да прибегне към магнетизма, и тя дохожда и иска помощта ми. От първото засядание подобрението беше значително, на третото засядание, тя беше вече съвършено добре.

[Ани]

СТРАСТИТЕ

(Тяхното влияние върху здравето).

       В своето поучително списание върху физиологията на страстите, славният професор Алиберт казва:

       „Да узнаеш човека, трябва да го търсиш в душата му, а не в материалните органи на телесната му покривка. Действително, в душевната дълбочина се намират най-високите и най-величествените философски доктрини за човека. Основите на словото там се полагат: началата на нашите длъжности там са написани с неизличими знакове.“

       Тази мисъл на професора, превъзходно философска, е една истина която оправдава напълно тези знаменити думи на един прославен мъдрец: човекът е една интелигентност изпълнявана чрез органите.

       Лекарите най-много не трябва да бъдат странни (чужди) относително до този вид изследвания, особено в тази епоха, която се определя изобщо с отличното название „нервозен век“.

       Впрочем, философите от всичките векове не са престанали да се занимават с тези науки; Платон именно казва че човешкото тяло не е освен един хармонически инструмент, способен да размишлява, да подражава, да произвежда душевните явления.

       Тъй, скулпторите, живописците, музикантите не дължат ли своите чудовни съчинения на тънкото и дълбоко упражнение което са направили върху моралните си чувства?

       Босие, като настояваше върху необходимостта да се свърже човешката философия с морала, изговаряше едно дълбоко правило и справедливо мислеше че съединението на тези две науки беше истинската философия.

       Страстите които движат човешката душа, не влияят по-малко върху организма отколкото върху същото естество на интелигентните схващания... Всичките лекари го знаят.

       Нека земем печалните страсти, като скъперничеството, завистта, омразата; ще потвърдим чрез тях че хора, които имат подобни качества, са заразени от болести на храносмилателния канал и на черния дроб, тъй от разпаление (възпаление) на стомаха, на червата и от жълтеница. Кървавите (избухливите) хора падат ли под влиянието на гнева? Те се застрашават от едно кръвоприлитие към главата.

       Властолюбието разполага към болести на сърцето, към рак в стомаха... Голямото стремление към власт, към богатство, има обикновено за следствие аневризмите.

       Кой не знае, че страстите на една преувеличена сърдечна любов, имат за следствие охтиката (туберкулозата)?

       Не е в нашия кръг да определяме како как трябва да се побеждават страстите. Нека ни бъде достатъчно да кажем само, с професора Алиберта, че моралът не успява, не се разпространява, не се вдъхва освен чрез чувството. Следователно, по-напред трябва да се влюбим в морала, за да можем да дадем на другите да разумеят като какво нещо е той. Специалните разсъждения с които той е заобиколен, не служат често освен като отвращение, понеже човек тук долу не придобива силно впечатление освен чрез дела и чрез образи.

       Писателят прекарва, по един начин, всичкото си морално състояние в своите списания, влага там своите обичаи, вкусове, наклонности тъй, дето може да се намери дори сухотата на душата му, слабостта на сърцето му; това е което подкани Бюфона да каже че „стилът е човекът“; тъй, личното изражение, образа на чертите, показват най-обикновените морални чувства и се изисква една желана човешка сила за да може да завладее или да скрие душевните си впечатления.

       Без да влизаме в повече подробности, нека кажем че добрите и приятни чувства, разхубавяват; коги (когато) злите погрозняват.

       В това отношение един славен физиономист каза: „Една приятна черта, с хиляди пъти повторена, се впечатлява в лицето и му дава една постоянна добра черта; а една грозна черта, с хиляди пъти повторена, се впечатлява в лицето и му дава една постоянна грозна черта.“

       Много от тези приятни черти върху физиономията на едного човека, дават съединени (всичките други обстоятелства като са еднакви), едно добро лице; както много грозни черти, едно грозно лице.

       Човекът, казваше още Алиберт, е явно движим от два разреда умствени явления; първите се извършват чрез посредничеството на чувствата, другите произхождат от душевния полог¹⁾ — истинският източник на най-живите наши наслаждения.

       Следователно изучаването на моралните чувства, е изучаването в човека на най-драгоценните и най-благородните свойства които той притежава: то ще ни даде да открием истинската теория на страстите, за да можем да им наложим тази юзда, на която имаме тайната, чрез едно двойно съблюдение на моралния закон и на хигиеническите правила.

       Нека заключим, че хубостта ще бъде следствие на едно съединение от приятни, благородни и душевно любими неща със здравето.

       ______________________________

       1) „душевния полог“ — авторът има предвид скритото и защитено място в нашето съзнание, където се съхраняват моралните и духовните чувства.

[Ани]

Медиумическо излечение.

       Един от нашите близки приятели ни забелязва, относително до излекуванието на голямата глистия (тения), чудесното действие произведено от магнетисването на един медиум по занятие, г-жа И. Капела, която живее в Лиеж, улица Вотем.

       „Аз страдах, казва той, повече от осем месеца от тази трудна болест. В продължение на това време, аз опитах напразно много лекарства които лекарите, които ме лекуваха, ми даваха. Г-жа Капела, към която най-насетне се отправих, ми каза, че чрез своята ясновидност, тя виждала рода на глистията от която аз страдах, и че достатъчно ще бъде няколко засядания за да се отърва съвършено от тези неприятности. Считам се благополучен да мога да засвидетелствам признателността си към нея, която действително me излекува коренно.

       Това което е извънредно и любопитно в този медиум, който притежава една великолепна колекция озаконени свидетелства от излекувани хора, то е че той действува тоже със сполука на разстояние. Болния според известието, се поставя на разположението на г-жа Капела във определен час, когато тя трябва да действува със магнетическата си течност. Ако болния, както се е случвало, не се намира във положението си на определения час, медиума се досеща. За доверие на това, няма освен да се опита; тя е във положение да ти опише облеклото, какво вършиш в този час, още и мебелите които се нахождат във стаята ти.

       Предписаната от нея магнетисана вода се добива по един твърде прост начин. Медиума напоява една обикновена книга със магнетическата си течност, болния няма освен да я втопи във водата.

       Както много лица, които упражняват лечителния магнетизъм, са изложени на безпокоителните лекарски удари, тъй и г-жа Капела, която е една безграмотна жена, има своите. При всичко туй, нейната преданост не намалява, тя се утешава със доброто, което раздава. Магнетическите партизани (привърженици), които я познават, ѝ отдават прилични похвали.

       От писмото на един болен из Париж, който ѝ благодари сърдечно за добрите ѝ грижи, аз извличам следующето: „Когато съм на поста си що ми определихте, близо до моята малка маса и по определения час, аз чувствам във членовете си електрически удари, които ми показват присъствието на благодатната течност издадена от вас през едно толкова далеко разстояние. Това е просто удивително, аз имам най-голямо доверие...“

       Г-жа Капела ми казва, че когато тя магнетисва на разстояние, за да се намери във къщата на болния, ней ѝ е достатъчно да има нещо на ръка от страдающия. Когато нейния дух е във съобщение със болния по този начин, нейното тяло остава съвсем чуждо от това що се случва около нея. Щом се разбуди, тя помни това що е видяла.“

(Из „Месаже“).

[Ани]

Лекарство показано от една сомнамбулка.

       Един спасител от последния век, като разказва историята на едно болно момиче, което в 1775 г. се е лекувало чрез едно магнетическо лечение, казва, че подир няколко магнетически сънища, това момиче станало ясновидно и описало на своя магнетизатор че в него (момичето) се намирала една глистия, която по описанието, горе-долу, мязала на голямата глистия (ver solitaire); но в началото не могло да покаже никакъв лек.

       „Аз не виждам никакъв още, ми казва то; щом видя ще ви кажа. Виждам само че лемитохортона (остаряло наименование на корсикански мъх) няма да я умори“.

       Подир два деня, аз пожелах да направя един опит. От едно древно списание, написано в преминалия век от някого си лекаря на име Андри, събрах и направих една листа от всичките лекарства с които този лекар е можал да сполучи против разни глисти. Бях добре уверен че болната, която не знаеше да чете, не можеше да има познание от това списание нахождащо се твърде на рядко днес. Аз ѝ прочетох с висок глас, без никаква принудителност, листа на тези лекарства, донесени без да е предизвестена. Изначало аз като ги четях, тя на сяко лекарство отговаряше просто: „не“. Но щом казах думите конопено семе и кората на горчив портокал: „да, ми каза тя, аз съм уверена, че тези две лекарства ще уморят глистията; дайте ми утре, сякам че една доза ще бъде достатъчна“.

       — Как, отговорих, можехте тъй да предпочетете и отберете от всичките лекарства що ви прочетох, само тези? Имахте ли познание от едните както от другите?

       — Аз непознавам никое, ми отговори тя, само тези що ми прочетохте изначало, ми се показаха отвратителни: коги (когато) тези двете ми се поправиха (харесаха) и почувствах че те ще ми бъдат полезни.

       Аз не се поколебах никак още на утрешния ден да дам на болната си една чаша с мляко в която да има конопено семе с малко настъргана кора от горчив портокал: тя изпи това лекарство в седем часа сутринта; в осем и половина часа тя падна под силни спазми; тя чувствоваше да се въскача (изкачва) нещо към гърлото ѝ, което тя искаше да избълва, но не можеше; това нещо което я щипеше или хапеше по гърлото, накрая падна в стомаха ѝ.

       От този час, всичките неприятни признаци, които се явяваха от четири години насам, по причина на тази глистия, която никак не се предполагаше да съществува в болната, изчезнаха; няколко дена после, в един от магнетическите си сънища тя ме помоли да ѝ дам рубарб (ревен), чрез когото тя изхвърли нацяло глистията.

       „В много обстоятелства аз можах да узная истинността на този инстинкт който указва на сомнамбулите навярно всичко това що може да им бъде вредително или нужно“.

       (Извлечено из: Опит върху теорията на сомнамбулическия магнетизъм).

[Ани]

Продължение на човеческия живот.

       М. Пфужер е един учен човек, който е научил с голямо прилежание продължението на живота. Ако той не е можал да реши проблемата, поне той ни разказва интересни неща.

       Кой знае, например, че безобразните тела нямат никакво влияние върху продължението на живота?

       Един ирландgenericски арендатор на име Овен Каролан, роден на 1637 година, умрял в Меат на 1764, на 127-годишна възраст, имал на всяка ръка и всеки крак по 6 пръста.

       Елсдет Валсон умряла в Пост, Шотландия, на 115-годишна възраст. Тя е имала височина 2 крака и 3 палеца; била къса.

       Един ирландски арендатор на име Яков Доналд, умрял на 120 години в околността на Корк. Неговият бой е бил 7 крака и 2 палеца; той е бил един великан.

       Когато нашите органи са определени в застойчивост, те се атрофират, то е, спадат от обем; следователно, деятелността на телесните части е първото условие за съхранение на нашето здраве. От друга страна едно голямо уморяване (преумора) тоже става вредително. Това се случва тъй и за най-вишите наши органи, като мозъка.

       Според статистиките на Олдендорф, е имало, на 1871 година, в Бавария, върху 10,000 лица:

       14 луди от класата на едно високо развитие

       8 луди търговци и занаятчии.

       7 луди земеделци.

       Следователно учената класа има двойно луди или болни умствено, отколкото селяните.

       Тъй, трябва да следваме Плутарховото правило: „Един умерен труд храни духа, един ирфувеличен (прекомерен) го убива“.

       Изобщо не се знае, че употреблението на алкохолическите питиета не е никак смъртоносно.

       Говори се, че Анибал Камукс, роден в Ница на 1638 г., умрял в Марсилия на 122-годишна възраст, пиел много вино; че Георги Киртон, умрял през юли 1764 г. в Окснифал, на 125-годишна възраст, не бил никак като пример на въздържанието. Йохана Обст, родена на 1670 г., умряла на 1825 г., в Силезия, на 155-годишна възраст, пиела ката ден по две чаши ракия.

       Хирурга Политиман, умрял в Водемонд, у Лотарингия, на 140-годишна възраст; според биографията му, той е достигнал на тази възраст чрез помощта на неговия лек, който той е употребявал ежедневно: от 25-годишната си възраст, той се е упивал ката вечер.

       Можем да цитираме един ирландски арендатор на име Брав, който е достигнал на 126 години и е заслужил следующата епитафия:

       „Под този камък лежи Брав, който не сполучи да преживее 120 години, освен благодарение на силната бира. Той е бил сякога пиян и тъй страшен в това положение, дето сама смъртта я беше страх от него. Един ден изпревари неговия обичай, той беше мирен; смъртта взе кураж, нападна го и можа да победи този, без съперник, пияница“.

       Тези неща разбуждат мисълта: без съмнение, тези пияници са могли да бъдат още по-стари, ако те са живели по-умерено и по-въздържателно. Но, от друга една страна, трябва да изповядаме, че си няма мястото, дето земаме като вреда многото употребление от вино или пиво (бира).

       Ароматическите питиета, които обемат един алкалоид, отварят място на същите разсъждения както алкохолическите питиета.

       Ето един любопитен пример от извънредно дълго живеене:

       Тома Пар беше един беден селянин от Сропшир. На 120 години, той се жени вторично с една вдовица която казва да не е забелязала никога неговата старина. До 130 години, той прекара големи трудове и следваше даже да върши. Най-сетне, паметта му и гледането му отслабнаха; интелигентността му и слухът му останаха добри до смърт.

       Той умря в Лондон, на 152 г. и 9 месеца. Харвей рапортира че на аутопсията му намерил доволно тлъстини, гърди доволно обширни, сърце голямо и здраво, мозък здрав; изобщо всичките органи били в добро положение; даже ребрата не представяха това скостяване (вкостеняване) на хрущялите, тъй общо в старите; те бяха запазили еластичността си.

[Ани]

Въпроса за превареното мляко.

       Трябва ли да се преварява млякото, което се дава на малките деца? Много от лекарите до последните тези дни бяха за, защото, казваха те, преваряването било необходимо за да измори (унищожи) туберкулозните бацили, ако по случай съществуват в млякото. Напротив, други лекари съветваха да се дава млякото на децата прясно, тъй както изхожда от кравата, като дават за резон (основание), че в превареното мляко хранителните вещества са в по-малко количество отколкото в прясното мляко.

       Г. Доктор Жерард, специалист по хигиеническите детински въпроси, е един от тези последните като дава най-убедителни и справедливи резони: „Белтъка (albumine) на млякото, казва той, се сгъстява, над 70 сантиграда (градуса), като обира и обема в себе си: фибрината, казеината и маслото, които съставляват над млякото една кора, която предварително се обира, и после се дава млякото на децата. Това не е вече мляко, то е една нечиста течност, раздразнителна по причина на разната сол която съдържа, без естествени омекчителни вещества в себе си; твърде малко хранителна и без никаква или твърде малка полза за детето. Децата от подобно едно мляко умират от нехранене; следователно по-добре ще бъде да се хранят с прясно мляко, което, като съдържа в себе си най-естествените неща, е по-хранително.“

       Види се че сега за сега въпросът е напълно решен от определителните опити, за които Фигаро от 6 Октомври ни дава основни изложения. Освен това, последният хигиенически конгрес в Женева дава следующите заключения:

       „Прясното кравешко мляко е едничкото, което може да замести майчиното мляко; в изкуствената храна на детето то може да се употреби изобщо.“

       И сега, самите партизани (привърженици) на вареното мляко, додоха да потвърдят без противоречие следующите действия:

       I — Да вярва някой че туберкулозните бацили се унищожават от превареното мляко, е една илюзия; когато те съществуват, не умират освен под една температура по-горна от 120.

       II — Дванадесет индийски свинчета (гризящо животно) здрави се разделиха на три разреда; едничката тяхна храна беше млякото от една и съща крава, дадено изобилно; с тази само разлика, че първия разред земаше само варено мляко; втория само мляко на което каймака беше взет или обран; третия мляко прясно щом се издоеше.

       Заключенията бяха следующите:

       Преди да се свърши първия месец, разредът, който се хранеше с варено мляко, измря. Всяко едно умираше със спазми, като предварително се нахождаше в едно раздразнително положение.

       Аутопсията показа една атрофия на сливиците и някакви конжестии (събрана кръв) в червата и в белия дроб; още и един общ красник (подуване).

       Втория разред, който се хранеше с мляко без каймак, измря след четиридесет и осем дни; аутопсията показа същите знакове, както и за първия разред.

       Най-сетне подир един опит от три месеца, индийските свинчета хранени с прясно мляко бяха всички живи и в добро положение, те даже отвъдиха (родиха) и малки. Подир този опит, те се отпуснаха да живеят свободно.

       Този опит се поднови много пъти и всякога даде същите следствия: следователно, вареното мляко е напълно осъдено както и това без каймак, което се продава твърде скъпо; не е същото и с прясното мляко, което остава да бъде като истинска храна на детето, което няма майка или дойка.

(Из един медицински вестник).

Един хигиенист.

[Ани]

ПРОТИВОЯДИЯ.

(противоотрови)

       Ежедневно се случва по къщята, от незнание или от немарливост, да се изпиват някои отровни неща. В подобен случай, особено ако няма наблизо или наскоро лекар, като какво трябва да се върши? Вкратце ще изложим предпазителните мерки и нещата, които може да се дадат за противоотрова.

       Обикновено не се знае естествено какво точно е погълнатото отровно вещество. Трябва да се произведе бълвоч (повръщане) чрез ипека (ипекакуана) или тартър еметик (повръщателно винено каменце). В случай че тези неща ги няма, то малко топла вода като се пие, може да заслужи да произведе бълвоч. Най-сетне, сегашната фармакопея предлага за обща противоотрова еднаква смес от еднакви части на: магнезия, хидратно пероксидно желязо (hydrate de peroxide de fer) и въглен от животно (charbon animal). Когато погълнатото вещество се знае или се узнае, то може да се поведе някой в отбора на противоядието по следующата таблица:

       Силни киселини. — Магнезия, омекчителни питиета.

       Живачни приготовления. — Минерална серна вода, сяра, белтъчна вода (на 4, 5 яйца белтъка с една литра вода).

       Заръчави (арсенови) приготовления (arsenicales). — Хидратно сескиоксидно желязо (sesquionyde de fer hydraté) в голяма доза, стрит въглен размесен с подсладена вода, варена (от вар) вода.

       Медени (медни) приготовления (cuivreuses). — Магнезия и същият, както се каза за живачните.

       Оловни приготовления (de plomb). — Серна вода, сяра, магнезия, серен състав от сода или магнезия.

       Антимониални (антимонови) приготовления (antimoniales). — Неща от танин, кафе.

       Фосфорни приготовления. — Магнезия калцината (печена магнезия) в голяма доза, омекчителни питиета, теребентиново масло (терпентин).

       Кантаридни приготовления. — Камфора и омекчителни питиета.

       Наркотически приготовления. — Кафе в голяма доза, синапизми, танин.

       Стрихнина. — Танин, тинктура от йод, омекчителни питиета.

       Гъби. — Разхлабително от рициново масло, синапизми и етерическо предписание.

[Ани]

ФЛАНЕЛАТА.

       Фланелата е едно облекло от най-необходимите и от най-потребните, особено зимно време. Този плат има за преимущество специално да попива потта и да държи топлината на тялото в едно равно положение; което ще каже че фланелата донейде пропъжда простудата.

       Но трябва ли от това да заключим че всички трябва да носим фланела? Явно е, че не.

       Тези, които са хропотничави (кашлящи/болнави), които се потят лесно; тези които са слаби в гърдите и които имат деликатно здраве; още – старите хора, които са изгубили всякаква енергия, може да носят фланела: тези, без да изгубят нищо, всичко може да спечелят.

       А всички тези, които се радват на едно добро здраве, които са корави (здрави) и силни, както нито се потът (потят), нито хропотничави стават, но са принудени да носят това облекло: те ще станат чувствителни на студа. Следователно като е лишен човек от горните слабости, той няма нужда от фланела.

Сърцето и алкохола.

       От ден на ден главните действия на алкохола се указват чрез опита; авторитетните науки, печата, катедрата известяват че тази обществена язва поразява човека не само в мозъка, но още и в сърцето; нещо което се засвидетелствува от Лондонския медицински факултет чрез следующето клиническо действие.

       Един лекар в клиниката се обръща към един ученик и му казва:

       — Бъдете тъй добър дето да преброите тупкането (пулса) на сърцето ми, тъй както съм прав.

       Ученикът преброи 74 удара.

       Г. Ришарсон седна върху един стол, и изново моли ученика да преброи пак пулса му.

       — Сега аз намирам 70 удара, казва ученикът.

       Г. Ришарсон подир това легна на едно канапе, и моли пак да преброи ученика ударите на сърцето му.

       — Любопитно нещо, казва ученикът, сега аз не намирам освен 64 удара.

       — Това не е никак извънредно, отговори опитният лекар. Когато някой легне, сърцето почива; затова и нощем (когато искаме) си лягаме, за да може то да си отпочине.

       Когато сте легнали, сърцето ви бие 10 пъти по-малко на минутата, което отговаря на 600 тупкания по-малко на час. Като земем например средното число, което е 8 часа сън нощем, ще намерим една разлика от 5,000 тупкания за нощта. На всяко тупкане, сърцето изхвърля 6 унции кръв, следователно то изхвърля в продължение на съня за една нощ 30,000 унции кръв по-малко, отколкото денем. Следователно сърдечното работене нощем е значително намалено, и това е необходимо за спокойствието на тялото.

       Напротив, ако земем едно, даже малко, количество алкохол, което има за действие да забързва сърдечното тупкане, то ще намерим едно следствие съвсем противно: вместо да намалим сърдечното тупкане с 30,000 пъти, то ние ще го увеличим с 15,000. На утрешния ден като станем, ние се намираме по-уморени и по-неспособни за работа, отколкото преди да си легнем.

       Ето логичното тълкувание на тези главоболия, стомашни и други неудобства, които започват след една извънредна вечер, в която са се употребили няколко малки чашки от алкохолически питиета. Предположете че това действие става привичка в човека, той ще се намери след това неусетно в пълна физическа и морална слабост, произходяща от ежедневното поглъщане на една доза алкохолическо питие. Този опит доказва повече от веднъж че алкохолизма е, както го казвахме по-горе, една истинска обществена язва.

Способ против отравянето.

       В случай на отравяне или подир едно тежко несмилане на ястието, доде дойде лекарят, направи следующето:

       В една малка лъжичка от сладко с топла или студена вода, размеси една пълна лъжичка, също със сол и толкова мустарда (горчица), и го дай да го изпие болния. Щом го изпие, то действа като еметик (повръщателно): всичко, което има в стомаха, се избълва. Подир това дай на болния белтъка от яйцето, за да обере останалата отрова, а още по-сетне дай му и една чаша кафе. Тези последните няма да се дадат, освен като стомахът се уталожи от бълвоча.

[Ани]

Природно лечение.

       Източникът на най-добрите неща се нахожда в естеството, оттам са произлезли най-полезните неща за човечеството. Следователно природното лечение проникнато между масата на населението е по-коренно и по-полезно за човека отколкото изкуственото.

       В днешните времена ако и леченията на болестите да стават под разни начини, но най-общоприетият начин е лечението чрез медикаменти, понеже школската и академическа наука изобщо това учи и проповядва, въпреки природните закони. При всичко туй, явява се един селянин като Приесница (Винсент Присниц), един возач като Шрота (Йохан Шрот), както и други подобни, и без никакво навътре лекарство, само чрез една студена вода, лекуват най-упоритите болести, даже и тези, които изкуственото лечение е изоставило и провъзгласило като неизлечими вече.

       Този последния начин се именува природен, понеже чрез него се лекува по един естествен път болестите, като се ограничава в една проста диета нераздразнителна, и в употреблението само на водата, или, с други думи, като се зема за основа топлината и студенината.

       Този е начина на превъзходното прочуто заведение, построено във 1883 година и уголемено на 1892 г., в град Лайпциг от Г. Лудовик Кухне (Луи Куне).

       Лудовик Кухне (Луи Куне), според неговото описание, е бил син на един баща, който е умрял от канцер (рак) в стомаха, и на една майка която е била слаба и болнава почти през целия си живот, и която отдавала причината на своите болести повечето на лекарите.

       Той като достигнал на една двадесетгодишна възраст, начнал да досеща себе си не тъй добре както е бил; белите му дробове както и главата му начнали да го безпокоят; тялото му не можало вече да се движи и изпълнява службата си както преди.

       „В такова едно положение като се намирaх, нямаше какво да направя, казва той, освен да прибегна към медицината, от която никаква полза не придобих. В това време, 1864 година, прочетох едно обявление издадено от някои приятели на природното лечение. Това разбуди любопитството ми; незабавно аз се отнесох до това дружество и попитах едного от тях като какво трябва да направя против силните болки, които чувствувах в белите си дробове. Той ми препоръча едни студени припарки (компреси) върху гърдите, които доволно добро действие произведоха. От тогава аз следвах наставленията на това природно лечително дружество. Но подир няколко време, в 1868 година, брат ми пада тежко болен, без този естествен начин да може да му спомогне. В това също време се беше прочул естествения начин на Тодора Хана, който имаше голяма сполука. Брат ми реши да отиде там и се завърна подир няколко дни много по-добре. Аз сам тоже припознах превъзходството на тази естествена метода и начнах да я следвам с пълно доверие.

       Всичко което тази природна метода препоръчваше, аз го вършех с най-голямо прилежание: бани, водни и слънчеви, обвиване в мокри платна, душове, клистири, диета — всички точно се изпълняваха. При всичко туй ползата беше временна, едно само улекчение; в същност болката, на която носех зародиша в себе си от наследство, напредваше.

       Необходимата нужда ме застави, продължава той, да стана един от най-добрите наблюдатели на природните закони, върху които аз съставих нов начин на действие, чрез когото можах да помогна както на себе си, тъй и на другите.

       Върху началата на този нов начин, аз основах и съставих книгата си под название: Нова лечителна наука основана върху единството на болестите (Nouvelle science de guerir basée sur le principe de l'unité de toutes les maladies)“.

       Съчинението на Г. Лудовик Кухне е едно от най-любопитните, още и не малко поучително, особено за лекарите. Ние го препоръчваме изобщо на всички тези които страдат или търсят някакъв добър лечителен начин — съобразен със естествените закони.

       То е преведено на всичките езици. Този който желае френския му, или на друг някой език, превод, няма освен да се отнесе до редакцията на „Здравословие“ за да му се достави.

       Според заглавието на своята книга, както по-горе казахме, Г. Кухне зема една и съща причина на всичките болести, следователно едно и също трябва да бъде тяхното лечение, казва той. За него болестите, под какъвто вид и да са, те са произхождение на една чужда материя неодобряема (несъвместима) с телесните елементи и несъобразна със жизнената сила, която търси средство да я изгони.

       Без да се впущаме в широки разисквания върху тези мнения за причината на болестите, ще говорим, сега за сега, само за неговия лечителен начин, който се състои от бани с топла водна пара (това което ние наричаме паралка / парна баня), от прохладителни бани на средната телесна част, и от студени бани на седалището. Тези са най-главните негови средства чрез които той лекува всичките силни и хронически болести без никакво вътрешно употребление.

       За по-ясно обяснение, ще преведем из неговата книга един пример на един болен който е страдал от едно сърдечно страдание съединено с хидропика (воднянка) и лепра.

       Господин И. Ф. Р. от Батавия, остров Ява, е преживeл 24 години като търговец в това място без да е пострадал освен по някога от треска, очибол и рани по краката. Тези признаци ни са достатъчни за да узнаем, че тялото му не се е нахождало добре, но е било претоварено от чужди елементи по разните си части, които са ферментирали по-лесно от тропическите топлини на Батавия отколкото в нашата умерена зона^*) По нататъшното течение на този рапорт, който е твърде интересен, ни дава най-явните доказателства за справедливостта на това утвърждение. През Ноември 1879, Г. Р. е имал зад ушите една голяма буца, която била излекувана, т. е., потушена или премахната от там. Премахнатите тези болнакви елементи са си търсели изход другаде, и тъй подир няколко време единия от пръстите му се подува толкова щото при изобилната гной която е изтекла, излязла е и една малка кост.

       Едвам пръстът заздравял ето че се появило едно кръвотечение из червата. Непогрешим знак, че хемороидите са се дръпнали към вътрешността. Не след много време се появила една рана на левия му крак която се продължила доволно дълго време.

       „От претоварването на чуждите тези елементи, на Г. Р. краката били всякога студени, потта също и той страдал често от треска. През Февруари 1882, нападнала го една треска по-силна от преди и го държала няколко дни. Обикновеният му лекар обявил на Г. Р. че положението му било твърде опасно, понеже болестта му била от един вид лепра; той го съветвал да отиде в Европа на някои бани за да се излекува. На 13 Април 1882, Г. Р. напусна Батавия и в Бал се съветвал от професора И., който, като намерил една кървава топлина, го изпратил в баните на Кранкенхел (Горна Бавария), като го препоръчал на Д-р Х. В продължение на това лечение, на Г. Р. се появило на дясната му ръка едно червено петно, което под никакъв начин не изчезвало и което било знак на една силна хроническа вътрешна треска. Към края на лечението, Г. Р. се досещал по-добре, но през есента се появили още много други червени петна по тялото му; следователно хроническото трескаво положение не се е било освен увеличило. През месец Април 1883, Г. Р. се завърнал в Батавия дето червените петна по тялото му се изгубили, по причина на топлината която като го потяла, изкарвала една голяма част от чуждите елементи които се нахождали в тялото му. Като пристигнал в Батавия, през месец Май, той паднал болен от една болест на сърцето, което отбивало (биело) много; по-после паднал още под силни трески, тъй дето бил принуден да се отправи към лекаря си, като мине пак в Европа; през месец Май 1885, той се подложил под ново лечение в Европа.

       „От гореказаното явно става че лечението в баните на Кранкенхел не е могло никак да пречисти болезнената причина на Г. Р. Болнавият зародиш е останал в тялото му, понеже щом се завърнал на мястото дето е седалището му, болката се появила пак. Неговото съдене (климат) под един климат не тъй горещ както е Европейския, е съдействувало да закрепи неговата хроническа болка под едно потайно положение, положение което в тропическите места се изменява. Тъй, неговото излекуване е било нагледно, отколкото точно, понеже зависило от изменението на климата, а не от пречистването на болните елементи.

       „Като пристигнал в Европа, Г. Р. се установил във Фрибург (Баден), и се заел единствено за своето лечение под наставлението на неговия обикновен лекар и на Д-р Н., придворен съветник. През есента, червените петна се появили навред и по-силни от колкото били на 1882 година. Това беше явен един знак че чуждите елементи в него се са умножили повече. Като естеството на това червено изриване, подобно на скарлатината, както и другите признаци на болестта били тъмни и невразумителни за лекарите, те обявили на Г. Р. че трябва всичко да чака от природата, понеже баните, които му били определили за през 1886 г., усилвали положението му, и правели малко по малко болката му по-хроническа отколкото била. Нагледно извън той изглеждал като здрав човек, но вътрешно той бил под едно лошо положение; той станал меланхолик, капризен, плашлив, обезсърчен и отчаян от живота си. Безполезно като търсил улекчение на болките си чрез най-изкусните лекари до 1888, той морално бил вече изгубил сякаква надежда. При всичко туй, по необходимости, той бил принуден през Януари 1889 да се завърне в Батавия. Щом той пристигнал, болката му взела по-силен характер; биенето на сърцето му се умножило; една непрестанна треска малко по малко изчерпвала силите му. През Ноември 1889, треската станала несносна, краката му се подули и отбиването на сърцето му станало анормално и застрашително. Освен това, местните лекари обявили че тялото му било заразено още от лепра, понеже се са намерили микроби от тази болест. Тъй като тази болест е много опасна и заразителна, лекарите били задължени да го принудят да остави мястото и да замине пак за Европа. През Декември на 1889, той се потеглил пак за Европа. Фрибургските лекари узнали неговата лоша участ. В това отчаяно време един негов приятел го подканил да се адресира до моето заведение. Г. Р. незабавно тръгва за Лайпциг на 20 Март и начева лечението си от 24 същия месец.

       „Г. Р. беше за мене един пример който рядко се среща. Неговото тяло беше съвършено разстроено от чуждите елементи. Около врата си той имаше една гуша, по причина на която предният му врат му трудно се отличаваше. Върху челото му се нахождаше едно подутие около 2 сантиметра дебело. Лицето му и главата му изцяло бяха се срасли от дебелина и клъстина (плътност) на кожата, по причина на която очите му бяха станали малки от подутието на околността. Жабата (язва/гангрена) на десния му крак беше гангрена, цяла и оттекла (оточна); отока като се простираше нагоре, схващаше крака на Г. Р. тъй щото той мъчно го движеше. Чуждите елементи по другите части на тялото му, се нахождаха съразмерно във врата и главата му. Смилането на ястието съвсем беше повредено. Болния от година не можеше вече да изхвърля, както се следва, чрез червата и чрез бъбреците непотребните на тялото материи. Неговата сърдечна болест беше тъй дето не му даваше нощем никакъв покой. Крайниците му бяха твърде студени и имаха един цвят синьо-темен.

       „Г. Р. незабавно се подложи под моето лечение, на което добрите следствия не се забавиха да се появят. Първите промени се появиха откъм смилането на ястието; излишните материи, които червата изхвърлят, както и пикочта, начнаха още на третия ден да дохождат редовно. Излишните материи друг път дохождаха на два дни или три дни, и то с помощта на клистира; коги (когато) сега те дохождаха два, три пъти в деня, и надминуваха доволно количеството на нещата които се земаха за храна. Пикочта която беше сякога ясна и прозрачна, стана мътна, знак че тя обема доволно чужди елементи. Болния тоже още от втория ден се почувствува по-добре, при всичко че беше постоянно уморен. Това уморяване беше следствие на усилията които полагаше тялото за да се изгонят чуждите елементи. Тези усилия бяха тъй много дето не оставаше почти вече сила за другите служби. Г. Р. се поте́ше денем и нощем, тъй щото той изхвърляше много чужди елементи през кожата. Но като не получаваше вече до толкова чужди елементи чрез храната, и като смилането на ястието беше вече поправено, той можеше да изхвърля голямо количество от старите чужди елементи, които се нахождаха в тялото му, тъй щото се проявяваше едно тайно изменение, но във всяко отношение явно във формите на тялото му.

       „Това, което беше най-забележително, то беше начина по който гангренясалия пояс, с темен черникав цвят, 4 пръста широк и сгърчен като суха кожа около жабата на десния му крак, се беше изменил. Изначало той беше черно-темен, сетне малко по малко стана червено-синкав, и от червено-синкав се преобърна на червено ясен, но големината на краката му се увеличи съвременно. Гангренясалия пояс съвършено се преобърна на вода. Десния крак се уголеми тъй дето двоен и троен стана от колкото беше. Той се съвършено сцепи и произвеждаше големи болки и безпокойствия на болния. Но това действие позволяваше явно да може да се наблюдават измененията и разединенията на чуждите елементи. До като последните тези обемат едно място от два или три кубически пръста като бяха сухи и гангренясали, сега им трябваше един обем повече от два кубически крака. Това изневерително (изменятелно) действие показва явно още че гангрената не е била освен масата на чуждите засъхнали елементи от голямата трескава вътрешна и тайна горещина, под едно постоянно положение.

       „Извънредната жизнена сила спомогна щото болния да може да претърпи тази сериозна криза която се появи в него. Ако и да не можеше да се движи много, поне той се поте́ше доволно в хидропическите части на своето тяло подир всяка баня, тъй щото му бяха достатъчни четири недели за да изкара всичката вода из тялото си. Щом това се извърши, той можа да ходи свободно, и успехът на лечението стана явно забележителен. Той се чувствуваше като подмладен и едно лечение от четири месеца достатъчно беше да измени съвършено неговия безобразен образ. Сърдечната му болест както и хидропиката бяха изчезнали съвършено и той беше напълно здрав; неговия отчаян живот се замести от едно радостливо състояние.

       „В Батавия никой не вярваше че той е тъй оздравил; писаха от там че няма да го приемат в Ява ако микробите от лепрата не са изчезнали. На това основание Г. Р. беше принуден да се подложи на едного специалиста в Хамбург за да го разгледа добре в това отношение. Това изследване се продължи четири недели за да може навярно специалистът да се увери че той е свободен вече от тези малки животинки.

       „Знаменити лекари, които бяха го гледали преди, потвърдиха неговото съвършено излечение подир едно четиримесечно лечение у мене.“

       Книгата на Г. Лудовик Кухне е действително удивителна по съдържанието си; смеем да я препоръчаме всекиму по нейното просто и натурално изложение, а още повече по нейното полезно и интересно за всекиго съдържание. От нея в две години разстояние се са изхарчили повече от 20,000 екземпляра; за малко едно време тя излезе на шесто издание. Това достатъчно показва че тя е станала доволно популярна. Тя е от 550 страници, формат доволно голям; има цена 8 франка.

       ____________________________________________

       *) Господин Кухне (Куне) приписва на чуждите на тялото елементи някаква си подвижност, от която посредством топлината, те шупват и произвеждат болестите.

[Ани]

Практически съвет.

Против епилепсията.

       Епилепсията, или по нашему външно падане и прочее, е една нервическа болест, съвършено хроническа, на която припадоците се отличават по едно внезапно изгубване на себе си, със спазми, замайвания и други разни признаци, все еднакво за същото лице, но разнообразни между много лица.

       Във някои, припадока е внезапен и силен, без никакво предварително появление; във други, които са повече, появленията се явяват чрез някои заплашителни знакове, които обикновено се състоят във чувствоването на един дим, на една топлина или едно разхлаждане, на едно гъделичкане или изтръпване; тези предварителни появления произхождат от някое място на тялото или някой член и възлизат към главата; по някога те се явяват под спазмодически леки удари, под халюцинации и прочее.

       Болестта се явява под два главни образа: един силен или тежък образ, един слаб или лек образ.

       Във първата случка, като издаде един писък, болния пада като блъснат, изпит, без съзнание; диханието спряно, чувствителността и всичките способности са унищожени. Във продължение от 30 до 50 секунди, бледността на лицето се заместя от една жива червенина, и спазми се появяват във някои мускули, като: на лицето, на езика, на гърлото, на гръкляна; после спазмите се простират по тялото и по членовете. Челото се набръчква, веждите се приближават и клепачите, полузатворени, допускат да се виждат очите като се въртят спазмодически; лицето начумерено, челюстите се отварят и затварят дето по някога ако езика се случи отвън, се наранява. Във това време устата се запенва и пяната бива кървава ако се рани езика. Тялото и членовете, под влиянието на спазмите, се превиват и осукват навсякъде. Диханието от нередовно става редовно и припадока се свършва чрез едно силно изпотяване. Често в това време, се забелязва неволното изпускане на пикочта; кръвообращението се поправя, нечувствителността само остава за няколко време.

       Във втората случка, или лекия образ, болния дощъща (достига до) залис, със мимоходно изгубване на себе си; ако е седешком, не пада сякога; ако е прав, има време да се подпре или да предвари падането. В случай че падне, във няколко секунди той се въздига, и подир едно замаяно положение от малко време, той си дохожда в нормалното положение. Във някой случай, удара бива твърде слаб; болния се повъспира (спира за малко) между един разговор или между някое занятие и във няколко секунди той си начева разговора или работата безсъзнателно на това що се е случило. Често тези неща се случват нощем (когато си искат / внезапно) без да се догаждат дълго време.

       В единия и в другия случай, припадоците нямат нищо редовно; те може да бъдат на скоро и на раздалеч (рядко).

       Разполагателните причини към тази болест са често от наследствие; производителните причини се състоят от една силна болест, като тифозната треска, която не се е развила редовно, от едно силно душевно смущение: едно оплашване, стряскане, на пример, и прочее.

       Прогностиката е сериозна, понеже независимо от опасността под която се намира болния на всеки припадок, той във продължение на няколко време може да падне под важни изменения както във характера тъй и в умствените и душевни способности — които се атрофират.

       Седалището на болестта е непознато. При всичко туй, повече от физиолозите го поставят в нередовното раздразнение на гръбначния мозък.

       Въпреки всичките разни опити от векове, епилепсията е още в числото на най-неизлечимите болести. Официалната медицина почти сякога се нахожда без сполука при разнообразните лекарства, които употребява, като: беладона, атропин, нитрат аржан (нитрат сребро/сребърен нитрат), сулфатото, дигитал, арсеник, бромурите, а особено бромура със потасиум, хидротерапията, и прочее.

       Магнетизма не лекува сякога, особено когато болестта е вехта (стара); но във началото, т. е., в първите години, със постоянство, един добър магнетизатор може да бъде уверен да излекува повече от две трети, коги (докато) медицината не лекува ни една стотна.

       По някога се изисква да се разбудят някои служби (функции), но изобщо се изисква нервическата система да се укротява чрез сякакви средства.

       Човешки магнетизъм. — Поставете се пред болния, направете за няколко време напречни паси върху челото, разхладителни духания, после паси от голямо течение от главата до краката. По сетне направете медлени (бавни) паси, които да начеват от главата и да слизат от страна на гърдите до стомаха; по-после, от гърдите до края на краката, за да се напои от магнетическата течност всичкото тяло. Подир 15, 20 минути, поставете се от лява страна на болния, гудете (сложете) лявата си ръка на челото, а дясната върху тила на врата и ги дръжте от 5 до 10 минути; по-после, с дясната ръка разтрийте вратните жили със върха на пръстите, подир което със същата ръка направете провлекателни разтривания по всичката гръбначна кост, от малкия мозък до края на бъбреците.

       Като поставите ръката си върху малкия мозък и малко по малко я смъквате надолу по гръбначната кост, ще се уверите че всичките места не са под една и съща топлина; едни имат топлина над нормалната, други под нормалната; това показва че действията са някъде медлени, а някъде преувеличени. Чрез поставението на двата пръста на едната или на другата ръка, трябва да се разбудят първите и да се укротят вторите, за да се уравновесят действията.

       Лечението трябва да бъде редовно; засяданията от 30 до 50 минути, завършвани с паси от голяма точност от главата до краката, и провлекателни разтривания върху гръбначната кост, ката ден, или през ден, до колкото е възможно все във същото едно време.

       По някога, случва се, във началото на лечението, дето числото на припадоците се умножава вместо да намалява, или се случва във време на засяданието. Това е един добър знак, който не трябва да обезсърчава ни болния, ни магнетизатора, понеже, не подир много време, ще се появи едно важно подобрение.

       Във няколко седмици ако не се появи никакво изменение, трябва да се намери средството дето да се преспи болния, тъй щото да можем да се ползваме от неговите инстинктивни способности като е във това положение; във всеки случай, не трябва да се обезсърчаваме, додето не потърпим поне 2 или 3 месеца с прилежателно старание, понеже немислими излечения се са сполучвали подир едно дълго време, без болния да е досетил нещо в първите времена.

       Спомагателни средства. Магнита, магнетисана вода от човешки магнетизъм; студена магнетисана вода със която да се разтрива сутрин и вечер гръбначната кост. Храна лека и тоническа; упражнение, развлечение; да се избягват уморяванията и душевните тревоги.

Лечителни примери.

       Магнетизаторите и разните писатели, които са писали върху магнетическото лекуване на хората, са публикували голямо число излекувания. Мпал, във своето изложение на извършените излекувания във Франция чрез магнетизма, цитира 13 излекувания; Лафонтен, във Знанието да се магнетисва, уверява да е лекувал 20 случая, от които 16 са се излекували; Диупоте, Оливие, Рикард, Комет и други цитират много случаи, и прч.

       Във всеки случай аз няма да цитирам освен два случая, добити от моята собствена практика.

       I. – През ноември 1883 г., Г. И. Тоом, богат американски жител из Филаделфия, дохожда и ми поверява дъщеря си, на 19-годишна възраст, която, подир едно уплашване, станала епилептична от 12 години насам. Припадъците дохождаха твърде редовно, като неделя, почти на същия час.

       Във първото заседание, един припадък се появи. На второто заседание, тоже се появи един припадък, само беше по-слаб. Във продължение на няколко дни, припадъците, като се явяваха произволно, изкуствено се измениха на чисто нервически припадъци.

       На 13-ия ден, подир 3 или 4 дни прекарани без никакъв припадък, един припадък по-силен от предишния, се появи самоволно. Този припадък беше последният. Болната, която лекарите на двата свята не можаха да излекуват, беше вече излекувана.

       Младата девойка със баща си, подир няколко месеца, оставиха Париж и се отправиха през Англия за отечеството си. На 6 февруари 1884 г., Г. Тоом, за да ми потвърди доброто положение на дъщеря си, ми отправи следното писмо:

Прекрасни Господине,

       Аз говорих за вази във Лондон, наскоро ще приемете визитата на Г. Акермана, който ще дойде под моя препоръка, да се подложи на вашите опити.

       Благоволете да ми изпратите няколко броеве от вашия Магнетически вестник, когото ще раздам на тези, които се интересуват да го узнаят.

       Г-жица Ивана ви изпраща приключеното тук..... като ви моли да имате доверието във нейното вечно признателство.

       Ако намирате за нужно, можете да публикувате протокола на нейното излекуване.

Благоволете ....

И. Тоом.

       Това излекуване аз го публикувах във Магнетическия вестник т. 22, стр. 268 (през юни 1884 г.); от това време аз съм без никаква новина от страна на фамилията Тоом.

       II. – Следващия случай го извличам от годишния рапорт на магнетическото дружество във Франция, върху придобитите клинически излечения на дружеството (магнетически вестник, т. 25, стр. 15).

       „Подир едно силно уплашване във началото на 1888 година, Г. Антресангл, 38-годишен, улица Мадагаскар, № 8, пострада от една епилепсия. Припадъците обикновено дохождаха сякога през 4 или 6 недели. Изобщо здравето не е добро, охота капризна, глава тежка; запек, безсъние и общо боледуване, особено когато припадъците са наблизо. Подир припадъка, той остава няколко дни в едно замаяно положение, което го отстранява от сякакво занятие.

       Той дойде в клиниката през май 1890 год. Незабавно общото му положение се подобри. В продължение на три месеца, когато той се считаше вече като излекуван, по следствие на едно твърде силно вълнение, му се появи един припадък. При всичко туй, този ненадеен припадък не остави обикновените замайвания и сътресения. Той дойде още няколко пъти; най-накрая, през февруари, като се чувстваше съвършено добре, остави лечението подир 16 заседания. От тогава нямахме вече никакви новини от негова страна.“

       Магнитът се е много употребявал против епилепсията. Парацелс, Месмер, Уизер, Хенсиус, и прочее, цитират доволно излекувания. В Наблюденията и изследванията върху употреблението на магнита в медицинско отношение, Андри и Турет рапортират осем епилептични наблюдения, лекувани чрез магнита на игумена Лю-Нобл. От тези осем случая два са нямали никакво следствие, три са се подобрили и три са се излекували. Аз ще се задоволя да цитирам само два случая, най-кратките, от излекуваните.

       1. – Госпожица А....., на 42 години, с телосложение твърде деликатно и родена от майка епилептична, паднала към 14 или 15-годишна възраст под силни епилептични припадъци. Те се проявяваха чрез свиване на краката и ръцете, подир което тя изгубваше себе си и беше 4, 5 часа под силни спазмодически вълнения. Подир един от тези припадъци, тя има около двадесет дни погледа си развален. Подир един друг припадък не по-малко силен, тя остана на постелка и си беше изгубила думата три дни; подир тези три дни, тя падна под един друг припадък, под когото ѝ се откри гласът и можа да продума както по-преди.

       „Г-жица А... беше употребила едно голямо количество лекарства, за да подобри положението си. От дълго време тя беше под медицинските официални средства. Един хирург 28 пъти ѝ пуснал кръв, почти 8 пъти през годината. Един друг ѝ дал 40 очистителни лекарства.

       Злото, вместо да се подобри от подобни лекарства, то се умножило повече. Припадъците начнали да дохождат три пъти в неделята. Изнемощена от давността на болестта, от голямата сила и честото дохождане на припадъците, госпожица А... падна под едно лошо умствено положение, което се отличаваше с мълчаливост и неумение. Съвършено тя беше станала неспособна за никаква работа и беше напуснала всичко.

       Под това положение тя прибегна към г. Игумена Лю-Нобл, който ѝ постави магнита, през месец август 1778 г. Подир това нечувствително положение злото начна да се укротява. Във продължение на три месеца всичките несгодни признаци се разпръснаха; и от това време до днес, което е едно разстояние на четири години, те не са се подновили никак.

       Г-жица А... днес се радва на едно добро здраве; тя начна да се занимава като шивачка със своето занятие, както по-преди“.

       II. – „На 20 април 1779 г., г. Обе, паметник на г. царския хирург във Вернон, се повика да види сина на едного винаря от този град на име Б... – Детето, на девет или десет години, имаше един силен епилептичен припадък, съдружен от всичките случаи, чрез които се отличава тази болест. Подир разни въпроси, г. Обе, като се научи, че то е имало и друг път подобни припадъци, предложи на бащата да употреби тези мерки, които лекарите употребяват в подобен случай; но бащата, като беше решен да употреби магнита на игумена Лю-Нобл. Г. Обе се съгласи. Той рапортува, че на 31 август от същата година, което е четири месеца и десет дни, детето не е почувствало никакъв припадък. Това е потвърдено от едно свидетелство на г. Обе, във което той отдава всичко на магнита.

       Детето продължаваше да бъде здраво от този припадък, докато умря от едно падане от високо място подир една година.....“

[Ани]

Зимната хигиена.

       Зимната хигиена се заключава във храната и облеклото, нуждни за да се съхрани здравето ни през зимата. Тя ще ни обясни като какво трябва да вършим през зимата за да бъдем запазени от студа, вятъра, дъжда и снега, които може да повредят някой главен член от нашите оръдия (органи), като стомаха, белия дроб, а даже и целия организъм.

       Подир душата и сърцето, трябва всеки да се грижи и за тялото си, понеже това тяло е което ще ни прослужи в много отношения, даже относително до спокойствието на двете първи; телесната ни животна част има много повече влияние върху моралната, отколкото младината не иска да повярва, като мисли че всичко което хвърчи се яде. Внимавайте добре относително до здравето си, понеже ще дойде ден когато ще се уверите, че то е нещо драгоценно, и ще се каете дето тъй леко сте гледали на него като сте били на двадесет години.

       Когато сме здрави, когато се чувстваме добре, ние сме повече в положение да противостоим на нещастието; тогава нещата ни се представляват под един добър изглед, духът ни не е тъй наклонен към пусти и никакви мисли, пълни от сплин (spleen), тази мечтателна болест, която, като прави живота ни несносен, ни кара да направим подобни и тези които ни окръжават.

       Следователно, нека се грижим за това драгоценно здраве, не чрез лекарства, които трябва да пазим за сериозни случаи, но чрез една мъдра и добре проумяна хигиена.

* * *

       Жената е повече чувствителна на студа отколкото мъжът, и младата девойка още повече от зрялата жена.

       Студът намалява кожната влага на тялото, която е тъй необходима за здравето; той пропъжда кръвта към вътрешността на тялото, а особено към белия дроб, и прави бледникава кожата. Кръвта се съсредоточава към мозъка, най-много когато студът действува върху главата, от което произхожда и трудното умствено действие; под влиянието на студа чувствата се смутяват, движението става невъзможно, кожата може да произведе една червенка (érésipèle), гърлоболие, много или малко сериозно, може да се появи, белият дроб бива нападнат от хрема или от някой бронхит, който може да се намени (превърне) в охтика с време, появяват се ревматически болки, които може да докарат някоя парализа на членовете.

       Фланелата е една необходима защита против студа, не само когато не сме вече млади, но още и когато искаме да бъдем облечени деколте. Тъй, аз ви съветвам да имате сякога, по-голям, или над ризата, един фланелен корсет, който да се възкача (издига) нагоре толкова, колкото е самият корсет, но надолу да отива толкова дето да държи на топло стомаха и корема, нещо което ще съдействува не малко да ни предпази от много болести. Вярвайте че подобен един корсет, няма никак да направи снагата по-дебела. Следователно ще имаме несъмнена полза, ако бъдем мъдри и умни в това отношение.

       Трябва да се обличаме добре, само да внимаваме облеклото ни да бъде топло, без да бъде тежко. Грешка е да вярваме че тежината на дрехите държи топло; освен уморяване те не докарват нищо повече.

       Влиянието на телесното облекло зависи от способността, голяма или малка, която ще има то да държи тялото в едно уединително (изолиращо) положение относително до студа, до топлината, до влагата и до тяхното механическо действие върху него.

       Дрехите, от само себе си, не съобщават никаква топлина, те я само съхраняват; тези които са по-лоши проводници на топлината, т. е. тези чрез които се губи по-малко, са: вълната, кожите и памучните платове.

       Въздухът като е лош проводник на топлината, тези тъкани които могат да обемат в себе си и между своите косми, една доволно голяма въздушна настилка (слой), са най-топлите за зиме, понеже те не оставят телесната естествена топлина да се губи и служат като предел против външния студ; същите тези тъкани са най-прохладителните лете, понеже те служат като защита против горещите лъчи на слънцето. Ако искаме да узнаем кои са най-добрите неща за употребление на дрехи, ще намерим че те са: кожите, вълнените и памучни платове и после коприната. Памучните платове държат много по-топло зиме, отколкото ленените. Още не трябва да забравяме и това начало, че една тъкан е толкова по-топла, колкото е тя по-халавата (рехава), по-разслабена, т. е. колкото тя обема повече въздух; тъй вълнените и плетени платове държат много по-топло от тези, които са тъкани и съкнати (гъсти), вълнестите платове отблъсват студа, от тези които са гладки и съкнати.

       Цветът тоже има едно влияние върху топлината; опитът е доказал че черният и тъмен цвят се прокарва (прониква) по-лесно от топлината, отколкото този който е ясен, още повече бял.

       Особено през зимата трябва да правим упражнение на мисълта (мускулите), каквото и да е времето, трябва да го правим ката ден; това е най-добрата привичка за децата.

       Упражнението, като стопли тялото, произвежда едно противно действие от това на студа; съдлините (съдовете) се разширяват за да приемат кръвта на вътрешните органи; тъй, не гледаме ли тези които се вдават на едно дълго ходене лицето им да почервенява? На конец, упражнението умножава телесната топлина.

       Като ще излизаме из къщи, трябва сякога да обличаме или да земаме върху си една горна дреха. Само не трябва да се пренатоварваме много, което освен че ще ни затрудни във вървежа, но още може да произведе и едно попотяване (изпотяване), което може да стане опасно в едно хладно и ветровито време.

       В завръщането си, не трябва, щом влезем да се събличаме; трябва да почакаме щото телесната ни топлина отвървеж (от ходенето) да се понамали; иначе може да се простудим и следствието на тази безумна ваша постъпка да бъде най-малко една хропотница (кашлица).

       Стаите, които занимаваме, трябва поне един час да се проветряват сутрин и вечер, за да се пречисти въздухът; топлината трябва да е умерена и еднаква.

       Една дума върху топлинето на стаите. Топлинето с въглища (в мангал) е най-вредителният начин, понеже от тях произхождат два вредителни газа — въглеродни окиси, които имат най-голямо действие при задушаването (asphyxie). В малко едно количество те произвеждат силни главоболия. Още, долните членове — понеже са изложени на една голяма топлина, изведнъж изстиват и добиват ревматически болки.

       Топлите шишета поставени в леглата тоже не е добро — понеже те произвеждат влага. В нужда може да се постави една гореща тухла обвита във вълнена тъкан.

       Ако си наклонен да ти изстиват лесно краката, разтривай ги сутрин и вечер с алкохол от камфора (камфоров спирт) и те ще преминат.

       Храната през зиме трябва да е по-изобилна, по-силна, а особено тлъста, понеже подобна една храна бива изобилна от въглерод и животната машина има драгоценно едно горило.

       Колкото за простудяването чрез въздуха, което е произвело повече жертви отколкото са произвели холерата и чумата, съветвам ви да го избягвате доколкото е възможно, както в къщи и вън от къщи, тъй и по баловете и вечеринките.

       Още не са по-малко опасни студените питиета, отколкото студения въздух. Когато тялото е потно, ако злоупотребим в някое твърде студено питие, стомахът ни ще изстине премного, от дето ще се разделят и по другите части на тялото. Кръвообращението, което е било твърде силно, става бавно; общата топлина намалява, попотяването незабавно престава, и нещастие на този който, в подобно едно време, не стане да поднови движението. Кръвта се съсредоточава към вътрешните съдлини (съдове) и следствието на един плеврит, на една пневмония или на един бронхит, който може да се измени в охтика, е неизбежно.

       Най-доброто е да избягваме студените питиета, както избягваме и течението на студения вятър, и да си погасяваме жаждата с един сироп, един чаен пунш, или само чай. Наконец, ако се случи да пиете студено питие, то пийте го малко по малко и медлено (бавно), тъй щото да дадете време на питието да се стопли преди да стигне в стомаха, най-доброто средство да си погасите някой жаждата. В подобно отношение, щом свършите, не е зле да станете да се движите; най-доброто средство да произведете една реакция която да уравновеси топлината що е изгубило тялото ви.

       При това, позволете ми още да ви кажа, че, даже зиме, най-здраво ще бъде да става някой рано, като избягва да си ляга късно; понеже вечерният сън разхладява кръвта, коги (докато) сутрешният я сгорещява. Наконец, имайте за правило един много редовен живот; най-добрата хигиена да запазите здравето си и младината си.

Един хигиенист.

[Ани]

Една ясновидна случка.

Прочитаме в магнетическия вестник следующето:

       Из едно писмо на Г. Вили Решел, магнетизатор в Берлин, извличаме следующите редове, които са от интересно естество за нашите читатели:

       Преди няколко недели, Г-ца Л... от Степен, на 22-годишна възраст, дойде във дома ми. Тя се жалеше от нетърпими и несносни болки по главата, които я безпокоили денем и нощем. Тя казва да се е съветвала със много лекари. Един от тях ѝ извадил почти всичките зъби, като предполагал че болката била във тях; един друг я електрисвал; един трети я хипнотисвал; по-сетне, и все без никакво добро следствие, са употребявали морфина, душовете и пр. Подир тези не ѝ оставало нищо друго освен магнетизма.

       Аз си поставих дясната ръка върху главата ѝ около една минута, и тя падна под един сомнамбулизъм доволно ясновиден. Тя виждаше почти всичките предмети светливи, или по-добре казано, обиколени от един малък светликав пламък; тя ми описа точно много от моите отсъствуващи болни; потвърди че ме вижда като облечен във една светликава атмосфера.

       Ако отивах във една друга стая, тя незабавно ме последваше без да е повикана; когато я попитах защо тъй прави, тя ми отговаряше че и тя не знае, че тя се повинявала (подчинявала) на едно неволно подканяне, което я тикало да следва светликавите лъчи. Когато аз изпивах една чаша от мадера, тя казваше че чувствува вкуса на това вино; туй същото се случваше и със друго каквото да ям или да пия във разстояние на няколко метра от нея.

       Аз съм имал често случай да бъда във съобщение със сомнамбулически лица, но повечето те се държали спокойни и са били мирни, кога (докато) Г-ца Л..., макар и да бъда твърде малко от нея на раздалеч, като се занимавам със друг болен, със една особена учтивост поискава разрешение да дойде при мене наблизо. То е, че тя досещаше една явна нужда да бъде, колкото е възможно, по-близо до магнетическите изходи. Често ѝ се случваше изведнаж да навикне, като във екстаз, че покойният ѝ баща е дошел ненадейно; друг път тя се обръщаше към един приятел, когото тя обичаше и който е умрял неотдавна. Със тези духовни същества тя завеждаше трогателни разговори.

       Един ден аз поставих моя сомнамбул да я разгледа и той обяви, че нейното зло произхожда от едно значително струпване на една магнетическа течност към мозъка.

       Г-ца Л..... съвършено не знае, разбира се, и трябва тоже да не знае, всичко това, което тя върши и казва във сомнамбулическото си положение; ако тя имаше познание, вероятно е че тя нямаше да се възвърне вече.

[Ани]

Историческо наблюдение.

       В един нов медицински вестник, който се издава в Ница, прочитаме следующето историческо наблюдение по лекуването на охтикавите (туберкулозните):

       „В 1884 година, като се намирaх в Марсилия, по епидемията на холерата, аз ходeх, съдружно с едного от моите приятели, депутат в камарата, да разглеждам някои си болни; в това време, аз имах случая да забележа едно извънредно действие, което заслужава да бъде разказано. Аз бях вече видял и лечил много холерически болни; един ден, една жена, на възраст 50-годишна, дохожда и ме вика за сина си, който бил твърде болен. Аз без никакво противоречие затекох се да изпълня желанието на моята клиентка.

       Едвам що влязох в стаята на болния, аз проумях че имам работа с един охтикав. Аз го оскултирах (прислушах), и го намерих че е вече изгубен. По обичая на моята длъжност, аз отправих няколко въпроса на майката, на които тя като ми отговаряше, едно изражение ми направи живо впечатление, впечатление което остана в сърцето ми и в ума ми; от тогава то остана като искра в мене, от която произлезе една научна истина.

       Тази жена ми представи още три други свои деца; те бяха един хубавец напред, с отлично здраве, и, според казването на майка им, те, въпреки лошите времена на които са били изложени, са били сякога здрави. После тя прибави: „Аз имах още един син, който умря отпреди година, 15 Октомври 1883 г., охтикав; а другият е този, който е болен; те двамата не са се отделяли никак от мене; аз сякога съм ги гледала и треперила отгоре им от все сърце, за дано бъдат щастливи в здравето си!“

       После аз попитах майката, като какво вършат трите нейни сина. Тя ми отговори: „Аз имам един брат, който живее в Кан, и е овчарски търговец; той е възрастен, вдовец и бездетник; и като такъв поиска ми трите най-здрави сина, да му ги поверя да живеят при него. Най-големият ми син, който умря оная година, беше начнал да се учи столарство, когато уйча (вуйчо) му го повика да отиде при него, на когото той отказа. Аз пратих трите по-малки, като останах тук с двамата по-големи. Сега не зная, климатът ли е, друго нещо ли е, но тези, които останаха при мене, бяха сякога болнави и страдающи, щото бях принудена да похарча и това, що имах, няколко пари, оставени от мъжа си.“

       — Как, вие сте вдовица, госпожо? — я попитах.
Тя ми отговори положително, че мъж ѝ преди пет години се поминал.
— И от каква болест той почина?
— От същата болест от която мрат и синовете ми, Господине. Няма два месеца от как девер ми умря тоже от същата болест.
— Тези три деца, които са тъй добре в здравето си, като какво вършат при уйча си?
— Те вардят (пасят) овцете, отговори тя; аз ви казах че брат ми е в отношение с разни касапи в Марсилия. Това, което ме удварява (учудва) най-много, е да гледам тези три деца, които бяха тъй слаби, да станат тъй яки и здрави, въпреки строгия живот, под открит въздух, що са принудени да прекарват; коги (когато) другите двама, които изглеждаха тъй добре и се гледаха с всичката прилежност, единият умря, а другия, вие го виждате на какво положение е“. Бедната майка с една въздишка прибави: „Колко съм аз нещастна!“

       Аз предписах на болния едно окротително (успокоително) лекарство, като заръчах да го мажат по гърдите с йодова тинктура. Пет дни подир, майката дохожда при мене и ми казва, че син ѝ е малко по-добре, и ме моли да отида да го видя когато имам време. Аз отидох същата даже вечер, и действително се уверих че дихането е по-свободно; при всичко туй, болката си остава все опасна. Предписах му едно лекарство от кърмачката (козя мазнина/целебно питие) и някои други още второстепенни лекове, като поръчах на майката да продължава мазането на гърдите с йодна тинктура, и като ѝ обещах че ще дойда пак да го видя. Когато аз щях да си отивам, майката дойде подир ми и поиска да узнае като какво е моето мнение. Аз ѝ отговорих, че това подобрение не е освен мимоходно, болката е все на същото положение. Бедната жена начна да плаче. Тя желаеше щото болния да се повъздигнеше толкоз, да може да претърпи пътешествието до Кан, дето брат ѝ, овчарският търговец, го вика от толкова време да отиде при него. Аз я уверих че ще извърша всичко що е възможно от моя страна за да я задоволя.

       Подир три дни, както се обещах, аз отидох пак да посетя болния си; аз го намерих да стои на едно кресло, и да е нагледно доволно добре, без никакво сериозно и окончателно подобрение. Майката ме попита, ако бива да стане една консултация с някой друг още лекар; аз ѝ отговорих, че това ще бъде, като да искате да си хвърляте парите на вятъра; по тия настоявания като казваше че това се изискваше като едно морално задоволствие на фамилията, на което аз не можах освен да се присъединя към желанието ѝ. Консултацията се извърши още на утрешния ден с един от моите приятели на име доктор Карл. Този, като обяви на родителите че всичките усилия от тук нататък са безплодни, съветва ги да следват в точност моите предписания. Следователно аз следвах да подкрепям младия болник с разни временни подкрепителни средства, което се продължи десет, дванадесет дена; щом той стана колко-годе по-добре, дето да може да отиде до Кан, майка му го взе и го заведе. От тогава аз нямах вече никаква новина за този млад болник, когато през месец Августа 1885, аз останах смаян като видях майка му и него, в добро едно положение, да се явяват пред мене. От любопитство, аз го разгледах и го оскултирах (преслушах), и не намерих нищо което не е нормално. Гласът му, който беше ухриптял (пресипнал) и нередовен, станал беше ясен и твърд: с една дума болния беше в най-добро положение. Майката ме попита, като как намервам сина ѝ. Аз ѝ отговорих, че за мене този случай е рядко нещо и е много любопитен, без да мога да си изтълкувам, като как този млад човек е още жив и в добро положение на здравето си.

       Тя тогава просто ми разказа това що се е случило. При тръгването си от Марсилия, тя забравила да предизвести брата си че идат. Като достигнали в Кан нощeм, не е имало разположени (свободни) места и легла за тях там дето трябва. Болния, уморен от пътя, се намирал не до толкова добре; следователно, за една нощ, настанили го в една стая, която била близо до ъгъла, в когото сгърбяли (сбивали) овцете, дето и си легнал. „Цялата нощ, продължаваше майката, той кашля твърде малко и спа доволно добре; на утринта поиска ми малко бульон от месо, нещо което той от три месеца насам не беше поискал. Аз исках да узная като как е прекарал нощта; отговори ми, че добре. Прекара деня доволно весело, като поиска и малко хляб да хапне, когото отдавна време не беше поискал. Тъй като видяхме че той се намира добре в това място до ъгъла, оставихме го там за винаги, дето и прекара четири цели месеца, през което време той от ден на ден ставаше по-добре.“

       Аз я попитах, като какви лекарства са давали на болния? Тя ми каза, че самото лекарство що е земал, е лекарството което аз съм му бил предписал, като щели да тръгнат; и него даже не го земал, по причина, че един път като зел от него, се закашлял тъй силно, дето брат му като видял, взел и го хвърлил, като казал, че не иска да гледа брата си да страда и от лекарството.

       Подир този разговор момчето и жената си отидоха. От този ден една мисъл се втълпи в ума ми исках да узная защо и как болния е можал да оздравее. За да контролирам казаното от майка му, един ден разпитах подробно едного от братята му, когото намерих в един мой приятел; той ми каза почти точно същото относително до пътуването и излекуването на брата му.

       От тази страна не ми остана никакво съмнение. Оставаше ми следователно да подновя опита за мое собствено задоволствие. Върху това ето че един от моите шуреи, подир един бронхит не добре лекуван, падна под една охтикава болест: най-добрите лекувания му се извършиха от най-добрите и изкусни лекари, при всичко туй, неговото положение беше твърде зло: не ни оставаше нищо друго, освен да се стараем да му продължим живота чрез изкуствените средства на медицината. В един фамилиарен съвет, аз вдъхнах идеята за едно лечение вън по селата, между овцете, за подкрепление на което аз разказах анекдота в Кан. Болния се убеди и преклони: той отиде на едно малко село, назоваемо Салапдра, дето се съобрази точка по точка с наставленията, които му се дадоха.

       Действително, той в недълго време се поправи съвършено; всичките първи лекари в Марсилия, които го познаваха лично, и тези които се стараеха за неговото освобождение от тази трудна болест, бяха с удивление възхитени, като го видяха в толкова добро здраве. Той остана тъй, без да покашля, цели две години. Но като беше принуден да отиде да изпълни военната си служба, той влезе в морската инфантерия (пехота) в Тулон; там той, по следствие на трудния нов негов живот, не се забави да падне пак болен от същата болест; в Тулонската военна болница, дето беше изпратен, по едно време доволно се беше поправил; но по-после, като положението му от ден на ден отиде от зле на по-зле, той се изпрати на родното си място дето и умря през марта 1888 година.

       При всичко туй, това нещастно свършване не сполучи да разклати убеждението ми, относително до идеята, която си бях съставил. Аз посегнах на един трети опит. Госпожа Евгения Л....., която живееше в Марсилия, в мястото Ст. Моропт, беше от три години насам заразена от охтика, когато дойде при мене, и беше лекувана от най-първите лекари, които се намираха в Марсилия. Тя се представи при мене, придружена от една женена моя сестра, г-жа Жозефина К....., която ми разказа историята на болестта ѝ.

       Аз я разгледах подробно, в присъствието на двама още лекари, мои приятели, които бяха по случай в дома, доктор Пери и доктор Пицини; аз даже ги помолих да я аускултират и да се произнесат върху степента на болката: двамата доктори бяха в съгласие, че се касае за една болест, която се намира вътре в преградите на белия дроб, и е твърде напреднала; същото мнение беше и моето.

       Аз поисках да ѝ предпиша едно тоническо лекарство: но нещастната жена ми отговори, че тя вече е обръгнала от да взема лекове. Що да правим? Аз ѝ вдъхнах тогава същата идея, както на шурея си, да отиде да живее в село между овцете. Тя отиде, и както я наставих, тъй извърши. Следствията на туй ново лечение бяха тъй удивителни и успешни, дето един от моите приятели, доктор Пицини, който се завърна подир три месеца от Париж, не искаше да повярва и да припознае, че тя е болната, която той преди няколко месеца е аускултирал.

       Може би някои да се съмняват в истинността на това, което разказах; при всичко туй, аз ги уверявам, че моят разказ е цяла истина. Аз го излагам тук просто и искрено за полза на човещината и на науката.

       Моето наблюдение, освен това, не се спира само върху тези ограничени действия, които не са, тъй да кажа, освен едно начало на други наблюдения и други занимания, повече убедителни и определителни.

       Едно нещо, между другите, което цял свят може да провери, е, че в разните общински класове се намира едно средно число 5 на % да има една наклонност към охтиката, а 2 на % действително да са охтичави.

       За столарите, ключарите, обущарите, чиновниците, не само числата на тая статистика са точни, но аз ви уверявам, че те са даже много долу казани.

       Напротив, намира се една категория хора, която е изложена на най-лошите промени на времето, дъжд, вятър, студ, жега, и под открито небе, на най-безпокоителните неща за живота, една категория, която се храни зле, а спи още по-зле; тая е категорията на овчарите, пастирите на козите и овцете. В тази категория според статистиката, която аз сам съм изследвал, не намираме освен един охтичав върху 750 хора. Туй, малко познато от публиката действие, можем да го сравним с едно друго подобно действие, което е упознато от цял свят. Едрата сипаница непрестанно дава многочислени жертви напред, една само категория хора не са подложени тъй силно под тая зараза, те са пазачите на кравите.

       Като какво следствие можем да извлечем от действията, които изложихме? Някои си може да се смеят, други ще опитат да изтълкуват тая тайна чрез разяснителни фрази, взети от Кох или Пастьора.

       За нас, без да се съмняваме никак в авторитетната наука на сто хиляди учени, разпръснати върху повърхността на земята, ние ще се ограничим да кажем, че ако философът търси и намира защото на нещата, то е повечето едно просто и случайно действие, което ни кара към тези изследвания и открития. От най-древните времена до днес, като отидем в дирите на някои указания, дадени от самите животни, дохождаме да можем да изтълкуваме много тайни явления, за които сам човешкият ум, оставен на своите собствени сили, е бил безсилен да открие.

       Подир това, което изказахме досега, най-естественият въпрос, що може да ми зададе някой, е следващият:

       – Всичките туберкулозни болни, сигурни ли са да оздравеят, като следват метода, който вие показвате по-горе?

       Отговорът е твърде прост: не.

       – Защо?

       – Защото всичките болни не могат да противостоят на този опит.

       – Що трябва да се направи?

       – Ще ви кажа.

       Като доказах по един явен начин антитуберкулозните свойства на овцата, почнах да работя като казах:

       - Възможно ли е с едно само лекарство да добием съвършеното излечение на всичките туберкулозни? – Не. – Защо? – Защото всичките хора нямат същата форма, и тяхната болка не е всякога от едно естество и от едно начало. За това, необходимо е да се реши проблемът за съразмерността на силата и дозата на лекарството, според идиосинкразията на всекиго.

       Възможно ли е да се умери даването на едно подобно лекарство в запазването от туберкулоза на белия дроб? – Да. – И под какви условия? – Като проумеем чрез един внимателен опит физиологическото и патологическото положение на човека.

       Върху тази основа и по тези начала аз почнах наблюденията си.

       Запазвам си правото за по-нататък да докажа подробно микроскопическите наблюдения, които направих върху белия дроб на овцата, и антитуберкулозните елементи, които открих. Това, което излагам днес публично, няма за цел друго нещо, освен да покаже специфичността на моето изпитване и коренното лекуване на туберкулозата. Специфичният този елемент е една водна жълтеникава лимфа, със силна и отровителна миризма.

       За да може да се проумее по-лесно лечителният начин на моята метода, излагаме някои клинически случаи.

       През месец юли 1892 година, представиха ми един млад момък, на име Лоранзо Марти, живущ близо до Барселона; този млад момък беше заразен от туберкулоза, твърде напреднала; той дойде придружен от баща си и от още един човек, по причина че го е било страх сам да дойде, да не би в пътя да му се случи някое нещастие.

       Бащата, като представи сина си и като ми каза защо иде право до мене, начена да разказва болестта на сина си.

       „Има четири години и половина, казва бащата, при всичките старания и жертви, които полагам, аз гледам, че син ми от ден на ден слабее, наместо да се обсили и якоранти“.

       Действително, бедният момък беше в едно отчаяно безсилие, побледнял и изсъхнал от тази туберкулозна зараза, която немилостиво топи хората.

       Бащата продължи: „И по двете мисли, Господин докторе, че сме го оставили без лечение; малкото, което имах, и всичко това, що съм придобил в четири години, съм го дал подир болката му. Но, при всичките тези грижи и старания, лекове, променяване на въздуха, разходки, младият този човек не придоби никакво подобрение; напротив, той непрестанно линее и стана тъй, дето вече не може ни да спи, ни да яде, ни да стои сам прав, без помощта на някого, дотолкова вече е изнемощял“.

       Върху това, аз попитах бащата колко години е син му? „Той е млад, каза той, няма 16-годишен още“. И като се готвех да го разпитам, дали някой измежду тяхната фамилия не е страдал от подобна болка, той се обърна и ми каза: „Не мога да си изтълкувам като как тъй син ми заболя, понеже у нас всичкото сме в добро положение на здравето си; само това има, че от малък още син ми беше твърде слаб и все болнав“.

       – Изпреди още не го ли показахте на някой лекар?

       – Лекарите, които са го гледали, са много, между които четирима има само, които са го лекували редовно при развитието на болката. Първият лекар, който го гледа усърдно и с прилежание, беше г. Орони; той, като узна че болестта е охтичава, следва с месеци да го лекува, но без никаква полза, ако и да употреби най-удобните лекарства за тая болест.

       Вторият лекар беше Роберт, професор по вътрешната патология в Барселонския университет и стар лекар на царя Алфонс XII, прочут като специалист по тия болести: той го гледа една година и половина, и не престана от да го гледа, освен като болният отслабна тъй, дето не можеше вече да ходи на неговите консултации.

       Дишането му беше станало тъй затруднително, дето, ако излезеше до пътя, той беше принуден да си почине от затруднение на дишането. Страданията в това време на сина ми бяха непрестанни и твърде лоши: кашлицата и потта не го оставяха никак.

       Накрая, като видяхме че лекуването на д-р Роберта не се яви сполучливо за моя син, то прибегнахме към съветите на един друг лекар, Доктор Игнацио. Този лекар, в първите дни, сполучи да въздигне донейде силите на сина ми; но за по-нататък, лекарствата останаха без действие: общото положение от ден на ден ставаше по-лошо, и болният беше принуден да легне в постелка; ни млечната диета, ни лекарствата бяха в положение да му спомогнат.

       При всичко, че и този трети лекар не може да сполучи за да спомогне на сина ми, но някои приятели на фамилията ме съветваха да се отправя до Доктор Монтфорта, който в много отношения по тази болест бил прочут. Аз се реших да навидя и него; понеже, вие знаете, че бащите правят всичко за да спасят болните си чада: аз съм стар, имам нужда от някого, който да ме замести в работите ми. Ах! Какво няма да дам на този, който спомогне на сина ми!

       Тъй отидохме и при Доктора Монтфорта, който като разгледа болния, намери го твърде зле, почти изгубен: той прибави, че не може да даде големи надежди според свойството на болката. При всичко, че той показа голяма енергия и благоволно усърдие, всичко остана безплодно: неговите консултации се продължиха цели девет месеца; подир които, като видях, че всичките ми усърдия остават безплодни, реших се да се оставя от каквото и да по-нататъшно действие: не щях да дойда и до вази, ако не бяха някои приятели, на които вие сте гледали децата от същата болка.

       Аз разгледах внимателно болния за да се уверя и потвърдя диагностиката на моите предшественици. Болният в каквото положение се намираше, не беше никак трудно да се увери някой, че той е туберкулозен.

       Виждаше се, че младият човек да се е добре хранил, понеже притежаваше доволно тлъстина, която беше изпаднала и останала малко, без никакъв живот.

       Скелетът му беше редовно развит и доволно силен, освен гърдите, които бяха начести под един особен характер. В дишането си, движението като се разширява и стеснява долната гръдна част, беше едва чувствително; това движение беше по-явно в горната част на гърдите.

       Физическите действия, които забелязах в белия дроб, бяха следните:

       Посредством чукането, намерих на някои места ясен глас, на други, напротив, един тъп глас; тъпостта беше съвършена, особено в страната на подключицата (sous-claviculaire) от лява страна и отзад между гръбначната кост и плешката, също на лявата страна.

       Посредством слушането, намерих че дихателният звук беше почти навсякъде нормален; но върху двете места, що указах, не се чуваше нищо, ни даже шума на обикновеното дишане. Аз го накарах да си вземе силно и издълбоко дишането; на същите места чуваха се кошаринките на белия дроб да се разширяват и въздухът да влиза с едно съмнение твърде тънко. Често един припадък от кашлица засилваше и затрудняваше дишането; но, в нормално едно положение, дихателното действие беше 39. Между общите болнавави признаци, намерих пулса между 90 и 95. На похващането, топлината се виждаше да е по-горе от нормалната и произвеждаше едно еднакво не добро впечатление; действително, като поставихме термометъра под мишницата му, намерихме малко повече топлина от нормалното число.

       Следователно, явно се доказа, че болестта на Лоранзо Марти е туберкулозна, и развита в горната част на белия дроб.

       Начнах, прочее, да му давам моето антитуберкулозно лекарство. Първия ден да вземе 9 капки: три сутрин, три на пладне и три вечер в една лъжица вода, един час преди ядене. На втория ден ще вземе 4 капки на място три; на третия 5, и тъй нататък, доде достигне на 30 капки, което прави 90 капки на ден. Всеки път, когато намирах дишането слабо и трудно, аз мажех гърдите с йодова тинктура, уредена от алкохол в размер на 1 към 3, тоест 5 грама тинктура, според кодекса, в 15 грама пречистен алкохол на 90 градуса. На всяко мазане, аз се стараех да се попие почти 150 грама на един път, и това два пъти на ден. В първите времена виждаше се лекарството да не действува, но между 5-ия и 6-ия ден подобрението се появи тъй бързо, дето кашлицата утихна, съвременно отхрачванията и страданията също доволно изчезнаха. Малко по малко положението му се измени тъй щастливо, дето той можа да предприеме прекъснатите си работи от 5 години насам.

       Необходимо е да забележим, че изобщо се заповядва на туберкулозните да бъдат добре покрити и запазени от лошите времена. Чрез моето лекуване, напротив, болният може да се излага на въздуха и да бъде леко облечен. Още трябва да оставим болните да се хранят както искат, без да ги принуждаваме определително да ядат това или онова, или да вземат храна, която не им е угодна. Настоявам още пред тези лекари, които употребяват моето средство за лечение, да се съобразят с практическите и психически начини, които съм изказал в това отношение.

       Имам да разкажа още за тридесет случая от охтика, излекувани по същия начин, което ще направя друг път. Състои се тук от едно дело, което е много морално и човеческо, и към което всеки доброжелател е длъжен да принесе своята помощ, своето знание и своята добра воля; не се касае тук само за подобрението, но за съхранението на обществото“.

Д-р Ромео Матаро.

[Ани]

Една конференция от игумена Кнайп.

       Прочутият тоя германец хигиенист, който, без да е лекар, се занимава с гледането на разни болни, които той лекува чрез студената вода – хидротерапията, и чрез препоръката на хигиенически средства, сто що проповядва за начина, когото той употребява, начин който е за голяма полза относително до здравето на нашата публика:

       „Аз дойдох, казва той, да дам добри съвети на фамилиарните бащи. Настояваха някои да дойда между вази; желая да ме чуете, понеже вие сте уверени, че аз съм в положение да ви дам добро направление и добри съвети, които ще ви бъдат от една голяма помощ за да осигурите благополучието на вашите любезни чеда.

       Ако, както ни учи Вехтият Завет, средното число на живота е стояло по-горе друг път, то ние трябва да изследваме причините, които го свалили дотолкова долу в нашите дни. Няколко години има само, дето вестниците известиха, че средното число за живота на човеците било от 34 години; днес то не е освен от 28 години, и ако следва да се намалява тъй съразмерно, то, не далеко, ще ни бъде вече нужно за нас да се приготвяме за да прегърнем една каква годе кариера, понеже толкоз хиляди умират преди да достигнат до края, когото си предполагат.

       Ние нямаме право да отдаваме това на Твореца; виновници сме ние сами, понеже ние можем да живеем тъй, дето да продължим нашето съществуване оттатък сегашните предели, както можем да живеем тъй, щото да умрем млади.

       В това отношение аз съм един жив пример: има доволно дълго време, откак, според човешкото предвиждане, не ми се допускаха освен 5, 6 години живот; при всичко туй аз съм още тук: аз се лекувах сам, и се излекувах чрез самото средство на хидротерапията. Едно състрадателно сърце и моето свещеническо звание ми налагат длъжността да съобщя своите опити на всички тези, които страдат и които пъшкат под товара на болката. Като хора, ние трябва да се грижим за всичките човешки болки и, при лекуването на моралните рани, аз пожелах да се заинтересувам и с физическите нещастия. Аз направих многобройни опити, видях с хиляди хора и можах да се убедя, че човек е сам самичък работник на своята участ, както във физическо отношение, тъй и в морално. Както по-горе казах, средното число на човешкия живот в нашите дни е слязло много по-долу от колкото е било по-отдавна; е, добре, това да го не отдаваме никому, освен на самите нас, ако искаме ние да можем да надминем числото 34 години. Достатъчно е за това да направим и постъпим тъй, както някои фамилиарни бащи правят и постъпват, да имаме едно поведение под правила, които строго да следваме и изпълняваме. Без съмнение много способни хора се нахождат, които да се решат да станат апостоли на един по-добър живот и по в хармония с естествените закони; аз съм уверен, че техните благородни старания наскоро ще бъдат коронясани от сполука; добрите следствия на тяхната длъжност няма да се забавят дълго време, и в едно относително твърде кратко време, цяло хората ще бъдат много по-добре.

       Изпървом нека поговорим за малките тези любезни деца, които ни интересуват толкова, а още повече че те не са в сила да се запазят от начина, когото употребяват, начин който често бива съвършено безсмислен. Има една привичка да къпят децата в топла вода; е добре, вярвайте ме, че топлата вода, както всичко, що е топло, прави децата меки и слаби, немощни и мързеливи. Следователно, аз съветвам майките да утоляват децата си в студена вода от втория или третия ден подир раждането, и да ги оставят толкова време, колкото да прочете някой: едно, две, три. Първия път детето няма да избегне от да не плаче; но то ще плаче пак толкова, ако и не го укъпеш.

       Напоследък ми доведоха едно дете от една година и половина, развито чудесно, както физически тъй и умствено. Уверен съм, че като достигне и стане тригодишно, то ще може вече да ходи на училището, при всичко туй това дете не е къпано никога в топла вода. Аз съм видял повече от триста, които под същия начин са били къпани, и всички са били превъзходно в здравето си. Следователно, нека забележим добре това първо начало: Всичко това, що е топло, прави слабо и меко тялото. Вземете едно кораво и здраво младо момче из селата, къпете го 5, 6 недели в топла вода; в края на това време вие ще видите то да изгуби едната трета, даже и половината, от силите си. Една майка, която се страхувала да къпе детето си в студена вода, го къпала изначало в топла вода, и после в студена. Детето плачело много. Според съветите на една нейна съседка, тя наченала да го утаява само в студена вода, и то престанало да плаче.

       Лечението с водата не е ново нещо, както може някои да си помислят; не съм аз, който го измислих, ни пак съм направил някое дълбоко и специално изучаване; аз просто направих опит, както върху мене си, тъй и върху другите. Нашите прадеди употребяваха изобилно студената вода, те бяха добре в здравето си и достигаха до една възраст по-стара от нашата. Напоследък дойде при мене един болен из Африка; дойде ми на ум да го попитам като какво е средното число на живота по техните места; 70 до 75, ми отговори той. После, той ми даде някои подробности върху живота по тези места, от които можах да се уверя, че те живеели там според природните закони.

       Повечето са родителите, които произвеждат доброто или злото на техните деца. Колкото и да им струва надвиването на техните слабости и техните страхове, нека си помислят, че те ще намерят наградата си в цветущото здраве на своите любезни чеда. – Една друга грешка, не тъй малка, се намира още в храната, не добре уподобена, за децата. Мога да потвърдя, че хиляди деца нямат щастието да бъдат хранени по един такъв умен начин, както са повечето от малките животни. Това е точната истина и ето кое я доказва.

       Има почти две години една графиня ми доведе четиримата си деца, които се разхождаха в едно истинско окаяно положение. Най-голямото имаше 15 години, второто 13, и двете по-млади имаха 11 и 9 години. Те бяха всички тъй слаби, тъй окаяни, дето аз не можах да се стърпя от да не кажа открити думи на майката: „Госпожо графиньо, не съм виждал никога тъй слаби и окаяни деца както вашите; без съмнение вие сте ги хранили зле“. Тя отговори: „Не вярвам да имам ни най-малката вина относително до това; имам лекар годишен, на когото наставленията тъй точно изпълнявах, дето не може да бъде повече. – Що им давахте за храна? я попитах. – Най-скъпото и най-доброто кафе, най-добрата бира, най-доброто вино и най-добрите тестени неща. – Разбирам, ѝ казах, всичко това ме чини веднага да проумявам защо вашите деца са в едно такова положение. – Аз ще остана тук 5, 6 недели, казва графинята, ако можете да помогнете на децата ми в нещо, то направете го. – Добре, ѝ отговорих; само че в това време аз трябва да заповядвам и да се разпореждам в това, което те ще ядат и ще пият. Утре, ще начнем от да им дадем една добра супа. – Те не ядат никак, каза графинята. – В подобен случай, те няма да имат нищо друго; ще почакаме два дни или три дни, и тогава те, аз съм уверен, самички ще я поискат. Още, те няма да пият пиво; децата нямат нужда да пият бира: пивото не съдържа никакво хранително начало. Вино още по-малко ще употребяват: алкохол и деца е нещо никак несъобразно.

       Между 9 часа или 9¹/₂, ще дадете на децата си една добра част хляб и една чаша вода, която може да подсладите с малко захар. На обяд, те ще ядат супа, зеленчук и месо, без никакви тестени и други тънки работи, които не струват нищо. Подир пладне, между 3 и 4 часа, те ще ядат още малко хляб с малко една ябълка. Вечер, ще ядат пак супа с една част хляб, по-нататък, като позакоравеят, може да вземат по малко месо. Особено, още те ще се мият в студена вода два пъти в деня“.

       Подир шестседмичен подобен един режим, тези деца се поправиха тъй, дето със стотина хора, които се намираха като пансионери в моето заведение, го забелязаха; тези деца, които бяха преди няколко недели тъй слаби, окаяни и неприятни, станаха сега приятни и здрави.

       Графинята остана много благодарна от мене, а твърде зле разположена към своя лекар, по причина на недобрите му съвети.

       Ето един пример, който добре доказва, че аз имам право като ви казвам: „Недейте дава на децата си освен храна, която ражда добра кръв, която не я поврежда, а я умножава. Недейте им дава ни кафе, ни чай, ни пиво, ни тестени неща; всичките тези не раждат освен лоша кръв.“ Най-добрите деца са селските, че те се хранят през цялата година от патати (картофи) и супа. Аз сам, син на един беден тъкач, не съм се хранил освен с патати и черен хляб, при всичко туй, на 18 години аз бях един здрав и корав момък.

       Ако студената вода е превъзходна за малките деца, то големите млади не трябва никак да я пренебрегват в продължение на тяхното възрастване. Не изхвърлям гимнастиката; но да тича с боси крака и да си мие някое цялото тяло два или три пъти в неделята, е нещо, което обсилва, прави кораво и подбужда естеството за да изгони, изхвърли навън какъв годе болезнен зародиш.

       Ще ви забележа още една трета грешка, която може би е още по-лоша и от храната, недобре уподобена, на децата. Когато срещаме от тези бледни млади момичета, които са бледни, даже зеленикави, можем да бъдем уверени, че те не са се сдобили от благоразумна една храна, че те не са се подкрепили, ни закоравели чрез работенето, и употреблението на студената вода. Какво ще станат тези бедни деца? Те се заплашват от една сухотия, която клони на охтика, от разни гръдни болести и други подобни.

       В нашите времена върлува една болест съвършено нова, от която много са заразени; тая е неврозата. Преминалото лято, от май до октомври, 3500 болни се намираха в моето заведение във Ворисхофен, и мога да потвърдя, че почти всички, или, по-добре, всички, бяха заразени от тая болест. Неврозата изобщо не е освен следствие на една друга болест; ние, ако искаме нашите деца да избегнат от тая зараза, самото средство е да не ги оставяме да се отпуснат и отслабват. Не съществуват лекарства против неврозата (nevrose); от тях тя още по-зле става. Една добра тоническа храна, един режим да закоравява тялото отколкото да го отслабва, са единствените предварителни мерки против тая болест. Днес децата са претоварени в училищата; твърде от рано те са претрупани от високи науки; не е чудно дето те са тъй слаби и болнакви. Свърхестествени усилия трябва да направят за да преминат в един по-горен клас; на 10 години, ако младото дете не е наченало вече изучаването на латинския език, отчайват се, уплашват се да не би да стане... почти ще кажа... неврозен.

       Аз не начнах своето учение освен на 21 година и съм твърде рад, понеже книгите не щяха никога да ме научат това, което ме научи практиката на живота, още като тъках. При всичко туй, нищо не ми препятстваше да достигна на това положение, което аз желаех, още като бях 10-годишен.

       Още трябва да обличаме децата с дрехи, които закоравяват тялото. В това отношение селските деца се намират по-добре отколкото тези, що се намират в градищата. Селските дечица още имат преимуществото да се наслаждават от един по-чист въздух; повечето през деня те биват извън къщи; тяхното облекло е по-съобразно с разума. Няма да престана да повтарям на майките доколко е добро и здраво да оставят децата си боси да ходят и тичат.

       Между 2500 страдащи не се виждат освен неколцина да носят обуща, и те са от тези, които са дошли най-после; всички други ходят боси. Децата, за да не станат нежни, трябва да се ползват от случаите за да ходят или тичат боси.

       Много хора през цялата година чувстват студенина на краката си, даже и в летен ден. Тези, които се намират тъй, те имат много кръв към главата, или към белите дробове. Този, който има много кръв към главата, главата му бива тежка; той не може лесно да мисли; този, който има към гърдите, има други злини. Този, който ходи боси, спира кръвта надолу.

       В Огсбург аз срещах едного, който ходеше бос по пътя, който ме увери, че той привикнал тъй да ходи в Ворисхофен. Достатъчно е един четвърт час да ходиш бос в стаята си, или ако е възможно, в една малка градина или ливада, за да смъкнеш кръвта в долните членове и да имаш топло на краката си. Ето едно лекарство, което не изисква ни много време, ни много пари. Един друг начин произвежда същото следствие: 4 пъти в неделята да поливаш коленете си със студена вода, после да се разхождаш; кръвообращението няма да се забави да се поправи, и топлината ще слезе в краката. Водата е всемирното лекарство. Един ден ми доведоха едно дете из Швейцария, което беше съвършено сляпо. Благодарение на водното употребление, то прогледна в продължение на няколко недели. Признателността и радостта на родителите му беше неизказана. В приемателното детинско място, във Ворисхофен, дето се намират по настоящем 125 дечица болни, се намират между тях някои глухи и неми. Напоследък едно от тях прочу, благодарение на лечителното свойство на водата. Водата и някакви треви са достатъчни да продължат живота на човека и да му запазят здравето. При всичко туй, нейното употребление трябва да бъде благоразумно; другояче то става вредително. Премногото употребление е вредително, кога умереното и благоразумното произвежда всякога едно добро следствие. Хидротерапията не е нещо ново; векове има откакто тя се употребява. Достатъчно е това върху начина, като как децата трябва да се отглеждат. Вкратце: къпете децата в студена вода, а не в топла; давайте им за хранило прости и подкрепителни неща; обличайте ги просто, в дрехи свободни – тъй щото свободно да могат да се движат. Дрехите трябва да покриват тялото дотолкова, колкото да запазят детето от студ или от топлина. Птицата няма освен една летна перушина, и една зимна; другите животни имат едно зимно кожно покривало, и едно лятно, и това им е достатъчно. Нека следователно и човекът последва начертаните закони. Нека сега минем към младия човек, дето ще срещнем и там предразсъдъци, които не лесно ще могат да се изкоренят.

       Последните тези две години ми откриха с хиляди неща, от които страда младостта. И най-скъпото е това, че бащите и майките се явяват като първи и еднички виновници. Нека начнем от жените.

       Ако бях доволно богат, бих прекупил всичките растения от кафе, които се нахождат по света, за да ги изтребя и изкореня само и само да препятствувам на младостта да не греши против природата; и разсъждението, което ме подканя да го извърша е просто. Човек расте до 24 години и даже в някои случаи до 26 години. Следователно, в продължение на туй време, трябва тялото да придобие храна такава, която да произвежда изобилно добра и чиста кръв, понеже кръвта е от която произлизат всичките части на тялото; кръвта е една плътна течност, тая е най-добрата течна храна за тялото. Ако елементите, от които произхожда състава на кръвта, не са добри, то кръвта тоже няма да бъде добра, следователно растенето и развитието на тялото ще бъде повредено. Кафето е едно от тези вредителни неща. Един лекар писа, че кафето излизало от стомаха когато било на половина смляно и с него си влечало хляба и млякото, което то обемало; следствие твърде скъперническо, понеже тялото няма да употреби една храна не дотам добре смляна. Кафето не произвежда друго нищо, освен едно приятно чувство на устното небе; следователно, неговото употребление трябва да се унищожи, особено относително младите момичета. Между причините, които съкращават значително живота на хората, начело аз поставям употреблението на кафето. Преди 40, 50 години, когато кафето не се пиеше, нервическите болести не съществуваха. Аз бях на 16 години когато пих за пръв път кафе, и подир три години пих втори път. Тогава употреблението не беше тъй разпространено, както днес. Аз съм уверен, че средното число на живота ще се намали още, ако употреблението на кафето не се унищожи.

       Чаят не е тоже по-добър и, очистено, не мога каже, кой е по-главен наш неприятел, чаят ли, или кафето.

       Нека сега преминем към храната и към пивото, ако и предварително да зная, че всичко това, което мога да кажа, няма да заслужи за нищо. Пивото съдържа твърде малко нещо хранителни начала, то не си струва парите; и аз ви уверявам, че 30 или 40 стотинки, що дава един работник за бира, с тях той ако вземе чист добър хляб или една добра супа, ще се нахрани тъй добре, както може да пожелае един богат човек да се нахрани. Действително, много по-добре е да се посъветва някой със стомаха си, отколкото със своето устно небе. За пример, ще ви разкажа историята на едного, който ни дойде из Швейцария, и който едва ли можеше да направи няколко крачки, като казваше, че стомахът му бил разстроен. Аз му показах, че най-доброто лекарство е сиренето, приготвено със суроватката. В продължение на девет месеца той не яде освен това, и туй просто лекарство го излекува съвършено. Ако някой се храни три пъти в деня, сутрин, на обяд и вечер с по една добра част хляб на всяко ядене и по една ябълка, ще бъде по-добре хранен от един кон, който има за храна най-добрия овес. Човекът, който е бил под подобен един режим в продължение на девет месеца, е дошъл 14 либри¹⁾ по-тежък. Стомахът се задоволява по-хубаво с тази храна, която му подобава по-добре. Ако измежду работниците, които придобиват хляба си чрез труда си, искат да знаят, аз ще им кажа: „Недейте харчи парите си за бира; с тях вие може да си доставите една добра храна“.

       Работниците, които прекарват повечето времето си в места не добре проветрени, които са постоянно заети с една и съща работа всякога, имат повече нужда от подкрепление на тяхното тяло, ако искат да не умрат преждевременно. Последните тези две години, аз гледах доволно работници и мога да кажа много неща за тях. Най-бедните, най-нещастните, може да си доставят една превъзходна храна, която не костува почти нищо. Вземете една литра ръж, изсушете я в една фурна, без да я прегорите. Подир това, смелете я с една кафена воденичка, от която ще поставите две лъжици в месна чорба, в мляко, или даже във вода; сварете всичко в няколко минути, и ще имате една по-добра, по-укротителна храна от едно печено или сварено месо. Жално нещо е само, дето гледаме, че работниците са повече наклонени да се хранят с раздразнителна храна, като кафе и пиво, отколкото със сякаква друга. Време е вече да се прекрати злото, ако искаме идущото поколение да бъде по-здраво и по-кораво.

       Там, дето пивото се прави или фабрикува, мисли се, че без него не може да се живее; там, дето има вино, че без него също не може да се прекара. Потвърдявам, че няма освен два вида питиета: водата, която е божественото питие, и фабрикуваните питиета от човека, които не струват голямо нещо; както виното, тъй и пивото, не обемат в себе си големи хранителни начала; те не са освен раздразнители, алкохола, когото те обемат, е най-голям наш неприятел. Преди 50, 60 години пивоварниците бяха на рядко, и хората пиеха по малко. На мястото на ечемика, ако се сееше жито и се правеше хляб, то хората щяха да бъдат по-добре. Като вземем под внимание облеклото на младежите, ще намерим, за жалост, още повече недостатъци, отколкото тези за децата; вместо да говоря, ще предпочета да замълкна.

       Между 1850 и 1860 г. се появи корсетът, и подир дълго време вестниците писаха за внезапна смърт по причина на този варварски обичай. При всичко туй, модата следваше да напредва. Корсетът, като стана обичай по градищата, завлече и по селата. Майки, забранете корсета на децата си, защото не мога да ви разкажа като какво нещастие влече този обичай подир си. Като анатомизират труповете на тези, които са починали от подобна смърт, намерили са черния дроб разрязан почти на две части; в други случаи черният дроб се очертава от една бразда, която се е произвела от краищата на корсета. Вярвайте, че човек не може да ограничи натурата за да спре развитието на тялото без да бъде наказан. Тези престъпления не остават ненаказани: с хиляди примери мога да ви изложа за потвърдение на това. Между многото примери, ето да ви кажа един: Една контеса дойде да ме навиди и ми разказа със сълзи на очите, че шест деца е родила и шестте умрели, са се родили. Тази нещастна майка се е пристягала много, като е искала да бъде тънка през кръста. Уверен съм, че с хиляди дечица не виждат света единствено по причина на корсета. Това не е всичко, туй нещастно облекло произвежда един куп болести в долната част на корема, още и в храносмилателните органи.

       Относително до мъжете, най-разглобеният тип, когото узнах, беше един французин. Неговото облекло стоеше, наистина, на върха си между облеклата. Този човек, който беше по-голям от мене, но твърде много тънък, носеше върху си 7 фланелени ризи изведнъж, една за стомаха и една за гърдите. Върху всичките тези една жилетка твърде топла, един вълнен жакет и няколко сюртука. Под това смешно облекло той прекарваше цял ден в леглото, с по едно шише топла вода от всяка страна. Той беше, или покрит от пот, или пък имаше студени тръпки. Няколко крачки за да се приближи до прозореца, и го хващаше хропотница. Тъй той прекара 4-5 години; лесно може да си представите, като какво е било положението му, като дойде до мене. Незабавно аз го поставих под една студена душа и, благодарение на студената вода, страдащият за малко време се поправи. Още един път, изпитайте си тялото: самото средство за да бъдете добре в здравето си. Тъй както ме гледате, аз прекарах цяла зима, без да губя никаква фланела около врата си, и никога аз не станах хремав. Съществува още една болест от най-модерните, която се лекува също твърде добре чрез водата, тая е инфлуенцата, тази епидемия, която измори с хиляди хора. Ето нейните признаци: силно главоболие, натиск към гърдите, обща слабост, лице развалено и охота никаква. Може да се каже, че инфлуенцата не е друго нищо освен един катар, най-силен. Ние препоръчваме следното лечение: болният си ляга на леглото, и когато е в най-голямо разпаление, в силен един огън, става и се умива със студена вода (продължението не трябва да бъде повече от една минута), после си ляга. Подир един час, той повтаря; ако болният не може да става, то го умиват на леглото му. Това се следва, додето не остане никаква горещина. Изобщо, потяването се появява от първия или втория път; тогава подновяването става през половина час. Болният, лекуван по този начин 6-8 часа, оздравява в един ден. Както гледате, болният не взема нищо навътре, освен малко чай, твърде лек, ако обича.

       Онази година се плашехме от дохождането на холерата; щом тая страшна болест се появи, вземи моята книга и постъпи напълно както аз казвам, и не бой се.

       В Хамбург, едно младо момиче се разболяло от холера една сутрин твърде рано; без да чакат дохождането на лекаря, когото бяха повикали, незабавно извършват това, което аз предписвам, и в половина час опасността изчезна, и болната в два часа беше вече здрава.

       Има няколко дни, аз получих една визита от един французин, който ми разказа, че водим от моите книги, той се обучил тъй, дето можал да дава съвети за много болести; благодарение на неговото занимание, той можал да излекува около 600 души. При всичко туй, властта го подушила; полицията отива в къщата му и усвоява листа, който носел имената на тези 600 души, и тъй му се забранило да не лекува вече“.

       Кнайп, като свърши, изразява своето задоволство, дето се е адресирал до слушатели тъй многочислени, както и симпатични. „Това показва, казва той, че лечението на болестите чрез вода напредва. Моето активно поле в Ворисхофен е голямо (нахождат се още 500 болни), и моето пътешествие е едно пожертване. Не мислете, че аз се хваля, и правя затруднения; аз нямам нужда от нищо и се задоволявам с малко. Това, което върша, е християнско едно благодеяние, още и едно състрадание към тези, които страдат. Нашата длъжност на всички е да подадем ръка на нещастните и да им спомогнем с нашите съвети и знания. Понеже аз съм страдал, аз сам, много години, то зная що е страдание“.

       ________________________________________

       1) либри (либра) - Мерна единица за маса (паунд). Една либра е равна на около 0,454 килограма. 

[Ани]

Практически съвет

против положението на двойното съзнание.

       Положението на двойното съзнание, другояче двойната личност, е едно душевно страдание, което се състои от разни положения на съзнанието, които се следват едно подир друго.

       В едно нормално положение, наречено първо състояние, лицето се радва на своите обикновени способности; във второто състояние, то мисли, говори и действува другояче. В последното състояние, лицето си припомня всичките действия на преминалия си живот, кога в първото не си припомня никак от извършените по-преди действия. Тези две състояния се наследват периодически в неравно разстояние; но обикновено второто състояние, нерядко изначало, става по-често по-после и свършва понякога да завладее почти всичкото съществуване на човека, като му става нормално състояние.

       Във второто състояние лицето представлява, относително до съзнанието и до паметта, всичките свойства на сомнамбулическата фаза с отворени очи.

       Всичките тези, които страдат от двуличното това положение, могат следователно да се вземат като естествени сомнамбули. Освен това, като истерични, са много или малко чувствителни; всичко ни показва, че магнетизмът, употребен според научните правила, може да ги излекува толкоз лесно, колкото болката е по-скорошна.

       Ето като как трябва да постъпим, като съединим наедно всичките разни средства, ако едно от тях не е достатъчно.

       Человеческият магнетизъм. – Почти всичките болни, които страдат от тая странна болест, могат лесно да се преспят. Освен това, можем да се уверим за тяхната чувствителност, като ги изправим прави и поставим ръцете си върху плещите им. Ако във продължение на една или две минути те се потеглят към ръцете, щом те начнат да се оттеглят лека-полека, то лицето е чувствително и е толкова повече наклонено към преспиване, колкото привлекателността е по-голяма.

       В това положение, лицето като е в първото състояние, щом облекчим главата и гърдите чрез паси напреки, ще гледаме да го преспим. В това отношение трябва да направим дълговати паси върху главата с двете ръце, а особено с дясната, полека върху средата на челото до под лъжичката, тъй щото да се напои добре мозъкът с магнетизъм. Още, може магнетизаторът да се постави откъм дясна страна на болния, и с дясната ръка върху челото, а лявата върху врата, да прави паси до стомаха.

       Щом болният се преспи, може после да се потърси, за да се развие неговата ясновидност, която може да ни бъде от голяма помощ. Той може да се попита като каква е причината на неговата болест, като какво лечително средство може да се употреби, като се постараем още и да го довършим в ползата на магнетическото лечение. В това отношение внушението, обикновено практикувано, може да бъде донейде ползвателно.

       Ако лицето се намира във второто състояние, ще се хване полека за ръцете, за да се останови това, което магнетизаторите наричат отношение; после, чрез паси, извършени както в по-предишния случай, ще се постараем да изменим естествения сомнамбулизъм в магнетически, за да пристъпим после към лечението.

       Подир 6 или 10 заседания, ако не можем да се сдобием с магнетически сомнамбулизъм, то трябва лечението да се следва, като търсим да намалим доколкото е възможно мозъчното действие; в това отношение може да се постъпи по начина, както се каза за главоболието.

       Заседанията трябва да бъдат от 30 до 40 минути, всеки ден или през ден, доколкото е възможно в едно и също време.

       Земен магнетизъм. – Като магнетическата земна течност упражнява едно голямо действие върху всичките чувствителни (sensitifs), не е зле щото лицето да е поставено някога в противоположност със земните течения. Леглото му да бъде отправено някога към пладне, и главата към север; ако е невъзможно, нека бъде от изток към запад и главата към изток. Денем, когато седи или е на работа, лицето му да бъде към север или към запад.

       Второстепенни средства. – Нещата за спане трябва да са магнетисани. Храната трябва да бъде лека, нищо което разпалва и раздразнява; а най-главното – да се избягват тревогите и душевните смущения.      

[Ани]

Человечешката храна.

       Първобитните хора са били ловци и рибари. Овощата, корените, зърната не заемаха място между тях, освен като второстепенна храна. Този вид живот не допускаше да се намира голямо едно натрупване. Трябваше на всяко поколение, на всяка фамилия, едно обширно свободно землище. Дивите големи животни си присвояваха също жилища в горите.

       Придобиването на огъня, усъвършенствуването на оръжията и на каменните сечива измениха малко тези първи обичаи. Тъй, във всичките места, дето са се направили систематически изследвания в пещери, в гробници, върху морските брегове, се е узнало, че в епохата на камъка нравите представляват значителна аналогия, която е следствие на климата, на географското и топографическото положение.

       За да се покаже едно значително изменение в нравите, едно начало на цивилизация (в Европа), трябва да дойдем във времената на покрайбрежните жилища. Копанията, извършени най-напред в Швейцария, после в много други места, ни откриха съществуването на предисторически народности, които са докарали в домашно положение вола, овцата, козата, кучето, коня. Тези народности са били земеделци, те се хранели със жито, с ечемик, с овощия, с мляко. Ловът и рибарството не са били за тях освен като второстепенни неща. Чергарската колиба се е заместила от къща. И тъй, чергарските колиби са се намалявали, а къщата са се умножавали. Ловците се избегнали, тяхното случайно срещане произвеждало сблъскване; първите орачи са се впрегнали в оралото и са разделили хляба, който награждавал общия труд.

       Чрез съобщението за хляба е, дето хората спървом са основали село, са организирали фамилия и са постановили първите закони. Земеделческият живот е дал първата помощ на човека, за да се сдобие с първоначалните понятия на всичките занаяти.

       Има вече дълго време, дето Либих, в своята Химия, уподобена на земеделчеството, е доказал влиянието на земните произведения върху човешката история. Тук се нахожда един текст за размишление на всички тези, които се интересуват от истинския напредък. „Ако човек, казва знаменитият химик, се хранеше от вода и въздух, нямаше да има никакъв ни господар, ни слуга; ни владетел, ни подданик; ни приятел, ни неприятел; ни любов, ни омраза; ни добродетел, ни лошовина; ни право, ни несправедливо. Колкото и да знаем, че това произволно изречение е прекалено, не можем обаче да не признаем общата смисъл, която е: необходимостта да задоволим материалните нужди, борбата за съществуване, съставлява за човека една грижа тъй голяма, дето тя като надминува всичките други, изменява по един всемогъщ начин мисълта му, чувството му и разсъдъка му; тя владее физическия и моралния живот.

       Като приемаме това, достатъчно ли ще бъде да предчувстваме съвременно и заключението: че напредъкът се състои изпървом в намалението, доколкото е възможно, на животността, т.е. да се избавим от грижите, които ни се налагат инстинктивно от личното наше съхранение и това на рода?

       Растителната химия и физиологията ни доказват, че не съществува основателна разлика между растителните елементи и тези на животните. Едните и другите са съществено съставени от четири елемента или прости тела: въглерод, водород, азот и кислород. Тези четири тела се нахождат, както в растенията, тъй и в животните, под съединителен един образ, твърде близък един към други, когото можем да отбележим под название азотни и въглеродни материи. Че ние ядем хляб или месо, ние попиваме четирите елемента, само под различна съразмерност.

       Опитът е доказал, че един възрастен човек, който работи, трябва да употреби за един ден почти 100 грама сухи азотни материи и, напосоки, 400 грама въглеродни материи, или по-точно: въглерод 310 грама; азотни вещества, които обемат 20 на 100 азот, 130 грама. Като се храни някой само с хляб, той попива едно голямо количество от въглеродни материи за да достигне изискуемата съразмерност на азотните материи. А ако той не употребява освен само месо, трябва да продължава да яде, като е попил необходимите азотни материи, тъй дето да си достави нужната част въглеродни материи. От това се вижда, че една смес от хляб и месо трябва да съставлява нормалното количество на това, което можем да употребим за хранило: напосоки можем да вземем това мерило: 300 грама месо и 1,000 грама хляб.

       Изцяло тези са физиологическите данни. Под научен изглед, те са ненарушими: опитът потвърдява напълно теорията. Следователно, естествено иде следното заключение: хранителният човешки идеал се състои да му доставиш, доколкото е възможно по-евтено, физиологическото количество хляб и месо.

 (Из един медицински вестник).

[Ани]

Топлината на человеческото тяло.

      Твърде любопитни наблюдения се направиха един ден, от един учен, М. Ш. Рише, върху топлината на человеческото тяло, в разни часове през денонощието, по мръкнало и нощем.

       Знаете ли, например, че на всичките хора с добро здраве, лявата им ръка е по-топла отколкото дясната?

       Опитът не е труден.

       Постави по един термометър във всяка ръка: термометърът в дясната ръка ще се застопори на 32 градуса и 2 десетини, кога термометърът в лявата ръка ще се изкачи до 33 градуса и 3 десетини.

       Вижда се, че всинца имаме една редовна треска, която начева от утринта и свършва вечер, като дава една разлика от един градус топлина.

       Нощем, откато си легнем, докато се събудим, топлината се намалява, на утринта тя малко по малко се въздига.

       Това въздигане се умножава подир ядене и достига на върха си около четири часа подир пладне, но следствие на общото нервическо действие, което се явява през деня. Намалението начева към вечер; въпреки вечерното ядене, то малко по малко се намалява до три часа през нощта.

       Тъй, като вземем един пример от 24 часа, намираме: сутрин по три часа, 36,7°; по осем часа, 37°; по един часа подир пладне, 37,4°; по шест часа вечер, 37,7°; по осем часа вечер, 37,4°; по 11 часа вечер, 36,9°.

       Следователно, вечер преди да заспим, ние се разхлаждаме. Ни упражнението на мускулите, ни храносмилането не са в положение да попречат щото това изменение да се не изпълни, и периодическото разхлаждане, което начева преди да заспим и отива почти до около 4, 5 часа на утринта, е необходимо за спането.

       При всичко туй, тези разлики между дневната и нощната топлина се нахождат съвършено в противно едно положение у хлебарите, рударите, в всички тези работници, които работят нощем и тези хора, които правят нощта на ден, а деня на нощ.

[Ани]

Практична хигиена

Космите и брадата.

       Положението на космите, преди всичко, зависи от положението на кожата. Това естествено украшение не подпада изобщо под телесните болезнени слабости; понеже много пъти сме срещали по болниците жени със слаби телосложения, изнемощели от едно нещастно положение или от някоя болест, да притежават удивително дълги и гъсти коси. Както да е, преди всичко, трябва да се пречисти земята, ако искаме да се съхрани растението. Тъй, измиването на главата със сапун, в дома или другаде, е едно хигиеническо пречистване на кожата.

       Миенето трябва да се извършва 5, 6 пъти през годината, като имаме грижата често да се пречистваме и вчесваме с четката или гребена. Измиването чрез сапун има това свойство да разтопява мазните мастни материи, които се берат по кожата на главата.

       Някои си имат тая лоша привичка, да си мажат космите с помада, масло или други някои мазни неща, които, като се вложат върху кожата, съставляват едно пристанище, дето да могат да се спират там всичките въздушни мръсотии. В това отношение позволете ми да кажа един пример.

       Познавах лично една госпожа, която имаше тая мания. Освен това, тя имаше още едно отвращение да си пречисти, вчеше или умие главата. При тези условия, следствието не беше съмнително; в няколко години порите се запушиха, действията на кожата и на космите се спряха, като произведоха непоносими болки по главата. Подир няколко години, при една гъста и силна коса, не остана освен тук-там по-малко къса коса; като казвам, че ѝ останало малко коса, аз греша, оставаха ѝ още болките по главата, които я безпокояха.

       Следователно, ако космите са сухи, то понамажи ги с какво-годе едно мазило за да поомекнат; този е единственият случай, дето се изисква мазило – стига то да не е прекалено.

       Всичките косми не са под едно и също положение, под едно и също естество. Цветите не влияе никак. Ако космите са тънки, къси или къдрави, и падат лесно, необходимо е да се употреби гребен гладък и рядък и да се чеше с внимание. В подобен случай разтриванията с хинин или просто с алкохол, дават тон на кожата и на космите.

       Ако космите са дебели, дълги и корави в корена, едно добро пречистване е достатъчно. От време на време не е зле подобни косми да се подрязват около един сантиметър (най-дългите краища) с цел да се не разцепват на две.

       Също ще се постъпи и с косми, които са сухи и упорити; те трябва да се намазват с мазило от животно или с помада, която да има за основа волски костен мозък.

       Във всеки случай трябва, когато е възможно, да се разплита, вчесва и разпръсква косата по въздуха и слънцето. Тая привичка е едно добро нещо за косата, която е гъста и силна.

       Мъжките коси изискват същите грижи, както тези на жените; само че те са по-прости и по-лесно се вчесват.

       Малко нещо има да се каже за брадата. Тя е отличителна чрез своето свойство и своя цвят, и е изобщо по-къса и по-суха от косата. Забелязва се, че между хората се нахождат някои, които остават сякога без брада; кога без косми на главата никой не се е раждал. Косъмът на брадата бива по-едър и по-къдрав. Брадата побледнява, но не изведнъж.

       Относително до това, разказват, че един ден царят Анри, като слизал по Сена с лодка, смаял се, като видял своя лодкар, който бил между 50 и 60 години, да има коса бяла, а брада съвършено черна.

       Като го попитал върху това, лодкарят наивно му отговорил, че това е било твърде естествено, понеже космите му били по-стари двадесет години от брадата му.

       Забележително е, действително, даже в най-старата възраст, че брадата не опадва никога. Напротив, види се тя да расте на длъж и на сила, колкото космите по главата изчезват.

       Този, който носи дълга брада, трябва да я мие всеки ден, като внимателно внимава да не остава по нея сапун; понеже дълговременното продължение на подобна една случка я побелява. Напротив, ако обикновено се бръсне, това трябва да става често, щом нуждата се укаже. Нищо не показва по-стар човека отколкото една тридневна брада. В случай на пъпки или друга някоя болест по брадата, тя не трябва да се бръсне.

Един хигиенист.

[Ани]

Алкохолизма.

       Всичката зала на Женевския Университет беше заета напоследък от млади ученици и ученички и от една многочислена публика, между която имаше и доволно лекари, за да чуят г. професора Форела, прочутия алпинист в Цюрих, върху алкохолизма.

       Г. Форел поздрави младите, които са основали първото дружество върху въздържанието между учениците, които бяха предварени от учениците на много други швейцарски гимназии, като: ст. Гал, Базел, Берн, Цюрих, Винтертур, днес съюзници с въздържателното общество в Швейцария; този пример ще се последва още в много швейцарски университети.

       Г. Форел казва, че употреблението на спиртните питиета е без съмнение отколешно, но че човекоядството също е под същата категория. Ние живеем в един задължителен алкохолически век, подпомогнат от силата на огромни капитали. Съществува ли едно само алкохолическо питие, което, умерено даже употребено, да бъде полезно за човека или за здравето му? Нека забележим най-напред, че въздържателите се нахождат твърде добре от своя режим, че те стоят по-добре в телесните си действия, както и в умствените си упражнения.

       Доказано е вече, че даже в умерена доза, виното раздразва нервите. Това е опитано върху децата. Те биват повече раздразнителни щом пият вино. Тридесет до 45 грама алкохол достатъчни са да направят спънка на умствените движения. Произведеното действие се състои в ускоряване идеите и думите в ущърб на логиката, във възбуждане представления, които се отнасят към разни глупости, по които алкохолиците се отличават. Много застрахователни английски дружества върху живота, имат отдели отделени за въздържателите, и им правят една отстъпка от 10 на % по-долу; е, добре! Въпреки тези отстъпки към клиентите, тези дружества печелят и напредват повече.

       Въздържателите може да бъдат тъй весели и шеговити, както и невъздържателите. Алкохолизма произвежда в нашите твърде цивилизовани места, и то до живот, една обща нервическа болест; той става причина на едно невропатическо поколение. 50 на % от повредените деца, които се нахождат в сиропиталищата са от алкохолически родители. Криминалните дела против хората може по някога 80 на % да се отдадат на алкохола.

       Алкохолизма намалява умствения и морален уровен (равнище) на обществото. Като какво най-много се чете в нашата епоха? Вестниците, особено тези със сантиментални измислици, грубата и блудкава литература; защо? Защото алкохолическата глава губи вкуса на великите дела. Алкохолът така вкусът затъпява. Въздържанието, напротив, като отбягва винарниците, потиква към сериозно прочитане и към естетически наслаждения.

       Не е истина това, дето претендират, че алкохолът давал сила. Той съсипва организма на човека съвременно с кесията му. Председателят, 7 години откак е престанал да употребява сякакво алкохолическо питие в храната си, се чувства по-силен в сяко отношение отколкото като пиеше вино. Г. Форел опровергава още разните софизми, особено този между другите: че злоупотреблението не изключвало употреблението. Това е твърде точно, когато се касае за естествени и нормални нужди; но не е истина, когато се касае за никакви питиета. Даже в умерена доза алкохолът е вредителен за здравето. Умереността в алкохолизма е една химера. И тя е причината, която породи съвършеното въздържание в много американски държави. В Мюнхен, средно число, на глава, жени и деца, се изпива 568 литри бира. В Швейцария имаме много да вършим. Почти всичките криминални дела, извършени у нас, се дължат на алкохолизма, (особено случайно и в неделен ден) и повредените деца се умножават.

       Алкохолизма е една главна причина на разврата, и тук ораторът нападна с енергически думи, които произведоха ръкопляскания в залата, срамотното условие на някои държави с разврата.

       Всичкият свят е длъжен да действува за премахването на едно зло, тъй ужасно и скъпо; дано всичките европейски жени изпълняват своята длъжност, както англосаксонските: направо техният интерес се излага.

       Председателят свършва с някои подробности върху антиалкохолическата пропаганда в университетите.

[Ани]

Указано лекарство от един сомнамбул.

       Един писател от последния век, като разказва историята на една болна девойка, която в 1775 г. се е излекувала чрез магнетизма, казва, че подир няколко магнетически преспивания, тя станала ясновидна дотам, дето могла да узнае, че в нея се нахожда една глиста, която, според описанието, що тя дала на своя магнетизатор, мязала да е голямата глиста (ver solitaire) [тения], без обаче да е могла да укаже лекарството. „Не виждам нищо още, казва тя; щом видя, ще ви кажа. Виждам само че лемитохортова (растение) няма да я умори“.

       „Два дена подир това, аз пожелах да направя един опит. От едно древно списание върху разни болести от глисти, списано от лекаря Андри в преминалия век, аз събрах всичките лекарства, с които той е сполучил против разни глисти. Аз бях добре уверен, че болната, която не знае да чете, не можеше да знае това списание, което вече се нахожда рядко. Аз ѝ четох с висок глас, без никаква принудителност, ни назвук, листа на тези лекарства. На всяко едно лекарство, което аз произнасях, тя просто ми отговаряше: не. Но щом дойдох до конопеното семе и до горчивата портокалова кора, тя с възхищение ми каза: „да, аз съм уверена, че тези две неща ще уморят глистията; дайте ми утре, и вярвам че една доза ще бъде достатъчна.

       – Как, я попитах, можахте вие да отберете тези две неща между толкова други, които ви произнесох? Имахте ли някое познание от едните, както и от другите?

       – Аз не познавам никое, ми отговори тя, само тези, които ми произнесохте изпърво, ми докарваха едно отвращение; коги [когато] тези двете, щом ги произнесохте, аз усетих едно удоволствие, че те ще ми спомогнат.“

       Не ми оставаше друго, освен да дам още на утринта на болната една млечена чаша със сварено конопено семе, в която бях настъргал и горчива портокалова кора: тя прие това лекарство в седем часа сутринта; на осем и половина тя падна под силни спазмодически припадъци; тя чувствуваше силно да се възкачва нещо към гърлото ѝ, което тя напразно се стараеше да избълва, и което, като я ощипа или ухапа по гърлото, падна и се струполи в стомаха.

       От този час, липсваха всичките неприятни признаци, които тази глистия, която никой не се надяваше да съществува, докарваше в продължение на три години на болната; няколко дни после, в един магнетически сън, тя ме помоли да ѝ дам малко рубарб [ревен], чрез когото изхвърли остатъците на глистията.

       В много други обстоятелства, аз можах да узная истинността на този инстинкт, който указва на сомнамбулите, без да ги лъже, всичко това, което може да им бъде вредително или необходимо.“

Гняв.

       Здравият и силният човек бива по-лесно весел и по-добре разположен към едно приятно отношение, отколкото този, който е обезсилен от една болест, дотолкова нашето физическо положение има едно голямо внимание върху моралното ни. От друга страна, нашето морално положение, или душевно състояние, може обратно да повлияе силно върху службите на организма. Едно весело и любезно дружество разбужда охотата и улеснява смилането на яденето; мисълта, грижите, уединението, напротив, ни отнемат всичката охота и правят смилането трудно. Тези са неща, които всеки ще ги е повярвал. Всеки знае също, че един силен гняв може да има за следствие една жълтеница; но това, което нашите читатели може би не знаят, е, че това негодувание може да има по-лоши следствия; даже и смърт. Ние ще изложим тук някои примери, тъй както ги разказва Хигиеническия вестник:

       „Римският император Нерва умря от един гневен припадък, на когото той доброволно се вдаде при свиждането си с един сенатор, който го беше силно докачил“.

       „Един от неговите наследници, Валентиниан първи, има същото нещастие. Той мърмореше с голяма лютост, една германска депутация, за неблагодарността ѝ към римската народност; в това време се скъсва една сърдечна кървава съдлина и той внезапно пада мъртъв“.

       „Един френски лекар от средните векове, на когото името не помним, разказва случая с две жени, които починали внезапно, първата под едни епилептични спазми, произведени от един гневлив припадък; втората от последствие на един кървав прилив към главата, произведен от едно силно раздразване“.

       „Сир Джон Хънтър, главен английски хирург, стана също жертва на своя остър характер. В една научна препирня с едного от своите събратя, той, като несподеляше възгледите на последния, скъса му се една жила и внезапно умира“.

       „Руският доктор Богдановски, петербургски отличен лекар, умря по същия начин във време на една хирургическа операция. Той оперираше един член от тялото на един болен, и операцията беше на превършване, когато той се разсърди за несгодната постъпка на своя ученик помощник; внезапно падна и умря“.

Влияние на виното върху смилането.

       Да, или не, виното спомага ли на смилането?
Обикновените предразсъдъци казват да. – Не, отговори поучителният Епидорски главатар.
Где е истината?
Опитът ни учи, че при самото пресичане на виното, а особено на обикновеното червено вино, изчезват наскоро много диспепсии и алкохолически гастрити.

       Нека дадем думата на знаменития учен М. Хугоненг, който благоволи, относително до този спорен въпрос, да ни увери чрез опита.

       Нашите читатели може би знаят, че двата главни елемента на смилателния сок са пепсинът и хлоридричната [солната] киселина; следователно, точната цел на стомашното смилане е да преобърне месото или белтъчните (albuminoides) материи в пептон.

       Факторите на натуралното смилане, добре постановени, не е мъчно да се предвидят и видят техните явления, извършени в една съдина: постави в една дадена доза фибрина, която да е на мястото на месо, едно съразмерно количество пепсин: постави тази смес в кисела течност от хлоридрична киселина, под една телесна топлина, от 28 до 38 градуса; след туй внимателно нека бдим в колко време фибрината ще се преобърне в пептон.

       Е, добре! М. Хугоненг по един подобен начин сравни, от една страна, следствията на изкуственото смилане, извършено в чиста вода и, от друга страна, тези, извършени в разни вина.

       Чрез този опит той доказа, че действието на пепсина закъсва [закъснява] значително от вината, каквито и да бъдат техните начала или техният състав, отколкото от чистата вода. Преобръщането на фибрината в пептон изисква много повече време във вино, отколкото в чиста вода.

[Ани]

ПРЕДПАЗИТЕЛНОСТТА.

Защо е тя?

Изобщо върху хигиената.

       Целта на лекаря не трябва да бъде само да лекува болестите, неговата роля трябва да се състои най-много в това да ги предваря [предотвратява]. Медицинският усъвършенстван идеал трябва да бъде да ни отърве от всичките тези страшни болести, от които хората страдат, за да могат един ден да умират не от болест, а от старост.

       Що има по-скъпо в света, освен здравето?

       Само тогава лекарят ще изпълни своята мисия, когато той достигне да унищожи разрушителната тая сила, която препятствува на жизнената телесна сила да се развива свободно.

       Бордо, великият Бордо, този гений, този славен лекар, който надминава с много медицинската епоха, в която живееше, предполага, в една дисертация върху живенищата, че за да се отърве поколението ни от тази болест, то трябва да го подложим под едно предпазително лечение. Той мислеше че като подложим майката, сиреч [тоест] детето чрез майката, когато тя е непразна [бременна], под точни и добре употребени средства, които да могат да победят тая болест, то по тоя начин ще можем да оборим и да унищожим болния зародиш. „Добре е, казва той, да предприемем това лечение още от зачатието на детето; да почнем, когато можем, чрез лечението на бащата и майката; действително, ние сме забелязали че бащи живеничеви [болни от скрофулоза], като оздравеят, са отглеждали деца по-силни, щом си изменят въздуха и положението.

       „И действително, прибавя той, защо да не дадем на новороденото дете, освен една добра и отбрана храна, както обикновено правим, и лекарства достойни да изменят наследствените положения? защо да не лекуваме дойката му, тъй дето да го сдобием да суче мляко, обемащо [съдържащо] начала, които да могат да противостоят на лошавия зародиш – вируса и пр.“

       Тези идеи на Бордо, които се отнасят към предпазителността, не са друго нещо освен едно хигиеническо наставление, което в действителност е едно и също нещо, понеже както на едното, тъй и на другото общата цел е предпазителните мерки против поболяването. Тези идеи се подновиха от разни писатели, а особено от доктора Дастиера, на когото списанието е отлично в това отношение и е заслужило доволно на човечеството.

       Каквато и да бъде органическата нужда, казва доктор Гастиер, тя се отнася на една улеснителна сила, и задоволението на тая нужда е под влиянието на изменителните условия, от какъвто разред и да бъдат те, стига да са съвършено в хармония или подобни със същия този организъм, което ще каже, че в отсъствие на същата тая нужда, изменителните условия са достатъчни сами да я породят. Тъй както чувствате едно какво-годе удоволствие за да успокоите вашата охота и да погасите вашата жажда, когато нуждата се почувства, тъй също истината и питиетата могат сами, вън от сякаква нужда, да ви породят едно удоволствие за да прибегнете към тях, това е то дето казват, че устата се разяждат. Тъй както една силна и разпалена страст не може да се оталожи освен при любим предмет, самото явяване на същия този предмет е достатъчно да произведе, вън от сякаква нужда, едно раздразнение, което да изиска преждевременно да се задоволи страстта, която трябваше да се появи по-късно. Един скъперник не е благополучен, освен когато е при съкровището си; ученият не се наслаждава, освен в заниманието си; мизантропът – в уединението; този, който е вдаден в удоволствие, се наслаждава в тържества, игри и увеселения; набожният – в божествени домове и в молитви. Тъй също, в отсъствие на сякаква нужда, достатъчни са книгите за да разбудят в учения охотата за занимание; виждането на едно уединено място – за да възбуди в мизантропа неговото желание; прочитането на религиозни книги и сношението с хора богомолци, са достатъчни да породят в подобен човек, подобни вкусове. Под влиянието на изменителните условия се появяват се подир много или малко време, някакви си явления или съществени физиологически признаци, които, произходими от еди-кой орган, или от еди-коя органическа система заразяват много или малко целия организъм, според общия живот, който вдъхновява съставните части на същото цяло: това съставлява симпатията.

       Колкото и органите да изпълняват разни роли, при всичко туй съществува между тях една най-голяма солидарност; тъй щото може да се каже, че различността е в единството. По това всеки изменител (изменително условие) ще отговори толкова по-добре на телесните нужди, колкото той бъде по-добре уподобен, ако и да се произвеждат подобни изпълнения от разни действия.

       Тъй, едно дете, щом се роди, начева да се храни с мляко, като храна по-добре уподобителна за него; но в една нужда, то може да намери същите подкрепителни елементи в други някои хранителни вещества отколкото в млякото. При едно малко изменение, следствието ще бъде същото. Всичките фази, от начало до край, жизнеността се ражда и се развива под влиянието на изменители много или малко добре уподобими. Това показва, че туй което ние трябва да узнаем преди всичко, то е относителната ценност на изменителите, които ние ежедневно употребяваме. Това познание на хигиеническите действия не можем го придоби точно, освен чрез едно внимателно наблюдение без никакви предразсъдъци, като вземем света тъй както си е, а не както си е бил, или както ще бъде.

       Ние не трябва само да гледаме да лекуваме болните, но трябва още да запазваме, да подобряваме тяхното здраве, даже и да предваряме човешките немощи. Както е по-препоръчително да предварим нещастието отколкото сетне да спомагаме за премахването му, тъй също най-добрата мисия на лекаря трябва да бъде да предваря болестите.

       Нищо без съмнение не е по-съобразно с човеколюбието, отколкото да спомагаме на нещастните, да облечем голия човек, да подадем помощна ръка на тогози, който има нужда. Но няма ли да бъде по-човеколюбиво и по-благотворително да предварим нещастието и да препятстваме на бедното пораждане?

       Това, що се отнася до медицината, то е да предварим болестите по един общ начин изначало и по-после съвършено специално, като вземем детето щом се породи и го поставим под една защита против страданията, които го чакат бездруго, в едно много или малко продължително време.

       Трябва да знаем, че днес по-голямата част от членовете на обществото са заразени от хронически болести, на които повечето следите са неизлечими, тъй щото може откровено да се каже, че почти целият човешки род се намира под едно болезнено положение.

       Човешкият род, който нагледно е тъй хубав, е в същност много грозен и твърде нещастен.

       Тъй, хора, които прекарват един безгрижен живот върху най-простите общи и частни хигиенически неща, трябва, късно или рано, да очакват да платят един твърде скъп данък от физически и морални страдания, по причина на малката грижа, която са имали за себе си.

       Подобни хора са свободни за себе си да постъпват както тям е угодно, обаче те не може да бъдат господари и над малките тези същества, децата, които са назначени един ден да съставляват бъдещото поколение.

       Предметът ни трябва да бъде преобразованието на човешкия род, т.е. да поправим главните погрешки, да изтребим болезнените разположения, да предвидим хигиеническия недостатък, с една дума да опорствуваме [противодействаме] против развитието на всякакво болезнено начало, като го нападнем щом детето се породи. Тая е нашата длъжност, и като си предполагаме да предварим и унищожим не само детинските болести, но още и тези, които се явяват в една горно-долу зряла възраст, ще покажем правилата, които се приспособяват върху тези две разни възрасти.

       Това, което се отнася до младежката възраст, два вида средства са на наше разположение.

       1 – Хигиеническите и диетическите средства.

       2 – Лечителните средства.

       Първите се нахождат в климата, в изменението състава на въздуха, в пречистването на градищата и частните домове; в отбора на облеклото; в хигиеничността на общинските сгради; в привичките, в умствените развития, в нравствеността, в страстите и прч.; толкова изменители, на които се следва да дадем такъв потик, който да бъде съобразен с нашите нужди, понеже физиологическото равновесие или здравето се поврежда не само от вредителността на мястото, в което се намираме и от принудителността да дойдем в стълкновение с причини такива, които са чужди за нашата собствена организация, но още и от естествените незадоволителни или премного задоволителни и противоестествени нужди.

       Кой ще откаже значението на хигиеническата предпазителност? Кой ще откаже, че нейните правила, извлечени от наблюдението и опита, нямат за цел освен предпазителното телесно равновесие против несгодните влияния, които са източник на развитите вреди в здравето?

       Всичките тези поучения ни дават повод щото да се фамилиаризираме чрез привичка с положенията, условията и влиянията, на които ние трябва да смекчаваме действието и да предвиждаме вредите; да държим живота си, когото търсим да съхраним, сякога в отношение с тези влияния, които са източници на болестите, единственият начин чрез когото можем да им противостоим, да ги надвием или да поставим в равновесие тяхното действие. Единственият начин за да се опазим от болестите, които могат да произведат разните влияния, като студа, топлината, сушата, влагата, въздушното течение, телесните и умствените трудове, то е да умеем да се излагаме, в размер на благоразумието, на същите тези влияния, като следваме хигиеническите поучения, на които предпазителната цел, относително до тези разнообразни елементи, е да ги уподоби с организма.

       Човекът живее под едно условие, т.е., че той трябва да се съобразява с елементите, които го окръжават; за да се сбъдне това, той е надарен от една свобода с ограничено действие, която е достатъчна да му позволи да бъде в хармония с окръжаващите тези елементи, като ги подвежда към това изменение, което може да се примири с организма му. Най-главното нещо, което трябва да ни занимава, то е изучаването, под едно общо действие, на изменителите върху човека. Следователно, нашето внимание трябва да се ограничава в събраните следствия или произведените явления чрез тези естествени действия, и тогава, един път явленията узнати, според идиосинкразиите, да се укаже в какъв случай и в каква мярка те могат да бъдат уподобени на организма, понеже хиляди причини са в състояние да произведат смущения.

       Тъй, ние няма да можем да предварим победата на някои органически смущения, ако не се запазим от климатическото изменение, ако не се съобразим с хигиеническите правила, които са само в положение да ни покажат като как трябва да се живее, за да бъдем предпазени от всяка климатическа вреда.

(Извлечение из списанието на д-р Едмонда Помереса)

[Ани]

ХОДЕНЕТО НА БОСИ КРАКА.

(от Доктора С. Тодорова-Ром)

       Ако ходенето на боси крака беше едно юначество само и едно забавление, което минува и се забравя с времето, ние нямаше никак да помислим да се занимаваме; но ние вземаме това упражнение като една силна помощ за здравето, достойна не само да го запази, но още да излекува и болестите.

       Вместо да се предаваме в изследването на всичките бацили и да плашим света с нахлуването на тези многочислени неприятели, които често биват най-верни наши приятели, Господа учените, професори и доктори по медицината, щяха да направят много по-добре да изследват и да ни изтълкуват условията, в които нашето тяло бива здраво, условията, които докарват болестите, и тези, които ги лекуват.

       За вразумителността на теориите, които се занимават с причините на болестта, не е достатъчно да се вземе уединено само една причина и да се изучават действията ѝ; всичките явления, които се появяват в човеческото тяло, са отблизо свързани помежду си; именно тяхното цяло трябва да се изучи, ако искаме да проумеем напълно хармонията.

       Едно от най-важните условия за съхранението на живота и на здравето е редовното кръвообращение по разните части на тялото. Силата, що притежава нашето тяло да извърши това действие, е неопределена; ако тя излезе от пределите, които естеството ѝ показва, следствието е смущение в доброто положение, в здравето. Средствата, които ни предписва естеството за да се извърши едно редовно кръвообращение, са тъй чудесни, тъй разнообразни, щото ние не схващаме освен едно твърде малко число. Розентал каза в едно изучаване върху публичната и частна хигиена: „Ние трябва да си представим човеческия организъм като една твърде сплетена постройка, в която безчислени огнища произвеждат топлина.“ Това сравнение не е точно; не можем да заемем човеческото тяло като една проста машина; то е една жива организация, на която функциите са отблизо свързани, една организация, която, донейде, се управлява сама, и която страда щом премине означените си предели. Когато сме заети с някоя работа, която изисква за няколко време едно силно умствено напрежение, кръвта се възкачва към мозъка и, кръвообращението като не се извършва редовно, краката стават студени. В подобен случай, както всеки може да го потвърди, често оставаме цели часове без да можем да заспим, случка, която доволно ясно ни доказва, че това е от нередовното кръвообращение в целия ни организъм.

       Кръвта, като не достига до краищата, се набира във вътрешните органи, на които службите стават притеснени, още произвеждат и злините, които досещаме, когато краката ни са студени. Всичките телесни органи трябва да се нахождат в едно какво-годе равновесие, кръвта трябва да ги достига по един редовен начин, понеже неравновесието влече със себе си смущения, които може да бъдат доволно сериозни. Всичките телесни движения, ходене и гимнастически упражнения, са в положение да съхранят това редовно кръвообращение, да възстановяват разстроеното равновесие като привлекат кръвта от някои части, дето е събрана, към краищата, дето е отслабнала. Редовното кръвообращение може да се възстанови и сдобие чрез едно специално разбуждане на това място, дето кръвта, както и другите течности, са отслабнали.

       По гореказаното се разумява, че именно краката трябва да се подложат под такова специално разбуждане. Древните лекари са познавали истинността на това начало, понеже казваха: „Нека се разбуди или раздразни едно място или един орган, и кръвта ще бликне.“ Този закон, който е основа на всяко лечение, не може се изпълни освен чрез естествените пътища. Когато забележим едно спиране или един прилив на кръвта в някой вътрешен орган, ние прибягваме към развитите употребления на водата, към сгодните движения според обстоятелствата, тъй щото да произведем кръвта от тези органи към кожата. Когато краката са студени, кръвта се нахожда към вътрешните органи с кръвоприлитие на стомаха, на сърцето, на белия дроб, на главата. Ходенето на боси крака раздразнява нервите и кръвните съдини на краката, и кръвта бликва; топлината дохожда и с нея – всичките добри следствия. Тези следствия, основани върху физиологията, ни дават да проумеем добрите действия, които може да произведе ходенето с боси крака върху тези хора, които с десетилетия се занимават, на които без друго кръвообращението става по един нередовен начин. Същото се случва и с всички тези, които страдат от кръвоприлитие към главата, към белия дроб, и прочее; тъй също са и тези, които страдат от катар в гърдите, от смущение в храносмилането, от безсъние или нервически болки. Прибавете върху това още и привичката или модата, дето носят тесни обуща, които препятстват на доброто кръвообращение, и ще си изтълкувате умствено разните страдания, от които тегли човечеството. Тези, които не са никак ходили на боси крака, не може да знаят доброто чувство, което се досеща в краката, когато могат и те да се изпаряват свободно, както ръцете и лицето.

       Верни на началата си да приемаме доброто, там дето то съществува, и да отдаваме на Кесаря това, което му принадлежи, ние сме признателни на монаха Кнайп, дето провъзгласи ползата от ходенето на боси крака. Някои лекари ще направят големи услуги на човечеството, ако предписват по-малко желязото, арсеника, оловото и хинина, а като препоръчат по-често на своите болни ходене на боси крака. Без съмнение, цивилизацията, тежестите, в които живеем, са противни за една подобна привичка.

       При всичко туй, няма случаи, дето децата и младежите да не могат да се вдадат в едно подобно упражнение, което е полезно за здравето им; с удоволствие потвърждаваме съставянето на някакви си общества, които се стремят да въведат ходенето на боси крака по баните, вън по селата, и пр. Монахът Кнайп препоръчва особено ходенето на боси крака по мокрите ливади, по мокри каменни плочи, по преснопаднал сняг, в студената вода и пр. Ето някакви указания относително това:

       Ходенето на боси крака по росната трева е едно упражнение на голяма почит у гостите във Ворисхофен*. Това упражнение, което може да се продължи от един до три четвърти часа, става по направените нарочно за тая цел ливади. Щом упражнението се свърши, краката се пречистват от всичко полепнало по тях, като пясък, слама и прочее, и, без да ги изтриват, обуват ги в твърде сухи обуща. Подир това извършват една разходка с обути крака около един четвърт час, разходка, на която вървежът изначало бива по-засилен, като малко по малко се омекотява за да стане обикновен. Ако разходката по росната трева не е възможна, тя се замества с ходене по мокри каменни настлани плочи, само че тук трябва да се движи човекът, понеже стоенето е опасно. Ако настланата зала е дълга, вървежът бива силен от единия край до другия; ако мястото е малко, то движението ще се ограничава в скачане и в тъпкане из това пространство. Продължението на това упражнение зависи от състоянието на болния, още и от времето на годината. Изобщо от три до пет минути са достатъчни; при всичко туй, здравите, които искат да дадат сила на телосложението си, може безвредно да продължат до половина час и повече. Това е едно превъзходно лекарство против главоболието и гърлоболието, против кръвоприлитието и катаралното разположение.

       Разходката по един скорошен и пресен сняг действува още по-силно от гореказаните две средства. Но за това упражнение снегът трябва да е без друго пресен и мек, да лепи по краката; вехтият сняг, корав и замръзнал, който произвежда една остра студенина, не струва нищо. Още, това упражнение не трябва да става, когато вятърът е студен, то е най-добро през пролетта, когато сняг се топи. Продължението става от 3 до 4 минути. Никога това упражнение не трябва да става, когато е студено на човека и когато той трепери; той трябва да се раздвижи за да се стопли по-преди и тогава. Хора, на които краката се потят и имат рани или други вреди по краката, естествено е че не трябва никога да ходят по сняг, додето не оздравеят.

       Във високите планини, децата и младежите често се разхождат боси по снега; при всичко туй те не настиват тъй лесно. Един друг пример имаме с тези, които ходят да чистят комините в най-силната зима; те ходят спокойно и се катерят боси по стрехите. Следващата грешка е забележителна: предписват на гръдоболните катрани и други подобни, понеже забелязали, че тези, които чистят комините, като дишали подобни изпарения, рядко подпадали на гръдна болест. Това не трябва да се отдава на катрана, а повечето на ходенето с боси крака. Ето действия, достойни да уверят най-големия противник на ходенето с боси крака.

       Миналата зима един ловец, като паднал нов сняг, забелязал големи стъпки и прилични на мечешки. Уверен в това, известява селяните, които въоръжени тръгват да търсят мечката. Смаяха се, когато, на мястото на мечката, намериха един последовател на монаха Кнайп.

       Най-сетне, ходенето във вода може да се извърши и в една баня, която да има вода до глезените на краката; действието ще бъде по-силно, ако водата е до коляното; колкото водата е по-студена, толкова е по-добре.

       Слабите и немощни хора в началото може да си послужат с топла вода, която по-сетне ще се измени полека-лека на хладна, додето достигне на студена. Продължението изначало може да бъде от една минута и малко по малко може да достигне до 5 или 6 минути.

       _____________________________________

       * Лечително заведение на игумена Кнайп.

[Ани]

Внушението.

(от барона де Шукман)

       Ето ни в началото на една наука, която, според мнението на професор Бернхайм, е, без противоречие, повикана да произведе една революция в психологията. Очевидните хипнотически явления, които ни отвориха очите, за да излязат на бял свят, трябваше да употребят някаква сила. Те пресилиха пречката, наложена от гордостта на учените, които, без да постъпят към един по-основателен опит, ги отхвърляха като стари суеверия. Днес, благодарение на хора като: Лиебо, Бернхайм, Форел, Шарко и проч., тези действия с чест са влезли в областта на науката. Истина е, че познанието на действията и това на едно общо схващане се нахождат още неразделно.

       Международният конгрес по физиологическата психология, който заседаваше в Париж през 1889 год., свърши делата си чрез следното потвърждение, предложено от Бернхайм:

       В своята област внушението обема:

       1-о. Внушението на една идея в един мозък;

       2-о. Възприемане на тая идея;

       3-о. Осъществяване на тази идея. Това – под такъв един начин, щото опитът даже на изпълнението от страна на личността да бъде достатъчен за проумяване на внушението.

       Шмидкунц изразява както следва този закон на внушението:

       Възможно е, в някои обстоятелства, да се подействува върху една душа по такъв начин, щото мисълта на едно внушено явление да вземе мястото на същото това явление, или щото съдържанието на едно внушено психическо явление, се осъществи вместо същото явление.

       Става сякога от явно по-явно, че всичкият духовен наш бит е пронизан от внушения, и че внушението играе една важна роля в ежедневния живот. Странното е тая отличителна сила, която то упражнява върху съзнанието (воля и разсъдък) и която ограничава душевната свобода; още по-значително в него е, че то налага подчинението.

       Тъй, внушението, турено в действие, види се, че всичките противостоящи сили, всичките органи, които са могли да произвеждат някакво противодействие, са се прекратили тайно. Колкото повече упознаваме истинността на тоя естествен закон, толкова повече ще имаме нужда да направим изменения в нашите заключения, особено по философията, по медицината и по науката на правото.

       Лечителното внушение упражнява върху тялото, чрез душата, едно посредствено действие.

       Ето мнението на Герстера: „Колкото се отнася до прилагането на внушителната психотерапия, мисля че е съвсем изключително да гледаме на нея като че тя може да замести другите лечителни методи, употребени от медицината. Аз смятам, че налагането на една умерена, телесна и душевна диета, ще бъде много по-добре за да се установи основно едно лечение, и че истинската сила на лекаря се състои да поправя всичките физиологически, психологически и органически функции. Аз обявявам, че без да познавам внушителната наука, аз не мога да бъда лекар. Но тая наука аз не считам като единствено лечително средство за в бъдеще; тя е много по-скоро едно необходимо спомагателно средство при всяко лечително действие, в особени случаи.“ От много години съм се уверил, че при леките болести, благодарение на едно просто внушение, без приспиване, ще може да се унищожат в няколко минути разни болезнени признаци, в каквото място по тялото и да са, и каквито и да са причините на болката. Имам също уверяване, че при сериозни органически болести, внушението, със или без приспиване, е най-силният деец, необходимият спомагач на всяко лечително действие с цел да се установи хармонията в болното оръжие [болният орган] и да се разпоредят здравословно службите [функциите].

       Явно става, че следствията на всяко психическо лечение зависят: 1-о от мисълта; 2-о от начина, много или малко енергичен, с когото се произвежда влиянието.

       Лекарят трябва да бъде психолог, иначе, мимо всичкото негово вдъхновение, той ще достигне на следствие нула. Великите исторически мъже, без повреда за тяхната преобладаваща деятелност, били те професори, проповедници, лекари и прч., са били психолози; те са знаели да управляват душата.

       Друг път ще говоря под кой начин аз от много години употребявам внушението, като изложа и следствията върху болните.

II.

       Има дълго време, откакто се е припознало непосредственото влияние на чисто психическото действие върху тялото, всеки опит го е доказал, и действието се е достатъчно изтълкувало. При всичко туй, аз ще обърна вниманието на тези читатели, които се още съмняват, върху следващите неща. Всичкият свят знае проглушителните действия, които душевните движения от една радост, от едно стъснение, от страстите, от умственото напрежение и прочее, упражняват върху всичкия наш бит, и върху органите, взети отделно; под преходно влияние, психическото положение произвежда също подобни действия. Всеки знае също доколко постоянните грижи, дългите наскърбления са способни малко по малко да изнемощяват тялото. Кръвната система и нервическата, мозъкът, сърцето и проч., претърпяват влиянието на един живот, който се изчерпва душевно. Следователно, когато душата е болна, разните системи и всичките органи страдат от смущения. За да дадем едно точно понятие, за да покажем ясно силата и действията на лечителното внушение, необходимо ми се вижда да се хвърли един поглед върху целия човешки бит, да се постанови разликата между неговата жизнена сила в здраво състояние с тази същата сила в болезнено.

       Чувстваме се в добро здраве, когато сме съвършено добре, без слабост, без никаква болка, когато не срещаме никакво препятствие, ни телесно, ни душевно, което да спира нашата жизнена деятелност. Във всяка болест, във всяко болнаво положение, животът и неговата деятелност са много или малко ограничени. Болнавото положение, което е следствието, трябва да бъде съразмерно със свойството и степента на ограничението.

       Но човекът е едно същество, което съзнава своя живот; следователно, той ще бъде в болнаво положение, когато това съзнателно чувство бъде много или малко ограничено. Съзнанието (чувство на съществуването) е огнището, което вкратце показва всичкия човешки бит, тялото и душата. Напразно ще се стараем да разделим тялото от душата и душата от тялото. Тялото и душата нямат отделен живот; те съставляват един и същ живот. Но този единствен живот се развива под два противоположни клона: външно, под образа на тялото (в пространството) и вътрешно, под образа на душата. Но това, което се вижда, както и това, което не се вижда, съставляват при всичко туй едно цяло, еднородно и неразделно нещо. Следователно, ние считаме всяка една болест като едно ограничение, което се отнася до свободата на жизнената деятелност от това цяло нещо, и пространството на злото се измерва според естеството и степента на това ограничение.

       Но коя е целта на внушението, как и чрез кой път то ще достигне до едно определено действие?

       Лекарят или психологът направо противополага против болното съзнание (следователно ограничено) на страдащия, силата на собственото свое съзнание, което е здраво (следователно свободно); следователно, това е едно огнище, противоположно на едно друго огнище. Според естествения закон, слабият трябва да отстъпи на коравия; това е точно относително до внушението. Свободното съзнание може следователно да води както иска към предложената цел съзнанието, което му е подчинено и което то е завладяло. Тяло и душа, всичко се подчинява, и внушението се намира в такова положение, дето да срути пречките, които жизнената деятелност противополага по един изключителен начин. По този начин съществуващите безредици изчезват, необходимото единство се установява, и тъй запоследва излечението. За да се произведе това абсолютно влияние, първото и най-важното е психологът да завладее съвършено болния; ако последният не се остави със пълно доверие, нищо не е възможно да се извърши.

       Но всеки болен, който чувства своята болка, който чувства телесните си и душевни безредици, да действуват върху съзнанието му, който знае колко трябва да страда и да се бори за да отхвърли този ярем, и който често, отчаян, се подчинява немощен, той благоволно ще приеме спасителното влияние, особено ако личното доверие се намеси. Заедно с внушението, хомеопатичните лекарства, предписани на време, са от най-голяма полза; и много болни, дотогава останали без никаква помощ при всичките употребителни средства, се спомагат от силата на двойното гореказано действие. Колкото за употреблението на внушението със или без приспиване, сънолечение [хипноза] или без продължителен сън, ще се управляваме сякога според признаците, които се явяват, и ще се основаваме, за всяко лице, върху неговата особена жизнена деятелност. Едно просто внушение ще бъде достатъчно в случай на леки страдания. Болките ще изчезнат в няколко минути, много често за удивление на самия болен. Това, което мога да потвърдя, благодарение на дългия мой опит, е, че аз уверих мнозина безверници чрез собствените им чуствания. Срещу туй, за да се установи нормалната деятелност върху органическите болести, не може се достигне до изискуемата сила, освен чрез едно внушение от непрекъснато спане; няма да се изпълни желаемото следствие, освен чрез един продължителен сън. Тогава само внушението, съединено с другите лечителни средства, ще намери напълно своето тържество.

       Колкото се отнася до същинската хипноза (приспиване), като се основавам върху моите опити и наблюдения, искам да говоря за едно действие, което ми се вижда да е пренебрегнато досега. В живота влиянието от човек на човек е много разнообразно; то става още повече, когато се касае за хипнозата.

       Нахождат си хипнотизатори (приспивачи), които действуват с една извънредна сила, дяволска почти, може да каже някой, но аз без друго отказвам че те може да упражнят едно лечително влияние. Те поставят душата в един вид спазмодическа недвижимост и докарват твърде лесно каталепсия. Един наблюдател твърде лесно ще се сети. Окото на субекта става като диво, и колкото повече хипнозата се продължава, то взема спазмодически изглед; тъй също, лицето се изменява и става спазмодическо. Този вид хипноза може да се произведе по един механически начин; не остава освен да се вторачи някой дълго време върху лъскави или светликави предмети.

       Тази спазмодическа хипноза, както я нарекохме, няма никакъв или твърде малко значение в медицината; употребена без благоразумие тя може да бъде вредителна.

       От друга страна, има хипнотизатори, които не притежават никакъв тая сила. Тяхното приспиване прилича на един лек сън, приятен и подкрепителен. Като разгледа някой тази хипноза ще намери, че окото на субекта съхранява своя обикновен изглед и че образът му не показва никакъв страдание. Това примязва [прилича] на един спокоен сън без никакви спазмодически знакове. Под един вид на подобна хипноза е, дето внушението намира спомагателна една почва за пристъпване към излекуване. От голяма важност е, щото болният да знае това, особено когато той от внушението чака края на своите злини. Тогава той няма да се повери освен на някой лекар или психолог, на когото той трябва да знае навърно приятното и укротително влияние, без никакво раздразнение и произведение на спазми. Друг път ще изтълкувам чрез примери гореозначените точки.

III.

       В лекуването на болестите чрез внушение, излечението зависи от душевната личност на страдащия, а не от свойството на самата болест, която по някога се взема като неизлечима, а по някои като излечима. Щом лекарите направят едно по-дълбоко изучаване върху внушението, ще бъдат наскоро принудени да признаят, че внушението не е само най-доброто и най-опитаното от лекарствата в случай на нервически болести, но още – както твърде добре го каза Ван Бентергем и Ван Седен – едничкото действително средство, което може да се употреби без никаква опасност от злоупотребление. Лекуването чрез внушение е вече добре преценено; и всеки ще се увери повече, че то може да бъде полезно за всякаква болест, каквато и да ѝ бъде причината, трябва само да се държи сметка за всякакъв вид телесно значение. Повече болестта е силна, повече внушението е нужно, понеже само то е в състояние да отдаде на болния душевната му сила и да спре разрушителните действия. Като какви благотворителни и благополучни действия няма да упражни внушението в най-силните и лоши болести, като туберкулоза, рак и пр., болести, в които внушението е в положение да спре в малко време болката, да я приспи тогава, когато тя разклаща всичката нервическа система на болния! Още не знаем точно, ако душевната сила (чрез едно издържано внушение в време на един дълбок и продължителен сън) може да произведе върху тялото реакции такива, които да са в положение да излекуват подобни болести; при всичко туй, доктор Ветерстранд от Стокхолм ни уверява, че в отчаяни случаи на епилепсия той е придобивал излекуване чрез внушение през време на един продължителен сън. Този, който знае като каква сила душата може да упражни върху тялото чрез внушението, той ще бъде наклонен да вярва на туй твърдение; при все това, както го казахме по-горе, излекуването зависи от душевната личност на страдащия, от силата на упражненото влияние чрез внушението, съединено с телесно лечение.

       Аз различавам три степени във внушението:

       1-ва степен: внушение през време на будно състояние (в случай на леки смущения).

       2-ра степен: внушение през време на един лек сън от 10 до 15 минути.

       3-та степен: внушение през време на един дълбок сън от половина час до 2 часа.

       Тази 3-та степен, дълбокият сън, в която страдащият трябва да бъде увлечен, може да се продължи с дни, даже с недели, според силата на болката и целта, която се гони да се постигне. Аз употребявам внушението от много години, било у дома си, било между приятели и познайници, и мога да уверя с всичката си искреност, че съм излекувал много хора без да се разочаровам в нещо.

       Ето няколко примера за подкрепление на думите ми:

       1. Внушение през време на будно състояние.

       а) Един от моите приятели, г. професор С. от Женева, жена му и аз, бяхме се сдумали да отидем да прекараме вечерта си в театъра. Билетите бяха вече купени, но вечерта, когато отидох да ги взема за да отидем, намерих г. С. болен: той имаше стомаха си съвършено разстроен, оплакваше се от силно главоболие, което не му допущаше ни най-малкото занятие. Аз му предложих да опитам да му помогна чрез внушението, но напразно; той не вярваше и не искаше; при всичко туй, жена му го преклони и той прие. Въпреки неговото невярване в моя начин на лекуване, подобрението се появи в разстояние на няколко минути. Главоболието изчезна наскоро и тъй можахме да отидем в театъра, дето продължихме да бъдем зрители на една комедия около три часа. Подир това болният яде с добра охота и твърде добре си пи и бирата, и пр., без да му бъде нещо лошаво. Това ще каже, че подир три часа стомахът му си дойде в нормалното състояние.

       б) Г-жа И. Р., 16-годишна, като беше у дома ми, се изгори с желязото, с което ютиулдисваше [гладеше], в горната страна на ръката, в едно пространство около един талер. Тя се отправи до мене; аз ѝ казах, че за да се не подигне пришка, трябва да натисна мястото доволно силно, което ще произведе една силна болка, която тя трябва да претърпи за да изчезне всичко в малко едно време. Болката беше действително тъй силна, дето страдащата поиска да си оттегли ръката, но аз я пресилих да търпи; в няколко минути болките престанаха без да се появят вече, както и пришката.

       в) Г-жа А. М., която дохождаше у дома да преглежда белите дрехи, мома на 24 години, един ден дойде с подуто лице и превързана. Като я попитах какво има, тя ми отговори, че от три дни страдала денем и нощем от една невралгия непрестанно (действително тя имаше твърде лоши зъби). В едно заседание от няколко минути, болките престанаха и не дойдоха вече. На утринта тя ме увери, че е спала твърде добре, без да досети ни най-малка болка; подутото също се беше намалило значително. Мога дълго да привеждам подобни примери, които доказват бързото действие на внушението през време на будно състояние, когато се касае за прости малки смущения; даже аз искам да употребя внушението като едно силно диагностическо средство, което позволява да се отличи разликата между органическите смущения и тези на службите [функциите] в техните особени действия.

       II. Внушение през време на един лек сън.

       а) Г-жа А. Р., 18-годишна, у дома ми, страда, още от начало на своите месечни, от спазмодически болки, които се продължават няколко дни, в което време тя не е в положение нищо да извърши. Частите, които я болят са: корема, горната част на бедрата, коленете и булчените кости (tibias) [пищялите]. Периодите ѝ са нередовни и твърде изобилни; вън от това болната е добре в здравето си, като притежава и добро телосложение. По едно време, когато е била в Германия, тя е опитала най-разнообразните лекове без никакво добро следствие. Предложих на майка ѝ, която я придружаваше, да я подложа под едно лекуване с внушение, през време когато е будна. Болката се намали, но се появи подир няколко часа тъй силна, щото едно второ внушение не можа да произведе никакво следствие. Тогава аз се реших да я приспива налеко, в което сполучих за няколко минути; въпреки силните болки аз ѝ извърших внушение и подир десет минути я събудих. Болката престана съвършено и не се появи никак в този си период. Един месец по-сетне, през време на своите месечни, същите признаци като се появиха, аз я приспах леката в продължение на 10 минути; внушението се извърши и подир малко тя се разбуди. Болката престана за два дена; на третия тя пак се появи. Тогава аз я приспах с по-дълбок сън, извърших ѝ внушението и я оставих да спи един час. Тя беше заспала тъй дълбоко, дето аз срещнах затруднение да я разбудя; най-сетне, подир своето разбуждане тя беше твърде добре, засмяна и радостна. За удивление, като никой друг път през време на месечните, тя яде с един много добър апетит и аз бях благополучен да потвърдя нейното съзнателно подчинение, понеже аз ѝ внуших този апетит. До днес още болките не са се появили, и майка ѝ ми казва, че дъщеря ѝ вече прекарва своите месечини редовно.

       б) Г-жа Х. Р., 16-годишна, телосложение кърваво [пълнокръвно] с добро здраве, се простудява. Признаци: треска със силна невралгия. Аз начнах лечението чрез едно внушение от първа степен; болката престана и треската намаля, но за малко време, подир което болките пак начнаха. Тогава аз я приспах леката и я събудих подир 10 минути. Болката изчезна и термометърът, който беше по-преди 40°, показваше вече 39°. При всичко туй, няколко часа по-сетне болката пак дойде; аз приспах отново болната налеко и ѝ направих внушение. Болката този път се махна и младата страдалка спа спокойно цяла нощ, при всичко че имаше още малко треска. На утрешния ден болката пак начна; аз се реших да приспя болната дълбоко и, въпреки силните болки и нейната голяма нетърпимост, сполучих в няколко минути; аз ѝ направих внушение и я оставих под заповед да спи дълбоко цял един час, без да се разбуди, ни остави нещо да я безпокои, додето дойда аз сам да я разбудя. Подир един час, аз отидох при нея и я намерих да спи спокойно върху креслото; аз я разбудих и тя стана съвършено добре: болките бяха изчезнали за да не дойдат вече никога. Термометърът, който беше 39° по-преди, сега показваше 37¹/₂° (нещо което е почти нормалната топлина).

       в) Г-жа Марта Х., 10-годишна, е дъщеря на един лекар, мой приятел. Призван една вечер на угощение, аз намерих фамилията в голяма скръб. Детето беше на легло с голяма треска, неспокойно и със силно главоболие. То плачеше и охкаше; баща му, който му беше дал няколко пъти едно лекарство против треската, не знаеше какво да прави. Аз го попитах, ако обича наедно с мене да се постараем да укротим болното. Той не вярваше във внушението, но като се нахождаше в едно отчаяно положение, склони и отидохме наедно в стаята на болното. В няколко минути аз укротих детето, приспах го и му внуших идеята да се разбуди сутринта весело и в добро положение. То спа цяла нощ и на утринта стана, без да досеща никаква болка; тъй и ний можахме да вечеряме спокойно.

       От това, което предхожда излиза, че повече злото е силно, повече сънят трябва да бъде дълбок за да докара добро следствие. Трябва да се остави на душата време да изпълни своето действие; като се събуди болният набързо и скоро, опасно е да не побъркаме успеха и спънем излекуването, когато като повтаряме внушението достигаме да победим болката.

       Друг път ще говоря за внушението от трета степен, и ще цитирам случаи от излекуване.

[Ани]

Излекуване посредством хипнотическо внушение.

(„Ребус“)

       Московските вестници съобщават за един крайно интересен случай, в който посредством хипнотическо внушение, г-н Фелдман на един сеанс излекувал болната дъщеря на полковник Богданов, която страдала от половин година от истерически паралич в лявата страна на тялото. Цялата ѝ лява страна: ръка, крак, око са бездействували. Като повикал докторите Соколов и Филипов, г-н Фелдман захванал да хипнотизира болната жена. Като турил болната в креслото с гърба към прозореца, г-н Фелдман захванал да я глади по главата, лицето и ръцете. Пет минути не се изминали и болната паднала в дълбок хипнотически сън. Издигнатите ѝ ръце останали в неподвижно състояние, докато г-н Фелдман не ги отпуснал. Никаква червенина и движение по лицето и ръцете на спящата не се чувствуваха. Тя бе в хипноза.

       – Спете добре, спете спокойно, вам ви е добре и много добре, – внуши ѝ г-н Фелдман. Лицето ѝ малко се развесели. Виждаше се, че тя се намираше в едно състояние, пълно със спокойствие.

       – Спите ли? – Пита я г-н Фелдман.

       – Спя, – отговаря ниско болната.

       – Но заспете здраво и не се събуждайте без моята заповед, – той авторитетно ѝ заповяда.

       – Вий сега вършите това, което аз ви заповядвам. Нали ще изпълните това? Слушате ли заповедите ми? – Пита Фелдман.

       – Не мога, – с тих глас отговаря спящата.

       – Казват, че Вий не сте можали да си служите с лявата ръка, – но в това аз не вярвам и не мога да повярвам, понеже аз съм убеден, че това не е вярно. Напротив, вий си служите с нея тъй добре, както и с дясната. – Я, се опитайте.

       Заспалата направи усилия, и всички бяха поразени!

       Ръката, която от половин година беше убита от паралич, се простря и улови ръката на г-на Фелдмана.

       Параличът се изгуби!

       Внушенията поддействуваха.

       – Ето, видите, че това, което ви се говори от другите, не е вярно. Също не е вярно, че и кракът ви е болен, – каза ѝ г-н Фелдман.

       А пък колкото се отнася до окото ви, то е също оздравяло. Сега като се събудите, вий ще сте съвършено здрави. Лявата ръка, левият крак ще ви служат вече, както и лявото око.

       Като се събудите, не трябва да се учудвате, че сте се излекували; не трябва да обръщате внимание на въпросите, които вашите познайници ще ви отправят по излекуването Ви. Вий сте излекувани и свършена работа. Но как, за това не трябва да разправяте. Чувате ли – не трябва, тъй искам аз, и тъй трябва да бъде! Не е ли тъй?

       – Да! – отговори заспалата.

       – Но, сега отворете си очите!

       Спящата си отвори очите. Сляпотата наистина се изгуби. Тя свободно четеше с лявото си око, като затуляше дясното.

       – Сега станете! Седнете на онзи стол там, – каза Фелдман, като ѝ показваше един стол в ъгъла.

       Спящата полегичка стана от стола си и с отворени очи се отправи към другия стол. Първото пристъпване бе нерешително, второто твърдо, като че ли искаше да опита стъпката, а след туй, като че ли нищо не е имала, тя се отправи към ъгъла на стаята и седна на показания стол.

       Всички бяха поразени.

       Болната почти в един миг оздравя.

       – Сега заспете здраво. Вий трябва всеки път да падате в хипноза, когато доктор Филипов си допре ръката до челото ви. Чухте ли?

       – Чух!

       – Вий сега трябва да си заспите в нормален сън, за да ви укрепи. За това подир пет минути заспете. Вий не трябва да се учудвате че сте излекувани. И като престоите при мене няколко време, трябва да си отидете вкъщи съвършено спокойна.

       – Така ли ще направите?

       – Така! – тихо отговори спящата.

       – Много хубаво! Сега заспете спокойно. Това ще Ви укрепи.

       Болната направи едно движение, с което показа, че тя е в нормалния си сън. Помръдна се няколко пъти и въздъхна; въздишката ѝ беше дълбока. Подир пет минути тя се протегна, протри си очите и се забеляза да е твърде смутена, като видя, че спи в присъствието на много хора.

       Младата жена си отиде съвършено здрава и свободно владееше ръката си; при прощаването ни, тя с лявата си ръка турна ръкавицата на дясната ръка, също и зрението ѝ се повърна.

Ст. Загора, 9 октомври 1893 год.

превод от Х. У. З.

[Ани]

Хигиената относително светлината.

       Светлината и топлината са две действия почти неразделни, и двете ни идат от слънцето, което е главният техен източник. Без слънцето, животът е невъзможен по нашата земя. Без него, ни светлина, ни топлина: няма растения, няма дърва за топлене, няма хранило за животните и за човека.

       Ето като как се тълкува вековното изобщо богослужение на всичките древни народности към слънцето.

       Искали са да установят влиянието, което месецът [луната] има върху човека, но върху този предмет нищо няма точно. Тъй също е и за нощното влияние, което, при всичко това, има едно морално действие, описано от Г. Мишел Леви по следващия начин:

       „Съвършеното лишение от светлина, или тъмнотата, действува разнообразно, според това, дали е временна или постоянна: временната – тя успокоява очите и мозъка, които не са нападнати вече от зрителните впечатления; но когато тя продължава, умът като не получава вече впечатления чрез гледалото, се съсредоточава в обработването на вътрешните чувства, въображението и паметта, и произвежда неточни и преувеличени представления, които не са поправени от окото; този е начинът по когото се ражда разположението към страх и вярването в необикновени неща, подпомогнати още в децата от една отхрана, която има за двигател страха и наказанието“.

       На светлината има да се вземат под внимание нейните изобщо действия върху здравето, още и нейните специални действия върху органа, който е натоварен да я чувствува – окото.

       Светлината влияе върху общото развитие на съществата; същите действия прави и върху човека.

       Отгледаните в тъмни жилища деца са бледи и немощни, зле развити и малко отраснати. Тази болнава бледост, която е следствие на една недостатъчна светлина, се именува бледнявост (étiolement) [етиолиране], и се прилага на растенията под същите условия. По същия начин лилеката [лишеното от светлина растение] побледнява в тъмнотата и става бяла, както салатата цикория, която се развъжда в погребите.

       За да добият първобитния си цвят, достатъчно е да им се отпусне малко слънчева светлина.

       Същото е и с човека; откритите на слънцето места, а особено осветлението във въздуха, са необходими за здравето му.

       Липсването на светлина, особено когато то е продължително, докарва изнемощение на кръвта с всичките други следствия, побледняване на лицето, кръвотечения, живенища [скрофулоза] и охтика [туберкулоза].

       Светлината, най-сетне, упражнява едно явно разстроително действие върху микробите. Даунс и Блунт мислят, че слънчевата светлина действува почти изключително чрез своите химически лъчи; от друга страна, нейното действие се оказва никакво в празно пространство, както и в едно място, пълно с въглена киселина.

(Из един медицински вестник).

[Ани]

ПРАКТИЧЕСКО НАСТАВЛЕНИЕ

Против лудостта, бълнуването (délire) и треперушката (délirium tremens).

       Под думата лудост означават разни мозъчни болести, които имат един общ характер да произвеждат едно разстройство на умствените и нравствени способности. Тая вреда може да съществува от само себе си, или да бъде симптоматическа на някоя каква-годе болест. В първия случай тя е постоянна; във втория обикновено тя престава с болестта, от която произхожда, стига само последната тая да не е произхождение от мозъчни вреди, каквито са тези, причинени понякога от тифозните и мозъчни трески.

       Видовете на лудостта са многочислени и всеки вид се означава с особено име.

       Под думата бълнуване (délire) повечето означават едно изменение на разумността, което се състои в това, че болният изрича идеи несъгласни с разума и ги взема за истински. Треперушката (délirium tremens), от която страдат пияниците, е едно бълнуване с движение и треперене на членовете и с червенина и огън на лицето от време на време.

       Под какъвто вид и да бъде лудостта, медицината няма никакво специално лечение. Тъй, обикновената медицина не лекува освен твърде малко луди. Повечето, когато се поправят, се поправят чрез силата на естеството, отколкото чрез лечението. Всичките лекари са съгласни върху това.

       Магнетизмът упражнява едно твърде силно действие в разните видове на лудостта и произвежда наскоро излекуване или подобрение, каквото обикновената медицина не е могла никога да добие.

       Признаците на лудостта може да се разпределят на три главни вида: раздразнителност, омаломощение и променчивост. В първия случай трябва да се укротява; във втория – да се раздразнява [стимулира]; и в третия да се съедини първият начин с втория, т.е. да се укротява и да се възбужда или раздразнява.

       Като се отнасяме най-много към случаите, когато болният е разтревожен, ядосан, лудничав, няма да говорим тук освен само за укротителните средства, които трябва да се употребяват за да се намали мозъчната деятелност и приведе в нормалното ѝ положение.

       Човеческият магнетизъм. – Да се поставиш пред болния, да направиш паси напречно, за няколко време, като духаш изтънко, т.е. студено, върху челото; после да направиш паси от голямо течение, от главата до краката. По-после да се извършат бавни паси с двете ръце, които да начеват от върха на главата и да слизат отстрани на тялото, като минуват зад ушите. Да се поставят двете ръце върху страните на главата за няколко време; да се поставиш по-сетне от лявата страна и да туриш лявата си ръка върху челото, а дясната върху тила на врата; сетне, с последната да извършиш провлекателни разтривания върху гръбначната кост от горе до долу. За да се даде свободен ход на главата, седни пред болния и си постави ръцете върху коленете, като извършиш леки мачкания върху краката от горе до долу на пръстите. Свърши заседанието, което може да се продължи от 15 до 30 минути, с паси от голямо течение, от главата до краката.

       В силните болести, когато има бълнуване, ще се гледа да се укротява изцяло организма. В това отношение, положи се до краката на болния, постави си ръцете върху краката му и изглеждай го в лицето и гърдите.

       В някои лудости, болният, който не се съзнава че е такъв, упорствува да се лекува. В такъв случай трябва да се действува с очите; още, както казват магнетизаторите, чрез мисълта и волята.

       Самонамагнетизация. – Самонамагнетизацията е нищо, когато всичкият организъм страда; но в някои лудости, дето физическото здраве на болния е почти в равновесие и когато той е в съзнание за своето положение, действието, което може той да упражни върху себе си, произвежда едно преобразование, което не е за отхвърляне.

       В последния този случай, болният ще постави лявата си ръка върху челото и дясната върху тила на врата за няколко време; после ще направи паси с двете си ръце върху челото, като продължава да ги смъква от страните на главата до гърдите.

       Земният магнетизъм. – Леглото на болния да е поставено по меридиана, главата към север. В случай на невъзможност, то да бъде от изток към запад и главата към изток.

       Спомагателни средства. – Водите за пиене неща [трябва] да бъдат магнетисани. Упражнение и развлечение. Сутрин и вечер да се мие с магнетисана вода, ако е възможно. Яденето да бъде леко, никак раздразнително.

       Когато само едно от тези средства не е достатъчно за да укроти болния, то може да се съединят всичките средства доколкото е възможно.

Излечителни примери.

       Излечителните примери, разказани от магнетизаторите в разни списания, са многобройни. Ще изложим някои от най-интересните.

       I. – Под общата дума лудост и бълнуване, Миал, в своето изложение на придобитите излечения чрез магнетизма във Франция, дава един отчет на девет излечения, от които някои били излекувани в няколко заседания.

       II. – Тука се касае за една госпожа 29-годишна, луда от 18 месеца, която, като е опитала да се самоубие, е била поставена от родителите си в едно лудо заведение, дето е прекарала 5 месеца.

       От лечението, което тя е следвала, като никаква полза не е придобила, пожела да се магнетисва. Роднините ѝ я вземат от заведението и помолват Делуз (прочут магнетизатор) да им покаже един добър магнетизатор, който да се заеме да я лекува. Делуз им препоръчва доктора Ламберт. Последният този дава един подробен отчет върху лекуването, от когото излагаме следващото:

       „Беше 12 юли 1827, когато видях за пръв път г-жа Л. Д.....; тя беше подпухнала, с голям корем и лице бледно-жълтикаво; пулсът ѝ бърз и нередовен; погледът див и вървежът неточен; месечните [менструацията] ѝ престанали още от влизането ѝ в санитарното заведение.

       На 14, моята сомнамбулка видя г-жа Л. Д.....; тя увери, че болната ще бъде излекувана в три месеца и половина, само се изисква тя да се магнетисва всеки ден по половин час; че тя ще я вижда всяка неделя и че може да се разчита за нейното излечение, ако точно се изпълняват предписанията.

       На тази болест лечението беше повече върху душата, отколкото върху тялото. Всеки ден се съглеждаха добрите следствия, що произвеждаше сомнамбулката върху болната с разказите си и прочитането на писма.

       В продължение на два месеца лечение, месечните ѝ дойдоха редовно, подпухналото ѝ лице се дръпна, цветът на лицето ѝ стана както преди да се разболее, пулсът ѝ стана редовен; лечението се извърши в предсказаното време. Но сомнамбулката като намираше че здравето на болната не беше тъй силно, дето да ѝ позволи да заеме къщния си труд наскоро, поиска щото тя да остане още два месеца при нея, като дойде и мъжът ѝ да стои наедно с нея.

       На 26 юли 1827 г. г-жа Л. Д. ... остави Париж за да се завърне в провинцията.“

       III. – Ето едно писмо от г. Ж. Рагази, вместо в магнетическия журнал, дето магнетическото общество от Женева публикува в 1887:

       „В интереса на нашата наука, моля Ви да благоволите да вложите в архивите на магнетическото дружество следното излечение, което аз извърших.

       Госпожица Жозефина-Прост Турниер, дъщеря на г. Адолф-Прост Турниера, фабрикантин на метри в Лонгшомоа (Юра), дохожда на пролет в Женева през 1876 г., придружена от братовчедка си, с цел да се лекува магнетически. По следствие на едно уплашване, което тя претърпяла през 1872 г., умствените ѝ действия са се повредили тъй дето да изобразява чиста една лудост. Подир едно 6-месечно лекуване, имах удоволствието да придобия едно коренно излечение, тъй както го засвидетелства писмено подир една година баща ѝ, потвърдено още от общинското кметство“.

       IV. – Г-н Хеберт от Гарнай излага в магнетическия журнал разни излекувани болести. Една от тях има свойството на лудост.

       „Едно момче на 16 години попадна под един страшен удар от лудост, по следствие на едно силно умствено напрежение. То, което в лудостта си си изтръгваше ноктите от корен, незабавно се укроти чрез магнетизма и подир няколко дни се излекува съвършено.“

       V. – Същият наблюдател публикува в Калкута:

       „Доктор Кан, от Бурнампоа, ни уведоми, че откакто магнетизмът е влязъл в употреба, мъчнотиите, които се чувствуваха в управлението на болните (лудите), повечето се премахнаха.

       Друг път се нахождаха много, които викаха, крещяха и яростно даже; други, които не спяха с недели, при всичките укротителни средства, каквито се употребяваха.

       Сега всичките са кротки и тъй мирни, както другите; те се радват също на един естествен сън. Най-сетне изменението е тъй значително, дето гореспоменатият лекар казва, че с едно съразмерно число пазачи, той може да управлява тъй лесно 500 от тези нещастници, както и 50.

       В един друг рапорт, г. Кан казва, че върху 74 луди, които са били магнетисани през 1847 и 1848, 64 са се поправили“.

[Ани]

Инфлуенца.

       Под тая дума от няколко години се е появила една болест, която в същност, горно-долу, не е друга освен епидемическата хрема (la grippe), и се отличава по една болка в гърлото, кашлица, болки в мускулите и по едно голямо безсилие. Влажните ципи на гръкляна, на носа и на очите са схванати: нахожда се треска с болки по снагата, с главоболие и отпадване.

       Тя се явява внезапно и е следствие на студения въздух, който противодейства на телесната топлина; и тъй външното това изменение лесно завладява и вътрешността, особено когато вратът и главата са много обвити и затоплени, положение което става причина да се произведе едно възпаление в носа и в гърлото, отдето повлича към гръкляна и белия дроб и към разстройство на цялото тяло с главоболие, смъдене и горене на гърлото със трудно преглъщане.

       Вкратце, горно-долу тези са главните знакове на тая нова болест.

       Нейното лечение, според монаха Кнайп, е едно най-лесно нещо: Щом се догадиш че страдаш от тая болест, казва той, недей се бави и иди си легни. Щом си легнеш, с един намокрен в студена вода гъба изтрий си врата, гърдите и цялата горна част на тялото; подир което обви си врата с нещо сухо (един пешкир) и завий се добре да се затоплиш. Същата операция ще се повтаря ката час до десет пъти, като всеки час изпиваш и по една лъжица вода; подир десетия път, колкото е възможно по-бързо ще изтриеш със студена вода всичкото си тяло. Подир това, като се завиеш добре, ще се изпотиш тъй, дето тогава ще отнесе всичката злина на болестта, и ти ще се намериш почти здрав вече вечерта.

       Може би ще попитате, казва той, като как е възможно едно тъй просто нещо с вода да поддейства върху болестта. Добре, послушайте: простудата завладяла гърлото и произвела едно възпаление, което е станало причина на едно кръвотечение към гърлото и главата, като е лишило от кръв долните части на тялото, които помръзват. От изтриването със студена вода и обвиването сетне със едно сухо нещо, порите на врата и на главата се отварят и се произвежда една нова топлина върху кожната повърхност, дето става едно изпарение, чрез което изхожда болестната злина. Сухата обвивка произвежда едно притегателно действие, кога студената вода има разложително действие; тези две свойства съдействат да прогонят лошите следствия. Водата, която се взема из вътре, служи също като разложително и като отвлекателно действие. Изтриването и обвиването само на горната част на тялото имат едно местно действие; изтриването навред по тялото, произвежда едно общо действие. Студените изтривания пораждат телесната топлина, която отваря порите; а топлината на леглото изхвърля всичките болестни зародиши чрез влагата на потта.

       В случай че възпалението клони да се разпространи към белия дроб или към плеврата, което се разпознава по някои частни силни болки върху гърдите, то в подобен случай господин Кнейп препоръчва кисело мляко, разложено върху едно платно с дебелина колкото гърба на един нож. Само че на млякото предварително ще му се обере каймака и, ако е твърде водно, ще се прецеди през едно платно. Тая млечна лапа, според силата на болката, ще се употребява от 2 до 4 пъти в деня.

       Болният още ще изпива по една средна лъжица, сутрин и вечер, дървено масло [зехтин].

[Ани]

МАЧКАНЕТО

(le massage).

       Подир блескавите следствия, придобити от много славни лекари, а особено Мечер, чрез мачкането [масажа], това лечително средство доби едно добро име навред по Европа. Но тая сполука не се продължи освен няколко години. Тъй щото преди 6 или 7 години всичките болести се лекуваха изключително чрез мачкане, или поне мачкането се считаше като една силна помощ; кога днеска то не е вече в употребление освен в някои случаи, и то с пресилие.

       Това изоставяне не е никак вследствие като наука, каквато то е станало чрез едно добро методическо употребление; съвсем напротив, това лечение е назначено да заеме едно важно място, а особено в хигиената.

       Раздадената енергия от този, който мачка, се пренася на мускулите, които я приемат и я употребяват за в своя полза.

       Биологът италианец, А. Мачиора, напоследък направи изследвания, които клонят да потвърдят ползата от мачкането не само върху тези, които са някак си болни, но още и върху здравите. От тези опити излиза по един явен начин, че мачкането предава на мускулите една сила и една нова жизненост.

       На 1873, Забудовски доказа, че под действието на мачкането, уморените мускули на жабите си добиват силата по-скоро, отколкото чрез една почивка. Той доказа също, че изнемощелите мускули у човека от влиянието на работенето добиват си всичката сила в продължение на едно петминутно мачкане; кога за същото следствие се изисква един четвърт час почивка.

       Мачиора подложи тези опити под един строг контрол и ги намери убедителни.

       Работата, що една мисца [мускул] е в положение да извърши подир мачкането, е равна с тази, що може да направи подир една 4–5 пъти по-дълга почивка.

       Следователно, вярно е че мачкането ускорява възвръщането на енергията; но трябва да се узнае, ако е в положение да умножи енергията на една мисца, която предварително не е била уморена, с други думи: дали мачкането е в положение да умножи силите на един здрав човек без да е уморен.

       Мачиора направи опити върху мускулите на средния пръст от всяка ръка, които той подложи под едно крайно уморяване, като ги прегърна под една тежест от 3 кила, кога без мачкане, кога с предварително мачкане. Немачканите мускули произведоха една работа от 18 кг., кога мачканите мускули дадоха около 32 кг.

       Понякога мачкането удвоява енергията на мускулите, и това произхожда не толкова от силното свиване на мускулите, колкото от честите свивания, които достигат почти на върха си.

       Тук се открива един друг въпрос: действието на мачкането дали е съразмерно с продължението си, едно мачкане от един четвърт час дали е по-силно от това, направено през пет минути, и първото ще ли да бъде три пъти по-силно от последното? Мачиора отговаря отрицателно; той намира че едно мачкане от пет минути произвежда най-върховно действие върху сгъвателните мускули на пръстите; но явно е че продължението на мачкането трябва да бъде малко разнообразно за разните части на тялото. И кой вид мачкане е което произвежда повече действие, трябва ли да се трие, да се чука или щипе? То е щипането; но най-добро следствие произхожда, когато и трите са съединени.

       Направените опити върху сгъвателните мускули на средния пръст дават следните резултати: като се чука или удря, добива се 5,718 кг. за лявата ръка, 5,820 за дясната; чрез триенето, 7,134 за лявата ръка и 6,630 за дясната; чрез щипането, 8,172 за лявата и 7,821 за дясната. Като съединим и трите начина, 8,829 за лявата и 8,127 за дясната.

       Мачиора изследва още като какво влияние може да има мачкането върху мускулите, които са били посредствено уморени, било чрез постене, чрез безсъние, или чрез уморение на други мускули и прочее. Той намери, например, че подир едно продължително ходене, енергията на сгъвателните мускули на пръстите чувствително намалява: преди ходенето, той намери 4,305 кг. за лявата ръка и 5,538 за дясната; подир ходенето той не намери освен 1,362 кг. за лявата ръка и 1,197 за дясната; подир ходенето и мачкането, 4,713 за лявата ръка и 4,160 за дясната. Като разгледаме тези цифри намираме, че мачкането отдава на мускулите първата им енергия, или почти.

       Умственото занятие уморява тъй добре мускулите, както телесната работа и безсънието, и прочее. Мачиора направи интересни опити върху един ученик, който беше подложен под един изпит от 5 ч.

       Преди изпита, той намери 4,590 за лявата ръка и 5,088 за дясната; подир изпита, той намери 0,930 за лявата ръка и 0,906 за дясната; подир изпита и мачкането, 4,050 за лявата ръка и 3,861 за дясната.

       От тези разни опити явно произхожда че мачкането има голямо влияние върху кръвообращението; то засилва местното кръвообращение, улеснява хранителните вещества и ускорява изпарението на вредните материи.

       Мачкането следователно ще има едно добро влияние върху тези, които страдат от подагра. Напротив, неговото действие става незначително за немощните, в които кръвообращението става по един недобър начин.

       От всичко това, що се каза, произхожда, че мачкането ще заеме едно важно място в хигиената, понеже здравият човек може да извлече големи ползи. Ако е уморен, той чрез него добива наскоро силите си; и ако се изисква да направи значителни телесни усилия, мачкането ще го улесни да ги направи по-лесно.

[Ани]

Закона на подобните.

       В днешните времена всичките лекари се стремят към едно нещо, то е: да имат добро следствие в лечението си, отколкото високо разсъждение, да знаят повече да черпят със изкуство из науката лечителните си средства, отколкото да изговарят доказателства, които не служат за нищо друго, освен да разбуждат разни препирни без никаква практическа полза.

       Ето как се изразява един хомеопат, Леон Симон баща, в това отношение:

       „Лечението е и трябва да е последното нещо, каквото и да е медицината. Следователно, физиологията, патологията, фармакологията не са в ръцете на лекаря, освен средства и оръдия, които трябва да се насочат към последната тая точка, лечбата [лечението]“.

       Нищо в природата не се върши без да е подчинено на един естествен закон; всичко става и се изменява върху тая само основа. Лечбата, като природно действие, и тя си има закона: закона на подобните.

       Откритието на тоя закон от Ханеман дойде да положи една твърде основа за лечението в медицината. Ето как се изразява този гений в едно място на своето съчинение, Органон: „Това явление, (лечението на болестта чрез хомеопатичните лекарства) се основава върху естествения хомеопатически закон, който не беше познат до сега, ако и да е имало някакво подозрение върху му, който, във всичките времена, е бил основата на някакво истинско лечение, то е: че едно динамическо страдание в живия организъм се унищожава по един траен начин от едно по-силно страдание, когато последното това, без да има същото свойство като него, му примязва [прилича] обаче много по начина, с който то се проявява“.

       Ханеман, за да постанови без противоречие, че не се касае тук за една проста човеческа мисъл, а за един естествен закон, изследва това, което може да се случи в организма, когато две болести се посрещнат. Тези болести може да бъдат подобни и неподобни.

       Ако те са неподобни, три случая може да се представят:

       I. – Ако ветхата [старата] болест е по-силна от новата, то в такъв случай новата не заема място в тялото, тя се отблъсква. По този начин е, дето чумата на Изток не се появява там, дето съществува скорбутът, и охтичавите не ги газят епидемическите трески.

       II. – Ако новата болест е по-силна от ветхата, то последната временно се пропъжда. Келя [крастата по главата], например, спира епилепсията; но щом той изчезне, епилептичният припадък пак се проявява. Крастата пропъжда временно скорбута, тифоза – охтиката, лещенката – едрата сипаница; атласката (скарлатината) пресича действието на ваксината. Този е начинът на всичките неподобни болести: по-силната прекратява по-слабата, в случай че се не сплетат и двете, нещо, което е твърде рядко в силните болести; но никога те не се церят една чрез друга.

       Този е начинът и реда, по когото кожните болести изчезват много пъти под едно силно разслабително лекарство, употребено начесто; щом действието на последното престане, кожните явления пак се появяват. Един епилептичен припадък се прекратява за дълго време под влиянието на някои котери (нахутени язви); но щом те престанат от да работят, припадоците се появяват. Каквото и да бъде лекарството, щом то произвежда едно неподобно страдателно действие по-силно от болестта, последната се прекратява временно, без обаче да бъде излекувана; следствието от това лечение е изнемощяването на болния. Подобни средства не могат да бъдат лечителни; те не са освен едно временно и нагледно улекчение.

       III. — Накрая, ако двете болести са почти от еднаква сила, новата заема място наедно с ветхата [старата]; те си споделят органите и съставляват това, което наричат една сплетена (compliquée) болест. Те не се унищожават една от друга, ни пък се смилат в едно: те имат отделно едновременно съществувание. Сифилитическите болести може да съществуват наедно с крастата; едрата сипаница с лещенката (rougeole) [морбили]. Виждало се е две, даже и три болести да се нахождат едновременно в организма.

       Тези са възможните три заменителни начина в сблъскването между две неподобни болести. Съвсем другояче бива телесното положение, когато болестите са подобни.

       Две болести, които си подобяват [си приличат], никога взаимно не се отблъскват (I), ни пък временно се прекратяват (II), ни, накрая, едновременно могат да съществуват и да съставляват една двойна болест (III). Те взаимно се унищожават. По-силната изтребва по-слабата, завладява завладените части от другата, която, като по-слаба, изгасва и не намира мощ за действие. Тъй, нека вземем един пример от впечатленията на органическия живот: образът на една свещ в оптическия нерв изчезва при зарите на слънцето, което действува върху очите ни с една по-силна светлина.

       Тук не са вече средства временно улекчителни, но съвършено лечителни, които се съобразяват със действителния естествен ход на природата. Ханеман излага доволно болести, които естествено са се излекували хомеопатически. Едрата сипаница лекува множество болки, които се отличават с признаци подобни на нейните; например, очеболите, произведени от едрата сипаница, се лекуват чрез пресаждане вируса от същата сипаница. Една сляпота, произведена от един келяв зародиш, се излекува чрез едрата сипаница. Произведената треска от пресаждането унищожава периодическите. Лещенката унищожава коренно кожните болести. Но тези случайни хомеопатически излекувания са редки в естеството, понеже те не биват повечето, освен в твърде малко миазматически болести, които сякога се раждат подобни на себе си, като крастата, лещенката, едрата сипаница. При всичко туй, тези примери са достатъчни да поведат наблюдателя да узнае, че, за да противостои някой на разнообразните болести, той трябва да намери навред лекове такива, чрез които, като произведе изкуствено една болест подобна на естествената, да я излекува. В това той ще притежава едно неизменяемо начало, една положително преценителна основа.

       По този начин само знанието може да бъде истински помощник на природата в това нейно направление, което действува не да улекчи и временно подобри, а коренно да излекува.

       Болестта, каквато и да е, носи в себе си някои особени признаци, които не са друго нещо, освен едно домогване на организма да се отърве от злите зародиши, които го вредят. Тъй, в една болест, треската, бълвочът, дрисакът [разстройството], изпотяването, изобилната пикоч и прочее, биват повечето критически; много пъти болният, оставен само на тях, преминува по-лесно, отколкото да се лекува по един начин несъобразен с природния закон.

       В това отношение обикновената медицина греши много, дето търси да потушава само тези признаци, което е дало и повод на най-знаменитите лекари да се произнесат против своето занятие. Този начин на лечение се нарича от нея: лечение от противните. Един болен, например, има една силна нервическа болка; за да изчезне тая болка ще му се дадат някакви наркотически лекарства в значителна доза, дето да изтръпне нервът и да не чувства. Но това действие на лекарството, щом не е по подобие и изчезне, болката се повръща и дохожда още по-силна. Още един пример: изобщо периодическите трески се лекувают от всички чрез сулфата; но щом то не е по подобие, припадъкът на треската престава, но болният никак не се чувствува добре; няколко дена, за да измине силата на лекарството, — и треската пак се появява, даже и по-силна.

       Този начин на лекуване още се отличава по огромните си дози, които се употребяват, дози, които много пъти неволно изпращат болните там, отдето търсят да ги отърват.

[Ани]

ОТРОВНИТЕ ЗМИИ.

       Отровата на някои змии има много лошави следствия, когато тя попадне върху някои животни или върху човеците; много пъти случаите биват смъртоносни. Не е зле, мислим, всеки да се запознае колко-годе, като как действува отровата и като как може да се предвари [предотврати] удара ѝ в дадени случаи.

       Съществуват много неща, които, преглътнати, даже в количество значително голямо, не могат да бъдат вредителни, кога инжектирани направо в кръвта, посредством едно пробождане, те докарват такива смущения в организма, дето понякога произвеждат и смърт; от това число са и отровите на много буболечки и змии.

       Щом змийската отрова, чрез ухапване, се попие и влезе в кръвообращението, което я разнася по всичките части на тялото, запоследва едно отравяне, на което следствията биват лоши според естеството и количеството на попитата отрова.

       Това общо отравяне не се произвежда мигновено; нужно е няколко време, доде се попие отровата. В подобен случай, доде е наскоро, едно отблизо изгаряне е необходимо; когато е възможно да се извърши, то изтрива отровата там на мястото и унищожава всяка опасност; но когато то не е възможно да се извърши навреме, трябва да се отнесем към кръвта, чрез инжекции, за да оборим влиянието на отровата. Хромическата киселина (acide chromique) е съвършено достатъчна за тая цел според опитите, извършени наскоро във ветеринарното училище в Алфорт от професор Кофман.

       Миналата година доктор Алберт Калмет, колониален лекар от I клас, от своя страна изучаваше действието на хлоруродното злато (chlorure d'or) върху отровата на Ная или Кобра Капел, змия от най-отровителните, която в Индия, според официални рапорти, ката година изморява около 20,000 души; тази отрова, която е силна като трескавица, губи си действието при хлоруродното злато.

       Безценните тези открития на двамата учени хора съвършено измениха начина на лекуването от змийско отровно ухапване, понеже употребяваните досега неща не бяха никак силни, освен огъня и силните киселини, когато се употребяваха навреме и наскоро отблизо. Тези последните са пак полезни, когато няма хромическа киселина или хлоруродно злато; за туй ще кажем няколко думи за тях.

       Най-доброто е огъня, но, когато е някой на лов, това средство, да има едно нажежено желязо, е невъзможно; в такъв случай има нарочно направени клечки изкуствено, които чрез едно палене може да се подпалят и да светнат тъй както желязото; с тях се изгаря раната тъй добре, както и с желязото. Опити се направиха върху едно куче, което беше ухапано от една усойница по джуната [устната], която като се изгори, кучето можа да следва както и по-преди, с тази разлика само, че джуната му беше малко подута.

       Книжните паленца (каф кибрит¹⁾), които се намират днес навред, може да свършат същата работа и без забава. Всеки може да има в себе си няколко; тези, които пушат, имат сякога за да си палят цигарите в ветровито време.

       Подир огъня идат силните киселини, които също унищожават отровата; но те биват опасни за този, който няма никаква опитност; още те могат да произведат чрез изгаряне големи рани, в случай че се счупи шишето в джоба на този, който го носи.

       Финическата киселина [фенол], бихлоруродния живак (bichlorure de mercure), йодната тинктура, сребърния нитрат (джендем таш) и амоняка имат съвършено едно нищожно действие.

       В случай на едно ухапване от отровителна змия, човек не трябва да се страхува от болките на изгарянето; в подобен случай мястото бива изтръпнало от отровата и човек не досеща почти никак; раната нацепена с нож и изгорена бива почти без болки; пример имаме кучетата, които не догаждат никак в подобен случай.

       Лечението чрез хромическата киселина или хлоруродното злато има най-голямо преимущество във всеки случай; извършено незабавно, то унищожава на мястото отровителните свойства; употребено дълго време подир ухапването, то надвива още уморителното действие на отровата. Тъй ний препоръчваме тяхното употребление, което, освен това, не обема никаква опасност, ни затруднение.

       Най-добрият начин за употребление са подкожните инжекции чрез спринцовката Правас. Като се напълни с един грам дестилирана (преварена) вода, в която да се размеси един сантиграм хромическа киселина, да се направят от три до четири инжекции около ухапаното място, като се подвре иглата около един сантиметър под кожата и се инжектира една четвърт от спринцовката за всеки път.

       Разложението на хлоруродното злато е от същата доза: един сантиграм за един грам вода, само че това се употребява в по-голямо количество; инжектират се три или четири пълни спринцовки около раната, т. е. на всеки път пълна спринцовка.

       __________________________________

       1) Каф-кибрит е стара, остаряла дума от турски произход, която означава кибрит под формата на книжни / картонени изрезки.

[Ани]

РАЗНИ.

(от книжка 9-10, Сливен, 15 януари 1894 г.)

       Зъбите. – Съществува ли някое средство, което да може да пречисти зъбите от таргата [зъбния камък], която се набира по тях? Това средство е най-просто нещо, само трябва да се внимава добре в две неща: да се бди да не би да се повреди зъбната гледжа [емайл], и да не би да се раздразнят венците. Чрез една част въглен от меко дърво, издялан под една плоска форма, или като молив, може да се изтрият зъбите леко там, дето има тарга. Това нещо трябва да се върши ежедневно, докато изчезне таргата. Операцията трябва да се свършва сякога с изтриване на зъбите с една мека четка, и с изплакването на устата, ако не с друго, поне с чиста вода.

       Носно кръвотечение. – Следващият начин се препоръчва, колкото за неговата простота, толкова и за неговата действителна сила върху повечето случаи от носно кръвотечение. (Знае се, че те са многочислени, произхождащи от разни причини).

       Да се вземе една част попивателна книга [попивателна хартия], голяма колкото един лев, която да се постави в дъното на небцето, като се остави за няколко време устата отворена.

       Този начин ми се препоръча от човек с доверие; при всичко туй аз не бих говорил, ако не бях го опитал. Опитът излезе сполучлив.

       Сликове (cors) [мазоли] на краката. – В това отношение следващото лекарство е сполучило да спомогне на много души.

       Поискайте от едного аптекаря да ви размиси [размеси] няколко грама салицилическа киселина (acide salicylique) с рицинов колодиум; от тази смес намазвайте си всяка сутрин сликовете с едно перце. Подир едно разстояние от 5, 6 дена, направете една баня на краката си и сликът ще се отдели да падне сам по себе си.

РАЗНИ.

(от книжка 11, Сливен, 15 февруари 1894 г.)

       Върху смъртта на доктора Шарко прочитаме следното в Магнетическия френски вестник:

       Прочутият лекар, безсмъртният Шарко, умря по причина на една голяма преданост и едно голямо незнание на един негов събрат. В продължение на месец август, той замина за чифлика си в Ниевър. Там той внезапно падна под едно задушаване и силно с болки биене на сърцето. Един от неговите помощници, който го придружаваше, незабавно му направи инжекция от морфин, която го поуспокои малко. Насърчен от подобна една сполука, приятелят му ученият направи още една, от която той се укроти тъй, дето изгуби съзнание, подир което, след няколко часа, издъхна.

       Не само докторите, но още и тези, които имат какви-годе понятия от лечение, знаят че морфината е твърде опасна при сърдечните болки и, че за да се избегне сякаква неприятна случка, лекарите избягват употреблението ѝ при най-малките болезнени признаци на сърцето. Неприятелят на магнетизма, този, който прие за науката хипнотизма, като една истина достатъчно доказана, наверно щеше да бъде спасен от най-неопитния и най-неспособния магнетизатор. Достатъчно беше само, вместо морфинените инжекции, да му се направеха две или три топли дихания върху сърцето и после едно леко разтриване върху гърдите, като пръстите на ръката следват ребрата.

       Това е една съжалителна загуба, понеже доктор Шарко беше един от първите учени, който върху нервическата патология направи голям напредък.

РАЗНИ.

(от книжка 12, Сливен, 15 март 1894 г.)

       Старост. — Искате ли да живеете до старост? То е твърде просто нещо.

       Един лекар, който е умрял на 107 години, преди смъртта си е открил тайната на своя дълъг живот.

       Забелязано е, действително, че магнетическата течност бива по-силна нощем към север, отколкото денем. Главата към север, или към изток поставена, се намери в насоката на магнетическата течност, следователно човек се намира под най-добро условие за да вкуси едно съвършено спокойствие.

       Влиянието на магнетическата течност върху човеческото тяло е отколе потвърдено, и в 1765 г., доктор Кларик от Гетинген лекуваше зъбоболието като обръщаше към север лицето на този, който страдаше, и го докосваше с южния полюс на едно магнетисано желязо.

       Ако да живее някой до старост е достатъчно да си ляга с главата към север, това не е никак трудно да се извърше — да се постави кревата в това направление.